№ 544
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. ЦВ. Г., ЕГН: **********, против
Решение № 261642 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 19759 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК:*********, следните суми: 897,51 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
14162789/ 24.11.2016 г., сключен между Д. ЦВ. Г. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД; 73,29 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 22.11.2018 г. – 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8335/ 27.09.2019 г., по ч.гр.д. № 15273/2019 г.,
по описа на РС – Пловдив, X-ти гр. с-в.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
решението в посочената част. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за кредит за
недействителен, а оттам, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, възлизаща на сумата от
2895 лв., но неправилно не е съотнесъл направените от жалбоподателя
1
плащания по договора в размер на 3387,92 лв. към дължимата главница. В
тази връзка се прави възражение за прихващане. Искането към въззивния съд
е за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и постановяване
на друг по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България. В
отговора се излага становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което се отправя молба за отхвърляне на въззивната
жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът Д. ЦВ. Г. дължи на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, сумата от 1434,51 лв. – главница, дължима по отпуснат
потребителски кредит № Plus-14162789/24.11.2016 г., сумата от 105,26 лева –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.12.2018
г., сумата от 108,42 лева – обезщетение за забава за периода от 20.06.2018 г.
до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2019 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №
8335/27.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15273/2019 г. на ПРС, Х гр. с-в.
С обжалваното решение съдът е приел за установено, че между
страните по делото е възникнало правоотношение по повод предоставянето
на паричен заем в размер от 3000 лв. Изложил е доводи, че процесният
договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, тъй като в него не са посочени условията за прилагането на уговорения
между страните лихвен процент, както и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), а
освен това от съдържанието му не става ясно по какъв начин е формиран ГПР
и какви разходи включва. По горните съображения съдът е приел, че
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която е
определил в размер на 2895 лв. Въз основа на приетото по делото заключение
на съдебносчетоводната експертиза районният съд е приел, че ответникът е
извършил частични погашения по главницата в размер на 1997,49 лв. и
поради това е уважил иска за главница до сумата от 897,51 лв. Приел е, на
следващо място, че предсрочната изискуемост на главницата по договора е
настъпила на 22.11.2018 г., поради което е уважил иска за обезщетение за
2
забава за периода 22.11.2018 г. – 11.09.2019 г. и съответно до сумата от 73,29
лв. С обжалваното решение е отхвърлен искът за възнаградителна лихва по
съображения, че с оглед извода за недействителност на процесния договор, то
ответникът дължи чистата стойност на кредита, но не и претендираната
възнаградителна лихва. Прието е за установено, че ответникът е извършил
плащания на договорна и мораторна лихва по недействителния договор, но
съдът е счел, че при липсата на релевирано по делото възражение за
прихващане тези плащания не могат служебно да бъдат отнесени към
дължимата главница. В отхвърлителната му част решението като
необжалвано е влязло в сила.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен
договор за потребителски кредит Plus-14162789 от 24.11.2016 г., намиращ
своята правна регламентация в ЗПК. По силата на сключения договор на
ответника е предоставена сума в размер на 3000 лв., като към договора за
кредит е сключена и застраховка по пакет „Защита на плащанията” при
застрахователна премия в размер на 432 лв. Уговореният между страните
фиксиран годишен лихвен процент по заема е 33,22 %, а ГПР – 43,16 %. От
заключението по приетата в хода на производството пред първата инстанция
експертиза се установява, че ответникът е усвоил сумата от 3000 лв., като от
нея ищцовото дружество е удържало 105 лв. – такса ангажимент, със сумата
от 459,71 лв. е погасено предходно задължение на ответника, а оставащата
сума от 2435,29 лв. е преведена по банкова сметка на последния. Ответникът
се е задължил да върне заетата сума на 24 равни месечни погасителни вноски
в размер на 202,37 лв. всяка. От приетото заключение се установява, че
ответникът е осъществявал плащания по процесния договор за кредит на
обща стойност от 3387, 92 лв., които разпределени по пера са, както следва:
1997, 49 лв. - главница, 1319, 62 лв. - договорна лихва и 70, 81 лв. - мораторна
лихва.
В настоящото въззивно производство не се оспорва правният извод на
съда за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК
поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Спорът
между страните се концентрира върху последиците от тази недействителност
и в частност следва ли от дължимата сума за главница да бъдат приспаднати
3
всички осъществени от ответника плащания по договора. Последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит са уредени в чл. 23
ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Това е специална
императивна законова норма, която е приложима при потребителски кредити
с оглед особената защита на потребителите като икономически по-слабата
страна в правоотношението. От законовия текст става ясно, че при
недействителност на договора се дължи само главница, но не и лихва, като
при това законът не прави разграничение на възнаградителна и мораторна,
т.е. санкцията обхваща и двете лихви, както и таксите и всички други разходи
по кредита. При това положение за ответника като кредитополучател е
възникнало задължението да върне на ищцовото дружество само
действително получената главница по договора за кредит. Правилен в тази
връзка е изводът на първоинстанционния съд, че чистата стойност на
предоставения на ответника финансов ресурс възлиза на 2895 лв., както и че в
нея не се включват нито удържаната от ищцовото дружество „такса
ангажимент“ в размер на 105 лв., нито посочената в договора сума за
застрахователна премия в размер на 432 лв. С оглед изричната разпоредба на
чл. 23 ЗПК и нейната цел – да уреди отношенията между страните по
договора за потребителски кредит при недействителност на последния,
настоящият съдебен състав намира, че всички направени от ответника
плащания по договора следва да се отнесат към дължимата главница и без да
е налице заявено възражение за прихващане. В конкретния казус общият
размер на тези плащания, възлизащ съгласно заключението на вещото лице на
3387, 92 лв., надвишава чистата стойност на кредита, поради което и
претенцията за главница се явява неоснователна. Неоснователна е и
претенцията за установяване дължимостта на обезщетението за забава на
основание чл. 23 ЗПК, а и с оглед акцесорния ѝ характер.
Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, с която е признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 897,51 лева и
мораторна лихва в размер на 73,29 лева, и постановяване вместо него на
друго, с което посочените претенции бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и основателността на подадената въззивна
жалба, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемото дружество
сторените по делото в производството пред първата инстанция и в
заповедното производство разноски. Тъй като жалбата е подадена от особен
представител и предвид дадените в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лв. следва
да се възложи на въззиваемото дружество.
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261642 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело
№ 19759 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че Д. ЦВ. Г., ЕГН: **********,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК:*********, следните суми:
897,51 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS- 14162789/ 24.11.2016 г., сключен между Д. ЦВ. Г. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; 73,29 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода 22.11.2018 г. – 11.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8335/ 27.09.2019 г., по ч.гр.д. №
15273/2019 г., по описа на РС – Пловдив, X-ти гр. с-в., както и в частта, с
която Д. ЦВ. Г., ЕГН: **********, е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК: *********, сумата от 473,35 лв., сторени
разноски в първоинстанционното и заповедното производство, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК:
*********, против Д. ЦВ. Г., ЕГН: **********, искове за признаване за
установено между страните, че Д. ЦВ. Г., ЕГН: **********, дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК:*********, следните суми: 897,51 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
14162789/ 24.11.2016 г., сключен между Д. ЦВ. Г. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД; 73,29 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 22.11.2018 г. – 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8335/ 27.09.2019 г., по ч.гр.д. № 15273/2019 г.,
по описа на РС – Пловдив, X-ти гр. с-в.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК:*********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от
50 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6