МОТИВИ
към Присъда № 260012
от 04.02.21 г.
по НОХД № 1096/20 г.
Производството
е по чл. 269, ал. 1 от НПК.
Обвинението
срещу подс. П.И.Б. е по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че в периода от м. юни 2019 г. до 10.10.2019
г. в гр. M., обл. С.З., като пълнолетно лице е заживял съпружески, без да са
сключили брак, с лице от женски пол, навършило 14-годишна възраст – З.А.С.,
родена на *** г.
Подсъдимият редовно
призован, не се явява.
Защитникът му адв. М. К.
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на РП С.З.,
ТО Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият и св. З. С.,
родена на *** г. се запознали през м.06.19 г. и се влюбили. Двамата решили да
заживеят заедно и свидетелите Р. и А. Ст., като родители на св. З. С., дали
съгласие. От съвместното им съжителство се родило дете през м.03.2002 г., за
което постъпил сигнал в ДПС отдел „Закрила на детето“ M..
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Стефанови, К.,
обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и писмените доказателства приети в с.
з., които напълно кореспондират помежду си.
От описаната фактическа
обстановка може да се направи извод, че подс. Б. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК.
Безспорно подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние „заживял“ на съпружески начала и безспорно към
започване на съвместния му живот със св. З. С. тя не е навършила 14-годишна
възраст.
Деянието е било извършено
с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването. То е
имал пълно съзнание, че заживява съпружески с лице от женски пол ненавършило 14
години.
Следователно подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства обремененото
съдебно минало и лошите характеристични данни. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се приемат изразеното критично отношение на ДП и
обстоятелството, че подсъдимият има дете от св. С..
На подсъдимият следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът
счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при минимално предвиденото
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което следва да се изтърпи
при общ режим.
От справката за съдимост е
видно, че подсъдмият е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца на 22.02.2011 г., но предвид ограничението на чл. 88а, ал.
2 от НК, не е била настъпила реабилитация, поради което чл. 66 от НК не следва
да се прилага.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,