Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 27.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 16538 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена на 11.11.2019 г. от „Т.С.“ ЕАД –
длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20197850400328 срещу постановление от 31.10.2019г. на частен
съдебен изпълнител Л.М.рег. № 785 КЧСИ, с което е оставено частично без
уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за
разноските, с което са определени като дължими от него такива в размер на 350
лева за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, като същите са
намалени до размер от 300,00 лева, а искането е отхвърлено в останалата част за
изменение на размера на възнаграждението до 200,00 лева. Твърди, че от страна
на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, като в
срока за доброволно изпълнение дължимите суми са изцяло изплатени. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено в отхвърлителната
част, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева, като съответно бъде намален и
размерът на дължимата пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЧСИ. Претендира
разноски.
Взискателят „С.У.“ ЕООД, представляван от сдружение
„Български правни услуги“ намира жалбата за неоснователна. Твърди, че след
образуване на изпълнителното дело е извършил действия по определен изпълнителен
способ, а именно посочен е друг различен от първоначално посочените, депозирани
са становища, в т.ч. и по молбата за изменение на постановлението в частта на
разноските, както и са извършени действия по издаване на изпълнителния лист.
Оспорва длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение. Претендира
разноски.
В мотиви на ЧСИ М.Б.сочи, че във връзка с направеното от
взискателя искане за събиране и на разноските в производството по принудително
изпълнение, в същата е посочено и заплатеното от взискателя възнаграждение от
350,00 лева. Сочи, че във връзка молбата на длъжника за изменение на
постановлението в частта на разноските взискателят се е съгласил същите да
бъдат намалени на 300,00 лева и с постановление от 31.10.2019 г. адвокатският
хонорар е намален на 300,00 лева. Сочи, че с молба от 13.11.2019 г. е поискал с
оглед бързина в процеса разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат
намалени на 200,00 лева за образуване на делото и 30,00 лева с оглед
материалния интерес. Сочи, че на длъжника със съобщение изх. № 13.11.2019 г. е
съобщено намаляване на адвокатския хонорар на 230,00 лева и на пропорционалната
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, поради което сочи, че подаването на жалбата е
безпредметно, както и че длъжникът не е представил доказателства за плащане в
срока за доброволно изпълнение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба е подадена в срок, срещу постановление,
с което е оставено без уважение искането на длъжника за изменение на
постановлението за разноски в изпълнителното производство и което постановление
представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20197850400328 срещу постановление от 31.10.2019г. на частен
съдебен изпълнител Л.М.рег. № 838 КЧСИ е видно,
че образувано по молба от 15.10.2019 г. на взискателя „С.У.“ ЕООД, представляван от Адвокатско сдружение „И.“
срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумата по изпълнителен лист от 11.06.2019
г., издаден по гр.д. № 41351/2016 г. на СРС от 0,10 лева – адвокатско
възнаграждение, като в молбата е направено и искане да бъдат събрани в хода на
производството по принудително изпълнение и направените в това производство от
взискателя разноски в размер на 350,00 лева. В молбата като изпълнителен способ
е посочен запор на движимите вещи на длъжника, възбрана върху недвижимите му
имоти и притежаваните от него дружествения дялове. Към молбата е представен договор
за цесия от 13.09.2019 г. и договор за правни услуги от 10.10.2019 г., в който
е уговорено общо възнаграждение по за образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане в размер на 350,00 лева, платимо по банков
път. Видно от платежно нареждане от 15.10.2019 г. така уговореното
възнаграждение е заплатено.
С
молба от 16.10.2019 г. взискателят е посочил, че се възлага предприемането на
изпълнителни действия чрез връчване на покана за доброволно изпълнение, като се
оттеглят посочените с молбата за образуване на изпълнителното дело способи за
събиране на вземането и се определя способ запор на банковите сметки на
длъжника.
С покана за доброволно изпълнение от 21.10.2019 г. на ЧСИ
Л.М.е поканил длъжника да заплати сумата от общо 543,50 лева, от които 0,10
лева – вземане по изпълнителния титул,
сумата от 6,60 лева – такси за издаване на изпълнителния лист, 350,00 лева –
разноски по изпълнителното дело, 186,60 такси по Тарифата към ЗЧСИ, в т.ч. за
прекратяване на делото и за вдигане на запор, дължими към 30.10.2019 г.
На 25.10.2019 г. длъжникът по изпълнението е подал
възражение срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е
посочил, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не се дължи, тъй като от взискателя по
изпълнителното дело не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело и иска
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени на
200,00 лева. Изложени са доводи, че с оглед изменението на размера на дължимото
възнаграждение, следва да бъде съответно намален размерът и на дължимата
пропорционална такса по чл.26 от ТТР на ЗЧСИ.
Със съобщение, получено на 05.11.2019 г. длъжникът е
уведомен, че ЧСИ изменя размера на адвокатското възнаграждение на взискателя на
300,00 лева и съответно размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
На 11.11.2019 г. е подадена в срок настоящата частна
жалба, като на 13.11.2019 г. е постъпила молба от взискателя с която сочи, че с
оглед бързина и процесуална икономия моли ЧСИ да намали приетите за разноски за
адвокатско възнаграждение до минимума по наредбата. Със съобщение, получено от
длъжника на 18.11.2019 г., съдебният изпълнител го е уведомил, че адвокатския
хонорар се намалява на 230,00 лева и съответно се намалява и размера на таксата
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Определението на частния съдебен изпълнител за изменение
на разноските, предвид характера му на обжалваем акт, не подлежи на изменение
от страна на частния съдебен изпълнител. След произнасяне на частния съдебен
изпълнител, при липса на други извършени действия по изпълнението, за които да
са дължими различни разноски, частния съдебен изпълнител е недопустимо сам да
преразгледа собствения си акт по съществото на разноските. Ето защо жалбата се
явява допустима.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя
е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му. Посочването на изпълнителни способи в молбата – налагане на
запор на движими вещи и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти – не
представляват самостоятелни искания на взискателя за
извършване на такива действия, не само защото се съдържат в молбата за
образуване на делото, а не са поискани отделно, но и защото включването на
такива искания е елемент от редовността на молбата за образуване на
изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК.
Освен това
следва да се посочи, че в отклонение от нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е поискал прилагането на повече от един
изпълнителен способ, без това обективно да е нужно за удовлетворяването му с
оглед обстоятелството, че длъжникът е едно от най-големите доставчици на
топлинна енергия в България, което поначало сочи на наличие на съществени
финансови ресурси (предвид и размерът на вземането по изпълнителния лист от
0,10 лв.). От друга страна бланкетното посочване на
изпълнителни способи не може да се приеме за надлежно поискани действия по
изпълнението, доколкото не са индивидуализирани вещите и дружествените дялове,
върху които да се насочи изпълнението. Поради това следва да се приеме, че
молбата за образуване на изпълнителното производство е била нередовна, поради
което последващата молба от 16.10.2019 г. (подадена
преди изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника) не
представлява самостоятелно действие от страна на взискателя
(съответно на процесуалния му представител), а отстраняване на посочените нередовности на молбата за образуване на производството и
привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК. Също
така следва да се посочи, че първоначално посочените способи са били абсолютно
несъответни.
Ето защо единствените
извършени от процесуалния представител на взискателя
действия по делото са тези по подаване на молба за образуването му. Извършването
на други изпълнителни действия не е необходимо с оглед естеството на самото
изпълнение, което е насочено срещу дружество, за което, както се посочи,
поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да
изпълни парично задължение (което в случая не е в голям размер), поради което
при осъществяване на посочения в молбата за образуване изпълнителен способ би
се стигнало до плащане на сумите, за чието събиране е принудителното
изпълнение.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по
изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на
изпълнителното производство, макар в представения договор за правна защита и
съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване
на изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се
заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното
производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв.
В случаите на подадена молба за
образуване на изпълнителното производство, какъвто е настоящия, за образуване
на изпълнително дело минималният размер на възнаграждението е 200 лв. /чл. 10,
т. 1 от Наредбата/ - чл. 10, т.1 от Наредбата. Делото по изложените по-горе
мотиви делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение на взискателя на
основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено на размер от 200,00 лева.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът на таксата,
начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се
определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от
него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в
размер на 20,01 лв. / 0,10 лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист и
200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на
таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 20,01 лв., за която сума размерът й
следва да бъде изменен.
С оглед основателността на подадената жалба и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на жалбоподателя. Те са в
размер на 123.00 лв., от които 73 лв. – платени държавни такси във връзка с обжалването
и 50 лв. – възнаграждение, за защита от юрисконсулт, определено съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г.
С оглед изхода от правния спор на
ответника по жалба не се следват разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 31.10.2019 г. по изп.д. № 20197850400328 срещу постановление от 31.10.2019г. на частен
съдебен изпълнител Л.М.рег. № 785 КЧСИ, в частта, в която е оставено без уважение възражението на „Т.С.” ЕАД за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението, като ИЗМЕНЯ
същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 20,01
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА „С.У.“ ЕООД, ЕИК: ******** , да заплати на „Т.С.” ЕАД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер
на 123,00 лева, представляваща направени
в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.