РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. гр. Хасково, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102561 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 228 от
ЗЗД от М. Р. М. от с.В., общ.П., обл.П. срещу Б. Щ. Б. от с.Т., общ.М.,
обл.Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което
била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен между страните договор
за наем от 01.03.2021г., по силата на който ищецът в качеството му
наемодател предоставил на ответника в качеството му на наемател за
временно и възмездно ползване подробно описани в договора земеделски
земи, находящи се в землището на с.Т.. общ.М., за срока на стопанската
2020/2021 год. Наемната цена била определена в чл.2 от договора и възлизала
в общ размер на 1000 лв., която ответникът в качеството на наемател бил
длъжен да заплати в срок до 01.09.2021 год. Тъй като сумата изрично била
фиксирана в сключения между страните договор, неколкократно били
проведени разговори за доброволно изплащане на дължимата сума от
ответника, но същият не само не я бил заплатил, но и категорично заявил, че
нямало да плати, тъй като не бил ползвал земите. Ищецът извършил справка в
Общинска служба „Земеделие“, при която се установило, че ответникът
1
преотдал земите му на други хора, въпреки че нямал това право по договор.
Предвид горното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.№ 2088/2021г.
по описа на РС-Хасково, по което съдът уважил заявлението и издал заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. Заповедта била
връчена лично на длъжника, който депозирал възражение срещу нея. Тези
обстоятелства обосновавали правния интерес на ищеца да предяви в
законоустановения срок иск за установяване съществуването на вземането си
срещу ответника. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата в размер на 1000 лева - главница, представляващи дължимо
наемно плащане по договор за наем от 01.03.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че посоченият
договор от 01.03.2021г. бил бланкетен и не отразявал реалната фактическа
обстановка. Прави възражение, че ищецът бил недобросъвестната страна по
договора, тъй като след сключването му той отказал да предаде имота на
ответника в състояние, в което да може да се изпълнява предназначението му.
Сочи, че не бил подписан и двустранен протокол, който да отразява
състоянието на имота при предаването му. Тъй като имотът не е бил в
състояние за ползване и не му бил предаден, същият не бил ползван от
ответника, поради което договорът не изпълнил предмета си по вина на
наемодателя. В този смисъл, в качеството си на изправна страна по договора,
ответникът не дължал наемната цена на ищеца. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 2088/2021г. по описа на Районен съд-
Хасково ищецът М. Р. М. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство Б.
Щ. Б. и такава е била издадена за сумата от 1000 лева, дължима по договор за
наем на недвижими имоти – земеделска земя, в землището на с.Т., Община
М., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
10.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 25
2
лева, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
300 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение,
поради което и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил срещу
ответника настоящия иск за установяване на вземането му, предмет на
заповедта.
По делото е представен Договор за наем от 01.03.2021г., сключен между
ищеца М. Р. М., от с.В., Община П., Област П., от една страна и ответника Б.
Щ. Б., от с.Т., Община М., Област Хасково, от друга страна. С посочения
договор наемодателят М. Р. М. се е задължил да предостави на наемателя Б.
Щ. Б. за временно и възмездно ползване недвижим имоти в с.Т.,
представляващи: Нива № 041008 – 5.009 дка, Нива № 049009 – 3.200 дка,
Нива № 017002 – 3.630 дка, Нива № 172004 – 4.499 дка, Нива № 049004 –
4.457 дка, Нива № 165002 – 4.002 дка, Нива № 118095 – Нива № 0.790 дка,
Нива № 049006 – 1.255 дка и Нива № 182002 – 9.048 дка. Договорът е бил
сключен за срок от 1 година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. Уговорен
е бил годишен наем за 36 дка в размер на 1000 лева, платим до 01.09.2021г.
По делото бяха представени от ищеца и приети като писмени
доказателства Автоматични справки от Държавен фонд „Земеделие“ за
имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната
карта, които попадат в рамките на очертани земеделски парцели, по реда на
НАРЕДБА №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания относно част от процесните
земеделски земи.
При тези данни по делото основателна се явява претенцията на ищеца
за заплащане на наем. На първо място следва да се посочи, че няма данни
през периода, за който ищецът търси заплащането на наем от ответника,
наемният договор да е бил прекратен. Тук е мястото да се отбележи, че по
делото не се представят доказателства за заплащане стойността на
претендирания наем от страна на ответника. Ето защо, след като
разглежданият наемен договор е имал действие между страните за процесния
период, през който ответникът безспорно не е изпълнявал задължението си
относно заплащането на наемната цена, то той дължи заплащане на тази цена
за наетите недвижими имоти – ниви в землището на с.Т., Община М.. Според
съда няма спор, че имотите са били предадени от наемодателя на наемателя в
3
състояние, което отговаря на ползването, за което са били наети, като,
въпреки че по делото не бе представен Двустранен протокол-опис, съобразно
уговореното в чл.3, ал.2 от договора, несъмнено е, че имотите са му били
предадени от наемодателя. Нещо повече – ответникът в качеството си на
наемател и в нарушение на чл.4, ал.2 от договора, е преотдал по-голяма част
от процесните имоти на трети лица, което е видно от коментираните по–горе
Автоматични справки от Държавен фонд „Земеделие“. В тази връзка следва
да се отбележи, че въпреки изричните указания на съда, дадени с проекта за
доклад, ответникът не установи наведените от него възражения срещу
основателността на иска, в това число за неизпълнение на задължението на
наемодателя да му предаде процесните имоти в състояние, което да отговаря
на ползването, за което са били наети, както и че същите не са били ползвани
от от него. Със самото твърдение за неплащане ищецът обръща
доказателствената тежест в процеса и тежестта за доказване на плащането на
наемната цена лежи върху ответника. Това е така, доколкото неплащането е
отрицателен факт, който не подлежи на доказване от кредитора. При тези
данни по делото, съдът намира, че по безспорен начин се установява, че
ответникът дължи стойността на неплатения наем. Както вече бе посочено,
неоснователни съдът намира възраженията му в насока, че наемодателят не е
изпълнил задължението си да му предаде процесните имоти в състояние, в
което да изпълняват предназначението си. Именно след като са му били
предадени от наемодателя, ответникът като наемател и в нарушение на
договора, ги е преотдал на други лица, което е нямало как да бъде сторено,
ако имотите действително не са му били предадени от наемателя.
С оглед изложеното, предявения иск следва да бъде уважен, като се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1000 лева – неплатен наем по Договор за наем на недвижим имот от
01.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 10.09.2021г.
Предвид изхода на производството, то и разноските в заповедното
производство, направени от заявителя, следва да се присъдят, или сумата от
325 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в настоящото
производство в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, произтекли от
4
внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които възлизат на 325
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Щ. Б., ЕГН **********, от с.Т.,
Община М., Област Хасково, дължи на М. Р. М., ЕГН **********, от с.В.,
Община П., Област П., ул.********, сумата от 1000 лева, представляваща
неплатен наем по Договор за наем от 01.03.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.09.2021г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 563/15.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2088/2021г. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА Б. Щ. Б., ЕГН **********, от с.Т., Община М., Област
Хасково, да заплати на М. Р. М., ЕГН **********, от с.В., Община П., Област
П., ул.********, сумата от 650 лева, от която 325 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 325 лева, представляваща
направени разноски по Ч.гр.д. № 2088/2021г. по описа на Районен съд-
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
5