№ 45947
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110141756 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „****************“ ЕООД
срещу Х. Х..
При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова
молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК с
Разпореждане от 21.07.2024 г. е оставил същата без движение, като е дал следните
подробни указания относно поправянето на установените пропуски, като уточни
следните обстоятелства:
1. Представи скица на целия процесен имот, актуална към датата на подаване на
исковата молба;
2. Индивидуализира оспорваното право на строеж съгласно актуалната скица, като
формулира петитум съгласно уточненията;
3. Представи доказателства за вписана искова молба;
4. Представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 1 %
върху актуалната данъчна оценка на процесното право на строеж или именно
още 69,95 лв.,
като е постановено да се издадат съдебни удостоверения във връзка с
изпълнение на указанията при поискване след представяне на проект и доказателства
за внесена по сметка на СРС държавна такса и ищецът е предупреден, че
неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на исковата молба без
даване на повторни указания.
С молба, озаглавена „искова молба“, от 13.09.2024 г. ищецът е изпълнил част от
указанията на съда, но не е представил доказателства за вписване на исковата молба,
като е поискал да му бъде издадено съпроводително писмо в тази връзка.
С Разпореждане от 20.09.2024 г. на ищеца е указано, че издаването на
съпроводително писмо е правно-техническо действие, за което не е необходимо
постановяването на изрично разпореждане.
С молба от 24.09.2024 г. ищецът е посочил, че липсва произнасяне по
горепосочената молба, поради което иска продължаване на срока за изпълнение на
дадените указания, но твърдението на ищеца е неоснователно, тъй като съдът се е
произнесъл по същата молба с изричен акт, който не подлежи на съобщаване на
страната, която сама е следвало да узнае своевременно неговото съдържание чрез
справка в деловодството на съда.
С горепосочената молба за продължаване на срока за изпълнение на указания не
1
е обосновал уважителни причини, поради които не е могъл да изпълни указанията да
представи доказателства за вписване на исковата молба, нито е представил
доказателства за наличието на такива уважителни причини.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК продължаването на законните и
определените от съда срокове става при наличие на уважителни причини. По правило
всяка страна следва да докаже своите твърдения, като представи доказателства в тази
насока в рамките на съответно производство. Такова производство е и производството
за продължаване на срок по чл. 63 ГПК, чиито разпоредби не предвиждат даване на
указания за представяне на доказателства с оглед твърденията в молбата по чл. 63 ГПК
(Определение № 65 от 18.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1096/2022 г., I г. о.;
Определение № 35 от 25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3677/2017 г., III г. о.;
Определение № 123 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 250/2015 г., II т. о.).
Ищецът не представя каквито и да е доказателства за наличие на уважителни
причини, поради които да е бил възпрепятстван в указания срок да изпълни съдебното
разпореждане. Искането за продължаване на срока за изпълнение на указания без
доказани уважителни причини се явява неоснователно, след като ищецът не е проявил
своевременна процесуална деятелност във връзка с изпълнение на така дадените му
указания, а именно да инициира вписването на исковата молба, като лично или чрез
надлежен пълномощник организира не само вписването на исковата молба, но и
представянето на доказателства в тази насока пред настоящия състав.
Актът, с който съдът се произнася по искане за продължаване на срок, не
прегражда хода на делото, както и неговото обжалване не е предвидено изрично в
закона. На обжалване ще подлежи последващият акт на съда, с който същият се
произнася по предмета на спора, ако това обжалване е допустимо, както и последващ
акт на съда, свързан с неизпълнение на указания или друго процесуално действие,
доколкото процесуалния закон предвижда това (Определение № 4178 от 1.11.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3734/2022 г., II г. о.; Определение № 44 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 83/2021 г., I г. о.; Определение № 353 от 23.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2228/2020 г., III г. о.; Определение № 481 от 25.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3633/2014 г., IV г. о.).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.09.2024 г. на „****************“
ЕООД за продължаване на срока за изпълнение на указанията относно представяне на
доказателства за вписана искова молба по Разпореждане от 21.07.2024 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2