Р Е Ш Е Н И Е
№ 817
Плевен, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело №
613 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 – 161
ДОПК.
Образувано е по жалба на Фондация „Отворена длан“, ЕИК
***, с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, ул***, представлявана от председателя на УС Х.И.Т.,
чрез адв. К. *** срещу Ревизионен акт №
Р -04000419006538-091-001/03.04.2020 г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден
частично с Решение № 115/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която на
Фондация „Отворена длан“ – Плевен
е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за
данъчен период м. 10.2018 г. – в размер на 1084, 00 лв. и лихви за просрочие
146.54 лв., данъчен период м. 11.2018 г. – в размер на 1261.77 лв. за данъчен период м. 12.2018 г. в
размер на 3920.00 лв., общо отказан данъчен кредит 6265.77 лева и лихви за
просрочие 146.54 лева.
Жалбоподателят обжалва РА като незаконосъобразен, като
счита, че е издаден в нарушение на материалните и процесуални разпоредби на
българското и европейско законодателство и моли да се отмени. Жалбоподателят не
оспорва събраните в хода на ревизионното производство доказателства, но счита
фактическите и правни изводи за неправилни. Претендира присъждане на разноски
съгласно приложен списък /л. 340/.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В.
Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. изразява становище за неоснователност на
жалбата по съображенията, изложени в решението. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, за което прилага списък.
Производството е по чл. 156, ал.1 от ДОПК.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Решението е връчено на 01.07.2020 г. по електронен път
/л. 30/. Жалбата е подадена на 13.07.2020 г. (чрез куриер - л. 13 от делото) от
активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С решение №140/27.09.2019г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“Велико Търново при Централно
управление на Национална агенция за приходите е отменен РА №р-04001519000856-091-001/08.07.2019г.,
издаден от К.Т.Ч.– началник сектор „Ревизии“, с който на ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА
ДЛАН“са определени задължения по ЗДДС за
данъчните периоди от 01.10.2018г. до
31.12.2018г., като преписката е върната със задължителни указания за
възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт на
ФОНДАЦИЯ
„ОТВОРЕНА ДЛАН“ за периодите от 01.10.2018г. до 31.12.2019г.
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р- 04000419006538-020-001/10.10.2019 г., връчена по
електронен път на 14.10.2019 г., която е изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-04000419006538-020-002/13.01.2020 г. Ревизията е за определяне на задълженията
на фондацията по ЗДДС за периоди от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.
Ревизията е повторна и е
във връзка с Решение № 140/27.09.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП В.
Търново, с което е отменен PA № Р-04001519000856-091 - 001/08.07.2019 г., с който са определени
задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., като
преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните
задължения.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419006538-092-001/09.03.2020
г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания PA №
Р-04000419006538-091-001/03.04.2020 г. Срещу РД е подадено възражение по реда
на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 7379/26.03.2020 г., по описа на ТД на НАП В.
Търново, което не е прието за основателно.
В хода на ревизията на основание чл.
37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК с Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-04000419006538-040-001/
В отговор с вх.№
30519/20.11.2019 г. и вх. № 2820/03.02.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново от ревизираното лице са представени редица документи, сред които: копие
на Договор за субсидия от ЕФФР № 98938/31.08.2018г.; хронологични регистри,
аналитични регистри за отразяване на приходите и разходите от стопанската
дейността за ревизирания период, копия на фактури, издадени на „Стройко експо“
ООД и МРРБ и договори във връзка с тях; писмени обяснения; справка за закупени
стоки и услуги за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г.
С Протокол20.01 С протокол сер. АА № 1180634/20.01.2020
г. е документирана извършена от органите по приходите проверка в счетоводството
на ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“, при която са прегледани първичните счетоводни
документи, като се посочва, че са уточнени приходите и разходите, свързани със
стопанската и нестопанската дейност.
