№ 464
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
М. Стоянов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100600605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
По реда на чл.243, ал.7 НПК е постъпила жалба от М. Т. Г. чрез
повереника му адв. М.Х. срещу определение от 25.01.2022г., постановено в
производството по реда на чл.243, ал.5 НПК по НЧД № 13808/2020г. по описа
на Софийски районен съд, 97 с-в, с което е потвърдено като обосновано и
законосъобразно постановлението на СРП от 15.09.2020 г., с което на
основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 т. 1 т. 1 НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 235/2017г. по описа на СО-СГП, пр. пр.
№ 15895/2017г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.
Посочения съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност,
свеждащи се до общи твърдения, че изводът на районният съд, обосновал
потвърждаването на атакувания пред него прокурорски акт, не се подкрепя от
събраните доказателства. В тази връзка в жалбата са оспорени правните
доводи на прокурора, обосновали извода за липса на престъпление по чл. 131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, възприети изцяло и
потвърдени като законосъобразни и обосновани от първоинстанционния съд с
атакувания съдебен акт.
В жалбата се предявява искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се отмени посоченото по-горе
постановлението на СРП от 15.09.2020г.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.7 НПК.
Производството пред районния съд е образувано по реда на чл.243, ал.5
НПК по жалба от М. Т. Г. чрез повереника му адв. М.Х. срещу
постановлението на СРП от 15.09.2020 г., с което на основание чл. 243 ал. 1 т.
1 вр. чл. 24 т. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
235/2017г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15895/2017г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК и чл.144
ал.3 вр. ал.1 НК. Предявено е искане за отмяна на атакуваното постановление
като необосновано и незаконосъобразно.
В пределите на извършената проверка по чл.243, ал.4 НПК на
атакувания пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до извода
за неговата законосъобразност и обоснованост и го е потвърдил. Този извод
на районния съд е правилен и обоснован от събраните по делото
доказателства. В тази връзка районният съд е направил обоснования извод, че
липсват данни, които да сочат наличието от обективна страна на
съставомерните признаци на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК. Съдът, както и прокурорът в атакувания
пред СРС прокурорски акт, е изяснил фактическата обстановка по делото
след задълбочен и подробен анализ на събраните в хода на ДП доказателства
и доказателствени средства. При обсъждането на тези доказателства и във
връзка с наведените доводи в жалбата, въззивният съд не намери основания за
промяна в установената по делото фактическа обстановка, поради което не
намира за необходимо да я преповтаря.
Споделените от настоящата инстанция фактически констатации и
доводи, развити подробно в мотивите на обжалвания съдебен акт, обуславят
извод за липса на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК и
чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и за прекратяване на образуваното наказателно
производство, което законосъобразно и обосновано е сторил прокурора с
обжалваното постановление, правилно потвърдено от районният съд с
атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт.
Първоинстанционният съд е дал убедителен отговор на доводите на
жалбоподателя, посочени в жалбата му, които са предмет и на жалбата, въз
основа на която е образувано и настоящото производство.
Настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на
контролирания такъв относно това, че случая се установява, че липсват
каквито е да е доказателства, относно това, че св. Н.Х. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, като е
насочил пистолет към главата на М.Г. с думите “Ще те гръмна“. В тази насока
са само показанията на св. Г.. В противовес на неговите показания са
показанията на св. Н.Х., св. Л.П. и М.Б.. Св. П. и Б., които са били заедно с
М.Г. непосредствено преди инцидента и са наблюдавали същия от разстояние
2
няколко метра. В показанията си същите са категорични, че св. Х. е нанесъл
удар с глава в носа на св. М.Г., но нито в един момент не са видели каквото и
да е оръжие, насочено към Г.. Същите потвърждават това и в проведените
поредица от очни ставки. Ето защо настоящият съдебен състав споделя
напълно доводите както на прокурора, така и на контролирания съд, че не е
налице обективната страна на престъплението по чл.144 ал.3 от НК.
