№ 285
гр. Шумен, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500101 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх. № 10735/29.11.2021г. депозирано от
адв. А.Д. от ШАК, в качеството му на процесуален представител на „ЕЛИ
М16“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. .... № 1, вх. 1, ап. 3, представлявано от управителя Е.З.М. срещу
заповед за изпълнение № 152/13.04.2021г. на парично задължение по чл.410
от ГПК издадена по ч.гр.д. № 20213630100944 по описа на РС – Шумен, въз
основа на която е издаден и изпълнителен лист № 295 от 12.07.2021 г. в полза
на заявителя.
Излага, че на 29.10.2021г. му било връчено съобщение за образувано
ИД № 754/2021г. по описа на ЧСИ А.Р. и така е узнал за издадената заповед.
Твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и затова
не е подал възражение. От книжата по връчване, било видно, че
длъжностното лице – призовкар Х.И. е залепил уведомление на входната
врата на ап. 3, като е посочил, че няма пощенска кутия. Счита, че така
длъжностното лице е нарушило правилата за връчване на книжа и съобщения
по чл. 46 от ГПК и на чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като не е потърсило други лица
за връчване и ако е намерило, че тези лица са отказали да получат книжа,
което било второто кумулативно дадено необходимо условие по см. на чл. 47,
ал. 1 от ГПК, за да се пристъпи към залепване на уведомление. Отделно от
това сочи, че в сградата където е седалището и адреса му на управление
1
живеят и други хора, които поддържат връзка с управителя на дружеството и
никой не е видял залепено на вратата уведомление, за което сочи, че ще
ангажира гласни доказателства. С оглед изложеното моли съда да приеме
възражението и да установи, че са налице предпоставките на ал. 1 на чл. 423
от ГПК с всички произтичащи от това законови последици. Моли и да бъде
спряно изпълнението по ИД № 754/2021г. по описа на ЧСИ А.Р. и делото да
продължи по реда на чл. 423, ал. 4 от ГПК, с указания по чл. 415, ал. 1 от
ГПК. Също така претендира разноски по представения списък и прави
доказателственни искания: съдът служебно да приобщи ч.гр.д. № 944/2021г.
по описа на РСШ и ИД № 754/2021г. по описа на ЧСИ А.Р. и да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели, които да удостоверят липсата на
залепено уведомление на входната врата.
Депозирано е становище във връзка с горепосоченото възражение на
длъжника от заявителя – "А1 България“ ЕАД, действащо чрез процесуалния
си представител адв. Л.Р. от САК, в което сочи, че същото е неоснователно,
тъй като не са налице, визираните в чл. 423, ал. 1 от ГПК предпоставки и
заповедтта е връчена надлежно на длъжника, който не е подал възражение по
чл. 414 от ГПК. Сочи, че не са представени никакви доказателства за момента
на узнаване на заповедтта, за да може да се прецени дали възражението е
подадено в срока по чл. 423 от ГПК, както и че не са налице твърдяните
обстоятелства за наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Връчването било оформено законосъобразно и съответно имало
удостоверително действие, относно извършеното от връчителя действие. За
неоснователни, намира изложените възражения по приложението на
разпоредбите на чл. 46 от ГПК, тъй като същите касаят лица от
домакинството или служител на адресата, а не съседи или познати, още
повече, че длъжникът е търговско дружество и за него са приложими
специалните разпоредби за връчване на търговци – чл. 50 и сл. от ГПК. За
неоснователно намира и искането за разпит на свидетели, доколкото със
свидетелски показания не може да бъде оборено удостоверителното действие
на връчването, след като същото е оформено надлежно и законосъобразно.
Моли съда да не приема възражението, тъй като не са налице предпоставките
на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото е неоснователно.
