№ 279
гр. София , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от М. Ц. Ц.,чрез
процесуалният му представител адв.М. Б. по НОХД № 238/20 год. на Районен съд-Враца и
ВНОХД № 298/20 год. на Окръжен съд-Враца,по което е признат за виновен в извършени
престъпления по чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 и по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с
чл.58а,ал.1 от НК е осъден на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок
от две години и глоба в размер на 1000 лв.,както и на лишаване от правоуправление за срок
от три години.
Твърди,че районния съд превратно е тълкувал на доказателствата,в резултат на което
неправилно е дискредитирал част от тях,а друга-необосновано е кредитирал.Поддържа,че
съдът е възприел единствено и само самопризнанието на подсъдимият,без да е събрал
каквито и да е доказателства за характеристиките на превозното средство и представлява ли
същото моторно такова.В тази насока твърди,че управляваното от Ц. представлява
двуколесно превозно средство,което не подлежи на регистрация по смисъла на чл.140 от
ЗДвП и реда,определен с Наредба № I-45/24.03.2000 год.,поради което липсва елемент от
обективната страна на престъпленията.
На второ място счита за неправилни изводите на съдилищата,че подсъдимият е извършител
1
на тези престъпления,като е дал вяра единствено на полицейските служители и в този
смисъл не е положил усилия за разкриване на обективната истина ,което е довело до
несправедливо осъждане на Ц..Намира и двете обвинения за недоказани,при неизяснена
фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата,като липсват елементи и от
състава на престъплението по чл.343б от НК,изразяващо се в установяване по надлежния
ред на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.
Изразява недоволството си и от размера на наложеното му общо наказание,в която насока
изтъква,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и поради това
приема същото за явно несправедливо.
Моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния и
подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съответния съд.Прави доказателствени искания-назначаване на автотехническа
експертиза и приемане на медицински документи.
В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване по изложените в
него съображения.
Осъденият Ц. се присъединява към казаното от защитникът му.
Прокурорът счита искането за неоснователно,тъй като не са налице процесуалните
предпоставки за възобновяване на наказателното производство.
В последната си дума М.Ц. моли делото да бъде възобновено.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С присъда от 07.07.2020 год. ,постановена по НОХД № 238/20 год. по описа на
Районен съд-Враца,подс.М. Ц. Ц. е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и във вр. с чл.373,ал.2 от НПК във вр. с
чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 и ал.2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 1000 лв. На основание
чл.343г във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три
години,като на основание чл.59,ал.4 от НК е приспаднато времето,през което е бил лишен от
това право по административен ред,считано от 05.10.2019 год.
Със същата присъда подс.Ц. е признат за виновен в извършено престъпление и по
чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а,ал.1 във вр. с
чл.54,ал.1 и ал.2 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване.
На основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание
2
лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на
изтърпяване,към което е присъединил наказанието глоба в размер на 1000 лв. и лишаването
от правоуправление.
С решение от 16.11.2020 год. на Окръжен съд-Враца по ВНОХД № 298/20 год.
присъдата е изменена,като е намален размера на наказанието лишаване от свобода за
престъплението по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК от седем на шест месеца.Присъдата е
потвърдена в останалата й част.
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо,тъй като е направено от
лице,осъдено за престъпление от общ характер и в установения от чл.421,ал.3 от НПК 6-
месечен срок,считано от деня на влизане в сила на присъдата,който съвпада с датата на
постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за
касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на посочените в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК-решение,непроверено по
касационен ред по жалба на подсъдимия,в чийто интерес се претендира отмяната.
На първо място е необходимо да се изтъкне,че настоящото производство е извънредно
по своя характер и съдът е обвързан от твърдените основания за възобновяване,които по
силата на чл.422,ал.1,т.5 от НПК са посочените в чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК касационни
основания.Проверката не включва установяването на нови фактически положения и
събиране на доказателства,тъй като съдът действа като инстанция само по правото,като
предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт.Освен това следва да се
отбележи,че необосноваността не е касационно основание,защото не подлежи на
контролиране вътрешното убеждение на решаващият съд и в тази връзка възражения,които
по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по
фактите,не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение
обаче подлежи на проверка,защото то трябва да е основано на закона и доказателствата по
делото и в този смисъл следва да бъде проверено дали изводите на решаващият съд са в
резултат на съвкупна преценка на доказателствените източници.
В настоящият процес са релевирани всички касационни основания по чл.348,ал.1,т.1-3
от НПК-нарушение на закона,допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
явна несправедливост на наложеното наказание,като нарушението на закона е налице,когато
той е приложен неправилно в рамките на установените фактически положения или не е
приложен закон,който е трябвало да бъде приложен.
Извършената от настоящият съдебен състав проверка на въззивното решение не
констатира да е допуснато съществено процесуално нарушение,каквото се твърди в искането
за възобновяване,а именно:липса на анализ на показанията на свидетелите и приетите по
делото писмени доказателства и доказателствен дефицит.
Производството по делото е протекло по диференцираната процедура на чл.371,т.2 от
3
НПК ,като подсъдимият е признал изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти във връзка и
с двете обвинения.Така направеното от подсъдимия самопризнание е било обсъдено наред с
всички събрани доказателствени материали,като въззивният съд е направил пълен анализ
на същите,изпълнявайки задължението си в тази насока и след като е проверил изцяло
правилността на постановената от районния съд присъда,независимо от
основанията,посочени от подсъдимия,които в конкретния случай са били насочени
единствено и само към размера на наложеното му наказание. Видно е от мотивите
на въззивното решение ,че съдът е подложил на собствен анализ направеното от
подсъдимия самопризнание съвкупно с показанията на св.Г.,П. и Д. и писмените
доказателства по делото-акт за установяване на административно нарушение,талон за
медицинско изследване,заповед за временно отнемане на свидетелството за
правоуправление,протокол за медицинско изследване,разпечатка от паметта на „Алкотест-
Дрегер 7510”,показваща концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 2.91
промила,документ за извършена последваща проверка на средството за измерване,справка за
липсата на регистрация на мотопед марка „Гарели”,справка за съдимост и характеристични
данни за подсъдимия.Съпоставяйки направеното от подсъдимия самопризнание с
посочените писмени доказателства,съдът е направил извод за пълнота на доказателствата за
пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства и за доказателствена
обезпеченост на обвинителната теза и за двете престъпления,за които Ц. е предаден на
съд.При осъществяването на тази дейност съдът е спазил процесуалното изискване на
разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК ,като е формирал вътрешното си убеждение в резултат на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,без да е
допуснал едностранчиво или превратно тълкуване на доказателствата.
С оглед на това както първоинстанционния,така и въззивния съд са достигнали до
правилни и съобразени със закона правни изводи,че осъденият Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията,за които е предаден на съд,като са
установени по еднопосочен и безпротиворечив начин времето и мястото на извършването
им,както и техния автор в лицето на подсъдимия.
Не е налице и нарушение на материалния закон.Изложените в искането съображения
досежно престъплението по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,че мотопеда „Гарели” не е МПС
по смисъла на закона и не подлежи на регистрация,по съществото си изразяват недоволство
от установените фактически положения,в която насока отново следва да бъде изтъкнато,че
процедурата по възобновяване не включва установяването на фактически положения и
събиране на доказателства.Въпреки това съдът счита за нужно да изтъкне,че този въпрос е
бил изследван от решаващите съдилища и същите в съответствие с разпоредбите на
чл.140,ал.1 от ЗДвП и тези на Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. са приели,че управлявания
от подсъдимия мотопед е подлежал на регистрация по реда на посочената Наредба,каквато
същият не е имал и е бил без поставени регистрационни табели.
4
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема,че оценъчната дейност на
съдилищата по фактите не страда от релевираните в искането пороци,т.е. не са допуснати
съществени процесуални нарушения,като липсва нарушение и на материалния закон.
На последно място в искането се прави и оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание,което също се явява неоснователно.
Отчетени са всички значими за определяне на отговорността обстоятелства,като в
кръга на отегчаващите такива са включени обремененото съдебно минало на
подсъдимия,осъждан единствено за престъпления по транспорта-управление на МПС след
употреба на алкохол,негативните му характеристични данни по местоживеене и не на
последно място установената значителна концентрация на алкохол у
подсъдимия,надвишаваща повече от пет пъти границата,при която извършеното
представлява административно нарушение,а като смекчаващо обстоятелства е ценено
добросъвестното му процесуално поведение.Въззивният съд е приел,че направеното от него
самопризнание не следва да се счита допълнително и за смекчаващо отговорността
обстоятелство,тъй като извън признанието на фактите,което е предопределило
възможността той да се възползва от процедурата на чл.371,т.2 от НПК,не е оказал
съдействие за разкриване на обективната истина по делото.
Така анализираните обстоятелства налагат извода,че наложеното на подсъдимия
наказание не се явява несъразмерно тежко,поради което и не е налице основанието на
чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.3 от НПК. Коректното му процесуално поведение само
по себе си не е от естество да обуслови намаляване на наказанието,разгледано на плоскостта
на задълженията му в тази насока,възложени му по силата на процесуалния закон,а не се
установява по делото Ц. да е оказал съдействие за разкриване на обективната истина.В тази
насока е необходимо да се отбележи,че фактите по делото са установени в резултат на
ефективната дейност по разследване на органите на досъдебното производство,вследствие
на която делото е попълнено с достатъчно доказателства,които по своето съдържание и обем
са довели до разкриване на обективната истина.
Доводите за тежко семейно положение,в която връзка се твърди,че съпругата му е в
чужбина и той единствен полага грижи за двете си деца,едното от които непълнолетно и
болния си баща,не биха могли да противостоят успешно на нуждата от една по-засилена
наказателна репресия с налагане на наказание около средния размер на нормата на
чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК /който е предопределил и размера на общото наказание по
чл.23 ,ал.1 от НК/,като се имат предвид четирите му предходни му осъждания,все за
престъпления по чл.343б,ал.1 и ал.2 от НК,наказанията по които очевидно не са постигнали
своя коригиращ ефект,коректив в която насока не са били и близките му,за които твърди,че
единствен се грижи.
Във връзка с тези му осъждания защитникът поддържа в искането си за
5
възобновяване,че е изтекъл предвидения срок по чл.88а от НК,като лансира и тезата,че за
тях той би бил реабилитиран при поискване на това по съдебен ред,но не го е сторил,поради
което и не следва да се третира като многократно осъждан.Тези доводи са
неоснователни,тъй като е видно от справката му за съдимост /стр.51 и сл. от досъдебното
производство/ ,че не са настъпили основанията за реабилитация по реда на чл.88а от НК,тъй
като към момента на извършване на настоящите деяния- на 05.10.2019 год. не е бил изтекъл
срокът по чл.82,ал.1,т.4 от НК-пет години от последното му осъждане,наложено му с
присъда по НОХД № 945/14 год. на Районен съд-Враца,влязла в сила на 10.12.2014 год.,с
която за престъпление по чл.343б,ал.2 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лв.Този срок е започнал да тече от
деня,в който е изтекъл изпитателният срок по неговото условно предсрочно
освобождаване,постановено с определение по НЧД № 148/15 год. на Окръжен съд-
Враца,влязло в сила на 06.04.2015 год. и към момента на извършване на инкриминираните
деяния не е бил изтекъл,а реабилитация по съдебен ред по смисъла на чл.87 от НК не е
постановена.
Предвид изложеното съдът не констатира допуснати нарушения на закона и
процесуалните правила, които да покриват изискванията на чл.422,ал.1,т.5 от НПК като
основание за възобновяване,както и явна несправедливост на наложеното наказание,поради
което и подаденото искане в тази насока следва да се остави без уважение.
РЕШИ:
Водим от горното Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Ц. Ц.,чрез защитникът му адв.М. С. Б.,за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 298/20 год. на Окръжен съд-
Враца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6