Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2967
гр.Варна,21.06.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ , ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при секретаря Г. ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 16383 по описа за 2015 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид
следното:
С исковата молба са заявени
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между ищците и ответниците Р.Х.Д., ЕГН: ********** и Д.К.Д., ЕГН: **********,
че ищците са собственици при равни квоти, т.е. по 1/6ид.част за всеки един
върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *-зеленчукова градина с площ от 1.468дка, девета категория, в м.”Под
селото”, съставляваща бивш имот ПИ * по плана на землището на *, община Долни
чифлик при граници: имоти № *, *, * и за признаване за установено в отношенията
между ищците и ответниците
М.Д.М. и Г.Й.М., че ищците са собственици при равни квоти – по една шеста
идеална част за всеки един от недвижим имот - ПИ с идентификатор 52115.60.26-зеленчукова
градина с площ от 1.468дка, девета категория, в м.”*”, съставляваща бивш имот
ПИ * по плана на землището на село *, община Долни чифлик, при граници: имоти №*,
*, *, *, ОБРАЗУВАНИ ОТ ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА с площ от 2.937 дка, девета
категория , в м.”*”, съставляваща ПИ * по плана на землището на с.*, община
Долни чифлик.
Ищците аргументират правен интерес от предявените искове навеждайки
следните фактически твърдения:
Ищците са родом и живеят в с.*,
Община *, като при коопериране на земеделието фамилните им имоти са внесени или
включени в блокове на местното ТКЗС, а на тях
им са предоставени за лично
ползване малки поземлени участъци в непосредствена близост до селото, за да
могат да произвеждат за себе си
земеделска продукция.
Едно от местата, което им е
предоставено за ползване, е зеленчукова градина в непосредствена близост до
селото, в м.*, като това е имот с обща площ от близо три декара, който те
обработват, поливат и засаждат заедно, като си разпределят ползването в рамките
на този имот.
След началото на реституционните
процеси са поискали този имот да им бъде оставен за ползване, като след 1992
година и до момента те владеят общо и ползват имота, без тяхното
владение да е било смутено по какъвто и да е начин.
При изготвяне на картата на
възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост владеният от тях имот е
идентифициран като един самостоятелен имот: ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА с площ от 2,
937 декара, девета категория, в м.“*“, съставляваща ПИ * по плана на землището
на с.*, Община Долни чифлик.
Преди известно време решават да
се снабдят с доказателства за техните права по отношение на този имот, при
което установяват, че живущата в селото им Т. М. К. ги е „изпреварила“, като
без самата тя някога да е работила този имот, след извършена обстоятелствена
проверка по нот.дело № 129/2011 година на Нотариус Т.
В. се е снабдила с нотариален акт за собственост на имота, който те обработват,
стопанисват и владеят вече повече от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Владеят имота и към момента, като
въпреки, че тя се е снабдила с нотариален акт, по никакъв начин нито преди
това, нито впоследствие тяхното владение е било смутено.
За да бъде прикрито невярното
удостоверяване на придобити права, каквито всъщност К. няма, същата по-малко от
месец след като е получила своя нотариален акт с невярно съдържание, се е
«разпоредила» с имота, очевидно в полза на лицата, които преди това са и
помогнали за създаването на правната привидност, че тя е собственик.
По нейно искане имотът е разделен
на два нови поземлени имота -съответно ПИ 060025 с площ от 1,468 декара и ПИ
060026 с площ от 1,469 декара.
Първият от тези новообразувани
имоти е «продаден» на първата ответница, която по това време е в брак с
ответника, а вторият - на лицето Г.Й.М., която от своя страна също скоро след
това го е продала на друго лице, а след това нейният съпруг е закупил обратно
имота, като при формалното придобиване на права по отношение на имота двете
групи ответници са в брак помежду си.
Всъщност ищците са владелци на имота и негови собственици, при
което разпореждането с техния имот не ги
обвързва, като за тях то няма вещно-прехвърлително
действие.
Владеят имота несмущавано и до
момента.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответниците Р.Х.Д. и Д.К.Д., чрез проц.представител адв. Б. от ВАК,
депозират отговор на исковата молба. Изразяват становище за неоснователност на
насочения срещу тях иск. Оспорват всички наведени от ищците фактически
твърдения. Сочат, че са собственици на имота. Придобили са имота по силата на нот.акт№*, том *, рег.№*, дело №*/2011год. на нотариус В.П., рег.№* на НК, а праводателката
им е придобила права по силата на нот.акт № *,том *,
рег.№*, дело №* от 29.06.2011год. на нотариус Т.В., рег.№* на НК, въз основа на
доказано давностно владение. Праводателката
им Т. М. К. е владяла имота, явно и несъмнено в периода след 1973год., като
преди това от 1970г. същият е владян от
нейния баща М. А. Владението и на двамата е било непрекъснато и несмущавано. Ответниците Р.Х.Д. и
Д.К.Д. след покупката на процесния имот са го
владели изцяло, необезпокоявано от някого. Същите са обработвали имота,
засаждали са го ежегодно, като през месец ноември 2013год. ответницата Д. е
подала до „Държавен фонд земеделие” -
Областна Дирекция Варна заявление за подпомагане по мярка 112.През 2012год. Д.
е ангажирала правоспособни лица за трасиране на имота по картата възстановената собственост.
Молят за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответниците Г.Й.М. и М.Д.М., чрез адв. А. от ВАК, депозират отговор на исковата молба.
Насоченият срещу тях иск оспорват изцяло. Оспорват изцяло наведените от ищците
фактически твърдения за придобиване на собственост върху имота. Считат, че
ищците са ползвали някакъв имот за зеленчукова градина, а не са го владели с
намерение за своене и са били с ясното съзнание, че
ползват чужд имот, поради и което не биха могли да го придобиват по давност.
Сочат, че ищците не са имали никакво основание да искат да продължат да ползват
който и да било имот, предоставен им за ползване, тъй като са имали правната
възможност да възстановят имотите, които са внесли в ТКЗС, като твърдят, че това
те са сторили в законоустановените срокове, при което
дори и да са им били предоставили право на ползване, то е било прекратено и не
е било върху имот №*, разделен на два имота - * и *. Оспорва твърдението на ищците, че те са
владели от 1992год. именно процесния имот. Твърдят,
че не е налице идентичност между зеленчуковата градина, която са ползвали и
ползват от 1992год. до настоящия момент/според твърденията им/ и процесния имот * с площ от 2.937 в землището на село *, който
е владяла и придобила по давност праводателката им.
Твърдят, че праводателката им е владяла процесния имот постоянно, явно, несмущавано от никого с
исканото съзнание за своене на имота. Тя е придобила
имота от своя баща –М. А. М., който е владял до 1973год. и също го е придобил
по давност. Този имот никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или друга подобна
организация, никога не е бил отнеман от владението на М. А. М., нито от Т. М. К.
Поради това не са били налице пречки за придобаването
му по давност от тях. От своя страна те
са придобили имот №*, образуван след разделянето на имот №* на правно основание
- покупко-продажба, като сделката е обективирана в НА
№*, том *, рег.№*, дело №*/2011год. В условие на евентуалност, твърдят, че са
придобили имота по давност, чрез владение, упражнявано от тях от момента на нот.сделка - 22.07.2011год. до настоящия момент,
присъединявайки към своето владение владението на своята праводателка
–Т. К. Тъй като ответниците, представлявани от адв.А. *** Оряхово нямат възможност да са постоянно в
имота, но го посещават 3-4 пъти в годината. Твърдят, че откакто са закупили
имота никой не се е опитвал да го завладее и чужди хора не са влизали в имота.
Съседния имот на другите двама ответници твърдят, че
се обработва постоянно. Твърдят, че ПИ №* преди разделянето му, а след
разделянето му имоти №* и №* никога не са били обработвани от ищците, нито им е
бил предоставян за лично ползване.
В съдебно заседание исковете се поддържат. В хода по същество на делото, проц.представител на ищците моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответниците Р.Х.Д. и Д.К.Д., чрез проц.представител адв. Б. от ВАК,
поддържат отговора на исковата молба . В хода по същество на делото молят за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответниците Г.Й.М. и М.Д.М., чрез адв. А. от ВАК, поддържат отговора на исковата молба. В
хода по същество на делото молят за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски. В срок адв. А. депозира
писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нот.акт за собственост на недвижим имот №*,том *,рег.№ *, дело №* от 2011год. на нотариус Т. *** действие –ВРС се установява, че на 29.06.2011год. е констатирано правото на собственост върху недвижим имот, като Т. М. К. е призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: зеленчукова градина, находяща се в землището на село *, община Долни чифлик, обл.Варна, в местност „*“ с площ от 2 .937 дка , девета категория , съставляваща имот №*, трайно предназначение-зеленчукова култура, при граници: имоти с №*,№*,№*, №* и №*.
С нот.акт №*,том *,рег.№*, дело №*/2011год. на нотариус В. П. с район на действие ВРС на 22.07.2011год. Т. М. К. продава на Р.Х.Д. недвижим имот, намиращ се в землището на село *, община Долни Чифлик, обл.Варна, в местност „*“, представляващ нива – имот №* с площ от 1.468дка, девета категория на земята при неполивни условия, при граници: имот №№*,*,*, * и *.
По силата на нот.акт №*, том *,рег.№*,дело №* от 2011год. на нотариус В. П. с район на действие ВРС, на 22.07.2011год. Т. М. К. продава на Г.Й.М. недвижим имот, намиращ се в землището на село *, община Долни чифлик, обл.Варна в местност „*“, представляващ нива имот №* с площ от 1.469дка, девета категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти №№*,*,* и *.
Приобщена към доказателствата по делото е преписка по нот.дело * от 29.06.2011год. на регистъра на Нотариус Т. *** действие-ВРС.
Към доказателствата по делото е прието удостоверение, издадена от МЗХГ, Обл.дирекция „Земеделие“–Варна, Общ.служба по земеделие-Долни чифлик /л.259/. Съгласно така соченото удостоверение на името на Т. М. К. не е образувана преписка за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Приети по делото са извлечения от регистър на зем.земи, гори и земи в ГФ. /л.260 -261;л.262-63/. Съгласно така сочените извлечения за имот №* от 23.02.2018год. е вписана следната история на собствеността: Р.Х.Д. – покупко-продажба с нот.акт №20/2011год. на нотариус В.П., предишен собственик Т. М. К.-нот.акт №*/2011год. на нотариус Т.В.За имот №* е вписана следната история на собствеността: М. Д.М.-покупко –продажба с нот.акт №*/2012 год. на СВ-Варна, предишен собственик –Т. М. К .
От заключението на ВЛ по СТЕ се установява следното:
В ПИ с идентификатор * е построена оранжерия с размери 45/8/4м.с метална конструкция Ф=18мм, покрита с полиетилен. Към момента на огледа същата е засята със зеленчуци. Част от имота е изоран и подготвен за сеитба, останалата част е овощна градина със 72бр.плодни дръвчета-праскови, ябълки, дрян, круши, сливи, смокиня на възраст между 1 и 6 години и лози 29бр. Имотът е ограден от всички страни с ограда от дървени колове и бодлива тел. ПИ с идентификатор * представлява изоставена зем.земя с храсти , силно затревена и единични саморасли дървета. Имотът не е ограден. Имотите са образувани от разделянето на ПИ №* по КВС на землището на с.*, общ.Долни чифлик.
С нот.акт №*,том *,рег.№*,дело №*/2011год. Т. М. К. продава на Г.Й.М. имот в землището на с.*,представляващ ПИ №*, местност „*“ с площ от 1.469дка, при граници: имоти №№*,*,*,*. Видно от изготвена комбинирана скица, имот ПИ №*,образуван от разделянето на ПИ№* е идентичен на имота, описан в нот.акт №*,том *,рег.№*, дело №*/2011год. и ПИ с ид. №* от кадастралната карта. Тъй като имот №* от КК не е ограден на място,неговите граници не са материализирани, то не е възможно същият с точност да бъде идентифициран. Имот №* от КК е трасиран и с материализирани граници. Същият съответства на ПИ * от КВС.
От допълнителното заключение на ВЛ по СТЕ се установява, че от представената партида за имот №* от ВКС на землище с.*, община Долни чифлик, поземления имот е възстановен във възстановими стари реални граници. Съгласно писмо №АУ-09-229-1/01.06.2011год. на ОСЗ-Долни чифлик за имот № * няма предявени писмени реституционни претенции. За изготвяне на плана за земеразделяне в цялост включително и възстановимите стари граници са проведени анкети.Окончателния план за земеразделяне на с.* е обявен в ДВ бр.55/11.07.1997год. Съседите на имота са: №*-земи по чл.19, №*-Я. Х. М. с НА №*/25.09.1991год., а преди това възстановен на н-ци на Х. К. И. на осн. Решение № 1101/01.03.1999год. на ПК-Долни чифлик, №.-полски път,№.-земи по чл.19, № .- Я. Х. М. на осн. НА №*/30.07.1992год., а преди това „неустановен собственик“. Процесният имот №* в първоначално одобрената карта на възстановената собственост е записан, като „земи по чл.19“, а впоследствие на Т. М. К. на основание нот.акт №133/2011год.
От заключението на ВЛ по съдебната-агротехническа експертиза се установява,че ПИ №* с площ от 1.468 е изцяло обработван. Изградената полиетиленова оранжерия в момента на огледа е засадена със зелени салати за прясна консумация. Останалата площ е изорана и цялото място е засадено с овощни дървета и лозя. ПИ №* с площ от 1.469 дка не се обработва. Същият е ицзяло зачимен,обрасъл с храсти и горска растителност. Някои от израстналите дървета са с височина над 2.5м.
В полза на ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите М. М. И. – съпруг на ищцата Д.И. и К. Д. К.-без родство и дела със страните.
