№ 15053
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110129766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Й. М. Н. срещу „Адеко България“ ЕООД и „ТНТ
България“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200 вр. с
чл. 107у, ал. 3 КТ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
обезщетения за претърпени вследствие на настъпила на 30.09.2022г. трудова злополука
неимуществени вреди– болки и страдания, в размер на 30 000 лв., и имуществени вреди –
разходи за лечение и възстановяване в размер на 1 474,41 лв. и пропуснати ползи в периода
от 04.11.2022г. до 19.04.2023г. в размер на 2622,36 лв (съгласно намалението в цената на
иска, допуснато с определение от 15.03.2024г.), ведно със законната лихва от датата на
исковата молба да окончатеното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №.... от 23.10.2022г. за периода от
....г. до 30.09.2022г. бил в трудово правоотношение с „Адеко България“ ЕООД, по силата на
което заемал длъжността „Склададжия/Складов работник“ с продължителност на работното
време от 20 часа на седмица. Съгласно чл. 1.2. от трудовия договор и Писмен акт №4903 от
....г. бил изпратен да изпълнява трудовите си задължения при условията на временна работа
в предприятието на „ТНТ България“ ЕООД с място на работата ........, считано от 24.10.2019г.
с описан характер на работата – извършване на товаро-разтоварни дейности, складиране и
опаковане на пратки, комуникаия с други отдели и навременно разрешаване на възникнали
проблеми и затруднения в сервиза и др. Твърди, че в последния му работен ден в
предприятието на „ТНТ България“ ЕООД 30.09.2022г. около 20 часа със закъснение
пристигнал камион, като пратките от него следвало да се обработят за много кратко време.
1
При отварянето на камиона се оказало, че пратките от две палета били разпилени. Ищецът и
колегата му М. подредили разпилените пратки на бързи обороти. Твърди, че след това
натиснал копчето за вдигане на рампата, за да разтовари и останалите палети. Докато
рампата се вдигала шофьорът на камиона надникнал между ръкавите и на въпроса му
„Готово ли е?“ ищецът отговорил „Готово е“. Пояснява, че останал с впечатлението, че
шофьорът се интересувал дали са подредили разпилените пратки. След това Й. Н. се качил
на електрокар и влязъл с него по рампата в камиона. Взел пале на вилиците на електрокара
и в момента, в който понечил да излезе обратно камионът потеглил, при което се отделил от
рампата и ищецът, заедно с управлявания от него електрокар и товара му пропаднали в
отворилото се пространство между рампата и камиона. В резултат на претърпяната
злополука ищецът получил разкъсно-контузна рана в областта на окосмената част на главата,
счупен среден пръст на лява ръка в областта на първата фаланга с разкъсани сухожилия,
счупен преден зъб и мозъчно сътресение. С Бърза помощ ищецът бил закаран в МБАЛ
„Света Анна“ , където превързали раната на главата му и шинирали пръста. В следващите
дни имал силно главоболие, съпроводено с гадене и повръщане. След сваляне на шината се
установило, че проведеното консервативно лечение не дало резултат – пръстът бил с
деформация тип „пръст-чукче“. При последващ преглед при специалист-ортопед се
установило, че са прекъснати сухожилията и че деформацията на пръста вече била тип
„лебедова шия“, което наложило провеждането на оперативно лечение. Твърди, че по
оперативен път на 31.11.2922г. била поставена игла в пръста, която била премехната с втора
операция на 12.01.2023г. Ищецът твърди, че възстановяването му след операцията отнело
около месец и половина и провеждането на два курса по рехабилитация, като страданията
му продължили общо около 5 месеца, след което нокътят му продължил да е деформиран, а
движенията - ограничени. Излага, че пръстът му загубил чувствителност. Към момента на
злополуката работел по трудово правоотношение като барман на пълен работен ден в „Сити
хотел Мениджмънт“ ЕАД с основно трудово възнаграждение от 1290 лв., но поради болките
в пръста не можел да изпълнява пълноценно работата си при този работодател и трудовото
му правоотношение било прекратено едностранно от последния в уговорения изпитателен
срок. Твърди, че след това започнал работа при друг работодател, но при четиричасов
работен ден и уговорено месечно възнаграждение в размер на 515,49 лв. Излага, че общо
сторените разходи за лечението и възстановяването му възлизали на 1474,41 лв., както и че
поради инцидента имуществото му не се е увеличило със сигурния доход от трудовото
възнаграждение, което би получил при работа по трудовото му правоотношение при „Сити
хотел Мениджмънт“ ЕАД. Излага, че ползите, които пропуснал, се съизмерявали с разлилата
между сбора на полученото възнаграждение на по-нископлатената работа и обезщетение от
НОИ, и възнаграждението, което би получил от „Сити хотел Мениджмънт“ ЕАД. Ищецът
твърди, че силните болки след инцидента наложили приема на болкоуспокояващи. Страдал
от безсъние, а счупеният преден зъб и превръзките на главата и пръста му носели
дискомфорт и в социално отношение, поради което изпаднал в изолация. Претендира
разноски.
2
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът „ТНТ България“ ЕООД
оспорва изцяло предявените искове за имуществени вреди, а за неимуществени – за сумата
над 2 000 лв. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца за наличието на твърдяното
трудово правоотношение и за обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът. Прави
възражение, че злополуката не е призната за трудова по надлежния ред, а размерът на
претеднираното обезщетение за неимуществени вреди не съответствал на критерия за
справедливост. Прави възражение за съпричиняване на злополуката поради проявена груба
небрежност от страна на ищеца. В тази връзка излага, че Й. Н. не е бил правоспособен водач
на мотокар и не е бил оправомощен с изрична заповед от предприятието-ползвател да
управлява такъв, поради което обезщетенията следвало да се намалят с 2/3. Оспорва като
недоказано твърдението на ищеца, че вследствие на злополуката загубил преден зъб. Искът
за имуществените вреди в размер на сторените разходи за лечение и възстановяване би
недоказан, като оспорва причинната им връзка с инцидента. Прави възражение, че
страданията и влошаването на състоянието на счупения среден пръст на ищеца се дължали
на лекарска небрежност. Поддържа, че не е налице причинна връзка между прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца със „Сити Хотел Мениджмънт“ ЕАД в хипотезата
на чл. 70 КТ и инцидента, като в тази връзка изтъква и че, доколкото ищецът впоследствие е
сключил друг трудов договор за длъжността „барман“ тезата му, че травмата от инцидента
не му позволявала да изпълнява качествено тази работа, не издържала на критика. Прави
възражения за намаляване на обезщетението с платеното по сключените договори за
застраховане на служителя и полученото от НОИ. Прави възражение за прихващане със
вземането си за сумата от 550 лв. за обезщетение за причинените от ищеца имуществени
вреди на работодателя с повредата на мотокара поради проявената от ищеца груба
небрежност при инцидента. Иска от съда да отхвърли предявените искове или евентуално да
намали обезщетения с 2/3 съобразно приноса на пострадалия и платеното от
застрахователя и системата за обществено осигуряване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Адеко България“ ЕООД също е ангажирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва изложеното от ищеца за наличието на твърдяното трудово правоотношение между
страните и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, както и за признаването на
злополуката за трудова по надлежния ред за това. Прави възражение, че при изпълнение на
трудовите си задължения ищецът е действал с груба небрежност, нарушавайки разпоредби
на нормативни актове, на трудовия договор, заповеди на предприятието-ползвател и
въведените от него политики, като твърди, че Й. Н. е допринесъл в изключителна степен за
увреждането на здравето си. Оспорва претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди като непропорционален на характера и размера на уврежданията. От
доказателствата по делото не се установявало вследствие на злополуката ищецът да е загбил
преден зъб, а причинната връзка между другите увреждания и инцидентът била прекъсната.
Прави правонамаляващо възражение с обезщетенията, които ищецът получил от за и от
системата за обществено осигуряване. Оспорва иска за обезщетение за пропуснати ползи
поради липсата на причинна връзка между инцидента и прекратяването на трудовото
3
правоотношение между ищеца и „Сити Хотел Мениджмънт“ ЕАД. Оспорва като недоказан
и иска за обезщетение за сторените разходи за лечение и възстановяване.Иска от съда да
отхвърли изцяло исковете, като му присъди разноски.
Третото лице-помагач ОЗК Затраховане“ АД, конституирано с определение №45393
от 19.12.2023г. на страната на ответника „Адеко България“ ЕООД, поддържа становище за
неоснователност на предявените искове. Заявява, че се присъединява се към всички
изложени възражения от останалите ответници, като излага самостоятелни доводи в
подкрепа на тезата си, че процесният инцидент не попадал в застрахователното покритие по
сключената с „Адеко България“ ЕООД застраховка по застрахователна полица №0710-175-
2022-000004.
Конституираното с горецитираното определение на страната на ответника „ТНТ
България“ ЕООД трето лице-помагач ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ не
ангажира становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от работника имуществени и неимуществени вреди включва следните материалноправни
предпоставки: 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е
призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди-
неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или
служителя; 3./ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на работника или служителя; 4/ причинно- следствена връзка между
злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна,
естествена последица от настъпилия инцидент.
По конкретния казус в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово
правоотношение с „Адеко България“ ЕООД като предприятие, осигуряващо временна
заетост и че последното го е изпратило за изпълнение на временна работа в „ТНТ България“
ЕООД в качеството му на предприятие-ползвател, под негово ръководство и контрол; че при
и по повод на така възложената му работа е претърпял посочената злополука, която е
призната за трудова, че тя е довела до временна неработоспособност, че вследствие на
злополуката е претърпял имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания, както
и в какво се изразяват същите, и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и
настъпилата трудовата злополука. По иска за обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в тежест на ищеца е да докаже сигурното увеличение в
патримониума му.
В тежест на ответниците, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установят в
процеса възражението си по чл. 201, ал. КТ – допусната от пострадалия груба небрежност
4
при настъпването на злополуката.
В тежест на ответника „ТНТ България“ ЕООД е да докаже, че е издадена писмена
заповед, с която е определено основанието и размера на отговорността на работника в срока
по чл. 210, ал. 2 КТ, както и връчването й.
В тежест на ищеца е да докаже, че е оспорил заповедта за реализиране на ограничената
му имуществена отговорност в срока по чл. 201, ал. 3 КТ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 153 ГПК като безспорни с доклада по делото са
отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
време на действието на което, на посочените в исковата молба дата и място, ищецът е
претърпял телесни увреждания – открита рана в окосмената част на главата и счупване на
средния пръст на лявата му ръка. Тези обстоятелства се установяват еднопосочно и от
надлежно приобщените по делото писмени доказателства, както следва:
Видно от представения Трудов договор №.... от ....г. със същия ищецът Й. М. Н. е поел
към „Адеко България“ ЕООД задължението да изпълнява длъжността „Склададжия/Складов
работник“ , като страните са уговорили, че служителят ще бъде изпратен и ще изпълнява
трудовите си функции при условията на временна заетост по смисъла на Глава Пета, Раздел
VIIIв от Кодекса на труда в предприятието на „ТНТ България“ ЕООД.
С Писмен акт № 4903 към трудовия договор, връчен на ....г. считано от 24.10.2019г. Й. Н.
бил изпратен в склада на „ТНТ България“ ЕООД под негово ръководство и контрол със
следното описание на работата в предприятието-ползвател: извъшрване на товаро-
разтоварни дейности, сканиране и опаковане на пратки, комуникация с други отдели и
навременно разрешаване на възникнали проблеми и заструднения.
Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „склададжия“ в
предприятието-ползвател на първа позиция сред изброените ключови отговорности е
посочено, че служителят следва да складира, разтоварва и затоварва правилно пратките, а на
трета позиция – че следва да ги сортира.
На следващо място от Разпореждане № 32824/15.05.2023г. и декларация за трудова
злополука № 132 от 16.0622023г. от пострадалия се установява, че злополуката, станала със
същия на 30.09.2023г. се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. От разпореждането се
установява се, че на посочената дата през време и по повод на извършваната работа, Й. М.
Н. се качил в ремаркето на ТИР с електрокар, след което взем/натоварил едно пале от втори
ред и дал на заден ход, за да излезе от ремаркето. В този момент товарната композиция
потеглила напред, при което пострадалият пропаднал заедно с електрокара и товара в
дупката между рампата и ремаркето на ТИРа.
Ответникът „ТНТ България“ ЕООД не твърди и не доказва в подкрепа на възражението
си разпореждането на НОИ да е обжалвано, поради което съдът приема, че същото е влязло
в сила, с което на основание чл. 200 КТ вр. с чл. 107у, ал. 3 КТ за ищеца е възникнало
правото да търси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на инцидента, за което
предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието-ползвател отговарят
5
солидарно.
По иска за обезщетение за претърпените неимуществени вреди
Спорът между страните по делото е концентриран около няколко въпроса, а именно: дали
при инцидента пострадалият е счупил предния си зъб, дали вследствие на удара е получил
мозъчно сътресение, дали с поведението си е допринесъл за настъпването на инцидента,
респ. в каква степен и какъв е справедливият размер на обезвредата.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза с вх. №
107134/01.04.2024г., което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на анализ на представената по делото
медициснка документация и даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените
въпроси при указването на първа помощ на ищеца непосредствено след инцидента в
УМБАЛ „Света Анна“-София, са установени следните увреждания: разкъсноконтузна рана в
окосмената част на главата с дължима между 3 и 3,5 см. и авузинна фрактура на дисталната
фаланга на 3-ти пръст на лява ръка. Поставена е имобилизация на 3-ти пръст и е назначен
контролен преглед. При извършения контролен преглед срокът на имобилизацията бил
удължен на 20 дни. На 10.10.2022г. са свалени конците от раната на главата. На 31.11.2022г.
ищецът постъпил за оперативно лечение в УМБАЛ „ Софиямед“ по повод на застаряло
скъсване на сухожилната разтеглица на 3-ти пръст на лявата ръка. Сухожилието е пришито
обратно и ставата е фиксирана с К-игла, като на 12.01.2023г. ищецът отново е постъпил в
същото болнично заведение за отстраняване на остеосинтезния материал и корекция на
оперативния цикатрикс. Според експертизата непосредствено след инцидента вследствие на
получените разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата и авузионна фрактура на
дисталната фаланга на 3-ти пръст на лявата ръка ищецът е търпял болки със среден
интензитет. При оперативните лечения интензитетът на болките се е увеличавал, като след
отстраняване на металната игла болките са били със затихващ характер. При извърения на
01.04.2024г. преглед на пострадалия е установен Z-образен оперативен белег по гръбната
страна на 3-ти пръст на лява ръка в областта на крайната интерфалангеална става, ограчниен
обем движение на 3-ти пръст на лявата ръка от 30 градуса при норма 60 градуса, като при
свиване в юмрук пръстът леко изоставал. Според експертизата с оглед давността на
травмата тези последствия са с траен характер. Вещите лица дават заключение, че
първоначално поставената диагноза на ищеца е точна и съобразена с проведените образни
изследвания, като лечението е проведено правилно. В тази връзка разясняват, че при
наличието на костно парче първоначално се опитва чрез имобилизация това счупване да
зарасне и едва при липсата на срастване се преминава към оперативно лечение. По делото са
налице данни са извършени прегледи и манипулации от страна на ищеца, няма медицински
данни, от които вещите лица да дадат заключение за това дали ищецът е спазвал назначения
му режим. Според експертизата проведеното оперативно лечение в УМБАЛ „Софиямед“ е
било правилно и адекватно, като след пришиване на сухожилието е поставена
трансфиксационна К-игла, която благоприятства зарастването на сухожилието. Вещите лица
6
разясняват, че гаденето, съпроводено с обилното повръщане няколко дни след инцидента –
на 09.10.2022г. е свързано с преживяната травма на главата и обуслявя симптомите на
мозъчно сътресение като най-леката форма на черепно-мозъчна травма, при която не се
установява огнищна неврологична симптоматика. В заключението е разяснено, че общо
мозъчната симптоматика без загуба на съзнанието е лекостепенна и бързопреходна, като не е
било налице състояние, създащо опасност за живота на пострадалия.
