№ 172
гр. София , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502840 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответницата Н. М. М.,
подадена от назначения й процесуален представител адв. К. К.-М. срещу решението на
Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 19 състав, постановено на 29.06.2020
г. по гр. дело № 12 149/2014 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на
ищцата А. Д. Ч. сумата общо 168 439,35 лева на основание чл.55, ал.1, хипотеза 1 от
ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е
необосновано и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че за ищцата не е
налице правен интерес да претендира връщане на процесната сума, тъй като страна по
предварителните договори е нейният съпруг, който след прекратяване на брака е
получил в дял апартамените, за закупуване на които са заплатени тези суми. На второ
място се поддържа, че по делото не са представени доказателства, че превеждането на
сумите по сметка на ответницата има за основание заплащане на продажната цена на
процесните апартаменти.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло.
Въззиваемата ищца А. Д. Ч. оспорва жалбата. Както в подадения срещу нея
отговор, така и в допълнително представена писмена защита, изготвена от
процесуалния й представител, се излагат съображения, че оплакванията на Н.М. са
1
неоснователни.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателката и становището на
въззиваемата ищца, намира следното:
Производството пред Софийския градски съд е образувано по иска на А.Ч.,
предявен за общо 168 439,35 лева, представляваща преведени без основание суми по
сметка на Н.М., които ответницата не е върнала на ищцата.
Както от представените извлечения от сметка в „ОББ“ АД с титуляр Н.М., така и
от неоспореното заключение на вещото лице П. Д. се установява следното: През
периода 03.08.2009-10.08.2010 г. по сметката на Н.М. са преведени общо 201 599,10
лева с наредител А.Ч. – общо 13 превода. Посоченото основание за тези преводи са
резервация и заплащане на вноски за апартаменти № 11 и № 12. Извършени са и други
преводи, за които обаче ищцата не претендира връщането на сумите над 168 439,35
лева.
За доказване на причините, /а не на основанието/ за извършените парични
преводи са представени два предварителни договора, които Ж. Ч. е сключил през 2009
г. с „Пътно поддържане“ ЕООД – за покупка на два апартамента в гр. София. По
делото са налице данни, че както към датата на сключване на договорите, така и към
датите на превеждане на процесните суми по сметка на ответницата, А.Ч. и Ж. Ч. са
били в брак. По твърдение на ищцата, тя е превеждала сумите, считайки, че заплаща
договорената цена на двата апартамента, без да знае, че банковата сметка е лична
такава на ответницата М..
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното: В случаите
на неоснователно обогатяване – по-специално в хипотезата на чл.55, ал.1, хипотеза 1
от ЗЗД – получаване без основание, в тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило
обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца. Обогатяването е доказано –
преминаването на процесните суми в патримониума на ответницата е установено чрез
цитираните по-горе доказателства.
При липса на облигационна връзка или друго правоотношение, удостоверяващо
правото на обогатилия се да получи паричните средства, в негова тежест е да докаже
основанието, на което е получил съответното благо, съответно – че е върнато
2
полученото без основание. На ответницата е указано от съда, че в нейна тежест е да
докаже основанието, на което са били преведени по нейната сметка процесните суми.
Такова доказване не е проведено.
Поради това законосъобразно градският съд е приел, че искът на А.Ч. е
основателен и го е уважил. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че за
ищцата не е налице правен интерес от предявяване на този иск, тъй като страна по
предварителните договори е нейният съпруг, както и че няма данни, превеждането на
сумите да има за основание плащане на цената на апартаментите. От ищцата не се
твърди, че плащането е извършено в полза на Н.М. в качеството й на страна по
предварителните договори, а че ищцата не е знаела, че банковата сметка, по която е
превеждала сумите в изпълнение на тези договори, е лична на ответницата.
Освен това, невярно е твърдението, съдържащо се в жалбата на ответницата, че
апартаментите, за които са сключени предварителните договори, са били поставени в
дял на бившия съпруг на ищцата. Видно от решението на Пловдивския районен съд, с
което е прекратен бракът между А.Ч. и Ж. Ч., в споразумението по чл.51 от СК не е
отразено поставяне в дял на съпруга на апартаменти в гр. София.
Няма данни също, да са сключени окончателни договори на базата на
предварителните.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на Н.М. е
неоснователна и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивното производство, на въззиваемата ищца следва да се
присъдят разноските, направени за настоящата инстанция. Същите са документирани в
размер на 3 000 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на жалбоподателката е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Същото е неоснователно. С оглед на обжалвания
интерес – за 168 439 лева, минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 4 899 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 19 състав, постановено на 29.06.2020 г. по гр. дело № 12 149/2014 г.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН **********, да заплати на А. Д. Ч. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 51, ет.5, офис № 21 – адв.
К.М., направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4