Определение по дело №396/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 921
Дата: 26 юни 2019 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510100396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

26.06.

 

          2019

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          396

 

2019

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. "Панайот Волов" №29, етаж 3, срещу М.И.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.          Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 17.01.2017 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.И.М. e сключен договор за потребителски кредит № 2886834, съгласно който кредиторът отпуснал сума в размер на 650 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят декларирал получаване на сумата, предмет на кредита. Ответникът се задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски по 22, 76 лв. /последната в размер на 22, 31 лв. с падеж 15.03.2018 г./ сумата 1365, 15 лв., които съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 128, 22 лв., такса за оценка на кредитното досие – 32, 50 лв. и 554, 43 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представлява домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието и администриране на кредита.

Длъжникът е заплатил общо 259 лв., поради което са дължими: 547, 79 лв. – главница; 87, 65 лв. - договорна възнаградителна лихва; 470, 71 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома"; 55, 99 лв.-  лихва за забава от 16.03.2018 г. /датата, следваща падежа на последната вноска/ до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.10.2018 г.

С договор за цесия от 01.07.2017 г. между „Провидент Фаиненшъл България" ООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт" АД като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт" АД.

С рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 03.07.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ и ищеца като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 2121/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 547, 79 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 2886834 от 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 87, 65 лв. - договорна възнаградителна лихва; 470, 71 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома"; 55, 99 лв.-  лихва за забава от 16.03.2018 г. /датата, следваща падежа на последната вноска/ до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.10.2018 г. Претендират се и разноските по делото.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, ведно с договорната лихва, таксата за услугата „Кредит у дома"; сключването на договора за цесия.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 2121/2018 г. по описа на ДРС.

 

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ИЗИСКВА за прилагане по делото ч.гр.д. № 2121/2018 г. по описа на ДРС.

НАСРОЧВА гр. д. № 396/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 26.07.2019 г. от 10, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: