№ 22
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501470 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261785 от 15.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 3187/2017 год. по описа на
СГС, ГО, I-6 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ да заплати на Г. И. К. сумата от 96 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и 4 699.20 лева – имуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 16.07.2016 год., ведно със законната лихва,
считано от 01.01.2017 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди
е отхвърлен до пълният размер от 120 000 лева, а този за имуществени вреди – до сумата от
5 874 лева. Със същото решение Г. А. Н. е осъден на правно основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3
от КЗ /отм./ да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 40 000 лева, представляващи регресно
вземане, при условие, че сумата бъде заплатена от застрахователното дружество на ищеца. С
решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс” АД в осъдителната част за сумата от над
15 000 лева до присъдения размер от 96 000 лева за неимуществените вреди и за сумата над
2 349.60 лева – за имущестените вреди, като се излагат доводи за неправилно приложение на
чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е силно завишен и
несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Правят се
оплаквания още, че съдът неправилно е приел занижен процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Молят съда да отмени решението в
1
обжалваната част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен над сумата от 15 000
лева за неимуществените вреди и над 2 349.60 лева за имуществените вреди. Претендират се
разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца Г. И. К., чрез процесуален представител, в
отхвърлителните части, като отново излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
тъй като определеният размер е занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна
на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените вреди бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ответника по обратния иск Г. А. Н., чрез процесуален
представител, като моли въззивния съд да съобрази, че отговорността на застрахования
деленквент е ограничена до размера на присъденото обезщетение по предявения срещу
застрахователя иск за обезвреда.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна и изложените в тях доводи.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /неправилно квалифициран по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм.// с оглед момента на настъпване на деликта – 16.07.2016 год., за репариране
на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие,
реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 96 000 за неимуществените вреди и за сумата от 4 699.20 лева – за имуществените
вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска
„гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която
е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка
между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е
спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска експертиза
изготвена от вещи лица ортопед травматолог и хирург, която съдът кредитира като
обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищеца, вслествие на
произшествието е получил контузио абдоминис, хематома ретроперитонеалис, лезио
мезентерии, десерозацио интестини тенус, луксацио коксе ет абрис капут феморис, В.Л.К. ет
доколман травматик крурис дек., фрактура аперта осис метакарпи II-III син., фрактура
аперта ала оси силен син., фрактура аперта ос тали ет ос навикуларе син, като лечението е
2
било оперативно. Установява се, че съчетаните травми /фрактури на ОДА и увреждане на
коремните органи/ са довели пострадалият до състояние на хеморагичен шок, което
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Към момента на
прегледа, извършен на 07.04.2018 г. се установява следното: на десния долен крайник е
поставена изкуствена т.б.става, като движенията в същата са ограничени /флексия,
екстензия, абдукация и аддукация/, което се дължи на усложненията, който ищецът е
получил от тежката травма в същата област и проведените множество оперативни
интервенции и обездвижването от 40 дни на поставения поясно-краков гипс. Тежката
вътреставна увреда на лявата глезенна става и последвалата оперативна интервенция-кръвна
репозиция и метална остеосинтеза са довели до пълно обездвижване на същата, въпреки, че
костната структура е възстановена анатомично. Дланните кости на левия горен крайник са
зарастнали анатомично. По отношение на коремната травма ищецът спазва строг
хранителен режим. Поради тежката съчетана травма, не може с категоричност да се даде
заключение, когато може да се очаква да настъпи пълно възстановяване. Установява се, че
тежките вътреставни увреждания на ОДА, могат да доведат до ред усложнения, като
възникване на вторична инфекция, поставяне на изкуствена става на левия глезен и смяна
след време на изкуствената т.б. става в дясно, тъй като периодът на износване на същата е за
около 10 години, като не се изключват и усложнения от страна на увредените коремни
органи. В планов порядък на ищеца му предстоят нови операции за изваждане на
остеосинтетичните материали от лявата глезенна става и лява длан. Установява се, че от
момента на получените травматични увреждания до последната оперативна интервенция
извършена на 20.07.2018 г. - ендопротезиране на дясна т.б.става, болките и страданията са
били с много голям интензитет, както и че вследствие на получените увреждания, ищецът е
с 50% т.н.р., определена с Експертно решение № 2824 от 18.09.2018 г..
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел И. К., баща на ищеца, чийто
показания съдът преценява съобразно чл.172 от ГПК се установява, че четири пъти учил
сина си да ходи, тъй като състоянието му било много тежко. Посочва, че година и половина
и повече пострадалия трябвало да спи само по гръб. Преди произшествието синът му
спортувал лека атлетика и ходел на състезания, но сега това вече е невъзможно. Успял да
завърши учебната година като частен ученик, а сега редовно ходи на училище. Първите
шест месеца ищецът не можел да отиде до тоалетна и за всичко зависел от чужда помощ.
