МОТИВИ към Присъда № 336/10.07.2019г. постановена по НОХД № 842/2017г.
по описа на Районен съд гр.Разград.
Обвинението против подсъдимата Ж.Р. *** е за това,
че за времето от 01.12.2016г. до 09.12.2016г., в гр.Разград, с цел да набави за
себе си имотна облага направила опит да принуди Н.И.Х. *** чрез заплашване- че ще
подаде жалба, че я е изнасилил, да извърши нещо противно на волята му- да й даде
сумата от 500лева и с това да му причини имотна вреда в същия размер, като престъплението
е останало недовършено по независещи от нея причини - престъпление по чл.214, ал.1
вр.18, ал.1 НК.
Подсъдимата Ж.Р. *** не се признава за виновна, като
в дадените обяснения твърди, че не познава лицето Н.Х., не го е виждала и
никога не е ходила да подава жалби. Заявява, че не е казвала на св.С.Й., че ще
подава жалба, че е изнасилена, ако Х. не
й даде 500 лв. за аборт. Моли да бъде оправдана. Защитникът й- адв.Р.В. счита,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин и е необосновано. Счита, че
показанията на св.Х. са противоречиви, объркани и непоследователни и не сочат
на съставомерност на деянието по чл.214 от НК. Навежда доводи за приложение и
на чл.9 от НК, поради което моли подзащитната му да бъде оправдана.
Алтернативно моли за наказание при условията на чл.55 от НК.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на проведеното съдебното следствие, с
оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по един
безспорен начин установяват както извършеното престъпление, така и неговия
автор- подсъдимата К. Счита, че с действията си същата е заплашила Х., че ако
не й даде сумата от 500 лв. тя ще подаде жалба срещу него, че е изнасилен от
него, като деянието е останало във фазата на опита. Предлага на съда да
постанови осъдителна присъда, с която да признае подс.К. за виновна и й наложи
наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства- около 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Свидетелят Н.И.Х. от дълги години живее и работи в
Кралство Белгия, като в България се връща рядко. По семейни причини същият се
прибрал през м.ноември 2016г. в гр.Разград.
Подсъдимата Ж.Р. К. към 2016г. живеела в гр.Разград и
работела като фризьорка в ателие, находящо се на кооперативния пазар в
ж.к.Орел.
И двамата познавали св.С.Й.. Именно последният ги
запознал на 25.11.2016г. във фризьорския салон, където св.Х. отишъл да се
подстриже. В хода на разговора между него и подсъдимата, свидетелят разбрал, че
тя предлага сексуални услуги. Говорили за секс и за какви пари, като се
разбрали да излязат вечерта. Уговорили се, че подсъдимата ще прави секс с него
срещу сумата от 80 лв. По- късно вечерта, двамата се срещнали отново и отишли в
комплекс Островче, намиращ се в близост до с.Островче, общ.Разград, където Х.
наел стая за почивка. След осъществените сексуални услуги, свидетелят заплатил
на подс.К. сумата от 100 лв., тъй като бил доволен, след което я закарал до
апартамента й в ж.к.Орел в гр.Разград.
Три дни по по-късно- на 28.11.2016г. двамата отново се
договорили за секс и посетили хотелската част на комплекс Островче. След осъществения
полов акт между тях, св.Х. отново заплатил на подсъдимата сумата от 80 лв.
На 01.12. и 02.12.2016г. подсъдимата К. и св.Х. провели
няколко разговора помежду си /5 разговора според справката от мобилни
оператори/, като на 07.12.2016г. бил последния им регистриран разговор. В
показанията си свидетелят твърди, че подсъдимата му звъняла многократно, като
искала да се видят и говорят на определени места, най- вече пред Общината.
Казала му, че трябва да й даде 500 лв. за аборт, и ако не й даде тези пари щяла
да подаде жалба срещу него за изнасилване. Последното го казала най-вече чрез
св.Й., с когото подсъдимата разговаряла на 07.12.2016г., след което последният се
обадил за това на св.Х..
На 09.12.2016г. св.Х. депозирал жалба до началника на
РУМВР- Разград, в която изрично записал, че желае „жалбата да бъде използвана,
в случай, че заплахите на Ж. бъдат материализирани“. Посочил, че на
07.12.2016г. тя му се обадила и му казала, че ако не й даде 500 лв., приятелят
й П. щял да пусне жалба в полицията, че я е изнасили. Същото била казала и на
неговия приятел, на когото звъняла многократно същия ден. Въз основа на тази
жалба било образувано настоящото ДП.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява
от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства- обясненията
на подсъдимата Ж. К., показанията на свидетелите- Н.Х., С.Й., Р.Г., Т.В., И.И.,
П.П., справки от мобилните оператори, справка за съдимост, характеристична
справка и др. писмени доказателства.
Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът не кредитира обясненията
на подс.К., че не познава св.Х. и че никога не го е виждала и не е имала връзка
с него, тъй като те противоречат както на показанията на другите свидетели- Х.,
Й. и Г., така и на справките от мобилните оператори и справката от комплекс
Островче. Последните действително установяват, че между подс.К. и св.Х. за
времето от 25.11.2016г. до 07.12.2016г. е имало кореспонденция, а св.Г. и
справката от комплекс Островче установяват, че на 25.11.2016г. и 28.11.2016г.
св.Х. е посетил комплекса с жена, „на възраст 30-35 години, тъмнокоса, средна
на ръст“. Действително в с.з. св.Г. не можа да разпознае подсъдимата и заяви,
че за първи път я вижда, но към датата на с.з.02.07.2018г. подсъдимата К. е
изрусена. Последната не отрича, че действително е била с тъмна коса, но сменяла
цвета на косата си доста често. В тази връзка съдът не кредитира и показанията
на св.И.И.- дъщеря на подсъдимата, тъй като същите са нелогични, вътрешно
противоречиви, противоречащи с другите писмени и гласни доказателства, и целят
единствено оневиняване на майка й.
Съдът не кредитира показанията на св.Х. относно факта, че
на 01.12. и 02.12.2016г подс.К. му звъняла многократно и го притеснявала, като
му заявила по телефона, че иска 500 лв. От приложените справки е видно, че на
01.12.2016г. първото обаждане изхожда от св.Х. към подс.К. в 12:23ч., след което
има 2 обаждания от подс.К. към свидетеля в 12:31ч. и 15:20ч., а на 02.12.2016г.
регистрирано едно обаждане от К. в 09:14ч. към Х. и впоследствие едно от него
към немя в 09:18ч. с времетраене едва 6 секунди. Освен това нито в депозираната
жалба пред РУ МВР- Разград, нито в дадените обяснения пред св.В., е заявил, че
е бил многократно притесняван от подс.К. с „изнудване“. Напротив твърденията му
са били, че едва на 07.12.2016г. чрез негов приятел е разбрал за намеренията на
подсъдимата. Именно на тази дата е регистрирано по едно обаждане от подс.К. към
св.Х. в 13:04ч. и към св.Й. в 12:05ч., след което продължителна кореспонденция
между св.Х. и св.Й., такава е имало между двамата и на 09.12.2016г., когато е
депозирана и жалбата до РУМВР- Разград. Налице е непоследователност и
еднозначност в показанията на св.Х., както на ДП, така и на съдебното
следствие, относно релевантни факти
От изложената и възприета от съда фактическа обстановка
съдът намира, че не е налице съставомерност на деянието както по чл.214, ал.1
във вр. с чл.18, ал.1 от НК, така и по чл.213а от НК, или който и да било друг
текст на състав на престъпление по НК.
За съставомерността на деянието по чл. 213а от НК, като такова
на формално извършване, е необходимо чрез конкретно описани форми на принуда (насилие,
разгласяване на позорни обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно
действие с тежки последици за изнудвания или негови ближни) да се цели изнудваният
да се разпореди с вещ, право или да поеме имуществено задължение, т. е. да се постигне
дадено желано от дееца поведение на жертвата му, което не е задължително да доведе
до облага нему или за трето лице. Освен обстоятелства за заплахата с физическо или
психическо насилие над волята на пострадалия, пряко върху него или и чрез негови
ближни, следва да се установяват и факти относно това какво дадено поведение се
иска да извърши или претърпи и това да е доведено до знанието му, чрез което се
цели даден резултат, без да е необходимо да е предприето от него такова поведение
и то да е предизвикало имотна вреда за него или в патримониума на трето лице. Принудата
с посочената при престъплението цел може да предхожда за известен кратък период
от време или да съпътства искането от страна на дееца към пострадалия за определено
негово поведение, а може и да го следва, с което обаче той да не е съгласен и с
това съставът на престъплението е осъществен. Или, престъплението е довършено със
самото свеждане до знанието на жертвата какво поведение се иска от нея, съпътствано
със заплаха за физическо или психическо насилие над личността или имуществото й
и/или друго тежко противозаконно действие спрямо нейни ближни. За приложението на
чл. 213а от НК не е необходимо деецът да е успял да принуди жертвата да извърши
исканото действие, за което е достатъчно резултатът да бъде само цел на дееца.
При престъплението по
чл. 214 от НК, което е резултатно, се изисква деецът с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага, да упражни сила или заплашване спрямо пострадалия,
чрез която да го принуди да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на
волята му, в резултат на което му се причини имотна вреда, като тя може да настъпи
и в патримониума на трето лице, който се засяга от имущественото разпореждане на
изнудвания или е направено индиректно, по негово настояване. Изнуденият проявява
собствена воля и извършва определено действие на имуществено разпореждане, макар
и да е принуден към това, което обяснява поглъщането на обикновената принуда, изключвайки
идеалната съвкупност. Той може да избира различни варианти на поведение, но волята
му е опорочена, което дава основание за унищожаемостта на извършеното действие,
имащо правно отражение в неговия или на трето лице патримониум. Изнудването е довършено
престъпление само когато изнуденият предприеме такова поведение, което по своето
правно действие е свързано с вредоносно засягане на неговото или чуждо имущество.
Опит за извършване на престъплението по чл.
214, ал. 1 от НК ще е налице, когато преди или след упражняване на принудата и съобщаване
на изнудвания какво разпореждане трябва да извърши, последва имущественото разпореждане
до настъпване на имотната вреда за него или за трето лице - налице е довършен опит.
При настъпване на вредата деянието е вече осъществено напълно, без да е необходимо
да е настъпила целената от дееца облага.
От друга страна, доколкото спецификата на престъплението
"изнудване" сама по себе си да не предполага публично осъществяване на
изпълнителното деяние, съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията
на изнудвания, които, безспорно, следва да бъдат подкрепени и проверени за достоверност
и от други събрани по делото доказателства. За липсата на доброволност в действията
на изнудвания не е необходимо тя да е изразена по някакъв демонстративен, видим
начин, а от доказателствените материали да е категорично ясно, че е бил против исканото
от него поведение и че то му е наложено със средствата на принудата.
В правната теория отношението на съставите на чл. 213а от НК към този по чл. 214 от НК се считат като
опит към довършено престъпление. За разлика от престъплението по чл. 214 от НК, където целта на дееца е добиването
на имотна облага за него или за трето лице, при това по чл. 213а от НК целта му
е да накара изнудвания да се разпореди с вещ, право или да поеме имуществено задължение,
което действие с правно значение може и да не е неправомерно, но е нежелано от последния
и се извършва под натиска на приложената му принуда. Не е задължително последното
да може да доведе до имотна вреда за него и другиму и до облага за дееца или трето
лице, но доколкото престъплението е такова против собствеността, то нежеланото разпореждане
следва да има определено имуществено, неблагоприятно отражение, да води до промяна
в патримониума на изнудваното лице. Именно това отграничава тези престъпления от
обикновената принуда, като деяние срещу личността и е аргумент за поглъщането й
при осъществяването им. Когато обаче, след прилагане на принудата, изнуденият поеме
имуществено задължение и чрез ново физическо или психическо въздействие върху него
се цели постигането на имотна облага в изпълнение на поетото задължение, която безспорно
следва да е незаконосъобразна, и се изисква от него определено увреждащо го поведение,
от което настъпи или обективно, реално е предстоящо от това наложено му поведение
да настъпи имотна вреда за него или за трето лице, то тогава ще е налице опит, а
при настъпване на вредата - довършеност на ново престъпление по чл. 214 от НК. Но ако още от самото начало на
престъпната деятелност принудата се прилага върху изнудвания с цел получаване на
имотна облага за дееца или за другиго и от това последва имуществено разпореждане,
с което му се причини нему или другиму имотна вреда, без да е необходимо и да е
настъпила облагата за дееца или третото лице, то деянието следва да се квалифицира
като престъпление по чл. 214 от НК. То ще
е довършено и когато с наложеното на изнудвания поведение е реализирана част от
целената имотна облага, като има основание да се разсъждава и доколко деянието може
да се приеме като опит за постигане на целената облага в пълния й обем или за квалифицирането
му като довършено следва да се вземе предвид само размера на реално причинената
вреда на изнудения.
От събраните по делото доказателства не се установява
нито един от посочените по-горе правно релевантни признаци на който и да е
състав на изнудването- по чл.213а, ал.1 или по чл.214, ал.1 от НК. Това води до
несъставомерност на извършеното от страна на подс.К. и оправдаването й по така
повдигнатото обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: