№ 85
гр. Панагюрище, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100256 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД
Предявен е от „И Д - Адвокатско дружество“ срещу С. Х. М. кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД, за
приемане за установено, че Х М. дължи на ищеца сумата в размер на 1480,87 лв. - главница
по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
22.12.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, 480,97 лв. - лихва за забава за периода от 12.12.2020г.
до 08.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д №887/2023 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2017 г. между “Транскарт файненшъл Сървисис”
ЕАД и ответника е сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити по силата на който кредиторът предоставил на ответника кредитен
лимит в размер на 1500 лева. Сочи се, че срокът на действие на договора бил 12 месеца,
поради което след изтичане на този срок на 18.12.2018 г. вземането по него станало изцяло
изискуемо. Твърди се, че ответникът преустановил плащанията си по него, като
непогасената главница била в размер на 1480,97лв. Излагат се доводи, че на 06.11.2023 г. бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Транскарт файненшъл
Сървисис” ЕАД и ищеца “И Д - адвокатско дружество”, по силата на който вземането към
ответника било прехвърлено на ищеца, като съобразно изисквания на чл. 99 ЗЗД длъжникът
бил надлежно уведомен. Сочи се, че била подадена заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание която било образувано
ч.гр.д. пред Районен съд - Панагюрище и по което дело постъпило възражение от ответника,
поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се
1
за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, като в законоустановения
срок е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че исковите претенции са изцяло
недопустими и неоснователни. Излага се, че действително е ползвател на услугите на
“Транскарт файненшъл Сървисис” ЕАД като е ползвал продукт кредит с кредитна карта,
като създадения от ответника акаунт е можел да се позлва до около месец ноември 2018 г.,
като след този период ответникът сочи, че не е имал достъп както до акаунта, така и до
картата, тъй като били деактивирани от дружеството. Сочи се, че кредити картата са били
получени преди 7 години. Твърди се, че не е наясно каква сума е върнал по кредитната карта,
тъй като достъпът му до акаунта е спрян, поради което не може да направи справка за
размера на дължимите суми. Сочи се, че за претендираните лихви е изминал период от 3
години, а за главницата 5, поради което издадената заповед за изпълнение е издадена извън
предвидените срокове. Твърди се, че за правилното разрешаване на спора е необходимо
изготвяне на счетоводна експертиза. Отново се излагат доводи за погасяване по давност на
вземането. Моли да се прекрати производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Исковете са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията
по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 29.02.2014 г., а исковата молба е подадена
на 28.03.2024 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги от 22.12.2017 г. сключен между “Транскарт Файненшъл
Съвисис” ЕАД и С. Х М., от който се установява, че между тях е възникнала валидна
облигационна връзка, по силата на която в полза на ответника е издадена платежна карта за
извършване на платежни операции с максимален кредитен лимит от 1500 лева и срок на
валидност от 12 месеца, като е уговорен ГПР в размер на 23,84 %. и лихвен процент в
размер на 18,5%. Към договора е приложена и Тарифа за използване на услуги по
платежната карта.
От представен и приет по делото приемно-предавателен протокол от 05.01.2018 г. се
установява, че на ответникът е предадена платежната карта ведно с ПИН кодът към нея.
От представен по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
06.11.2023 г. и Приложение № 1 към него от 06.11.2023 г. сключен между “Транскарт
Файненшъл съървисис” АД и ищецът “И Д” адвокатско дружество се установява, че
вземанията на кредитодателя към ответника М са прехвърлени на ищеца, за което
ответникът е надлежно уведомен, видно от известие за доставяне, находящо се на л. 37 от
делото.
По делото е допуснато и приета съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която
2
се установява, че за периода от 09.01.2018 г. до 15.01.2018 г. е усвоена от ответника сума в
размер на 1500 лева, посредством четири тегления, като за това е начислена такса в общ
размер на 33,40 лева. Вещото лице е посочило всички операции извършени с картата, като в
заключение е посочено, че последното плащане от ответника е извършено на 26.11.2018 г.,
като след него остава дължима главница в размер на 1480, 87 лева. Изяснено е, че размерът
на договорната лихва не надминава три пъти размера на законната лихва за времето за което
е начислена договорната лихва, като общия размер на възнаградителната лихва и таксите за
обслужване по процесния договор за срока, за който е сключен не надминава пет пъти
размера на законната лихва. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава
вяра на фактическите изводи, до които е стигнало вещото лице, доколкото със същите е
даден обоснован отговор на всички поставени въпроси по делото.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти),
които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 22.12.2017 г., по който е предоставил на ответника сума пари и
нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница;
спазване на императивните правила на ЗЗП и ЗПК. Ответникът следва да докаже фактите, на
които основава възраженията си, а именно че вземанията за главница и лихви са погасени по
давност.
С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между ответника
и кредитодателят “Транскарт Файненшъл Съвисис” ЕАД е съществувало валидно
правоотношение по силата на което на ответника е предоставен платежен инструмент -
платежна карта за разплащане и е отпуснат кредит с лимит от 1500 лева, която сума е била
изцяло усвоена от ответника. Съдебната практика трайно приема, че в случай, че кредитът
не е обезпечен, какъвто е настоящият случай, то договорената лихва не следва да надвишава
петкратния размер на законната лихва, за да отговора лихвата на общоприетите разбирания
за справедливост. С оглед заключението на приетата без възражение на страните съдебно-
счетоводна експертиза, в което е изяснено, че размерът на договорната лихва не надминава
нито трикратния, нито петкратния размер на законната лихва следва да се приеме, че
посочените уговорки са действителни, като са съобразени с императивните норми на ЗПК,
както и с разбирането за справедливост. С оглед изложеното съдът намира за доказана
претенцията на ищеца за сумата в размер на 1480,87 лева - главница дължима по процесния
договор, която е прехвърлена на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 06.11.2023 г. и Приложение № 1 към него от 06.11.2023 г. сключен между
“Транскарт Файненшъл съървисис” АД и ищецът “И Д”- адвокатско дружество.
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
конкретния случай длъжникът е изпаднал на 22 декември 2018 г., когато е изтекъл 12
3
месечния срок на договора и същият е прекратен, респ. дължими са станали всички
вземания по процесния договор и от този момент м. декември 2018 г. ответникът е в забава,
респ. дължи заплащане на моторна лихва. Доколкото лихва върху главницата от 1480,87 лева
се претендира за периода от 12.12.2020 г. до 08.12.2023 г - дата на подаване на заявлението,
то именно за този период следва да се присъди същата с оглед принципа за диспозитивно
начало на гражданския процес. Ето защо доказана се явява претенцията в размер на 480,97
лева- лихва за забава за периода от 12.12.2020 г. до 08.12.2023 г.
Доколкото исковите претенции се явяват основателни съдът следва да обсъди направеното
от ответника възражение за давност.
По отношение на вземането за главница следва да се посочи, че давностния срок е 5
годишен, който срок е започнал да тече 22.12.2018 г. и изтича на 22.12.2023 г. Разпоредбата
на чл. 116, б.”б” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иска. В
конкретния случай искът е предявен на 08.12.2023 г. - дата на подаване на заявлението в
съда, съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме,
че искът за вземането е предявен преди изтичане на 5-годишния давностен срок, респ.
давността е прекъсната преди да е изтекла и вземането не е погасено по давност. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай не следва да намери
приложение даденото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. постановено
по тълкувателно делото №3/2023 г. на ОСГТК, ВКС, доколкото в конкретния случай не е
налице изрично уговаряне между страните за погасяване на задължението на отделни
погасителни вноски. В договора сключен между страните е предвидена минимална сума за
погасяване, която е изчислена съобразно размера на усвоената част от кредитния лимит, като
в случай, че няма усвоена сума не се дължи заплащане на месечна вноска, респ. е възможно
цялостно погасяване на кредитния лимит от кредитополучателя в един месец, т.е. не е
налице отнапред уговорен размер на месечни анюитетни вноски, каквато е хипотезата
разгледана в цитираното тълкувателно решение. Ето защо предявеният иск за главница в
размер на 1480,87 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи
Не е погасена по давност и претенцията за заплащане на мораторна лихва, доколкото
същата се погасява по давност с изтичане на период от 3 години, като в конкретния случай
се претендира заплащане на мораторна лихва за три годишен период преди подаване на
исковата молба, с което действие е прекъсната давността по отношение и на това вземане. С
оглед посоченото и този иск се явява доказан и основателен и като такъв следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата
съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в
заповедното производство. Доколкото исковете са изцяло уважени в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в заповедното производство е общ размер на 439,24 лева, от които
39,24 лева - ДТ и 400 лева адвокатско възнаграждение, тъй като са представени
доказателства че същите са реално сторени - договор за правна защита и съдействие - л. 22
от заповедното производство.
4
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 820 лева, от
които 350 лева депозит за вещо лице, 70 лева. ДТ и 400 лева адвокатско възнаграждение, тъй
като са представени доказателства че същите са реално сторени - договор за правна защита и
съдействие - л. 6 от исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на С. Х. М. ЕГН: ********** и адрес: гр.
Панагюрище, ул. „*****“ № 71, че „И Д” - Адвокатско дружество Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Цар Иван Шишман” № 77, ет. 2 е
носител на парично вземане в размер на сумата от 1480,87 лв. - главница по рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.12.2017 г. сключен
между С. М. и “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба - 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и сума от
480,97 лв. - лихва за забава за периода от 12.12.2020г. до 08.12.2023 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) и Приложение № 1 от 06.11.2023 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 887/2023 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище.
УКАЗВА на С. М., че може да заплати сумите по следната банкова сметка IBAN:
**********************, титуляр: "И Д" - адвокатско дружество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Х. М. ЕГН: ********** с дрес: гр.
Панагюрище, ул. „*****“ № 71 да заплати на „И Д” - Адвокатско дружество Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Цар Иван Шишман”
№ 77, ет. 2, сумата в размер на 439,24 лв. – представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата в размер на 820 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5