РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. ХАСКОВО, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500417 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение №245 от 25.03.2024г.по г.д. №1356/2023г. на РС
Хасково, с което е прието за установено по отношение на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, че С. С. Ч., ЕГН **********, от
***, недължи сумата от 803.51 лева, представляваща корекция на сметка за минал
период, а именно от 04.03.2023г. до 31.05.2023г. общо за 88 дни, като допълнително
начислена ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН** и електромер с
фабричен № **
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг” ЕАД, който подава въззивна жалба с оплакване за
незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение.
Въззивникът твърди, че са налице законовите предпоставки за извършване на
корекция по сметката на дружеството ищец, като в тази връзка се позовава на
формираната съдебна практика, в това число тази на ВКС. В жалбата на
„Електроразпределение Юг” ЕАД излага съображения, че в случая е ирелевантна
причинната връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната
1
ел.енергия и поведението на потребителя, тъй като Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ създавали специален случай на
безвиновна отговорност и това изключвало общия принцип на договорна отговорност
по чл. 82 ЗЗД. В тази насока счита, че районният съд неоснователно се е позовал на
липса на доказателства за виновно поведение от страна на клиента при доказано
неточно отчитане на електромера му. Въззивникът настоява, че с извършените
промени в това число тези в ПИКЕЕ, процесните обществени отношения са
преуредени, с което формираната досега практика от съдилищата била неприложима.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като се моли същото да
бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендира деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
Хасковският окръжен съд след преценка на твърденията в жалбата и
данните по делото, приема за установено от фактическа страна:
При задължителната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата въззивна
инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Подадената
въззивна жалба е от активно легитимирана страна, засегната от правните последици на
постановеното решение.
Пред Районен съд Хасково е подаден иск с правно основание чл.124
от ГПК от С. С. Ч., , че недължи сумата от 803.51 лева, представляваща корекция на
сметка за минал период, а именно от 04.03.2023г. до 31.05.2023г. общо за 88 дни, като
допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН ** и
електромер с фабричен № ********* „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
Твърди се в исковата молба, че така начислената сума не се дължи, тъй
като корекционната процедура по ПИКЕЕ е незаконосъобразна,поради което
неправилно е начислена.
Ответникът оспорва иска като излага подробно доводи за това.
Позовава на разпоредбите на чл.46, 49 и чл.52 от ПИКЕЕ регламентиращ реда и
начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия, в случаите когато се
установи неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия. В подкрепа на
своята теза ответникът сочи като аргумент изключване от процеса на коригиране на
количествата ел. енергия на крайните снабдители-в случая ЕВН
„Електроснабдяване“ЕАД, като от 04.05.2019г. преизчисляването на ел. енергия,
съответно фактурирането се извършва от оператора на съответната ел. мрежа към
2
която е присъединен потребителя.
Безспорно е, че въззиваемата страна С. С. Ч. е потребител на
електроенергия с клиентски номер **********, за апартамент, находящ се в ***, ИТН
**. На 31.05.2023г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на
обекта било констатирано,че електромерът е повреден. Вследствие на това
допълнително била начислена сумата от 803.51 лева с ДДС с Фактура № **********
от 12.06.2023г. Начислената на ищеца по този начин сума, представляваща корекция на
сметка за минал период от време, а именно за периода от 04.03.2023г. до 31.05.2023г.