От показанията на свидетеля М. И. се установява следното: Твърди, че тези които са описани всички са имали бостанчета около половин декар. Понеже в момента се съдят, другите, които претендират, че са собственици в 2011г. са си изкарали нотариален акт. Той е десет години кмет на село *. Обикалял е селото, в годината ходят да описват посевите за статистика. Всяка градина и всяко място го е обикалял и знае кое на кого е. С двете си ръце се подписва, че тези хора са имали места там. Тези места навремето са ги взели, самонастанили са се, тези хора, които са живеели горе на баира там няма вода и са си направели пиперници, понеже от долната страна е имало блато. Не може да кажа кога са се самонастанили, но той 1982г. е кмет, като е ходил, на половината от тези, които са тук бащите им са собственици, те ги гледат тези места. Може би едно или две поколения, над 50 години предполага, че са го ползвали това нещо. В началото осем човека имат бостанчета там. На едното семейство старите почиват, младите заминават и го изоставят, става хавра. В момента са седем души. Всеки има място от около половин декар. Когато дойде закона за връщането на земите никой не е идвал да иска този имот да му бъде върнат. До 2011г. не е чувал някой да е имал претенции за този имот. 2011г., когато се пуска слуха, че еди-кой си имал нотариален акт, а те в момента го работят и той се учудва и не вярва. Защото те в момента го работят, това са седем семейства. До 2011г. те си го работят. 2012г. есента съпруга на Р. е казал на един от ползващите, прибирайте си реколтата, защото купих това място от една софиянка. След като правят проверка разбират, че не софиянка е продала на тях, а че майка му се е снабдила с нотариален акт за техните места и тя го е продала едното място на Р., едното място го е продала на софиянката. И вече тогава говорят да водят дело. От полицията казват, че който има нотариален акт, той си е собственик, има си съд, отивайте в съда.В периода 2014 или 2015г. съпруга на Р. си прави оранжерия. До 2012г. в този имот дето са го работили няма никакви трайни насаждения, само една ябълка има. Има саморасли черници, друго няма. Никой не е сял там трайни насаждения до 2012г. Сега в момента има оранжерия, прави я съпруга на Р. и е сял около двадесетина праскови. Оранжерията я прави или 2014г. или 2015г. и дръвчетата по него време са сети. Това е на половината на цялото място, за което те протестират. Другата половина е хавра в момента и последния собственик не знае кой е, как е, никой не го е виждал. Те престават да обработват терена, откогато казват, че имат нотариален акт, взема тракторист, изорават го и... Нотариалният им акт е от 2011г., те 2012г. казват да освободят мястото, защото било тяхно. Цялото място е около 3 дка, впоследствие са го разделили на две. Р. взема едното място, другото място го продават на някаква софиянка Г. Това място, което го продават на Г. сега в момента е необработваемо.Една ябълка има на трите декара, но не знае в кое точно място. И то е саморасла, не я е сял някой. Дядо М. го познава смътно. Смътно го познава, защото е дядо, ходи с една козичка и с една коса ходи да коси бъз. Там специално, не знае той да е обработвал някакви места. Няма спомен той да е имал място и да се е занимавал със земеделие в местността Под село. Това е от центъра на 100 м. Там не е виждал дядо М. или някой от неговите наследници през годините. Познава Я. Х. Той има земи там. В момента са си там земите му. Неговите са около техните. Те заграждат техните. Я. обикаля цялото място. То граничи от едната страна с път, от другата страна с Я., от третата страна пак с Я. и от другата страна със С. П. и вече така са подредени местата. Преди да започнат да го работят те, го работят на съпругата му майка й и баща й, после тя започва и той и помага. Тя работи мястото от 1975г. до 2011г. Неговата жена работи в Поземлената комисия. От там документ за мястото не са взели. Ако са като тях, щели са да вземат, имали са възможност, но не са взели. Жена му работи там до 1997г. Тогава тези земи с трайни граници още не е решен проблемът как ще се връщат. После тя напуска. Докато жена му е в Поземлена комисия не е видял документ, че имат право да ползват това място.Познава на М. дъщеря му – Т. Не я виждал в годините назад да работи това място. Дори не е идвала да помага на някого там, не да го работи. Писмена жалба до Прокуратурата е писал и отговарят да се обърнат към съда.Твърди, че до 2011г. той е бил там, той го е работил.Д. казва, че това е неговото място, идва и го оре цялото. Той обработва половината място, защото още като е било на името на майка му са подали молба да се раздели на две. Майка му продава на снаха си едното парче, другото го продават на някой. Той си обработва само неговото. Другият стопанин, който е купил го няма. Знае, че има и друг стопанин. На тях им казват да напуснат, когато нотариалния акт е на баба Д. Цялото място е на нейно име. Преди да разделят имота, тогава им казват да го напуснат. Същата година разделят имота – два, три месеца след това. Казва, че първо е имота на баба Д., защото в Службата по вписванията намират нотариален акт на баба Д. После като започват да движат документите, тогава излиза, че тези са собственици.След като установяват, че Д. е собственик само на половината място не са се опитвали да продължат да си работят мястото. Как ще влязе в чуждо място, за него е незаконно. Твърди, че от 2011г. не съм ходил, там, не съм орал, не съм сял.
От показанията на свидетеля К. Д. К. се установява следното: Познава Ц.М.Ц., П.М., И.Р., Рада И., С.К., Д.И. и Т. М., от едно село са - *. Там е израснал, сега в момента там живее. Роден е 1942г. След 1961-1962г. се е изселил от село. Има един период, когато се връща пак за 4-5 години в село и сега е от 2000г. там. По принцип някога тези земи, за които става въпрос, всеки има в селото местенца, в които отглеждат домати, краставици - зеленчуци. В началото може би са били по двадесетина квадрата. Те постепенно си ги разширяват и след това стават по-големи. Всеки си ги обработва до едно време. На стари години не всеки може да обработва. Започват децата им да ги обработват. Не може да каже точно до кога ги работят, но е виждал като ги работят. Не може да каже някои, които са ги обработвали. Това е М.. Той има място до братовчед му. Като е ходил да търси братовчед му го виждал. Но докога го е обработвал ... М. и другите не са спрели да го работят. Те до последно, до преди 4-5 години те го работят. Не знае какво се е случило след това, нещо се е случило. Сега Д. има парник, но до къде стига, до къде го работи не може да каже. Дръвчета има сети там, но точно колко дръвчета не знае.Освен ищците има много други хора, които са си завзели места в тази територия. Половината село от горната махала, покрай канала всички имат. Другите, които имат там места, някои ги ползват, някои вече не ги ползват, някои ги продават. На Д. майка му се казва Д. Тя, преди Д. да направи оранжерията е имала там място, няма начин да е нямала място там, да е сяла нещо, но до кога го е имала, до кога го е сяла ... Почти цялото село отгоре имаха там места. Там е общинска земя. Селото отдолу е свободно и като изкопаха отводнителен канал е удобно за зеленчуци. Това са тези места, които остават между селото и канала. След като се прокарва каналът, ТКЗС-то не е работило тези места. Познава на Тодорка баща й - М. Той е малко по-голям от него. В селото викат на това място Под село. Преди да напусне 1960г., не помни дали е виждал дядо М. там. Има три дка извън регулация и те се намират на 50 – 100 метра от спорните места. Понеже те са в долната част на селото и никога не са имали бостанчета. Докато цялото село, особено горната махала са имали. Познава Я. Х. Мястото, което е имала Т. не знае дали граничи с неговото място. На С. знае къде е мястото, защото е виждал синът й С. Има царевица. Братовчед му има до тях граничещо място, има ябълки и е ходил там и ги е виждал. И М. го е виждал като коси, но къде им е било точно мястото не знае. Местата, извън мястото, което сега е оградено и има овощна градина и парник, някои са се работили от ищците, някои и сега не се работят, защото в долната част е воднисто. Това воднистото място граничи с това място, което в момента е оградил Д.. Не може да каже дали не е виждал ищците да работят. Мястото на Д. граничи с водниста територия само от страната към канала. И то не цялото място, а само една част от ъгъла.
В полза на ответниците Р.Х.Д. и Д.К.Д. са разпитани свидетелите М. М. М.-без родство и дела със страните и И.М.М. –без родство и дела със страните.
От показанията на св. М. М. М. се установява следното: Роден е в * и живее в *, с малко прекъсване. Последните двадесетина години живее в *. Знае къде се намира местността Под село. Това е точно под селото място, което за момента половината място се обработва. Бил е полски пазач, всеки ден минава от там и го знае мястото, знае и кой го е работил. Познава дядо М. В същата местност Под село го е виждал много пъти, дете е бил като го работи той. Той почива около 1970г. после го дава на дъщеря си Т. това място. Дава й го преди да почине. Той почива около 1968, 1969, 1970г. Като площ цялото място, което той обработва е около 3 дка. Същото място продължава да обработва и дъщеря му Т. Съсед му е Я. Х., път има. После Т. като го работи само Я. Х.. В годините, докато е полски и преди това не е виждал други хора освен тях да го обработват. Полски е допреди няма и година. Познава М. М. Него не го е виждал да обработва заедно с жена си Д. тези места. Т. работи това място допреди шест седем години, може би осем, може би шест, после го дава на сина си Д.. Той го обработва. Всеки ден го е виждал на мястото – шест, седем години. Садят домати, зеле, пипер – зеленчукова градина. Сега има хубава, голяма оранжерия. В последните двадесетина години не е виждал някой освен семейството на Т. и Д. да е обработват това място. Мястото от шест, седем години е разделено на две. Тодорка продава половината място около декар, декар и половина на едни софиянци. Почти всяко лято, докато е полски ги е виждал там. През последните двадесет години не е виждал, нито срещал, нито чувал с други хора да имат пререкания за това място. Познава Ц.М.Ц., П.И.М., Р.С.И., С.К.П., Д.Д.И. и С.С.М.,***. От тях една жена Р. почива. Не е виждал някой от тези хора да работи на това място. Докато е полски пазач освен Д., Т. и дядо М. други хора там не е виждал никога. Тези хора в същата местност никога не са имали места и не знае да са имали, защото не ги виждал. Ако са имали места щял е да ги види да ги работят.Софиянците ги познава, виждал ги е, лятото идват при Д.. Като е минавал с колата е спирал и Д. го запознал с тях. Мъжът се казва М., а жената Г. Тяхното място не го работят. Като дойдат лятото минават при Д. и си говорят. Не ги е виждал да работят. През другото време, освен Д. и Р. други не е виждал да им наглеждат имота. Тази част, която се е работила от Т. и от М. никога не е работена от ТКЗС. Мястото е почти в селото и ТКЗС там не е работило.Има отводнителен канал в близост до мястото. Преди да направят канала, теренът го работи дядо М. Каналът е на 10-15 м от мястото му. Преди да направят канала ТКЗС не е взело и тези имоти. ТКЗС-то под канала си работят. Този канал е на разлива на Камчия от северната страна на селото. Когато правят канала почти всеки от селото си има покрай него бостан, сеят се домати, пипер и се полива от канала с кофите. Тези хора, които изброиява – С., С. и т.н. не знае да са имали там места. Не ги е виждал да имат. Децата им не знае дали са имали места, не ги е виждал. Не знае да са имали там.На М. мястото, както има черен път, е на не повече от 15 м. от канала.
От показанията на св.И.М.М. се установява следното: Живее в * откакто се е родила до ден днешен. Познава семейството на Т. и Д.. Д. го познава от малък, той е роден в *, там е израснал, там живее в момента. Р. я познава, след като се омъжва за Д. и вече почти двадесет години са заедно в *. Дядо М. тя не го познава, защото е била малка, но като име го знае от нейните родители. Те също имат там наблизо място, отглеждат зеленчуци и е ходила с тях. Чувала е и от Т. – неговата дъщеря. Д. М., респективно Т. имат място в местността *. Първо, доколкото знае го е отглеждал баща й. Преди да почине го дава на дъщеря си, която продължава да го гледа, сее различни зеленчуци там. Преди шест, седем години тя го прехвърля на сина си Д. и снаха си Р., а половината на някакви софиянци М. и Г. Мястото е около три декара. От южната и западната страна граничи с Янаки Христов, източната с Г и М., а северната е път. През годините не е виждала някой друг да обработва тези земи, да строи или да засажда. Ц.М., П.И., И.М., Р.С., С.К., Д.Д. и С.С. - всички ги познава, те са от *. В последните двадесет години не ги е виждала да работят това място, което описва като място на Т., след това на сина й Д. Познава мъжа на Д.Д. – М. М. Него в последните двадесет години не го е виждала заедно с Д. да копае с мотичката или да сее домати или бостан. Той сее, но в друго място. Те имат място в блатото, до канала, обаче към Шкорпиловци. Там го е виждала да работи. Ц., Р., С. не ги е виждала да работят това място. В последните години половината място го обработват Д. и Р.. В него има голяма оранжерия около 350-400 кв.м., има каравана поставена, има засяти дръвчета около 70 - 80 с ябълки, круши – разнородни, има лозички засяти. Аз съм ходила на местото. Откак Д. има оранжерия оттогава посещава често мястото. Преди това майка му го работи, ходила е, знае, че имат там място, защото нейната майка и баща са съвсем наблизо. Мястото го знае и е ходила преди това. Другото място, доколкото знае е продадено на някакви софиянци - М. и Г. То не се засява, пустеещо е, в него има вече изникнали шубраци. Преди Т. да раздели мястото и да продаде половината от него на софиянците, не е виждала тези хора - ищците там да работят. То въобще не се е работило това място. Била е кмет на * от 1999-2004г. Не е разследвана за документно престъпление. Това място никога не се е работило от ТКЗС и никога не е влизало в ТКЗС. То се намира под селото, след това е канал и започват вече нивите. Каналът е направен много отдавна във времето, може и да не е била родена. Това, което е между селото и канала не е работено никога от ТКЗС-то. Те са близо до селото, тези места граничат с регулацията на селото. Този имот, който е оранжерията на Д. граничи с двора на Я. Х. към селото.
В полза на ответниците М.Д.М. и Г.Й.М. е разпитан свидетелят В. И. Х. – без родство и дела със страните.От показанията на свидетеля Х. се установява следното: Познава М.Д.М. и Г.Й.М. от над десет години. Известно му е, че имат земеделски имот в село Ново Оряхово. Мястото е декар и половина. Цялото място е три декара. Декар и половина купуват М. и Г. от майката на Д., а декар и половина остава за Д. и съпругата му. Познава лично Д. и Р.. Присъстват на делото днес (посочва ги). Имотът на М. и Г. граничи с имота на Д.. Те са си от София. Имотът го вземат с намерението да се построи някаква виличка в бъдеще. Посещават си имота всяка година, по няколко пъти си идват във Варна. Майка им и баща им живеят във Варна. През другото време, доколкото знае Д. и Росито наблюдават някой да не се настани в имота им. Откакто са купили имота не му е известно някой да ги е притеснявал, да спори, че имотът е техен или те да са гонили някой от там.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Спецификата на предявените установителни
искове в качеството им на положителни такива обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството им на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищците
следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно
основание. Именно установеността на активната материалноправна
легитимация на ищците към момента на приключване на устните състезания по
делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването
на евентуалната колизия на права между страните.
Правото на собственост на ищците е основано на твърдения за придобиване по оригинерен способ – дълга придобивна давност, повече от двадесет години. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. В правната теория и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и несмущавано. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
От събраните по делото доказателства не се установява, че ищците са владели процесните имоти в сочения период от време. Видно от заключението на ВЛ по СТЕ процесните имоти са образувани в резултат от разделянето на имот ПИ *, което разделяне е станало след като праводателката на ответниците се е снабдила с констативен нот.акт за собственост върху имота, на основание придобивна давност. Преди разделянето имотът е бил с площ от около 3.000дка.По отношение на имот с такава площ и местонахождение ищците не ангажираха доказателства да са придобили въз основа на давностно владение в сочения период от време.
Събраните в полза на ищците гласни доказателства не установяват наведените твърдения, че процесният имот е имотът, който им е предоставен за ползване. Липсват безспорни доказателства, че предоставеният за ползване на ищците имот е идентичен с процесния. Освен това липсват доказателства кога точно и от кого имотът е предоставен за ползване. Наведените твърдения , че имотът е предоставен за ползване се опровергават от гласните доказателства, ангажирани в полза на ищците. Свидетелят Минко И. сочи, че в тези места са се били самонастанили, че не е виждал документ с който да е бил предоставен този имот, че не са спрели да обработват имота до 2011год., когато след справка установяват, че праводателката на ответниците се е снабдила с констативен нот.акт за собственост. Показанията на св. Коев също не извеждат изводи за установеност на наведените от страна на ищците твърдения за владение на имота с намерение за своене в процесния период от време. Показанията на този свидетел са неточни, без конкретни данни за самия имот, за местоположението му и за времето , през което е бил обработван, както и кой го е обработвал. Сочи, че тези места са били общинска собственост. Показанията на този свидетел са откъслечни, тъй като през 1961-62год. се е изселил от селото и от 2000год. пак е в селото. Не може да посочи кога са работили, но твърди, че ги бил виждал. Излага, че допреди 4-5години те са ги работили, но не може да каже какво се е случило след това. Така събраните в полза на ищците гласни доказателства , освен че са в противоречие с твърденията им, същите се явяват и в противоречие със събраните в полза на ответниците гласни доказателства. Ангажираните от страна на ответниците гласни доказателства безпротиворечиво сочат, че процесните имоти са били един имот, който е бил обработван от дядо М., още преди да направят отводнителния канал. Каналът е на 10.15м от мястото му. Преди да направят канала ТКЗС не е взело и тези имоти. ТКЗС работи под канала./ В тази насока са показанията на св. М. М.М./.След това имотът е обработван от дъщерята на М., праводателката на ответниците./В тази насока са показанията на св. М. М.М. и И.М.М./. Според ангажираните в хода на производството доказателства/гласни доказателства и писмени документи от нот.дело за констатиране собственост на праводателката на ответниците/ имотът не е бил обработван никога от ТКЗС, не е бил отнеман, поради което този имот не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, не е бил общински или държавен, не е бил одържавяван и не би могъл да е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Предвид на това не са налице пречки за придобиването му по давност от праводателката на ответниците.
Дори и да приемем хипотезата, че имотът е земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ,както се установява от заключението на ВЛ по СТЕ, отново не се установява твърдението на ищците
за придобиване по давност. Това е така защото , придобивната
давност е способ за придобиване право на собственост посредством фактическото
упражняване съдържанието на тези права през период от време, определен от закона.
Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване
по давност на имотите. Съгласно нормата на чл. 68 от ЗС, установилият владение,
за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на
действителния собственик на имота, спрямо който го свои. По делото не са
наведени твърдения от страна на ищците спрямо кое лице са своили
имота до 2011год. Въпросът относно принадлежността на правото на собственост
върху имота към момента на установяване на владение от ищците е релевантен за
разглеждания спор, като в тяхна тежест е да установят, че имота е бил частна
собственост, а съответно и възможен обект на придобивна
давност, към момента на установеното владение. При наведени твърдения, че имота
не е държавен, респ. общински, следва да ангажират доказателства, че е
принадлежал на друг субект на правото – физическо или юридическо лице.
Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото. Съобразно действащата
към 1951г. разпоредба на чл. 6 от ЗС /Обн. Изв. бр.
92/1951г./ държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. При това
положение и при липса на фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, че са своили имота спрямо физически
лица, следва, че ищците са своили имота спрямо
Държавата. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към 1952г., действала до
1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респ. общинска собственост. Следователно за периода до 1996г. давност в полза
на ищците не може да тече. От 01.06.1996г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда – 23.12.2015год. не е изтекъл изискуемия 10 годишен период от
време, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006г., в сила от
01.06.2006г.; изм. Бр. 105/2006г.; изм. Бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.;
изм. Бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008год., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от
2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) е наложен мораториум и давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2022 г.
Освен горното за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че ищците по никакъв начин не доказаха в хода на производството по
делото да са осъществявали владението съвместно в претендираните
квоти.
Изложените съображения по същество на спора, обуславят
извод за непринадлежността на правото на собственост върху процесните
имоти на ищците на твърдяното основание-ищците,
не са придобили собствеността върху спорните имоти въз основа на придобивна давност
при заявените й параметри. Ето защо и исковете следва да се отхвърлят.
Ответниците са релевирали искане за
присъждане на разноски. Възражението на ищците за прекомерност на адв.възнаграждения се явява неоснователно. Делото е
продължило значителен период от време с провеждане на шест съдебни заседания,
налице е събрана фактология, чието обсъждане води до
извод, че делото не е с незначителна правна сложност. Предвид на това на ответниците , представлявани от адв.Б.
следва да се присъдят разноски в размер от 1 500лв.,от които 150лв.депозит
за ВЛ и 1 350лв. адв.възнаграждение. На ответниците представлявани от адв.А.
следва да се присъдят разноски в общ размер от 1 369лв., от които
252.50лв. депозит за ВЛ,16.50лв.такса съдебни удостоверения и 1100лв. адв.хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.М.Ц.,ЕГН:**********,
П.И.М., ЕГН:**********,И.М.Р.,ЕГН:**********, С.К.П., ЕГН: **********, Д.Д.И.,ЕГН:**********,С.С.М., ЕГН: **********,
К.Й.И., ЕГН:********** и Т.Й.И., ЕГН:********** срещу Р.Х.Д., ЕГН:**********, Д.К.Д., ЕГН: **********, М.Д.М. ,ЕГН:
********** и Г.Й.М., ЕГН:********** искове за признаване за установено в отношенията между ищците и ответниците Р.Х.Д., ЕГН: ********** и Д.К.Д., ЕГН: **********,
че ищците са собственици при равни квоти за всеки един върху следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор *-зеленчукова
градина с площ от 1.468дка, девета
категория, в м.”Под селото”, съставляваща бивш имот ПИ * по плана на землището
на с.*, община Долни чифлик при граници: имоти № *, *, * и за признаване за установено в отношенията между ищците и ответниците М.Д.М. и Г.Й.М., че ищците са собственици
при равни квоти за всеки един от недвижим имот - ПИ с идентификатор *-зеленчукова
градина с площ от 1.468дка, девета категория, в м.”Под село”, съставляваща бивш
имот ПИ * по плана на землището на село *, община Долни чифлик, при граници:
имоти №*, *, *, *, ОБРАЗУВАНИ ОТ ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА с площ от 2.937 дка,
девета категория , в м.”Под селото”, съставляваща ПИ * по плана на землището на
с.*, община Долни чифлик при упражнявана непрекъсната съвместна и несмущавана
фактическа власт върху имота, с намерение за своене в
период повече от двадесет години, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.М.Ц.,ЕГН:**********, П.И.М., ЕГН:**********,И.М.Р.,ЕГН:**********, С.К.П., ЕГН: **********, Д.Д.И.,ЕГН:**********,С.С.М., ЕГН: **********, К.Й.И., ЕГН:********** и Т.Й.И., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Х.Д., ЕГН:**********, Д.К.Д., сумата от 1500лв.,представляваща сторени по делото разноски, от които 150лв.депозит за ВЛ и 1350лв. адв.възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.М.Ц.,ЕГН:**********, П.И.М.,
ЕГН:**********,И.М.Р.,ЕГН:**********, С.К.П., ЕГН: **********, Д.Д.И.,ЕГН:**********,С.С.М., ЕГН: **********,
К.Й.И., ЕГН:********** и Т.Й.И., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.М. ,ЕГН: **********
и Г.Й.М., ЕГН:********** , сумата от 1369лв., от които 252.50лв. депозит за
ВЛ,16.50лв.такса съдебни удостоверения и 1100лв. адв.хонорар
, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: