Р Е Ш Е Н И Е № 260081
20.01.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти граждански състав в открито съдебно заседание на
седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня
Букова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10884 по описа за 2018г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
С искова
молба вх. № 40604/29.06.2018 година от ищец К.А.А. твърди, че ответник Т.Н.М. е журналист и работи във
вестник „***“ – най-четеният вестник в с.****, обл.****,
както и към най- големия информационен
интернет сайт в България „****“, където
публикува материали от свое име за актуални събития най- вече от района на **** община и област, където живее.
В края на м. юни 2013г. на площата на с. ****, Община ***** се провеждал
митинг и протест на група кооператори от земеделска кооперация ЗКПУ – ***** с
лозунги и искания да се спре кампанията на жалби и проверки срещу кооперацията,
които пречели на дейността й особено по време на прибирането на лятната реколта
от полето.
В брой на вестник „****“
от ***** ****година, на стр. *** както и на сайта „****“
от *** година ответник Т.М. е
посочила в подписания и написан от нея материал под надслов: „*********.
В целия си печатен материал
ответникът убедително и ясно описва неверни обстоятелства, че ищецът се опитвал
да завземе кооперацията и селото с помощта на незаконни и престъпни методи,
което нанасяло вреди на името му и търговската дейност на фирмата му в селото,
където всички го познавали. Приписвали му се действия и актове, които никога не
бил вършил и цели, които никога не е преследвал, с които бил уронен престижа и
достойнството на личността му.
Ищецът в исковата си молба твърди,
че ответницата Т.М. заявила, че „*******., който
иска „*******“ и че репортер на вестника е взел интервю от члена на ********* на кооперацията
Г.К., който бил заявил пред него, че „се
опитвам да ги рекетирам и тормозя
и искам да превзема и съсипя селото“, както и че „не съм от тези, които с пот на челото си изкарват хляба“, което не
било вярно и не било казано от К., а явно било съчинено от авторката на статията Т.Н.М..
Според ищеца ответницата
твърдяла, че е „алчен селянин“ и „********“,
без даже да се е запознала с подробностите от съдържанието на конфликта в
селото и без да е присъствала на горния митинг, което и тя потвърдила като
свидетел в съдебно
заседание на *****. проведено по НЧХД № *** по описа на РС – ****, което е било
образувано и водено срещу Г.К. за нанесена клевета по същия случай.
Горните неверни твърдения са разгласени от журналистката без въобще тя да
извършва проверка като в противен случай, тя би установила, че се касаело до
действие на РП и МВР-**** по сигнал за извършени закононарушения от група
член-кооператори в упражнение на членствените им права, а не че ищецът действал
чрез „рекет“ и „клевети“ до държавни органи.
Ищецът твърди, че написаното от
ответницата накърнявало доброто му име в,
който е роден в селото, всички го познават, работи и развива търговска
дейност и засяга името на семейството и
фирмата му, на която е съдружник и управител – „******“.
От изнесеното от ответницата в броя от ****. на вестник „****“ и на *** на
сайта на *** „****“, че ищеца се опитва да рекетира, тормози, превземе, съсипе
с. **** и земеделската кооперация, както и от клеветите и приписаните
престъпления: „че не се занимавам с честен труд“, „изпращам клевети до различни
инстанции“, „искам да лапна кооперацията, а заедно с нея и европейските
субсидии“, „опитвам се да ги рекетирам и тормозя и искам да превзема и съсипя
селото“ и че „не съм от тези, които с пот на челото си изкарва хляба“ ищецът
заявява, че е претърпял неимуществени вреди от престъпление по чл. 148, ал.2,
предл. 1, вр. с ал.1, т.2 вр. с чл. 147, ал.1 НК в размер на 3000 лева, за
която сума се иска осъждането на Т.Н.М. ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
Посочва, се че с присъда от по ВЧХД ***** година по описа на Софийски районен съд, е признал
ответницата Т.М. за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 пр.
1 във вр. с ал. 1, н. 2, във вр. с чл.147, ал. 1 от НК, а именно, затова, че в
гр. *** в брой на вестник „****“ от ***** година, на стр. ****, в
авторска статия под надслов: „*****….“, като на основание чл. 78а от
НК е освободена от наказателна отговорност и глобена с 1000 лева.
Присъдата е отменена от СГС по ВЧХД
№ **** година, с решение № **** година и
производството по делото е прекратено на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтичане на предвидения от закона давностен срок за наказателно преследване.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е и отговор от ответницата
Т.М. с писмена молба с вх. № *** от ****
година с който заявява, че е вършила съвестно работата си, като на нея й
била поставена задача да отрази един шумен митинг в с. ****,
**** община, насочен единствено срещу лицето К.А., който е писал
жалби до прокуратурата против ръководството на местната земеделска кооперация.
