Решение по дело №627/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 424
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20223100900627
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900627 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от
ЗЗД от К. Б. Т., ЕГН **********, с адрес ******, чрез пълномощник адв. Т.
Г., против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 130 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП на 17.10.2017 г., причинено от водача на седлови влекач
МАН с рег. № ******, с полуремарке SCHMITZ с рег. № ******, управляван
от С. Д. И., застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, както и сумата от 2 744,44 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 13.07.2022 г. до
подаването на исковата молба в съда /25.09.2022 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда
/26.09.2022 г./ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.10.2017 г., около 06:16 часа в Кралство
Испания, Община Виляверде де Гуареня, съдебен окръг Саламанка, между
Бургос и Фуентес де Оньоро по шосе А-62, настъпило ПТП между седлови
влекач МАН с рег. № ******, с полуремарке SCHMITZ с рег. № ******,
управляван от С. Д. И. и влекач ВОЛВО с рег. № ****** и полуремарке
1
LOHR с рег. № ******, управляван от водача С.С.А., по вина на водача С. И..
В резултат на катастрофата ищецът К. Т., като пътник в седлови влекач МАН
с рег. № ******, с полуремарке SCHMITZ с рег. № ******, получил телесни
увреждания. Ищецът е бил откаран в комплекс Саламанка, болница „Вирхен
да ла Вега“, където му била поставена диагноза счупване на десния
окципитален кондил, счупване на първи шиен прешлен, разкъсноконтузна
рана на челото, с колекция от кръв под меката черепна обвивка, счупване на
десните напречни израстъци на трети и четвърти поясни прешлени, рана на
дясна длан, счупване на лява малкопищялна кост в далечния й край.
Получените от ищеца травматични увреждания обусловили затруднение на
движенията на шията и на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.
Сочи се, че към настоящия момент ищецът продължава да изпитва
болки във врата, главата, кръста и левия крак, както и затруднения в
ежедневието си. Ищецът е бил с временна неработоспособност за периода от
16.11.2017 г. до 14.04.2018 г. Вследствие на случилото се ищецът претърпял
силен емоционален стрес, болки и страдания, проблеми със съня, които
продължава да търпи. Излага се, че за причиненото ПТП е образувано
предварително производство по съкратена процедура № 0001790/2017 по
описа на Следствен съд № 4, Саламанка, Кралство Испания, по което е
установено настъпването на ПТП по вина на водача С. И.. Твърди се, че
седлови влекач МАН с рег. № ******, управляван от С. Д. И. е бил
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно полица №
BG/22/117001344417 за периода 11.05.2017 г. до 10.05.2018 г. Излага, че е
предявена претенция пред застрахователя с вх. № 6985/07.07.2022 г., по която
е образувана щета № 0000-1000-03-22-7441. Твърди се, че по образуваната
щета, ищецът е получил писмо с изх. № 5207/13.07.2022 г., с което
застрахователят е изискал представянето на допълнителни доказателства. До
настоящия момент застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по
заявената претенция. Предвид гореизложеното, моли застрахователя на
виновния водач да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение в
размер на 130 000 лева за причинените неимуществени вреди, както и сумата
от 2 744,44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
13.07.2022 г. до подаването на исковата молба в съда /25.09.2022 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в
2
съда /26.09.2022 г. / до окончателното изплащане.
По делото e постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
Ответникът оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по основание и размер, като оспорва и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Оспорва и
наличието на вина на водача на седлови влекач МАН с рег. № ****** - С. Д.
И.. Твърди се, че причината за настъпване на ПТП е виновното поведение на
водача С.С.А., управлявал влекач ВОЛВО с рег. № ****** с полуремарке
LOHR с рег. № ******. Оспорва посочения механизъм за настъпване на ПТП,
както и наличието на причинно – следствената връзка между твърдените
телесни увреждания и настъпилото ПТП. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение и предявяването на застрахователна
претенция от ищеца. Излага, че е налице съпричиняване на вредосния
резултат от ищеца, изразяващо се в липса на поставен предпазен колан, както
и в нарушение на чл. 8, т. 8 от Регламент 561/2006 на ЕП, предвиждащ
допустимост на почивка на водача в превозното средство, ако същото не е в
движение. Твърди се, че към настоящия момент ищецът е напълно
възстановен от получените травматични увреждания. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми.
Възразява срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва за сочения
от ищеца период. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по отношение на седлови влекач МАН с рег. № ****** към датата на ПТП –
17.10.2017 г. по застрахователна полица № 22/117001344417. Сочи, че
претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен с
оглед претърпените болки и страдания, както и че същото следва да бъде
редуцирано с изплатеното по реда на чл. 200 от КТ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по в.гр.д. № 159/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Русе. Ответното дружество излага съображения за
преюдициалност на производството по в.гр.д. № 159/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Русе /гр.д. № 1265/2020 г. по описа на Районен съд – Русе/,
доколкото към настоящия момент, същото е висящо пред ВКС и липсва
постановен влязъл в сила окончателен съдебен акт.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, в което
оспорва направените с отговора на исковата молба възражения. Твърди се, че
3
производството по в.гр.д. № 159/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе /гр.д.
№ 1265/2020 г. по описа на Районен съд – Русе/ няма преюдициален характер,
тъй като същото е образувано по искова молба с правно основание чл. 200 от
КТ. Сочи се, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта,
както и причинно-следствена връзка между Д.ието и причинените
неимуществени вреди на ищеца.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. Т. Г. поддържа
исковата молба. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
направените по делото разноски, както и за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. Н.
В. поддържа доводите за неоснователност на иска и моли за присъждане на
разноски. В представената по делото писмена защита вх. №24809/12.10.2023г.
по същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканите със съдебна поръчка от Испания писмени доказателства,
както и от показанията на свид. С. Д. И. (ценени по чл.172 ГПК) се
установява, че на 17.10.2017 г. в Кралство Испания, Община Виляверде де
Гуареня, съдебен окръг Саламанка, между Бургос и Фуентес де Оньоро по
шосе А-62, e настъпило ПТП между седлови влекач МАН с рег. № ******, с
полуремарке SCHMITZ с рег. № ******, управляван от С. Д. И. и влекач
ВОЛВО с рег. № ****** и полуремарке LOHR с рег. № ******, като виновен
за ПТП-то е водача С. И.. В резултат на катастрофата ищецът К. Т., като
пътник в седлови влекач МАН с рег. № ******, с полуремарке SCHMITZ с
рег. № ******, получил телесни увреждания. Ищецът е бил откаран в
болница.
Съдът прие за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства: че към дата 17.10.2017 г. седлови влекач
МАН с рег. № ****** е бил застрахован в ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и обстоятелството, че
ищецът е предявил претенция пред застрахователя с вх. № 6985/07.07.2022 г.
4
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 130 000 лв., ведно с лихва за забава за периода от 13.07.2022 г. до
подаването на исковата молба в съда.
От заключенията на вещите лица М. и Д. по комплексната съдебно-
медицинската и автотехническа експертиза, както и от заключението на
вещото лице М. по САТЕ, се установява, че основна причина за настъпилото
ПТП е поведението на водача на седлови влекач МАН с рег. № ******, с
полуремарке SCHMITZ с рег. № ******. В резултат на ПТП К. Б. Т. е получил
счупване на трети и четвърти поясни прешлени, счупване на левия малък
пищял, счупване на черепа - дясната тилна кост, разкъсно-контузни рани по
лицето и дясната длан. Между описаните травматични увреждания и
настъпилото ПТП е налице пряка причинно-следствена връзка. След
получаване на такива травматични увреждания са налице болки в увредените
анатомични области, нарушено е свободното предвижване в пространството,
болки в поясния отдел на гръбначния стълб. Всички описани травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в областта на главата, пояса, десния горен и левия долен
крайници. Всяко едно от счупванията в поясния отдел на гръбначния стълб
обуславя трайно затруднение в движенията на снагата за период не по- малък
от 4-5 месеца. Счупването на малкия пищял на лявата подбедрица обуславя
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-
малък от 2 месеца. Останалите увреждания обуславят временно разстройство
на здравето неопасно за живота и отзвучават в рамките на 2-3 седмици. След
получаване на травматичните увреждания пострадалият е бил приет за
лечение, където са извършени имобилизиции, консервативно лечение. Към
настоящия момент не са налице данни за възникнали усложнения.
Установяват се белези в лявата челно-теменна област и гърба на дясната длан.
Към настоящия момент е налице пълно възстановяване. Към момента на
възникване на ПТП пострадалият е бил в отсека за почивка и не е бил с
поставен предпазен колан, а изхождайки от механизма на процесното ПТП
вещите лица считат, че ако пострадалия е бил на пасажерската седалка,
включително и с поставен предпазен колан, би получил много по-тежки
травматични увреждания. Пострадалият е могъл да извършва трудовата си
дейност като водач на товарен автомобил не по-рано от 7-8 месеца след
получените травматични увреждания.
5
От заключението на вещото лице А. по СПЕ се установява, че
вследствие на ПТП на 17.10.2017г. и получените множество телесни травми с
ЧМТ с нарушение на съзнанието, последвалото продължително
обездвижването, лечение и рехабилитация при ищеца са настъпили видими
промени в психичното /психологичното/ му състояние. Черепномозъчната
травма първоначално е причинила внезапна загуба на съзнание и последващи
ретроградна и антероградна амнезия и посттравматичен психоорганичен
мозъчен синдром, който клинично се проявява с церебрастенни прояви –
главоболие, световъртеж, нестабилност, емоционално-волеви промени и др.
симптоми, които заедно с физическите травми са нарушили за продължително
време неговата работоспособност. Описаните постконтузионни и реактивни
/психични и неврологични/ симптоми съвпадат с периода на Разстройството в
адаптацията F43.2 и отговарят на критериите за диагноза Постконтузионен
синдром F07.2 по МКБ 10 ревизия. Към момента на изследването при ищеца
са налице оплаквания от церебрастенен, посттравматичен характер, като
периодично главоболие и световъртеж, преходна инсомния и емоционална
лабилност, отговарящи на диагнозата Постконтузионен синдром – лека степен
с код F07.2 по МКБ 10 ревизия. Преживяното вследствие на процесното ПТП
представлява за пострадалия ищец значима психична /психологическа/
травма, която до голяма степен е компенсирана. С изключение на
посттравматичните симптоми психичният статус на ищеца е в норма.
За установяване болките и страданията на ищеца, по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н. и Ю.Н.,
чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени
и гласни доказателства и при отчитане на заинтересоваността им от изхода на
спора (чл.172 ГПК).
С влязло в сила решение по в.гр.д. № 159/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Русе (гр.д. № 1265/2020 г. по описа на Районен съд – Русе)
работодателят на ищеца К. Б. Т. - "РЛГ-БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, е
осъден на основание чл.200 от КТ да му заплати обезщетение в размер на
55000 лева (ведно с разноски и законната лихва от 17.10.2017г.) за
неимуществени вреди за настъпила трудова злополука на 17.10.2017г. в
6
Испания. С определение на ВКС от 18.05.2023г. решението на Окръжен съд –
Русе по в.гр.д. № 159/2022 г. не е допуснато до касационно обжалване. От
представената от "РЛГ-БЪЛГАРИЯ" ООД справка е видно, че дружеството е
заплатило на К. Б. Т. общо 91497.34 лева, в т.ч. 55000 лева главница.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между
Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към
датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за седлови
влекач МАН с рег. № ******.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че вина за ПТП има водача на седлови влекач МАН с рег. № ******, с
полуремарке SCHMITZ с рег. № ****** - С. Д. И..
Във връзка с възраженията на застрахователя, съдът е длъжен да
съобрази задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР № 1/2014 от
23.12.2015 год. на ОСТК. Съгласно т.1, в производството по пряк иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ (към момента отм.) обемът на отговорността на
застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по
уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за
предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната
сума, уговорена в застрахователния договор.
В конкретният случай делинквентът, застрахователят по задължителна
7
застраховка ГО, както и работодателят отговарят спрямо К. Б. Т. за едни и
същи неимуществени вреди от процесното ПТП. След като работодателят е
бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и му го
е заплатил, то искът против застрахователя на виновния водач е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2450 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД от К. Б. Т., ЕГН **********, с адрес ******, против
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за заплащане на сумата от 130 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на
17.10.2017 г., причинено от водача на седлови влекач МАН с рег. № ******, с
полуремарке SCHMITZ с рег. № ******, управляван от С. Д. И., застраховано
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, както и сумата от 2 744,44 лева, представляваща обезщетение за
забава, считано от 13.07.2022 г. до подаването на исковата молба в съда
/25.09.2022 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба в съда /26.09.2022 г./ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА К. Б. Т., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумата от 2450 лева (две хиляди четиристотин и
петдесет лева), представляваща разноски в производството, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8