За целите на ревизията с Протокол АА № 1538673/07.02.2020
г. са приобщени доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно
производство, завършило с отменения РА№ Р-04001519000856-091-001/08.07.2019 г.,
в т.ч. Протоколи за извършени насрещни проверки на „Агенда“ ООД, „Веком Гео“
ЕООД, „Рули“ ООД; главна книга за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.;
копия на фактура № 853/21.12.2018 г., издадена от „АГЕНДА“ ООД, фактури №
6/21.12.2018 г. и № 9/07.01.2019 г., издадени от „ВЕКОМ ГЕО“ ЕООД, фактура №
2048/28.11.2018 г., издадена от „РУЛИ“ ООД и фактура № 12135/12.11.2018 г.,
издадена от „ИВКО“ ООД; копие на Договор за консултантски услуги
10Д/ИД/21.12.2018 г., сключен между ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“ - възложител и
„АГЕНДА“ ООД - изпълнител; копие на Договор от 20.12.2018 г. между Фондацията и
„ВЕКОМ ГЕО“ ЕООД като изпълнител; копия на приемо-предавателни протоколи между
ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“, от една страна и „ВЕКОМ ГЕО“ ЕООД, „РУЛИ“ ООД и
„ИВКО“ ООД, от друга страна; счетоводни извлечения - аналитични регистри на
сметка 401 „Доставчици“ на Фондацията, касаещи представените фактури от
посочените доставчици; копия на банкови извлечения; копия на нотариални актове;
електронни съобщения (кореспонденция); писмени обяснения с допълнителна
информация; както и документи събрани при предходна проверка: оборотни
ведомости за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. - синтетична и
аналитична; Инвентарна книга; Договор № РД-02-29-393/19.10.2018 г., сключен
между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството
на ДОГОВАРЯЩ ОРГАН, и ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“, в качеството на ПАРТНЬОР.
По преписката е приобщен Договор с per. № РД-0229-393/19.10.2018 г. за
предоставяне на национално съфинансиране по програмата за трансгранично
сътрудничество INTERREG V-A Румъния-България 2014 - 2020 г. Трета покана за набиране на проектни
предложения, сключен между МРРБ, в качеството на договарящ орган и ФОНДАЦИЯ
„ОТВОРЕНА ДЛАН“ - партньор, референтен номер на проекта ROBG 476. Предмет на договора е
предоставяне на национално съфинансиране от договарящия орган, под формата на
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Danube- A River with lot of history“. Общият размер
на бюджета на партньора в проекта, включващ средства от ЕФРР, национално
съфинансиране и собствен принос, е в размер на 395721.31 евро, от които: ЕФРР –
336363.11 евро, национално съфинансиране – 51439.82 евро, собствен принос на
фондацията – 7918.38 евро.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „ИВКО“ ООД, приключила
с Протокол за извършена насрещна проверка № П-04001519185261-141-001/06.11.2019
г., при която от дружеството са представени: копие на фактура №
12135/12.11.2018 г., издадена от Фондация „Отворена длан“, с предмет „Банер рол
ъп 85/200 по проект, Дунав - Река с много история“, заявка за изработка и
заверено копие на фактура № **********/09.11.2018 г., издадена от „Тракия Дизайн“
ООД на „Ивко“ ООД, Приемо-предавателен протокол между „Ивко“ ООД и Фондация
„Отворена длан“ от 12.11.2018 г., счетоводни регистри, писмени обяснения от
управителя Йорданка Попова и др.
С оспорения РА № Р-04000419006538-091-001/03.04.2020 г. на ФОНДАЦИЯ
„ОТВОРЕНА ДЛАН“ е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за
данъчните периоди от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на 7043,61
лв. главница на начислени и лихви в размер на 173,60 лв., в резултат на което
са установени за внасяне задължения за ДДС в размер на 1235,60 лв. и лихви
върху тях в размер на 173,60 лв.
Ревизионен акт (РА)№ Р-04000419006538-091-001/03.04.2020г. е
връчен на ревизирани субект по електронен път на 09.04.2020г.Жалбата срещу акт
е подаден чрез ТД на НАП Велико Търново,
в срока на обжалване по чл.152, ал.1 от ДОПК,
която е заведена с входящ номер
№9289/23.04.2020г.
С Решение № 115/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, е отменен РА № Р-04000419006538-091-001/03.04.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната
част, в която по ЗДДС е отказан данъчен кредит, както следва: за данъчен период
месец октомври 2018г. в размер на 182,48 лв. и определените във връзка с това
лихви в размер на 27,06 лв., за данъчен период месец ноември 2018 г. – в размер
на 482,89 лв. и за данъчен период месец декември 2018 г. – в размер на 102,47 лв. Със същото решение е потвърден РА №
Р-04000419006538-091-001/03.04.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Велико Търново, в останалата
обжалваната част,в която на жалбоподателя ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“ е отказано
право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за данъчен период м.