Настоящият състав на Окръжен съд - Шумен, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на
2
своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Предвиденият в
нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок започва да тече от
момента на узнаването на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай, видно от изисканото от съда съобщение за
образуване на ИД от ЧСИ А.Р. е, че същото е надлежно връчено на длъжника
на 29.10.2021г. и така депозираното на 29.11.2021г. възражение е подадено в
едномесечния срок по чл. 423 от ГПК. Същото изхожда от легитимирана за
производството страна, отговаря на изискванията за редовност на
процесуалния закон и се явява процесуално допустимо и следва да се
разгледа по същество. След преценка на представените и събрани по делото
доказателства, съдът намира възражението за неоснователно и не се налага
същото да бъде разгледано в открито съдебно заседание за събиране на други
доказателства, поради следното:
Производството по приложеното ч. гр. д. № 20213630100944 по описа
на РС – Шумен, е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК на "А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, по което е издадена процесната заповед за
изпълнение № 152/13.04.2021 г. на парично задължение, с която е
разпоредено длъжника „ЕЛИ М16“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. .... № 1, вх. 1, ап. 3, представлявано от
управителя Е.З.М. да заплати на заявителя сумата от 196.77 лева – месечни
такси и потребление на услуги по договор М 6488321 за периода от
21.03.2020г. до 20.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 09.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
363.24 лева – неустойка за неизпълнение на договор М 6488321, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 09.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски: 25.00 лева – д.т. и 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Видно от приложенията по делото, лицето извършващо дейност по
призоваване за връчване на издадената заповед е посетило адреса на
длъжника и след като не е открило фирмен знак, офис или упълномощено
3
лице на което да връчи съобщението е залепило уведомление. Уведомлението
е залепено на входната врата на ап. 3, тъй като липсвало пощенска кутия, с
указания в 2-седмичен срок, считано от 25.05.2021г. длъжника да се яви в
канцеларията на РС- Шумен, стая 204 за получаване на съдебни книжа по
дело № 944/2021г. С оглед горното, заповедният съд е изискал справка от
Търговския регистър за седалище на длъжника и след като е установил, че
седалището съвпада с посочения по делото адрес на който е залепено
уведомлението, с изтичането на двуседмичният срок за получаване на
книжата от канцеларията на РС – Шумен е приел, че съобщението е редовно
връчено на 08.06.2021г. След изтичането на едномесечния срок по чл. 414, ал.
2 от ГПК, на 12.07.2021г. е разпоредил и издаването на изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20219300400754 по
описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК предоставя на длъжника по
заповедното производство възможност да подаде възражение пред въззивния
съд в случаите, когато поради нарушаване на процесуалните му права при
връчването на заповедта или поради особени непредвидени обстоятелства,
той не е могъл да оспори вземането, предмет на заповедта, чрез депозиране
съобразно чл. 414, ал. 1 от ГПК на писмено възражение пред заповедния съд.
Хипотезите, в които се счита, че длъжникът е бил лишен от тази възможност,
са изчерпателно уредени от т. 1 до т. 4 на цитираната норма и наличието им
следва да бъде доказано от длъжника. В случая, възражението на длъжника се
основава на твърдения за нередовност на връчването, представляващо
обстоятелство по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът в настоящия
му състав счита, че не е налице основание да се приеме, че длъжникът не е
бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение,
поради което е бил лишен от възможност да оспори заявеното пред съда
вземане.
Доколкото призовката/съобщението е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата
автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се
осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от
доказателствената сила на официалното удостоверяване.
Призоваването на юридически лица се извършва по процедурата,
регламентирана в чл. 50 от ГПК – връчване на търговци и юридически лица.
4
Безспорно е, че длъжникът в заповедното производство е юридическо лице,
поради което и именно този посочен ред е приложим при връчване на
съобщения до него. В чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е уредено, че връчването на
юридически лица става на последния посочен в ТР адрес, в канцеларията им,
на всеки служител, който се съгласи да ги приеме. Ако юридическото лице е
напуснало регистрирания в ТР адрес и не е вписало последващ такъв, то
всички съобщения се прилагат по делото и се приема, че е налице редовно
връчване (ал. 2). В случай, че връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК (ал. 4). Следователно в ГПК са уредени
три хипотези на връчване на съобщения до търговци и юридически лица – в
канцеларията, находяща се на вписания в ТР адрес на управление и то на
служител/работник, съгласил се да приеме книжата; - при констатирано
напускане на последния вписан в ТР адрес на управление, съобщенията се
прилагат и връчването се приема за редовно; - при липса на достъп до
канцеларията на адресата или при липса на лице, съгласно да получи
съобщенията, се залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Следва да се отбележи, че доколкото в законодателството са
установени по-високи изисквания към търговците, с оглед сигурността на
търговския и гражданския оборот, то дружеството-длъжник е било задължено
да обозначи местонахождението си на адреса по съответния начин и да
осигури лице или начин за получаване на кореспонденцията си на вписания в
ТР адрес. Затова чл. 50, ал. 4 от ГПК постановява, че ако връчителя не намери
достъп до канцеларията или не намери служител, който да е съгласен да
получи книжата, залепя уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Няма законово
изискване в този текст - за посещение на адреса на управление няколко пъти
в продължение на около месец, каквото е изискването за физическите лица и
за допълнителен акт на съда, с който да се разпорежда залепяне на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Също така връчителят няма и
задължение да търси други лица за връчване, каквото е основното възражение
на длъжника обосновавайки ненадлежното връчване, тъй като е недопустимо
връчване на книжа на юридическо лице на трети лица, които не са служители,
дори и на членове на семейството на управителя, в това им качество.
От страна на дружеството – длъжник не са изложени никакви твърдения
и не са ангажирани кореспондиращите им доказателства, на адреса на
управление, да са налице обозначения на дружеството, пощенска кутия,
канцелария или служители. Единственно е направено доказателствено искане
за допускане на разпит на свидетели за доказване, че на адреса на управление
не е било залепвано уведомление, което искане съдът намира за недопустимо,
тъй като са недопустими свидетелски показания, с които да се оборят
вписванията на длъжностното лице по призоваването, доколкото същите
представляват официални изявления на държавен орган, които са издадени в
кръга на неговата компетентност. Удостоверяването от съдебния служител на
основание чл. 44, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда доказателственна
5
сила, поради което се приема, че е установен фактът на залепяне.
Изискването на закона е да бъде залепено уведомление, като няма изискване в
продължение на две седмици уведомлението да стои залепено на вратата и
предполагаеми евентуални последващи и недоказани по делото злонамерени
действия на трети лица, не могат да повлияят на редовността на връчването.
С посещението си на адреса на 25.05.2021г. съдебният служител е
удостоверил, че на адреса няма фирмен знак, офис или упълномощено лице,
което да получи съобщението и е залепил уведомление на входната врата на
ап. 3, като изрично е посочил, че липсва пощенска кутия, в която да се пусне
екземпляр от него. С посоченото удостоверяване е осъществена процедурата
по чл. 50, ал. 4 от ГПК, в който изрично е предвидено, че второ уведомление
не се залепва. Съобщението се смята за връчено, с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда. В настоящия случай, горната
процедура е спазена, поради което връчването е редовно и законосъобразно.
С оглед на формираните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд –
Шумен приема, че иницииралото настоящото производство възражение по
чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК от 29.11.2021 г., не следва да бъде прието, тъй като
не e налице посочената от длъжника хипотеза на цитираната норма.
Предвид крайния извод на съда, неоснователно се явява искането за
спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по аргумент от
противното на правилото установено в чл. 423, ал. 3 изр. второ от ГПК.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване,
тъй като по съществото си производството е извънинстанционно, след като е
насочено към отмяна на влязла в сила заповед; актът по чл. 423 от ГПК не
съставлява определение по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, което да прегражда
по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в
закона; не е определение и по смисъла на ал. 3, тъй като въззивният съд се
произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от
закона правомощия.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. № 10735/29.11.2021г. депозирано от
6
адв. А.Д. от ШАК, в качеството му на процесуален представител на „ЕЛИ
М16“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. .... № 1, вх. 1, ап. 3, представлявано от управителя Е.З.М. срещу
заповед за изпълнение № 152/13.04.2021г. на парично задължение по чл.410
от ГПК издадена по ч.гр.д. № 20213630100944 по описа на РС – Шумен и
изпълнителен лист № 295 от 12.07.2021 г., поради ненадлежно връчване на
заповедта.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7