Този митинг бил отразен във всички електронни и хартиени медии в този регион и
коментарите не били в полза на А..
Колегите на ответницата отразили
митинга много по- подробно от нея, включително и радио „****“
и били цитирани подробно думите на Г. К., много
малка част, от които е цитирала и тя в своята публикация.
Заявява се, че в магазините на К.А.
са намирани цигари без бандерол, но тя не е отразявала тази
информация. Нито ред не е написала и тогава, когато намерили крадения
трактор в неговите владения. Нито ред не е написала и за купуваните в село **** гласове от неговите хора, но го написали много други вестници
и медии, за които прилага публикации.
От ответницата се иска отхвърляне на
иска и евентуално прекратяване на производството по делото.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
С Присъда от *****. по НЧХД № **** по описа на Софийския районен съд
ответник Т.Н.М. е била призната за виновна затова че в гр. ****, в брой **** на
вестник „*****“ под името Т.Н. в авторска статия на стр.** под наслов „******…“
е приписала престъпление на ищеца с думите посочени като заявени в дадено
интервю от К. по отношение на А., а именно „ че се опитва да ги рекетира и
тормози и иска да превземе и съсипе селото“ което е прието за престъпление по
чл. 148, ал.2, предл.1 във вр. с ал.1, т.2
вр. с чл. 147, ал.1 НК като на основание чл. 78а НК ответницата е
освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000 лева.
С Решение № **** постановено по ВНЧХД № ***** по описа на Софийския градски
съд е отменена Присъдата от **** като делото е прекратено на основание чл. 334,
.4 вр. с чл. 24, ал.1, т.3 НПК поради изтичането на предвидената в закона
давност за наказателно преследване.
Следователно от така приобщените съдебни актове и дела се установява, че
спрямо ответницата няма влязла в сила Присъда с която същата да е била призната
за виновна в извършването на две престъпления всяко едно от които осъществява
състава по чл. 148, ал.2, предл.1 във вр. с ал.1, т.2 вр. с чл. 147, ал.1 НК поради което и на
основание чл. 300 ГПК в настоящия процес подлежи на общо доказване деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Според ищеца вредоносното за него деяние се състои в изнесеното от
ответницата – журналист Т.Н.М. в броя от **** на вестник „****“ и на **** на
сайта на информационна агенция „****“, че ищеца се опитва да рекетира, тормози,
превземе, съсипе с. **** и земеделската кооперация, както и от клеветите и
приписаните престъпления: „че не се занимавам с честен труд“, „изпращам клевети
до различни инстанции“, „искам да лапна кооперацията, а заедно с нея и
европейските субсидии“, „опитвам се да ги рекетирам и тормозя и искам да
превзема и съсипя селото“ и че „не съм от тези, които с пот на челото си
изкарва хляба“.
Видно от представеното извлечение от вестник „****“ на л.**от делото е че е
публикуван материал от ответницата под надслов: „*****“ като
съдържателната й част започва с това, че репортер на вестника е разговарял с
Г.К. и той е разказал, че местния бизнесмен А. – ищеца се опитва да ги рекетира
и тормози и иска да превземе селото, което нямало да стане, продължава с
изявление на К. затова че хората от селото не го искали, защото той не е от
тези, които с пот на челото си изкарват хляба и завършва с това, че според К.
алчният бизнесмен непрекъснато изпращал клевети до различни инстанции,
съсипвали ги от проверки. Като под печатния материал е отразено „****“ Т.Н.
„****“.
На л. 18 от делото е представен извлечение със заглавие „***********….“ като в наклонен шрифт в уводната част
на материала е поместено „…********** „*****“ е взел интервю от члена на ******
на кооперацията Г. К., който бил заявил пред него, че ищеца „се опитвал да ги рекетира и тормози и искал да превземе
и съсипе селото“ като под печатния материал е отразено Т.Н. „*****“.
По делото е разпита св. С.Г.С., който си спомня за публикацията във вестник
„****“ и сайт „*****“ като в резултат на статията ищецът, който бил и
понастоящем е кмет на с. ***** бил засегнат, защото бил честолюбив човек, като
това му се отразило негативно в личен план, имало негативни реакции в селото и
семейството му, свързани с тези публикации.
По делото са приобщени и НЧХД № ***** по описа на СРС, НЧХД № **** по описа
на РС – **** и ВНЧХД № **** по описа на СГС като приложените към тях протоколи,
в който са отразени показанията на различни свидетели не могат да се ценят от
настоящата инстанция и да се обсъждат по същество тъй като не са събрани в хода
на настоящия процес при условията на устност и непосредственост с участието на
страните по настоящето дело поради което и не се анализират и изброяват.
Следователно, при така установената фактология съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията на Р.България всеки има право да
изразява свободно мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно.
Безспорно ответник Т.Н. има качеството на журналист като на първо място за
обстоятелството, че е изнесла печатен материал във вестник „****“, който касае
дадено интервю от трето за делото лице Г.К. пред репортер на вестника в което
се съдържат оценъчни характеристики за личността на ищеца, евентуално
приписване на престъпление – рекет и тормоз не може да обуслови възникването на
гражданската отговорност на Н. затова, тъй като изявлението не е нейно, а се
предава посредством печатно издание, респ. това изявление дори да има
противоправен характер и да е вредоносно за ищеца не е резултат от волевата
дейност на журналиста като контрапункт на това противостои правото на
обществото да бъде информирано, респ. не може да се очаква от журналиста да
проверява и да знае истинността на всяка информация предоставена в интервю от
трето лице и да преценява дали същата е увреждаща и злепоставяща, до колкото
противното би означавало налагането на своеобразна цензура, което по изрично
разпореждане на чл. 40, ал.1 от Конституцията на Р.България е забранено. В тази
връзка ответницата не е автор на изявлението, което ищецът счита за увреждащо,
а посредством печатното издание му е дала гласност, което всъщност съставлява и
трудовата й функция на журналист, в която връзка и дори да се приеме, че има
увреждане доброто име на ищеца и обществената оценка за неговата личност, то
причинно-следствената връзка не е с поведението на ответника, който предава
осъществено интервю;
По отношение на авторския текст „…*****, *****“, за да се приеме, че е извършено
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което деяние да има за цел
увреждане честта и достойноството на ищеца е необходимо да бъде посочено време,
място и обективни признаци на извършването му, т. е. необходимо е в клеветата
да са посочени конкретни данни за основните характеристики на деянието. В
конкретния случай такива данни не са изложени. Употребеният израз „****“ не
може автоматично да се свърже с твърдението на ищеца, че създавала
внушение, че последния се опитвал да
завземе кооперацията и селото с помощта на незаконни и престъпни методи, тъй като
обективни данни за такова внушение от страна на ответницата по делото няма. Не
е налице и твърдяното приписване на
действия и актове за рекет и тормоз, което изявление макар и да не изхожда ответницата, но както предадено от нея посредством
отразяването в печатното издание и електронен сайт също не съдържа конкретни
данни от които
реално, обективно и непосредствено за възникнат неимуществени вреди за ищеца.
Следва да се посочи и че по делото е установено, че към процесния период за
който се твърди да се възникнали неимуществените вреди, а и понастоящем ищеца
има качеството на кмет на с. ***** и съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека съобразно стандартите
наложени от него, публичните личности следва да се ползват от по-занижена
защита на репутацията си. Този принцип намира отражение в правото да се
изразява по-свободно мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за
останалите членове на обществото допустими предели – какъвто е настоящия
случай. ЕСПЧ се е произнасял в смисъл,
че ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително,
което се явява необходимост за правилното функциониране на едно демократично
общество като в този ред на мисли няма как ответницата да бъде упрекната за
това, че е дала гласност на случващите се събития, които са станали достояние
на определен кръг лица и вълнуват обществеността в съответното населено място.
Европейския съд по правата на човека е имал възможност да се произнесе по
идентични на настоящия случай въпроси в делата „******“ и „*****“ при което
указанията му към националните правораздавателни и правоприложни органи са за
това жалбите на гражданите да не бъдат “задушавани”, дори и когато тяхната
основателност остане недоказана, защото това е основно демократично право на
личността, а съгласно съдебната практика на бившия Върховен съд и настоящ
Върховен касационен съд (вж. реш. № **** по н. д. № ****** ВС**** .; реш. № ***
от **** по н. д. № ***** ВКС, ****.; реш. № **** от **** по н. д. № ********
г., ВКС****.; и реш. № ****** г. по н. д. № ****** г., ВКС, *****) „твърдения,
направени пред органите на властта в писма, жалби или клетвени показания, не
могат да се считат за „разпространяване“ по смисъла на чл. 147, ал.1 от
Наказателния кодекс, тъй като техните автори не целят да накърнят доброто име
на споменатите лица, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на властите.“
Предвид на гореизложеното не е налице твърдяната противоправност в
осъщественото от ответницата деяние, респ. не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД с оглед на което и предявения иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 45 ЗЗД от К.А.А. с ЕГН **********
*** ПРОТИВ Т.Н.М. с ЕГН ********** с
адрес: *** за ОСЪЖДАНЕТО й да
заплати сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването й – 29.06.2018г., до окончателното й
изплащане, която представлява обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изнесеното от
ответницата в брой от **** на вестник „***“ и на **** на сайта на *****, че ищеца се опитвал да
„рекетира, тормози, превземе, съсипе с. **** и земеделската кооперация, както и
от клеветите и приписаните престъпления: „******“, „изпращам клевети до
различни инстанции“, „**********“, „*******“ и че „********“ като неоснователен
и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
С.Б.