При изслушването им в проведеното на 09.04.2024г. отркрито съдебно заседание по
делото вещите лица д-р Н.а и д-р С. поясняват, че от медицинска гледна точка застаряло е
увреждане след третия ден от настъпването му. Болките от оперативна рана продължавали
до махане на конците и обичайно били с продължителност между 10 и 14 дни. За същия
период отзвучавало и мозъчно сътресение без неврологична симптоматика. Неизбежно в
областта на оперативния разрез имало прекъснати нерви, което води до променена
чувствителност в зоната на белега. Вещото лице д-р А. заявява, че фактори, препятстващи
процеса на зарастване при консервативно лечение, са както грешки в имобилизацията, така и
особеностите на заздравителните процеси в конкретния организъм, в т.ч. липсата на калций,
и други особености. Разяснява, че провеждането на рехабилитация след оперативно лечение
всякога подобрява крайния изход и скъсява срока на възстановаване, като при прегледа му
пострадалият споделил, че е посещавал такъв курс „на частно“.
По делото във връзка в претърпените неимуществени вреди вследствие на инцидента са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. Д. и В. Н. Я. – майка на
пострадалия, които след внимателната им преценка и аназил съдът кредитира почти изцяло.
Не са налице основания съдът да не даде в. на показанията на свидетелите досежно
възприетите непосредствено от тях лични впечателния за изпитваните силни болки и
емоционални страдания от Й. Н., относно обстоятелството, че същият е търпял неудобствата
от битово и социално естество вследствие на носените превръзки на главата и пръста,
стресогенното въздействие, което неизбежно съпътства както самия инцидент, така и
проваленото очакване за възстановяване и наложилите се две оперативни интервенции.
Съдът възприема също така еднопосочно възпроизведеното от двамата свидетели
обстоятелство, че вследствие на инцидента е бил счупен и преден зъб на пострадалия, което
за известен, макар и не твърде продължителен период от време го потискало и възпирало от
срещи с приятели и колеги. И двамата свидетели при разпита си подчертават, че ищецът се е
чувствал длъжен да подпомага материално семейството си и че спортувал ежедневно,
поради което инцидентът го засегнал в допълнителна степен. В така очертаната
кредитирана част показанията на свидетелите се отличават с последователност на
изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на
вещото лице по СМЕ. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена,
семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда
при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля
от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
7
665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е
заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не
може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността
им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с
доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само
близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за
отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
От изложеното дотук следва безспорен извод, че като резултат от процесната трудова
злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и
страдания. Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат
обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя
съобразно критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайно
установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне справедливия размер на
обезщетението в случая следва да бъде отчетено, че ищецът – тогава на 22 г., учащ и
спортуващ редовно, осигуряващ средства за издръжката на семейството му, състоящо се от
майка му и баба му по майчина линия, е получил травми на телесната цялост, засягащи
външния му вид и функциите на горния му ляв крайник. На следващо място съдът съобрази
че както непосредствено след удара, така и при наложилите се две оперативни лечения
ищецът е изпитвал болка със среден интензитет. Следва да се съобрази дискомфорта от
полученото мозъчно сътресение, което е предизвикало обилно повръщане и последваща
симптоматика на гадене и замайване с продължителност между 10 и 14 дни. На следващо
място съдът взема предвид, че възстановяването на увредения пръст е настъпило едва след
втората му операция около пет месеца след инцидента, както и останалият белег с нарушена
чувствителност и ограничения обем на движение, за които не се очаква подобрение. Съдът
отчита негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от
такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, стрес и състоянията на потиснатост,
нарушеното чувство за себереализация, нежелание за пълноценен социален живот
непосредствено след инцидента и по време на възстановяването му.
От друга страна съдът съобрази, че лявата ръка на ищеца не е била водеща, за което
свидетелства майка му В. Н. Я.. От тук, травмата не е повлияла съществено върху начина на
живот на ищеца. Както пояснява и вещото лице д-р С. при изслушването му в проведеното
8
на 09.04.2024г. открито съдебно заседание намаленият обем на движение не засяга силовите
захвати, а само прецизните такива– напр. писане, заключване, които обаче се изпълняват с
водещата ръка. Освен това съдът съобрази, че почти непосредствено след прекратяване на
трудовото му правоотношение със „Сити хотел мениджмънт“ ЕООД – на 04.11.2022г., а
именно на 07.11.2022г. ищецът е започнал работа на същата длъжност „барман“, при друг
работодател, макар и при намалено работно време, от където следва извод, че същият не е
бил в пълна невъзможност да престира работна сила и да изпълнява тази предпочитана от
него работа.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на социално-
икономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че
обезщетение в размер на 8 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от ищеца и доказани неимуществени вреди.За разликата до
пълния предявен размер от 30 000 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
По иска за обезщетение на имуществените вреди
От писмените доказателства в съвкупния им анализ със заключението по съдебно-
медицинската експертиза се установява с категоричност, че имуществената сфера на ищеца
е е била засегната неблагоприятно от сторенита разходи във връзка с лечението и
възстановяването му на обща стойност 1474, 41 лв., поради което предявения иск за тази
сума е изцяло основателен. Недоказани остават възраженията на ответниците за липсата на
връзка между разходите и инцидента.
Неоснователен е искът за пропуснати ползи, тъй като ищецът не доказва с необходимата
сигурност реализирането на дохода от трудовото му правоотношение със „Сити хотел
мениджмънт“ ЕАД и причинната връзка между отсъствието му и инцидента, като
релевираните от ответниците възражения в тази връзка се споделят от съда. Трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено едностранно от този работодател в хипотезата
на чл. 71 КТ в уговорения между страните срок за изпитване. В този срок работодателят
извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която
преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с
правото да прекрати трудовия договор без предизвестие и без да излага мотиви във всеки
момент от изпълнението му. Не се кредитират показанията на свидетелите Д. и Я. в частта, в
която същите излагат, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца е упражнено имено поради последствията от процесния инцидент, защото същите
възпроизвеждат субективните им убеждения и преценка, а не факти от обективната
действителност. Ето защо искът за пропуснати ползи ще се отвхърли изцяло.
По възражението на ответниците за намаляване на обезщетенията по чл. 201, ал.2
КТ:
Както изрично е посочено в Решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. №
9
951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност.
Противно на поддържаното от ответниците, по делото не се установява основание за
намяляване дължимите се обезщетения по чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като макар и при инцидента
пострадалият да е управлявал мотокар без да е правоспособен за това от съвкупния анализ
на доказателствата следва извода, че това е било обичайна практика в препдирятието на
работодателя „ТНТ България“ ЕООД, който не е взел мерки за преустановяването й.
Горният фактически извод следва по несъмнен начин преди всичко от еднопосочно
възпроизведеното в показанията на свидетелите З. А. Д. и М. С. С. обстоятелство, че вторият
е бил на смяна заедно с ищеца във вечерта на инцидента. Свидетелят Д. сочи, че свидетелят
С. е бил сред общо тримата служители с правоспособност за управление на мотокар в нощта
на инцидента. По делото /на л. 23 и 24/, обаче, са приети като доказателства свидетелство за
правоспособност за работа с електрокари и мотокари и удостоверение за професионално
обучение за водач на електро и мотокари, издадени на свидетеля М. С. С. след положен
изпит на 26.10.2022г. От тук следва, че както към датата на процесната трудова злополука –
30.09.2022г., така и към датата на издаване на заповед № 32/14.10.2021г., съгласно която
управлението на електрокари/мотокари следва да се извършва само от изброените
правоспособни лица, сред които свидетелят М. С. С., последният не е притежавал такава
правоспособност.
Нещо повече, за така установената практика в предприятието на „ТНТ България“ ЕООД
свидетелства логично, последователно и безпротиворечиво в показнаията си и свидетелят А.
Г.ев П., за когото отсъстват данни, които да обосновават заинтересоватност от изхода на
делото.
Горният извод не се разколебава от заявеното в показанията на свидетеля М. С., че в
нощта на инцидента ищецът не е управлявал мотокар в присъствието на супервайзорът З.
Д., защото същият е напуснал работното място в 19ч., а закъснелият ТИР, с който е
настъпила злополуката, е пристигнал след 20ч. Освен това останалите разпитани
10
склададжии и представения по делото видеозапис установяват, че складът е бил под
видионаблядение, поради което не е възможно управлянието на мотокари от лица без
правоспособност да не е станало достояние на работодателя.
При обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият
работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяка нарушение
на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова
нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка /Решение №
167 от 30.12.2020 г. по гр. д. № 591 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука.
Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не подлежи на намаляване /Решение № 187 от 29.10.2020 г. по гр. д. №
4559 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Наред с изложеното в случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че инцидентът
не е настпил поради неправилна експлоатация на мотокра. Съвкупният анализ на надлежно
приобщеният по реда на чл. 204 ГПК видеозапис от инцидента и съдебно-техническата
експертиза опровергава тезата на ответника „Адеко България“ ЕООД, че пострадалият не е
използвал ръчна спирачка, защото електрокарът пропада при движението му по рампата
вследствие на потеглянето на товарната композиция и отделянето на каросерията й в
отворилото се пространство. Не се установява и поведение на пострадалия което да не е
съобразено със сигнализацията на светофарната уредба, която, съгласно разясненията на
вещото лице В. в проведеното на 25.06.2024г. открито съдебно заседание по делото се
задейства при поставянето на стопери. От гласните доказателства еднопосочно се установява
практиката такива стопери да се поставят само при разтоварване на товарни ремаркета,
които са отделени от влекача. По отношение на ТИРа, с който е настъпил процесния
инцидент, не е имало практика да се поставят стопери, защото товарното ремарке не е
отделяло от влекача.
Тук за пълнота следва да се посочи, че претегляйки мислено относителната тежест на
факторите, които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, съдът отчита
обуславящото значение на лошата организация на работния процес и по-конкретно
отсъствието на кадрова и техническа обезпеченост на товаро-разтоварителните работи в
предприятието-ползвател. От гласните доказателства по делото се установява, че при
нормална численост на смяна между 10 и 15 работника в нощта на инцидента на работа са
били между 5-6 работника. Установява се, че служителят, изпълняващ функциите
отговорник-смяна на е е бил на работа, а супервайзорът си е тръгнал в 19 ч. при край на
работното време 22ч. На следващо място в показанията си свидетеля М. С. споделя, че
служителят Г. А., за когото свидетелят З. Д. твърди да е бил на работа в нощта на
злополуката и да е притежавал правоспособност за работа с кари, към онзи момент е бил
напуснал. Според същия свидетел от известно време не е бил на работа и служителят, който
11
е следвало да опосредява комуникацията между склададжиите и шофьорите на каминони.
Не издържа на критика тезата на ответниците, че в служебните задължения на ищеца не са
се включвали товаро-разтоварителни работи, а само сортиране на пратки от една страна по
аргумент от длъжностната характеристика, от друга – с оглед на изложеното в разпитите на
свидетелите М. С. и А. П.. Лишена от житейка логика е версията на ответниците, че в тази
обстановка ищецът самоволно е изоставил работата си по сортиране на пратки и се е качил
на мотокара, за да поеме неприсъщи за длъжността му задължения. Ето защо съдът достига
до извод, че възражението за съпричиняване е недоказано.
На следващо място - по възражението за приспадане платеното обезщетение от
застрахователите и системата за обществено осигуряване, съдът намира следното:
От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се
установява, че посрадалият не е получил обезщетение от застраховател, а изплатените му
обезщетения от НОИ са в размер на общо 1675,75 лв.
Нормата на чл.200, ал.3 КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за
едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая
доколкото конкретната норма не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два
пъти да се обезщетяват едни и същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от
общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би
довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за
неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на
други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради
това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл.200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив
до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди /Решение № 54 от
23.04.2019 г. по гр. д. № 3649 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Същите аргументи са приложими и за обезщетението за разходите, свързани с лечението и
въстановяването от последиците от инцидента. Ето защо съдът намира възражението за
неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника „ТНТ България“ ЕООД за прихващане със
вземането му за сумата от 550 лв. за обезщетение за причинените от ищеца имуществени
вреди на работодателя с повредата на мотокара. Не се установяват предоставките и
12
спазването на формалната процедура за реализиране ограничената имуществена отговорност
на пострадалия работник. Ответникът, който носи доказателствената тежест, не устанвява
възникването и съществуването на ликвидно и изискуемо вземане. Ето защо и възражението
за прихващане е неоснователно.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 848/2009 г., III г. о. ВКС/, като
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В слуачая с оглед на диспозитивното начало в
процеса в полза на ищеца се присъжда поисканата законна лихва от датата на исковата
молба.
По разноските
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в размер на 3550 лв. за платен адвокатски хонорар, от които
съгласно списъка по чл. 80 ГПК 3050 лева са по иска за обещетение за неимуществените
вреди и 500 лева по иска за имуществените вреди. С оглед уважената част от всеки от
исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 813,33 лв. по
иска за неимуществени вреди, съответно 179,98 лв. по иска за имуществени вреди, или общо
993,31 лв. за разноски, които се разпределят поравно между тях.
Ответникът „Адеко България“ ЕООД претендира разноски в размер на 7 992,46 лв., в т.ч.
6 992,46 лв. за платен адвокатски хонорар, като в тази връзка ищецът своевременно е
направил възражение за прекомерност. Възражението е основателно, поради което
признатият от съда разход за адвокатска защита е до сумата от 3550 лв., Обшият размер на
разноските, които е направила страната, е 4 550лв., от които съобразно отвхърлената част на
иска ищеца следва да бъде осъден да заплати 3285,79 лв.
Ответникът „ТНТ България“ ЕООД е направил разноски в размер на 500 лв. за СМЕ, 400
лв. за ССчЕ и 500 лв. за СТЕ. До приключване на устните състезания не представя
доказателства за платен адвокатски хонорар. Ето защо в негова полза ще се присъдят
1010,98 лв. за разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на СРС сумата от 378,98 лв. за държавна такса и 63,91 лв. от платените от бюджета
на съда част от депозита за ССчЕ и депозит за възнаграждение на призован свидетел. На
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна
такса и депозити за призоваване на свидетел и ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от
иска, следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АДЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, Бизнес парк София, сграда 4, ет. 3 и "ТНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ........ по иска с
правно основание чл. 200, ал. 1 чр. с чл. 107у, ал. 3 КТ да заплатят солидарно на Й. М. Н. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ........... сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, и
сумата от 1474,41 лв. за обезщетение за имуществени вреди -разходи за лечение и
възстановяване, претърпени вследствие на настъпила на 30.09.2022г. трудова злополука,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 20.04.2023г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2 622,36 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на
злополуката в периода от 04.11.2022г. до 19.04.2023г.
ОСЪЖДА „АДЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, Бизнес парк София, сграда 4, ет. 3 да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Й. М. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ........... сумата
от 496,65 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ........ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Й. М. Н. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ........... сумата от 496,65 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. М. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ........... да заплати на „АДЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, Бизнес парк София, сграда 4, ет. 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3285,79
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. М. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ........... да заплати на „ТНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ........ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1010,98 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „АДЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, Бизнес парк София, сграда 4, ет. 3 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 221,44 лева,
представляваща държавна такса и разноски, сторени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „ТНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ........ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата 221,44 лева, представляваща държавна такса и разноски, сторени от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при уастието на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с
14
ЕИК 00069428 като трето лице-помагач на страната на ответника „ТНТ България“ ЕООД и
„ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ответника
„Адеко България“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15