Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 20.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Дафинка
Борисова ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 296
по описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 223 от 15.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4456/2017 г. по описа на Плевенски районен съд, е обявен
за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр.първо, предложение последно от ЗЗД
договор за продажба на наследство, нотариално заверен и вписан в Службата по
вписванията гр. Плевен с вх.рег.№ 732/30.01.2017 г., акт. 237, том 1, дело №
273/2017 г., съгласно който С.Г.М., в качеството на наследник, продала на
купувача С.Ж.В. придобитото наследство като права и задължения, останало от
покойния Г.М.В., починал на ****.2017 г., за сумата от 100 лв., като привиден и
сключен при условията на пълна симулация.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение, подадена от С.Ж.В. – ответник в производството пред
Плевенски районен съд, чрез пълномощника й адв. Н.Н. ***. В жалбата се съдържат
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, изразяващи се в недопускане до разпит на сочения от ответницата свидетел.
Жалбоподателката счита, че тъй като процесното обратно писмо е подписано само
от нея, то представлява начало на писмено доказателства и в този случай са
допустими свидетелски показания за доказване на действителните правоотношения
между страните. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения установителен иск.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответницата по въззивната
жалба С.Г.М. счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение чрез своя процесуален представител адв. Ю.С.,
преупълномощена от пълномощника М. Г.В.. Подробни съображения са изложени в
представения писмен отговор на жалбата.
Настоящият въззивен съдебен състав
на Плевенски окръжен съд, като взе предвид доказателствения материал по делото
и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок от надлежна страна в процеса, при наличието на
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество жалбата е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че
ищцата С.Г.М. е дъщеря и законен наследник на Г.М.В., б.ж. на гр. Плевен,
починал на ****.2017 г.
Безспорно е също така, че ответницата
С.Ж.В. е бивша съпруга на Г.В. и няма качеството на негов наследник.
От данните по делото е видно, че с
договор за продажба на наследство от 27.01.2017 г. С.М. е подала на С.В.
придобитото от нея наследство – права и задължения, останало от покойния Г.В.,
за сумата 100 лв., заплатена в брой в деня на подписване на договора. Договорът
за продажба на наследство е с нотариална
заверка на подписите на страните по същия и е вписан в Служба по вписванията
гр. Плевен под вх.рег.№ 732 от 30.01.2017 г., акт № 273, том 1, дело 273/2017
г.,
С предявения от нея установителен иск
ищцата С.М. е оспорила валидността на този договор, като привиден при абсолютна
симулация в хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр.първо, предл.последно. Позовала се
е на представено от нея обратно писмо от 27.01.2017 г., подписано от С.В., в
което същата заявява, че не е имала намерението да придобие наследството на Г.В.
посредством договор за продажба на наследство от 27.01.2017 г., сключен между
нея и С.Г.М., и не е заплащала посочената в договора сума от 100 лв.
Ответницата не е оспорила
истинността на обратното писмо. Наведените от нея твърдения, че подписала
обратното писмо заедно с другите предоставени й книжа и не била прочела
съдържанието на същото, съответно не разбрала какво е изявлението в него, са ирелевантни, доколкото тя не се позовава на
обективна невъзможност да чете и пише, т.е. че е неграмотна.
Въззивният съд намира, че
съдържанието на обратното писмо в случая разкрива наличието на пълна симулация
на сделката за продажба на наследство. Писменото изявление на ответницата е
недвусмислено и сочи, че действителната воля на страните по тази сделка е била
правните последици от нея да не настъпят. Волеизявленията на страните по
договора за продажба на наследство от 27.01.2017 г. са привидни – нито
продавачът, нито купувачът са имали за цел преминаването на собствеността, а са
желали единствено да създадат привидност, че такова преминаване е налице.
Неоснователен е доводът във
въззивната жалба, че след като процесното обратно писмо е подписано само от
едната страна по сделката, то има характер на начало на писмено доказателство.
Между двата документа – начало на писмено доказателство и обратно писмо има
съществена разлика, която произтича от тяхното съдържание, а не от това, кой е
издател на документа. Начало на писмено доказателство е този документ, в който
привидността не е призната, но са обективирани изявления, които са индиция за
симулативност на сделката. За разлика от него, обратно писмо е всеки
едностранно съставен документ от страната по сделката, на която привидността се
противопоставя, който разкрива по несъмнен начин волята й правните последици от
сделката да бъдат само афиширани, без да настъпят. Т.е., за да се третира едно
изявление като обратно писмо не е необходимо то да е съставено писмено от
всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната,
която оспорва доводите за привидност, какъвто е и настоящият случай.
Документът, представляващ обратно
писмо, сам по себе си е пълно
доказателство за симулацията, при което не само че не е необходимо за
установяването й да се разпитват свидетели, но и е недопустимо със свидетелски
показания да се опровергава съдържанието на този документ, с оглед забраната на
чл. 165, ал. 1, т. 6 ГПК.
В този смисъл, след като ответницата е издала
едностранно писмено изявление, в което привидността на договора за продажба на наследство
между нея и ищцата е ясно и категорично призната, и този документ е истински,
той е достатъчно доказателство за уважаване на предявения иск.
Предвид гореизложените съображения,
обжалваното решение на Плевенски районен съд е правилно и подлежи на
потвърждаване.
При този изход на процеса на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223 от
15.02.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 4456/2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Ж.В.,***,
ЕГН **********, да заплати в полза на С.Г.М., от с.гр., ЕГН **********, сумата
от 500 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: