№ 135
гр. Асеновград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200549 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №1601-111-004/2022г. от 19.10.2022г. издадено от Кмета на
Община Асеновград, с което на „***” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ул. „ ***“ № 123 представлявано от С. Г. К., с
ЕГН********** на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е била наложена имуществена
санкция в размер на 550 / петстотин/ лева за нарушение по чл.14, ал.4 от ЗМТ.
Представляващия дружеството жалбоподател управител, не се явява в съдебно
заседание. Чрез писмената жалба навежда доводи за отмяна на обжалваното НП, което
счита същото за незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.
Сходно становище изразява и адв. Л. П., който се явява в качество на повереник
на дружеството жалбоподател. Той от своя страна заявява, че смяната на
предназначението на спорния имот е била извършена на 07.04.2021г. като
декларацията за това е следвало да бъде подадена от собственика в двумесечен срок
след това. Предвид факта, че нарушението е било констатирано но 01.08.2022г. то
повереника на дружеството е на становище, че е изтекъл максимално предвидения в
закона едногодишен срок за съставяне на АУАН.
Процесуалния представител на въззиваемата страна-старши юрисконсулт
Росица Пейчинова е на становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и
1
като такова то следва да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Със съставен на 04.08.2022г. от страна на св. Д. Б. И.- С. АУАН № ********** е
било констатирано, че от страна на „СЕГЕСТО ФЕШЪН ” ЕООД, с ЕИК ********* е
било извършено нарушение по чл.14, ал.4 от ЗМДТ. Съгласно посоченото в акта,
нарушението е било констатирано на 01.08.2022г. във връзка с подадена на същата
дата в Община Асеновград, декларация по чл.14, ал.4 от ЗМДТ с № **********
съдържаща информация за отчетната стойност на недвижим имот, чието
предназначение било променено. От описаното в акта, става ясно, че имотът
представляващ земеделска земя, е бил придобит от дружеството жалбоподател чрез
покупка с нотариален акт №8 том 1 рег.№262 от 17.01.2019 г. С Решение № 4 от 21 май
2021 г. за промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и
утвърждаване па площадки и трасета за проектиране, влязло в законна сила на
19.08.2021 г., статута на имота е бил променен, като от земеделска земя неговото
предназначение е предвидено за жилищно строителство. Предвид тези обстоятелства,
то на основание чл.14, ал.4 от ЗМДТ управителя на дружеството или упълномощено от
него лице е следвало в срок до 19.10.2021г. да подаде декларация с информация за
отчетната стойност на имота. Въз основа на така съставения АУАН, било издаденото и
обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите
реквизити, а разгледана по същество за основателна, но по съображенията извън тези
от посочените в нея.
Анализа на събраните по делото доказателства установява, че в хода на
образуваното административно наказателното производство не е било допуснато
нарушение свързано със сроковете посочени в чл.34 от ЗАНН. От описанието на
нарушението в АУАН и в НП по недвусмислен начин се установява, че нарушението е
констатирано на 01.08.2022г. при подаване на същата дата на данъчна декларация, като
това е станало след изтичането на законоустановения срок по ЗМДТ. Откриването на
дееца при деклариране след изтичане на съответния указан в закона срок, който изтича
на 19.10.2021г логично се осъществява в момента на подаване на данъчната декларация
/със закъснение/, но към този момент все още не е изтекъл 2-годишния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, считано от изтичане срока за деклариране по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Видно от датата на АУАН, при съставянето и връчването му не би могло да е изтекъл
и 3-месечния срок от откриване на нарушителя, тъй като е съставен четири дни, след
2
подаването на декларацията – 04.08.2022г., т. е. непосредствено след откриване на
нарушението и извършителя /дружеството/. Нарушението е извършено на 19.10.2021 г.
(датата, на която е изтекъл законоустановения срок във вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ).
Направеното възражение в жалбата на дружеството жалбоподател за това, че за
нарушението по чл.14, ал.4 от ЗМДТ, в конкретния случай са меродавни датата на
придобиване на имота-17.01.2019г. , както и датата изтичане на срока за деклариране-
17.03.2019г., според съда се явяват от значение за анализа и крайния акт на съда, но не
в контекста на направеното искане за отмяна. Както бе посочено и по-горе, от
описаното в АУАН и НП като фактически състав нарушение, се установява, че то не е
обвързано с момента на първоначалното придобиване на имота, а с този на издаване и
влизане в сила на Решение № 4 от 21 май 2021 г. за промяна предназначението на
земеделските земи за неземеделски нужди. В действителност и при двете хипотези за
дружеството са налице конкретни задължения, но в случая
административнонаказателната отговорност е била ангажирана текстово във връзка с
промяната на статута на имота. Това обстоятелство обаче води до неприложимост на
текста на чл.14, ал.4 от ЗМДТ, който намира приложение за новопостроените или
новопридобити имоти. За имотите с променено предназначение следва да намери
квалификацията на нарушението съгласно текста на чл.14, ал.5 от ЗМДТ. Там е
посочено, че „ При преустройство и при промяна на предназначението на
съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на
друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно
задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1“. Доколкото именно
тази квалификация не е била направена коректно в съставения АУАН, то следва
извода, че в случая при неговото издаване е било допуснато нарушение по чл.42,
ал.1,т.5 от ЗАНН.
Съобразно правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е констатирал
допуснатото в АУАН нарушение, като издавайки НП, сам е допуснал нови нарушения.
На първо място от издаденото НП се констатира, че в него не са описани всички
обстоятелства свързани с нарушението, които са били посочени и в АУАН. Макар и в
съвсем съкратен вид, от описаните факти, става ясно, че въпреки направената
квалификация по чл.14, ал.4 от ЗМДТ, то НП е издадено във връзка с неподаването на
декларация касаеща промяната предназначението на имота. Разминаването между
обстоятелствена част на нарушението и неговата правна квалификация представлява
нарушение по чл.57,т.6 от ЗАНН. На второ място, при определяне размера на
имуществената санкция, то АНО е допуснал нарушение по чл.57,т.7 от ЗАНН. В
действителност в НП е посочено, че имуществената санкция се определя съгласно чл.
123,ал.1 от ЗМДТ. Съгласно този текст „Който не подаде декларация по чл. 14, не я
подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи
до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва
3
с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказани“. От съдържанието на обжалваното НП се установява, че цифрово
административната санкция е била определена в размер на 550, а словом в размер на
петстотин лева. Това разминаване и определяне на различни размери на санкцията не
дават възможност на съда да определи точно, каква е била правната воля на АНО, като
същото представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Всичко констатирано води до извода, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, като то следва да бъде отменено.
Направеното искане в жалбата на „***” ЕООД за присъждане на направените
по делото разноски се явява неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. В
действителност от приложеното на лист 10 от съд.дело пълномощно се установява, че
явилия се по делото в качество на повереник адв. Л. П. е бил надлежно упълномощен.
Към пълномощното на „*** ” ЕООД обаче, липсват каквито е да е доказателства за
изплатен хонорар на адв. П.. Предвид това искането за присъждане на разноски се
явява неоснователно и не следва да се уважава. Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №1601-111-004/2022г. от 19.10.2022г. издадено от Кмета на Община
Асеновград, с което на „*** ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „***“ № 123 представлявано от С. Г. К., с
ЕГН********** на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е била наложена имуществена
санкция в размер на 550 / петстотин/ лева за нарушение по чл.14, ал.4 от ЗМТ.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4