Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 10.02.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 889 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава,
за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Ю.Г.” бл. ., вх. „.“, ап. .., на
стойност 1011,22 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното
дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие от ответната
страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане
на взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 24.06.2020 г. било
подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2997/2020 г. на ПРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 509/20.08.2020 г. против длъжника
и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 1011,22 лева за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник,
ул. „Ю.Г.” бл. .., вх. „.“, ап. .., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 134,08 лева, начислена за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
1145,30 лева, от които: 1011,22 лева - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Ю.Г.” бл. ., вх. „.“,
ап. ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
134,08 лева, начислена за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2020 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове,
излагайки твърдения, че не е ползвала процесния недвижим имот.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „Т.П.“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответницата М.Б., редовно призована,
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 24.06.2020 г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата М.Д.Б. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр. Перник, ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. .., за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 2997/2020 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 509/20.08.2020 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“
АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. Перник, ул. „Ю.Г.”, бл. .., вх. „..“, ап. .., е
открита партида на името на К.Г.Б., с абонатен номер ....
По делото е представен и нотариален
акт № ., том ., рег. № .., дело № ./2010 г. на нотариус Р. М., с район на
действие – района на ПРС, от който се установява, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. „.“,
ап. ., е собственост на К.Г.Б., като М.Д.Б. си е запазила правото да ползва
недвижимия имот, докато е жива.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, възлиза на 1011,22 лева, като лихвата
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г. е
в размер на 134,08 лева.
Според вещото лице, сумите от
изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение за процесния
период, са въведени в счетоводството на ищеца, което е водено редовно.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1011,22 лева, като
начислената сума е в съответствие с действащите по време на процесния период цени
на топлоенергията за гр. Перник. От заключението се установява, че топломерът в
сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2018
г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите
се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД. Системата
за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на
29.11.2000 г. Посочено е, че за процесния период „Т.П.“ АД е подавала
ежемесечно за разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни периоди с
отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от „Т. – Перник“
АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и са за
сметка на топлофикационното дружество. За процесния период няма подадени от
ответницата възражения срещу изравнителните сметки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата М.Б. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата
е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“, като титуляр на вещното право на
ползване на процесния топлоснабдяван имот, което се установява от представения
по делото нотариален акт № …, том .., рег. № .., дело № ../2010 г. на нотариус
Р. М., с район на действие – района на ПРС. Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато
собственикът е носител на всичките три правомощия от сложното вещно право на
собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Според
настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение на топлофицирания недвижим
имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността
само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения,
който извод на съда се подкрепя от употребата на съюза „или“ - т. е.
отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -
първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва
фигурата на „ползвател“. Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а
не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това
число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това
според настоящия съдебен състав, само ползвателят, а не и собственикът на
топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна
енергия“ в хипотезата, при която съществува учредено вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот и само той, в качеството му на страна по възникналото
облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на
стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правно ирелевантно е
обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Изложеното се извлича
по безспорен начин и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, според която „ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването,
включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което
я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на
ползуване“, т. е. законът ангажира отговорността на ползвателя поради
притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък
дали това право е било ефективно упражнявано или не. Отговорността на
собственика на топлофицирания недвижим имот ще възникне от момента на
прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в
Закона за собствеността. В изложения смисъл са
и решение № 11/29.01.2013 г., по гр.
д. № 1319/2012 г. по описа на ВКС; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
решение от
17.02.2012 г. по в. гр. д. № 1034/2011 г. по описа на Окръжен съд – Перник и решение № 278/19.10.2017
г. по в. гр. д. № 435/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
В този смисъл и след като
констатира, че ответницата е титуляр на вещното право на ползване на процесния
топлоснабдяван имот, съдът намира, че в настоящия случай между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите
условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния
период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 1011,22 лева и е в
съответствие с действащите за процесния период цени на топлоенергията за гр.
Перник. Въз основа заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за
процесния период в топлоснабдения имот е използвана топлинна енергия за
топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота е начисляван разход за
битово горещо водоснабдяване (БГВ) за периода въз основа на монтиран уред за
измерване на топла вода (водомер), както и за отдадена топлинна енергия от отоплителните тела, монтирани в две от
помещенията на жилището. Осъщественото от ФДР дялово разпределение на
потребената от ответницата топлинна енергия за процесния период е извършено
правилно и ищцовото дружество правилно е начислило дължимите суми. ФДР
осъществява дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с
етажните собственици, за което по делото са ангажирани съответни доказателства.
За целия процесен период е било извършено реално отчитане на ползваната в имота
топлоенергия, след което е извършвано изравняване на начислените прогнозни суми
с реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени са индивидуални
изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При определяне на дължимите
суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния период цени, като от
дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в
същата. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях
топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната собственост
като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на процесния
период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата - етажна
собственост, следва да бъде определяна по изчислителен път, съгласно Наредба №
16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е
разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на
всеки един имот от сградата - етажна собственост. За имота е разпределяна
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия
обем, като определената от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем за
сградата - етажна собственост за отчетните отоплителни периоди, е в
съответствие с нормативната база.
Наред с това, следва да се посочи,
че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и реалното
ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е
делегирала правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или
друга причина и затова е одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно
потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна, принципът на
реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на изравнителни
сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка. Така че,
макар и да няма реално определена месечна сума, то има реална сума за отчетния
период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в
Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които
са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния период. Ответницата не
установява да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да
е оспорила изготвените изравнителни сметки в установените срокове съгласно
Общите условия, които имат силата на закон за страните – в 30-дневен срок след
получаването на изравнителните сметки (чл. 29, ал. 1 от ОУ), нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата
за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на мотивирано оспорване на
тези документи по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено в съответствие с нормативната уредба.
От заключението по допуснатата съдебно
- икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 17, находящ се в
гр. Перник, ул. „Ю.Г.“, бл. .., вх. „…“, е в размер на 1011,22 лева.
На следващо място, когато вземането
е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на
падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, както и че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През
30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо. В случая, ответницата имат задължение да плати
стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, поради което
същата е в забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния период,
изчислена от вещото лице, е 134,08 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
Горните суми, изчислени от вещото
лице, са останали непогасени от ответницата за процесния период от време,
поради което съдът намира, че исковете са изцяло основателни и доказани.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 550,00 лева,
от които 100,00 лева – внесена държавна такса, 300,00 лева - внесен депозит за вещи лица и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, което
съдът определя съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи
на „Т.П.” АД, с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Р.” сума в общ
размер на 1145,30 лева (хиляда сто четиридесет и пет лева и тридесет стотинки),
от които: 1011,22 лева (хиляда и единадесет лева и двадесет и две стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. Перник, ул. „Ю.Г.” бл. .., вх. „..“, ап. ….., за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 134,08 лева (сто тридесет и четири лева и осем
стотинки), начислена за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2020 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” АД, с ЕИК: …, със седалище
и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” сумата от 550,00 лева (петстотин и
петдесет лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./