10.2018 г. – в размер на 1084.00 лв. и лихви за просрочие 146.54 лв., данъчен
период м. 11.2018 г. – в размер на 1261.77 лв. за данъчен период м. 12.2018 г.
в размер на 3920.00 лв., общо отказан данъчен кредит 6265.77 лева и лихви за
просрочие 146.54 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При служебната проверка по чл.
160, ал. 2 ДОПК съдът
констатира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни по смисъла на
чл.
118, ал. 2 и чл.
119, ал. 3 ДОПК органи по
приходите, при спазване на установената форма по чл.
120, ал. 1 ДОПК. Липсват
данни по делото в ревизионното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения - такива, които са нарушили правото на защита на
засегнатото лице, или ако не бяха допуснати, биха довели до постановяване на
акт с друго съдържание.
С оглед преценката за материалната законосъобразност
на ревизионния акт, следва да бъде установено дали е обоснован отказът на
ревизиращия орган за признаване правото на данъчен кредит по отношение на
процесните, посочени по-горе фактури.
Предмет
на спора в случая е налице ли е право на данъчен кредит по конкретно
посочени в РА фактури за доставки на стоки и услуги, предназначени за и
относими към изпълнението на проект ИНТЕРРЕГ Румъния-България – 2014-2020 г.
или е налице хипотезата на чл.
70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
за отказ, въведена с РА.
От
събраните в хода на ревизията доказателства, неоспорени от страните, се
установява, че ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“ е вписана, на основание чл. 6, чл. 17 и чл. 18 от ЗЮЛНЦ, с решение № 63/19.05.2015 г. в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел по ф.д. № 18/2015 г. Основните цели на фондацията, съгласно
регистрацията са: популяризиране на трансграничното сътрудничество между
Република България и съседните и държави; укрепване на устойчивото икономическо
развитие на трансграничната зона; насърчаване на социалното сближаване на
трансграничното сътрудничество; по-нататъшно развитие на привлекателността на
региона и качеството на живот в трансграничната зона; подобряване на качеството
на живот - опазване на околната среда, природното, културното и историческо
наследство. ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“ е регистрирана по ЗДДС от 13.01.2016 г.,
по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, по избор на задълженото лице, независимо от
облагаемия оборот. Фондацията е регистрирана по ЗДДС от 13.01.2016г. по
реда на чл. 100 ал.1 от ЗДДС – по избор на задълженото лице, независимо от
облагаемия оборот.
В изпълнение на целите си Фондацията е партньор по
Договор за предоставяне на национално съфинансиране по програмата за
трансгранично сътрудничество INTERREG V-A Румъния
– България 2014 – 2020 г., сключен на 13.04.2016г. с МРРБ. Предмет на договора
е предоставяне на национално съфинансиране от договарящия орган, под формата на
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: Danube – A River with lot of
history. Общият размер на бюджета на
проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос
е общо в размер на 1318347,68 евро, от които: ЕФРР – 971976,22 евро, национално
съфинансиране – 148655,19 евро, собствен принос на фондацията – 22870,03 евро.
Съгласно чл.8 от Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата фондацията е приела,
че безвъзмездната финансова помощ не може при никакви обстоятелства да й носи
печалба по смисъла на ч л. 61 от Регламент (ЕС) 1303/2013г. Както и се е
задължила в период от 5 г. след изтичането на срока на изпълнение на договора
да не прехвърля правото на собственост върху обекти, изградени в резултат от
инвестиции по проекта, да не променя предназначението на активи, придобити в
резултат от изпълнението на проекта, както и да не сключва договори от всякакъв
характер с трети лица и/или извършва други действия, които биха могли да
доведат до значително изменение на проекта. Освен това се задължава да
предостави резултатите от изпълнението на дейностите по проекта безплатно на
обществеността. Т.е. и в двата договора по проекта за безвъзмездно финансиране
се съдържат клаузи, задължаващи бенефициента да не генерира нетни приходи –
както по време на изпълнението му, така и след приключването му от придобитите
дълготрайни материални активи. Т.е. фондацията няма право да използва придобитите безвъзмездно активи за извършване
на възмездни сделки, чрез които да генерира приходи т.е. не може да извършва
независима икономическа дейност. Фактурите,
по които е отказано право на данъчен кредит са установени от представените от
фондацията извлечения от дневниците за покупки, съдържащи данни за фактурите,
които са относими към изпълнението на проекта Интеррег Румъния- България.