Най-мъчно било, че не може да е с връстниците си, че не може да се движи.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
3
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че в резултат на
произшествието пострадалия е претърпял множество тежки и сложни операции, налагащи
многократно постъпване на болнично лечение, като от момента на получените травматични
увреждания до последната оперативна интервенция на 20.07.2018 г. -ендопротезиране на
дясна т.б.става, болките и страданията са били с много голям интензитет, т.е. касае се за
един продължителен период от две години, през които е търпял болки. Следва да бъде
отчетено също така, че вследствие на получените увреждания, ищецът е с 50% т.н.р., а се
касае за млад човек, който дори не е започвал да работи. При определяне на обезщетението
следва да бъде съобразено, че на ищеца му предстоят нови операции за изваждане на
остеосинтетичните материали от лявата глезенна става и лява длан, както и е налице
прогноза, че тежките вътреставни увреждания на ОДА, които могат да доведат до ред
усложнения, като възникване на вторична инфекция, поставяне на изкуствена става на левия
глезен и смяна след време на изкуствената т.б. става в дясно, тъй като периодът на
износване на същата е за около 10 години, а не се изключват и усложнения от страна на
увредените коремни органи. Следва да бъде отчетено също така, че не е налице скъсяване на
един от двата долни крайника.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2016 г., лимитите на
отговорност към този момент, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод,
сумата от 120 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Досежно имуществените вреди пред първоинстанционният съд са приети разходни
документи за медицинско обслужване и лечение, от които се установява, че ищеца е
направил разходи на обща стойност 5 874 лева, които не са оспорени от страните с жалбите
и са дължими от ответника, като направени в причинно следствена връзка с
произшествието.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите от страна на
пострадалия.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
4
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Ответника по
отговора е направил възражение, че
В настоящия случай по делото от приетите автотехнически експертизи и показанията на
свидетеля А. се установи, че към момента на настъпване на деликта ищецът е бил
непълнолетен, съответно е бил неправоспособен водач, който в тъмната част на
денонощието се е намирал неправомерно на пътното платно с мотопед с неработещ
двигател, разположен косо на пътното платно. Пострадалия ищец е имал качеството на
пешеходец по смисъла на чл.107, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
произшествието/, според която норма, пешеходец е всеки участник в движението, който се
намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци
се считат и лицата, които бутат велосипед, мотопед, мотоциклет. Безспорно ищецът е
нарушил изискването на чл.108, ал.1 от ЗДвП, съобразно което пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. При установено наличие на тротоар,
използването на който е било възможно, то за ищеца е била налице забрана да се движи по
платното за движение, а още повече да го заема с мотопеда с неработещ двигател. В случай,
че ищецът бе използвал тротоара, то произшествието не би настъпило, поради което
безспорно и в пряка причинна връзка и от поведението на ищеца, е настъпило увреждащото
за него събитие. Настоящият състав, както и първоинстанционният съд отчита
обстоятелството, че отговорността на водача на автомобила, притежаващ правоспособност е
значително по-голяма, както и че тежестта на извършените от този водач нарушения,
включващи и управление на автомобил след употреба на алкохол и със скорост значително
над разрешената за населеното място, е далеч по-голяма от тази на ищеца. Въз основа на
това приема, че неговият принос е в размер на 20 %, поради което и на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено, съобразно
приетия принос.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 20 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение за неимеществените вреди от 120 000 лева на 96 000
лева, а този за имуществените вреди – от 5 874 на 4 699.20 лева, за които суми исковата
претенция на ищеца е основателна.
По обратния иск:
Установено е по делото, че делинквента Г. А. Н. е причинил виновно процесното
произшествие, като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация в
кръвта над допустимата по закон норма, както и е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
5
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и
застрахователя на основание чл. чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ има право на регрес за
изплатените на пострадалото лице суми по застрахователно обезщетение. С решението по
настоящето производство ответникът ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на пострадалия
застрахователни обезщетения в общ размер на 100 699.20 лв., от която 96 000 лева,
неимуществени вреди и 4 699,20 лева, имуществени вреди, ведно със законната лихва от
01.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, поради което и при условие, че
ответникът заплати посочените суми на пострадалото лице, то ответникът по обратния иск
Г.Н. дължи заплащане на тези суми на застрахователя. Тъй като ЗД „Бул Инс” АД е
предявил частично своята претенция в размер на 40 000 лева, обратният иск ще следва да
бъде уважен в този размер.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261785 от 15.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 3187/2017
год. по описа на СГС, ГО, I-6 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – Г. А.
Н..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6