Р Е Ш Е Н И Е № 149
Гр. Сливен, 11.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 147 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1855 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 297/03.08.2020
г. по АНД № 1855/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0804-001642/12.07.2019 г., издадено от Началник група към
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен, с което на Г.Д.К., ЕГН **********,*** за нарушения по чл. 42 ал. 2 т. 1
и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 5 предл. пето и чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 300,00 (триста) лева и е
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Г.К., който го
обжалва в срок, като в жалбата се иска от съда отмяна на същото, както и отмяна
на наказателното постановление. Твърди се, че наказателното постановление е
издадено при неизяснена фактическа обстановка. Доказало се по безспорен начин,
че двата автомобила жалбоподателят е ударил, без да е разбрал за това. Тъй като
не е разбрал, че е възникнало ПТП, продължил движението си, което налага извода
за липса на нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП. Протоколът за ПТП
бил съставен по – късно, след като жалбоподателят разбрал за възникналото ПТП.
Районният съд възприел фактическа обстановка, без да обсъди доказателствата в
пълнота. Твърди още, че е налице малозначителност на
деянието и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Условията за това били налице
още при наказващия орган, но същият, както и първоинстанционният
съд не съобразили необходимостта от прилагане на тази разпоредба. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт
и потвърденото в него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен адв. Ст. Р., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на
Районен съд Сливен. Заявява прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а
обжалвания съдебен акт на Районен съд – Сливен – законосъобразен. Застъпва
становище за обоснованост и правилност на атакуваното решение и предлага същото
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства,
от които е видно следното от фактическа страна:
На 09.06.2019 г. в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ водач на лек
автомобил марка „Мерцедес“ ЦЛС с рег. № ……….. при разминаване с л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № ……….
причинил ПТП с материални щети и напуснал произшествието. Минути по – късно до
разклона за кв. „Речица“ същият автомобил причинил второ ПТП, като нанесъл
материални щети на лек автомобил „Мерцедес“ Е 320 с рег. № …………… и отново
напуснал мястото на произшествието. На мястото били повикани служители на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, които установили, че управляваният
от жалбоподателя автомобил се е движил в посока Сливен – нова Загора, като ПТП
е настъпило между три автомобила; при маневра изпреварване автомобилът на К.
преминал между два автомобила с голяма скорост, като ударил лявото огледало на
„Нисан Алмера“ и лявото
огледало на „Мерцедес“. Полицейските служители предприели издирване на
нарушителя, но неколкократно не го откривали в дома
му, първо открили скрит автомобила му на бул. „Банско шосе“ до изоставени
оранжерии, покрит с клони и дъски. Там бил открит и К., който се явил в сектор
„ПП“ и му бил съставен АУАН. Полицейските служители идентифицирали и
автомобилите на пострадалите от ПТП. Водачът на автомобил „Мерцедес“ Е 320 с
рег. № ……….. – свид. В. Г., разпитан в хода на
съдебното дирене заявил, че подминавайки „Детелината“ чул страшен удар, при
което автомобилът му се отклонил вдясно; ударът бил в неговата кола, а
огледалото било счупено при изпреварваща маневра; автомобилът на нарушителя се
движел бързо, при което Г. го последвал и го застигнал в гр. Нова Загора до
едно крайпътно заведение; отворил вратата и видял, че водачът е в неадекватно
състояние, последният потеглил рязко в посока гр. Сливен; свид.
Г. разбрал впоследствие, че има пострадал и друг, както и че е предоставен
запис на ПТП. При тези данни полицейски
служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен приел, че при управление на МПС, К.
при разминаване с л.а. „Нисан Алмера“
с рег. № …………. не оставя достатъчно странична разстояние между МПС и блъска лявото
странично огледало, настъпва ПТП с материални щети, при което водачът не остава
на място и не уведомява органите на КАТ. Така установеното от фактическа страна
било възприето като административни нарушения по чл. 44 ал. 1 и чл. 123 ал. 1
т. 3 б. „в“от Закона за движението по пътищата в съставен срещу Г.К. АУАН №
1642/17.06.2019 г. Видно от акта, нарушителят заявил, че няма възражения. Въз
основа на съставения акт, на 12.07.2019 г. Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен издал Наказателно постановление № 19-0804-001642,
с което на Г.Д.К., ЕГН **********,***, за нарушения по чл. 44 ал. 1 и чл. 123
ал. 1 т. 3 б. „в“от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179 ал.
2, във вр. с ал. 1 т. 5 предл.
пето и чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в общ
размер 300,00 (триста) лева и постановил лишаване от право да управлява МПС за
три месеца.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция е приобщена Справка за нарушител/водач, от която
се установява, че срещу Г.К. има издадени (освен процесното)
25 наказателни постановления, пет фиша и шест принудителни административни мерки.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че Г.К. е осъществил от обективна
и субективна страна административното нарушение, описано в АУАН и НП, както и
че деянието е правилно квалифицирано и съответно – санкционирано. Районният
съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи,
а именно - че касационният жалбоподател е извършил вмененото му във вина
административно нарушение. Обосновано и законосъобразно Районният съд е
потвърдил Наказателното постановление и неговите изводи напълно се споделят от
касационния състав.
Изложеното
в касационната жалба твърдение
за незаконосъобразност на първоинстанционното решение
не се споделя от касационния съдебен състав. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства се установява по
категоричен начин, че касационният жалбоподател е извършил вменените му с акта и НП административни нарушения и правилно
е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за същите. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното
решение са обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са
всеобхватно и ценени правилно. Видно от АУАН и НП в
обжалваната част, първото административно нарушение е квалифицирано като такова
по чл. 44 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената норма,
при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са
длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства. В случая от гласните и писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че водачът К. не е изпълнил това си законово задължение, предвид което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на същия по чл. 179 ал. 2, във вр. с ал.
1 т. 5 предл. пето от ЗДвП. Съобразно чл. 179 ал. 2
от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С оглед приложената от наказващия орган норма на ал.
1 т. 5 предл. пето, наказва се с глоба в размер 150
лв. водач, който не спазва правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. Следователно, нарушението е установено и доказано по
безспорен и категоричен начин, а наказващият орган коректно е наложил
съответната му следваща се санкция по закон. Следващото административно
нарушение, за което е ангажирана отговорността на К. в процесното
наказателно постановление е такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП.
Гласните доказателства са категорични и еднозначни в тази насока, а именно, че
при движение с автомобила си К. е причинил щети на два други автомобила и дори
не е направил опит да спре на мястото на ПТП. Необосновано е твърдението му в
качеството на касационен жалбоподател, че доказателствата били категорични, че
не е видял автомобилите. Такива доказателства въобще липсват по делото, а от
показанията на свид. Г., един от пострадалите се
установява, че е гонил извършителя К. до гр. Нова Загора и е заварил последния
в неадекватно състояние. Това деяние правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган като такова по чл. 123
ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП, съгласно който, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Разпоредбата задължава
водачите на ППС в посочените от закона случаи, какъвто безспорно е и
настоящият, да уведомят съответната служба за контрол на МВР, без да напускат
местопроизшествието. В процесния случай К. не само е
напуснал мястото на инцидента, но се е и укривал от органите на реда.
Приложената към това нарушение санкционна разпоредба е тази на чл. 175 ал. 1 т.
5 от ЗДвП, съгласно който, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Същата е съответна на установеното нарушение и също коректно е приложена от
наказващия орган.
По делото липсват каквито и да
било доказателства, компрометиращи установените в акта и наказателното
постановление обстоятелства от фактическа страна. Ето защо настоящата
касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са допуснати и
от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките
на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и отменителни основания не са
налице.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод
за законосъобразност на Наказателно постановление № 19-0804-001642, издадено на
12.07.2019 г. от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на Г.Д.К.,
ЕГН **********,***, за нарушения по чл. 44 ал. 1 и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с ал. 1 т.
5 и чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
общ размер на 300,00 (триста) лева и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски по делото.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297/03.08.2020 г. на Районен съд
Сливен, постановено по АНД № 1855/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.