Жалбоподателят Жалбоподателят още в ревизионното
производство е декларирал намерение, че придобития със средствата по проекта
дълготраен материален актив – „Атракцион“ ще бъде използван след приключване на
проекта за дейности по участия в изложби, изложения и други и в този смисъл ще
реализира приходи от наеми и билети т.е. ще извършва независима икономическа
дейност.
В случая
органите по приходите са приели че дейностите свързани с изпълнение на проект „Danube - A River with lot of history“, не могат да се класифицират като независима икономическа дейност, поради
което са направили извод, че на ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА
ДЛАН“ следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на
основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС общо в размер на 7043.61 лв., от които за
данъчен период месец 10/2018 г. в размер на 1276,48 лв.; за данъчен период
месец 11/2018 г. в размер на 1744,66 лв. и за данъчен период месец 12/2018 г. в
размер на 4022,47 лв, от следните доставчици:
-за данъчен период месец 10/2018 г. по
11 бр. фактури, издадени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, „ИСИТ“ ЕООД, „ТИМ“ ЕАД,
„Ен ти зет лоджистик“ ЕООД, „Алеко клийн сървис“ ЕООД;
-за данъчен период месец 11/2018 г. по 14 бр.
фактури, издадени от „РУЛИ“ ООД, „ИВКО“ ООД, „ А1“ ЕАД, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, „ПОЛИМЕКС ХОЛДИНГ“ ЕООД, „ИСИТ“ ЕООД, „ТИМ“ ЕАД, „ ПЕТКОВИ ММ“ ЕООД, „ВИК“
ЕООД;
-за данъчен период месец 12/2018 г. по 10 бр. фактури, издадени от
„АГЕНДА“ ООД, „ВЕКОМ ГЕО“ ЕООД, „ВИПИМЕКС“ ООД, „ А1“ ЕАД, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, „ТИМ“ ЕАД, „ВИК“ ЕООД и И.А.И.
Констатациите
на ревизиращите органи за непризнаване на право на данъчен кредит се свеждат до
това, че дейностите,
извършвани от фондацията, свързани с изпълнение на проекта за безвъзмездно
финансиране, не могат да се квалифицират като независима икономическа дейност, а придобитите по проекта активи са
предназначени за безвъзмездни дейности и след приключването на проекта, защото
бенефициентът се е задължил да предостави резултатите от изпълнението на
дейностите по проекта безплатно на обществеността, което е свързано с
поставените от фондацията идеални цели, а не с извършвана икономическа дейност.
Получаваните от фондацията стоки и услуги, свързани с изпълнение на проекта, не
са използвани и не могат да се използват за извършване на последващи облагаеми
доставки, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит
съгласно чл. 70, ал. 1 т. 2 от ЗДДС. В тази хипотеза право на приспадане на
данъчен кредит не възниква, когато стоките или услугите са предназначени за
безвъзмездни дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Направен е
извод, че декларираното от жалбоподателя намерение в тази посока не съответства
на поетите задължения по договора, активите да бъдат използвани само за
безвъзмездни дейности - да бъдат предоставяни безплатно на обществеността т.е.
за обществено полезна цел, обект на финансиране по проекта, а не за реализиране
на приходи от друга икономическа дейност съобразно предмета на дейност на
фондацията. Прието е, че в случая не е и
доказано да са били реализирани такива сделки и пряка и непосредствена връзка
не съществува между разходите за получените доставки, финансирани по проекта, и
други облагаеми доставки.
При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен
кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице
винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл.
68, ал. 1 и чл.
69 от ЗДДС и липсват
ограниченията на чл.
70 ЗДДС, ако това право е
упражнено съобразно реда на чл.
71, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно
чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за цели извършваните
от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По делото е установено чрез събраните доказателства, че е изпълнено
условието на чл.
71, ал. 1, т. 1 ЗДДС -
наличие на данъчен документ /фактура/, издаден от доставчика, който е отразен в
дневника за продажби и справката-декларация. Услугите са е действително
извършени и стоките доставени, за което приходната администрация не спори.
Конст
Съдът намира за неправилни изводите на приходната администрация, за липса на
основание за признаване на право на данъчен кредит по спорните фактури.
Основателни са изложените от жалбоподателя в тази насока възражения, че
ревизионния акт в потвърдената с
решението част е издаден в
противоречие с практиката на Съда
на ЕС, постановена по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването и
прилагането на Директива
2006/112 на Съвета
относно общата система на ДДС.
Основателни са възраженията на
жалбоподателя, че развитите
съображения в ревизионния доклад са в противоречие с изводите
на Европейския съд в
постановеното решение по дело С-153/11, относно даденото тълкуване на нормите
на чл.
168, б. "а" и чл.
176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета в решение по делото
С-124/12 на СЕС /"ЕЙ
И ЕС Ч ЗС МАРИЦА ИЗТОК I" ЕООД/, въз основа на което следва да бъде
изведен извод, че разпоредбата на чл.
70, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДДС, визиращо безвъзмездните доставки, противоречи на правото на ЕС.
В отговор на втория преюдициален въпрос СЕС сочи, че разпоредбата на чл.
176 на Директива 2006/112/ЕО "не допуска в момента на присъединяването си към ЕС държава
членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална
законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по
отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за
дейности, различни от икономическата дейност на ДЗЛ, когато едно такова
изключване не е било предвидено в националното законодателство, действащо до
датата на присъединяването". При наличие на такова ограничение на правото
на приспадане в национална законова разпоредба, както е в случая с чл.
70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /
в сила от 01.01.2007 г. - датата на присъединяване на РБ към ЕС/, е налице
несъвместимост с чл.
176, ал. 2 от Директива 2006/112, поради което не се дължи
приложение на националната. В случая ограничение е налице, тъй като в предходно
действащия ЗДДС /ДВ бр. 153/1998 г., отм. ДВ бр. 63/2006
г. /, в чл.
65, ал. 1, т. 1-5 и сл.,
регламентиращ случаите при които не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, липсват безвъзмездните доставки като основание за отказ. Като
противоречаща на посочената норма от правото на ЕС, цитираната по - горе
законова разпоредба е неприложима и не може да служи като основание за отказ от
право на данъчен кредит на жалбоподателя.
Видно от цитираните
разпоредби, последователни с член
168, буква а) от Директива 2006/112 съществуването на правото на приспадане се обвързва с условието
придобитите стоки и услуги да се използват за целите на облагаемите сделки на
данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане. Приходните
органи обосновават отказа си с констатациите, че съгласно ограниченията на
посочените по-горе договори, ревизираното лице изобщо няма право да реализира
никакъв приход от придобитото по проекта имущество, както и в срок от 5 години
след изтичане на срока на договора не може да прехвърля правото на собственост
върху обекти, изградени в резултат от инвестиции по проекта, да променя
предназначението на активи, придобити в резултат от изпълнението на проекта,
както и да сключва договори от всякакъв характер с трети лица и/или извършва
други действия, които биха могли да доведат до значително изменение на проекта.
От така установените ограничения
приходните органи са направили извод, че
фондацията няма право да използва придобитите безвъзмездно активи за извършване
на възмездни сделки, чрез които да генерира приходи т. е. не може да извършва
независима икономическа дейност.
Този извод настоящата
инстанция намира за погрешен. Действително, клаузите на двата договора съдържат
посочените по-горе ограничения, но неправилно те се тълкуват в смисъл, че на
фондацията е по принцип забранено да реализира нетен приход от придобития по
проекта актив. Видно от § 2 на основния договор и Раздел III на договора за
предоставяне на национално съфинансиране от 13.04.2016 г., договорите са срочни
и поетите задължения обвързват фондацията, която е и водещ бенефициент, за
срока на действие на договора, като по изключение, определени задължения,
според изрична уговорка, остават в сила и за определен период след изтичане на
срока на договорите. Обратното разбиране противоречи на уговореното в основния
договор, че всички резултати и права, свързани с проекта и получени от
изпълнението или в резултат на изпълнението на договора, включително авторски и
други, ще представляват имущество на водещия бенефициент. Последното сочи, че
по силата на договорите ревизираното лице придобива право на собственост върху
"Атракциона", което не би могло по принцип да бъде ограничено по
начинът, възприет от приходните органи.
Не е спорно, че към
настоящия момент фондацията не осъществява икономическа дейност във връзка с
изпълнението на проекта и извършените от нея разходи, съответно получените
доставки, за които претендира право на приспадане на данъчен кредит не участват
в последващи облагаеми доставки, каквото е едно от изискванията на сложния
фактически състав за законосъобразно възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит. Същевременно, ревизираното лице е заявило ясно намерение да
използва "Атракциона" след изтичане на ограничителния период по
договора, за получаване на приходи, съответно осъществяване на икономическа
дейност, за което съобразно мотивите по-горе, няма пречка.
В случая, за решаване на
спорния въпрос, следва да бъде съобразено тълкуването на Директива
2006/112/ЕО относно
общата система на ДДС, дадено в Решение
С-124/12, Решение
С-126/14 които изтъкват,
че предвиденото в член
168, буква а) от Директивата за ДДС право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по
принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на
целия данък, начислен по получените доставки (вж. в този смисъл решение
по дело SKF, C 29/08, EU:
C: 2009: 665, т. 55 и цитираната съдебна практика). Всъщност режимът на
приспадане цели да освободи изцяло предприемача от тежестта на дължимия или
платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Така общата система
на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички
икономически дейности независимо от техните цели и резултати, при условие че
самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (вж. по-конкретно решение
Eon Aset Menidjmunt, C 118/11, EU: C: 2012: 97, т. 43 и цитираната съдебна практика). От член
168 от Директивата за ДДС
следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество
придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности,
то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС.
Съгласно коментираното Решение
С-126/14 частноправен
субект, който придобива стоки за нуждите на дадена икономическа дейност по
смисъла на чл.
9. Пар. 1, втора алинея от Директивата за ДДС, прави това в качеството си на данъчнозадължено лице дори
когато не използва веднага стоките за тази икономическа дейност (вж. в този
смисъл решение
Lennartz, C 97/90, EU: C:
1991: 315, т. 14). Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, който направи
инвестиционни разходи с намерението, потвърдено от обективни обстоятелства, да
извърши икономическа дейност по смисъла на член
9, параграф 1 от Директивата за ДДС, трябва да се счита за данъчнозадължено лице и действайки като
такова, то има право, в съответствие с член
167 и сл. от тази директива,
да приспадне незабавно дължимия или платен ДДС върху инвестиционните разходи,
извършени за нуждите на сделките, които възнамерява да направи, и които дават
право на приспадане (вж. в този смисъл решение
Gran Via Moinesti,
C 257/11, EU: C: 2012:
759, т. 27 и цитираната съдебна практика). Това право на приспадане възниква, в
съответствие с членове
63 и 167
от Директивата за ДДС, в
момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента
на доставяне на стоките, възприето последователно и в чл.
25, ал. 2 ЗДДС като
датата на възникване на данъчното събитие. Еднозначно разбиране е застъпено и в
Решение
С-153/11, като според
посочената практика въпросът дали данъчнозадълженото лицето е действало в това
качество за икономически нужди е фактически и следва да се прецени с оглед
всички данни по случая, сред които и естеството на стоката и периодът, който е
изтекъл от придобиването й до използването й за целите на икономическата
дейност. При осъществяване на дължимата преценка съгласно дадените по-горе
насоки, настоящата инстанция намира, че като собственик на резултата от проекта
по договорите, фондацията е демонстрирала намерение за използването му в бъдеща
икономическа дейност, като е посочила конкретни мероприятия, в които
възнамерява да се включи като предоставя "Атракциона" за платени
участие – туристически изложения ITB Берлин, TTR Букурещ, CMT Щутгарт, както и
план за използване на "Атракциона" в останалото време, за получаване
на регулярен доход от предоставянето на съоръжението на регионални исторически
музеи, основно Плевенски исторически музей.
