№ 5397
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В в закрито заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николай Д. Димов
Членове:Велина С. Пейчинова Ташева
Мария И. Илиева
като разгледа докладваното от Велина С. Пейчинова Ташева Въззивно
гражданско дело № 20201100509859 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435, ал.2 от ГПК.
Подадена е жалба от М.Н.О., взискател по изпълнително дело
№20151110400142 по описа на ДСИ при СРС, 4-то отд., 26-ти участък, срещу
разпореждане от 18.05.2020г., с което е прекратено изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че по делото няма
данни за период от повече от две години от страна на взискателя да не са поискани,
съответно от съдебния изпълнител да не са извършвани изпълнителни действия,
предвид на което не е налице настъпила по силата на закона перемпция на
изпълнителното дело. Поддържа се, че държавният съдебен изпълнител не е изпратил
своевременно уведомление до взискателя за резултата от извършените справки за
имущественото състояние на длъжника, предвид на което взискателят е нямал яснота
за имуществото на длъжника и поради тази причина не е посочил да бъде извършено
друго адекватно изпълнително действие, насочено към принудителното
удовлетворяване на вземанието, предмет на изпълнителния лист. Прави искане за
отмяна на обжалваното разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Взискателят по изпълнителното дело – „Е.” ЕООД, в законоустановения срок не
взема становище относно подадената жалба.
1
По делото са приложени писмени обяснения от ДСИ при СРС, 4-то отд., 26-ти
участък, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени подробни
съображения, че по конкретното изпълнително дело са налице законни предпоставки за
неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че е изминал
времеви период от повече от две години, през който взискателят е бездействал и не е
поискал извършване на изпълнителни действия. По тези съображения се излага, че
подадената жалба от взискателя е неоснователна и недоказана и като такава следва да
се остави без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело №20151110400142 по описа на ДСИ при СРС, 4-то отд., 26-ти
участък, е образувано по молба от 19.02.2015г. на взискателя - М.Н.О., въз основа на
изпълнителен лист от 02.06.2014г. по решение от 05.04.2013г. по гр.дело №3148/2012г.
по описа на САС, както и по решение от 23.04.2012г. по гр.дело №7054/2009г. по описа
на СГС, Г.О., 12 състав, срещу длъжника - „Е.” ЕООД. С молба от 05.12.2017г. и
молба-уточнение от 09.02.2018г. взискателят - М.Н.О. прави искане до съдебния
изпълнител да направи справка относно сключени договори от длъжника - „Е.” ЕООД,
по които същият има вземания към трети лица. Със запорно съобщение от 23.01.2018г.
държавният съдебен изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника -
„Е.” ЕООД в „Райфайзенбанк“ АД и с съобщение, получено на 05.02.2018г. е уведомил
взискателя за извършеното изпълнително действие. С разпореждане от 18.05.2020г.
държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което е надлежно съобщено на взискателя със съобщение,
получено на 09.06.2020г..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
В нормата на чл.435, ал.1 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са
регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от
взискателя, а именно: т.1 отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие; т.2 отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК; т.3 спиране, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени
изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
предмет на обжалване от взискателя, към които се включва и прекратяване на
изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално
допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по
2
чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното разпореждане 18.05.2020г., с
което държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е законосъобразно, съответства на събраните по делото
доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на закона.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното
действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този
случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който
тече считано от последното действие на взискателя. В случая при преценка
висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира че е налице период по -
дълъг от две години, в който взискателят е бездействал. По конкретното дело е
видно, че държавният съдебен изпълнител е извършил изпълнително действие като със
запорно съобщение от 23.01.2018г. е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника - „Е.” ЕООД в „Райфайзенбанк“ АД и с съобщение, получено на 05.02.2018г.
е уведомил взискателя за извършеното изпълнително действие. От данните по делото е
видно, че взискателят ее депозирал молба-уточнение от 09.02.2018г. до държавния
съдебен изпълнител, с която е направил искане да бъде извършена справка относно
сключени договори от длъжника - „Е.” ЕООД, по които същият има вземания към
трети лица. По така подадената молба по делото не се съдържат данни държавният
съдебен изпълнител да е извършил последващи изпълнителни действия.
Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия
/независимо от това дали прилагането им е поискано от взискателя или са предприети
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че последното валидно
изпълнително действие е от 23.01.2018г. и към датата на постановяване на
обжалваното разпореждане от 18.05.2020г. са налице законовите основания за
прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В случая
безспорно се установява, че по изпълнителното дело е изтекъл законоустановения
двугодишен срок по т.8 на чл.433 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни
действия. Атакуваното разпореждане 18.05.2020г., с което държавният съдебен
изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Подадената
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от М.Н.О., взискател по изпълнително
дело №20151110400142 по описа на ДСИ при СРС, 4-то отд., 26-ти участък, срещу
разпореждане от 18.05.2020г., с което е прекратено изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4