№ 6483
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110154818 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от ищцата В. Д. И., ЕГН **********
срещу ЗД Бул Инс АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от травматични увреждания в областта на долната част на гърба и таза,
дясното и лявото седалище, гръдния кош и лакътя, настъпили в следствие на
ПТП от 14.05.2024 г. около 20 ч. в гр. София, ул. „Х. С.“, с посока на движение
от ул. ,,Е. С.“ към ,,В.“, водачът на МПС „БМВ“ Х5, с рег. № ** **** **, с
валидна ГО при ответника, виновно удря пресичащия пешеходец – ищец,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Обосновава исковата си претенция с твърденията, че процесното ПТП е
реализирано по вина на водача на МПС-то, застраховано със задължителна ГО
при ответника. Релевира доводи, че в следствие на процесното ПТП е
получила остра болка в областта на десния лакът, таза и кръста. Сочи, че два
пъти е посещавала болнично заведение, като се установила контузия на
долната част на гърба и таза, контузия на лакътя, с придружаващи
заболявания и усложнения в гърба и таза, както и охлузване и кръвонасядания
в областта на седалището. Излага становище, че е търпяла болки и страдания
с висок интензитет. През първите седмици след произшествието не е могла да
1
извършва активни движения с дясната си ръка, а процесът на възстановяване
бил съпроводен със силни болки и страдания. Обосновава, че е получила
усещане за уязвимост, затворила се е в себе си, не е имала възможност да
извършва трудовата си дейност и спортните си занимания, често сънувала
кошмари, избягвала срещи с приятели, загубила спортната си форма,
изпитвала страх и уплах. Аргументира, че е поканила ответника да плати
обезщетение.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер.
Признава факта за наличието на валидна ГО на процесния автомобил към
датата на ПТП. Оспорва механизма. Оспорва вината на водача на автомобила.
Възразява уврежданията да са причинени от процесното ПТП. Твърди, че
вината е на пострадалия. Прави възражение за съпричиняване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3 КЗ. Съгласно посочените разпоредби увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да предяви пред съд иск за
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ
въвежда предпоставка за допустимост на производството, като
материалноправното основание на иска се съдържа в разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ.
По същество, за да възникне имуществена отговорност за
застрахователя за заплащане на такова обезщетение на увреденото лице, е
необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като е причинил на последния имуществени или
неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования; 2/ наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника-застраховател. Съобразно
2
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е обявил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника
и водача на лек автомобил марка и модел МПС „БМВ“ Х5, с рег. № ** **** **
към датата на твърдяното ПТП е налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение от съдбно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установено, че на 14.05.2024 г. около 20 ч. в гр. София,
ул. „Х. С.“, с посока на движение от ул. ,,Е. С.“ към ,,В.“, водачът на МПС
„БМВ“ Х5, с рег. № ** **** ** предприема завой на ляво, при което удря
пресичащия на зелен сигнал на светофарната уредба пешеходец – ищцата по
настоящото дело и още едно лице.
Отразеното в експертизата съответства и на събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – В. М. А. – водач на
МПС „БМВ“ Х5, с рег. № ** **** ** и Г. В.В. - вторият пешеходец, ударен от
същия автомобил и приятелка на ищцата. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
С описаното по - горе съдът намира, че вина за настъпване на
произшествието има водачът на МПС „БМВ“ Х5, с рег. № ** **** **, който
предприемайки ляв завой на кръстовище не е пропуснал движещия се с
предимство пресичащ на зелен сигнал на светофара пешеходец.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
От приетата по делото съдебно-медецинска експертиза от вещо лице
специалист по ортопедия и травматология, приета без възражение от
страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
контузия на дясна лакътна става с охлузване по задната страна на ставата,
контузия на седалищна област с охлузване двустранно, контузия на гръдния
кош. Вещото лице дава заключение, че медикобиологичният характер на
3
уврежданията е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочва, че механизмът на получаване на такъв тип увреждания е директен
контакт в зоните на увреда с твърди тъпи тела като елементите на купето на
автомобила и терена и че е възможно да бъдат получени при описания в
исковата молба механизъм. Дава заключение, че при ищцата е предприето
консервативно лечение, изразяващо се в криотерапия, прием на обезболяващи
медикаменти и покой. Посочва, че периодът за възстановяване е 20-25 дни,
като болките са по-интензивни през първите 10 дни. Вещото лице дава
заключение, че при извършения личен преглед на ищцата не се е установил
функционален дефицит, вследствие на получените увреждания. В съдебно
заседания пояснява, че издадените на ищцата болнични са два броя за общо 14
дни, като същите са издадени от личния лекар. В о.с.з. вещото лице пояснява,
че е описал болките в кръста, за които съобщава ищцата, като не може да се
каже с какъв произход са.
От свидетелските показания на Г. В., приятелка на ищцата, с която
заедно са пресичали на пешеходна пътека ударена от същия автомобил, които
съдът изцяло кредитира по описаните по-горе мотиви, се установява, че
ищцата е паднала след удара и е допълзяла до свидетелката. Дава показания,
че В. И. била много уплашена и в шок след удара. Обяснява, че е дошла
линейка, която ди е откарала във ВМА, където са направили ядрено магнитен
резонанс и на двете им на таза. Описва, че след инцидента останали 10 дни в
София, докато им преминат болките, за да могат да се приберат в обл. Л., от
където са и двете. Дава показания, че като са се прибрали В. е отишла да й
леят куршум, защото е била постоянно уплашена. Сочи, че ищцата е станала
по-емоционална и всеки път, когато ставало въпрос за инцидента плачела.
Дава показания, че ищцата след ПТП-то я боли таза от време на време, когато
остане права по-дълго време и има белег на седалището от катастрофата.
Изхождайки от доказателствата по делото и относно критериите за
определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди като
резултат от травматични увреждания, а именно: от една страна младата
възраст на пострадалата, характера на вредите, възстановителен период от 20-
25 дни, от които първите 10 с по-интензивни болки, уплахата и шока, които
ищцата е преживяла, временната неработоспособност в резултат на
произшествието за 14 дни, както и от постановени по сходни случаи съдебни
решения, съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е 5
4
000 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира, че по делото не бе доказано възражението на ответника
за съпричиняване. Безспорно бе установено по делото, че ищцата е пресичала
на зелен сигнал на светофарната уредба и не е нарушила ЗДвП, нито е
допринесла за настъпване на процесното ПТП.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има ищцата.
Ищцата не се установява да е сторила такива, поради което разноски не
й се дължат.
Съдът намира, че поради представяне на доказателства за осъществена
безплатна правна помощ следва да присъди адвокастко възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в
размер на 500 лв., доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
На основание чл. 77 ГПК съдът следва да осъди ответникът да заплати
на СРС сумата в размер на 200 лв., представляваща държавна такса и сумата в
размер на 700 лв. за САТЕ и ССЕ.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ ЗД Бул Инс
АД, ЕИК ********* да заплати на В. Д. И., ЕГН ********** сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
травматични увреждания в областта на долната част на гърба и таза, дясното и
лявото седалище, гръдния кош и лакътя, настъпили в следствие на ПТП от
14.05.2024 г. около 20 ч. в гр. София, ул. „Х. С.“, с посока на движение от ул.
,,Е. С.“ към ,,В.“, водачът на МПС „БМВ“ Х5, с рег. № ** **** **, с валидна
ГО при ответника, виновно удря пресичащия пешеходец – ищец, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********
да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 900 лв.,
представляваща съдебни разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. ЗД
Бул Инс АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Р. М. М., ЕГН **********
сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6