Съгласно посоченото в Решение
С-153/11, когато поради
външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да
използва стоките или услугите, довели до приспадане, правото на приспадане
остава придобито. В този смисъл съдът
счита, че твърдението на Фондацията за придобиване на актива по договорите с
намерение да извършва впоследствие икономическа дейност по смисъла на член
9, параграф 1 от Директивата за ДДС, е потвърдено от обективни обстоятелства, поради което следва да
се признае на Фондацията качеството на данъчнозадължено лице. Допълнително, жалбоподателят
излага, че част от понесените инвестиционни разходи ще се включат в цената на
услугите, предоставяни в планираната дейност, като по този начин ще бъдат
покрити от бъдещите приходи, които ще получат при участието на актива в
посочените мероприятия. Последното, удовлетворява изискванията на фактическия
състав за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, начислен за
получените доставки на стоки и услуги, а именно разходите, направени за тяхното
придобиване да са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени
доставки, или в по-широкото тълкуване, застъпвано от СЕС – разходите да са част
от общите разходи в икономическата дейност на лицето и като такива да
представляват елемент от цената на стоките или услугите, които лицето доставя.
С оглед даденото тълкуване, в случая се установява пряка и непосредствена
връзка между получените доставки и цялата планирана от Фондацията икономическа
дейност, което следва да бъде съобразено при преценката за съществуване на
правото на приспадане на ДДС в настоящия спор, независимо, че към момента не
може да се установи пряка връзка между получените доставки и конкретни последващи
облагаеми доставки. Видно от цитираната практика на СЕС и даденото тълкуване на
Директива
2006/112/ЕО относно
общата система на ДДС, независимо че Фондацията към момента на ревизията не развива
икономическа дейност по отношение на придобитото по проекта, отказът от
приспадане на данъчен кредит за разходите, които е направила във връзка с
бъдещата икономическа дейност и вменяването й в тежест на ДДС, свързан с тези
разходи, противоречи на крайната цел на Директивата и би било в разрез с
принципа на неутралитета на ДДС. По аргумент от Решение
С-153/11, ако на
Фондацията бъде отказано правото на приспадане на дължимото ДДС по получени от
него доставки за облагаеми впоследствие доставки, с оглед ясно заявеното от
Фондацията намерение придобитият актив да бъде използван за бъдещи доставки в
облагаемата й дейност, то ревизираното лице не би било освободено изцяло от
тежестта на данъка, а облагането на бъдещата икономическа дейност би довело до
двойно данъчно облагане, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет,
присъщ на общата система на ДДС. Със същото решение, данъчнозадължено лице,
което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в
имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването
на този актив ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем,
независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални
цели. Същевременно практиката е последователна, че това не се отразява на
възстановяването на платения по получените доставки данък, което
данъчнозадълженото лице ще трябва да извърши, а данъчната администрация ще може
да поиска възстановяването на приспаднатите суми с обратна дата, ако
впоследствие се окаже, че придобитата стока не е била използвана за нуждите на
икономическата дейност на ревизираното лице, така както то първоначално е
заявило (Решение
С-126/14; Решение
С-153/11).
Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за
основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт в
оспорената част, в която
на Фондация „Отворена длан“ – Плевен е отказано право на приспадане на
данъчен кредит, както следва: за данъчен период м. 10.2018 г. – в размер на
1084.00 лв. и лихви за просрочие 146.54 лв., данъчен период м. 11.2018 г. – в
размер на 1261.77 лв. за данъчен период м. 12.2018 г. в размер на 3920.00 лв.,
общо отказан данъчен кредит 6265.77 лева и лихви за просрочие 146.54 лева, ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане от жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответникът ще
следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на
400 лева, от които 50 лева – държавна такса
и 350 лева – адвокатски хонорар
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р -04000419006538-091-001/03.04.2020 г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден
частично с Решение № 115/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в
която на
Фондация „Отворена длан“ – Плевен
е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за
данъчен период м. 10.2018 г. – в размер на 1084, 00 лв. и лихви за просрочие
146, 54 лв., данъчен период м. 11.2018 г. – в размер на 1261.77 лв. за данъчен
период м. 12.2018 г. в размер на 3920, 00 лв., общо отказан данъчен кредит
6265, 77 лева и лихви за просрочие 146, 54 лева.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП – Велико Търново, да заплати на Фондация
„Отворена длан“ – Плевен, ЕИК ***, с
адрес за кореспонденция: гр. Плевен, ул***,
представлявана от председателя на
УС Х.И.Т., направените по делото
разноски в размер на 400
/четиристотин/лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
В