Въззивният съд споделя и доводите на контролирания такъв, че в
случая не е съществен от обективна страна и състава на престъплението по
чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК. Правилно първоинстонционният съд е
споделил доводите на прокурора, че нанасянето на удар с глава от страна на
Н.Х. в носа на М.Г. и последвалото телесно увреждане, не са по хулигански
подбуди. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че
между М.Г. от една страна и Н.Х. и С. Х.а от друга страна, е съществувал
спор, свързан с твърдението на М.Г., че е бил дал в заем на С. Х.а сумата от
20 000лв., което последната отричала. В тази връзка между М.Г. и С. Х.а и
между М.Г. и Н. Г. са били провеждани множество телефонни разговори. На
09.05.2017г. около 22,00ч. св. М.Г. се намирал в София, жк „Люлин“ на улица
„Майски ден“ В близост до №26, когато до него спрял автомобил „Мерцедес
ЦЛК“, управляван от Н.Х., като с него била и св. С. Х.а. Двамата излезли от
автомобила и отново започвали да спорят с М. Г. за претендираната от него
сума, като в един момент Н.Х. ударил с глава Г. в носа, като му нанесъл
телесно увреждане, представляващо временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. нанесеното телесно увреждане не е по хулигански
подбуди, а по личностни такива, породи от спора за пари.
Предвид горното въззивният съдне споделя доводите на жалбоподателя,
че анализа и оценката на събраните доказателства от страна на
първоинстанционния съд е неправилен и в разрез с основните принципи на
наказателния процес. Съдът не споделя и доводите, че „… основният
доказателствен актив, послужил за потвърждаване на постановлението на
СРП са отново показанията на лицето, срещу което е бил насочен сигнала –
Н.Х., както и тези на приятелката му С. Х.а….“. Както бе посочено по-горе
показанията на св. Х., че не е насочвал оръжие към М.Г. и не го е заплашвал,
се потвърждават от показанията на св. Л.П. и М.Б., дадени както при
неколкократните им разпитите като свидетели, така и при проведените очни
ставки. Посочените свидетели са от приятелския кръг на М.Г. / отивали
3
заедно на заведение / и няма данни по делото да са заинтересовани да дават
показания в подкрепа на показанията на Н.Х..
Не на последно място следва да се отбележи, че на ДП са представени
доказателства, че е образувано и висящо в СРС НЧХД, водено от М.Г. срещу
Н.Х. за престъпление по чл. 130 ал.1 НК.
Вярно е, че в атакувания съдебен акт няма дата на постановяването му.
След направена справка в деловодната система на СРС, НО, 97 състав, се
установи, че атакуваното определение е обявено в системата на 2501.2022г.
Обстоятелството, че върху определението липсва дата на постановяването му
очевидно е деловоден пропуск, но този пропуск по никакъв начин не води до
незаконосъбразност на атакувания съдебен акт до степен, че същият да бъде
отменен.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че делото е разпределено на
съдията в първоинстанционния съд на 16.10.2020г., а произнасянето му е едва
на 25.01.2022г. Разпоредбата на чл. 243 ал. НПК предвижда, че съдът е
длъжен да се произнесе в месечен срок. Безспорно е, че в случая съдът е
надхвърлил този срок с повече от една година, без делото да представлява
фактическа или правна сложност. Това обстоятелство би могло да се
разглежда на плоскостта за евентуална дисциплинарна отговорност на
съдията, но отново по никакъв начин не води до незаконосъбразност на
атакувания съдебен акт до степен, че същият да бъде отменен.
Предвид изложеното въззивният съд намира подадената жалба е
неоснователна, а атакувания съдебен акт следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.243, ал.8 НПК Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.01.2022г., постановено в
производството по реда на чл.243, ал.5 НПК по НЧД № 13808/2020г. по описа
на Софийски районен съд, 97 с-в .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5