Спорният момент, очертан в иска и въззивната жалба е относно
дължимостта на коригираната стойност на ел. енергия за минал период. с
допълнително начислена сума .Експертизата в първоинстанционното производство е
установила, техническа неизправност довело до неизмерване на консумираната
електрическа енергия поради което е извършена корекция за минал период. Безспорно
констатираните отклонения в работата на СТИ, довели до липса на отчитане на
потребление в системата на оператора от действителното такова от потребителя се
опират на въведени с ПИКЕЕ правила, изчислението по които не дават реалното
енергийно потребление за отчетния период, а прехвърлят риска,отговорността и
последиците върху потребителя от евентуална повреда или външно въздействие, за
което потребителя не носи вина
В случая за изясняването на спора е необходим анализ на нормативната
уредба залегнала в ЗЕ,ПИКЕЕ и ЗЗД,който според настоящата инстанция показва, че
нормите залегнали в ЗЕ и ПИКЕЕ относно реда и начина на преизчисляване на
количеството електрическа енергия, в случаите когато се установи неизмерена или
неточно измерена доставена ел.енергия уреждат възможността да се извърши
едностранна корекция без да въвеждат безвиновна отговорност, което противоречи на
ЗЗД. Отношенията на страните, възникнали на база договорна отговорност изискват от
изправната страна да установи, че коригираната сума е резултат на виновно поведение
и неизпълнение от страна на потребителя на ел. енергия, което не е сторено от
електроснабдителното предприятие. Нещо повече СТИ на ел. енергия е собственост на
електроразпределителното дружество съгласно чл.120 ал.1 от ЗЕ и отговорността за
поддръжка, изправност и отчитане са в тежест на електроразпределителното
предприятие, което има достъп до измерващото устройство и потребителя няма такива
задължения. Ето защо се явява незаконосъобразно установено неправилно отчитане на
ел. енергия от СТИ да бъде прехвърлено на потребителя. Както се посочи по-горе,
уредените в ПИКЕЕ, норми противоречат на договорната същност на отношенията
между страните и необосновано я модифицират в полза на въззивника. Същите не са и
част от самия договор за доставка на ел.енергия, но въпреки това са основание за
интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27
Г от ДРЗЕ, който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ.
3
Тази разпоредба от ПИКЕЕ противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, който въздига защитата на
потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този
закон, нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на
ел.енергия, както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.2 ал.ІІ
от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ, като специален закон, признава на
купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него обществени
отношения, в частност и при покупката на ел.енергия и то независимо от техния вид-
физическо или юридическо лице,търговец или друг субект. Този статут им гарантира и
съответните права, които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да
се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2
ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно, а не да се ограничи само до декларативно
съдържание на закона.
Изложеното обосновава извод, че подзаконовите правила, въз основа на
които е издадена процесната фактура за коригиране на сметката за ел.енергия,
нарушават равнопоставеността на страните по делото, които са и страни по
материалноправното договорно отношение и накърняват сериозно правата на купувача
на ел.енергия, като потребител, тъй като дават възможност едностранно и произволно
операторът да определя заплащането на суми от потребителя, срещу които не е
доставил ел.енергия, водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо
оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения,
поставят изпълнението на задълженията на оператора в зависимост само от неговата
воля, създават задължение за купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение,
водят до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори и
при неизпълнение на съответните от страна на оператора,налага се на купувача на
ел.енергия необосновано ограничаване на средствата за доказване,както и тежест на
доказване,която съобразно действащото законодателство е за сметка на оператора.
Тези хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи
неравноправни клаузи за потребителя, тъй като не отговарят на изискването за
добросъвестност, на принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид и задължението на съда
служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с
Директива 93/13 ЕИО.
Относно писмените доказателства за фактурирано количество ел.енергия с
извършената корекция, протокола за извършена проверка, съставен по реда на чл.49 от
ПИКЕЕ следва да се каже, че са предмет на извънсъдебна процедура и при наличие на
съдебен спор като частни свидетелстващи документи подлежат на главно и пълно
доказване по правилата на ГПК, което не е сторено в това производство. В този
4
смисъл идентична е и доказателствената стойност на техническата експертиза.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на С. С. Ч. сума в размер на 200лева,
представляваща направените по делото разноски за въззивна инстанция, съобразени с
правната и фактическа сложност на делото и на база решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, имащо задължителен характер съгласно чл.633 от ГПК, според
което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда.Отчитайки степента на
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че по аналогия при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се приложи
нормата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, според която
възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 лева до
360 лева.Изхождайки от изложените по- горе съображения, отчитайки и обема за
осъществената от пълномощника на въззиваемия правна защита и съдействие, съдът
счита, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде
намален на 200 лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №245/25.03.2024г. по г.д. №1356/2023г.по
описа на Районен съд Хасково.
Осъжда „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на С. С. Ч. ЕГН **********, от **,, направените по делото разноски в
размер на 200лв пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5