№ 263
гр. Сливница, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20241890100768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Постъпила е молба, подадена от М. И. Р. и Ц. С. С., с която молителите
заявяват, че са съпрузи, но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие, без да се издирват мотивите за това, като съдът утвърди
постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 от
СК.
В съдебното заседание молителите се представляват от адв. Д. и адв. М.,
които поддържат молбата за допускане на развод по взаимно съгласие. Молят
съда да утвърди постигнатото споразумение, като не желаят предоставяне на
възможност за помирение, както и медиация, или други способи за
доброволно уреждане на отношенията помежду им.
Районен съд- гр. Сливница, като съобрази представена молба и
събраните в хода на делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от СК при сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва
мотивите им за прекратяване на брака.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак
се установява, че молителите са сключили граждански брак на 26.04.2018 г.
От брака си молителите имат родени две деца, което се установява от
представените удостоверения за раждане.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от
процесуално легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд,
1
като е съпроводена и от споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество молбата е основателна, доколкото молителите и
в споразумението и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът
намира, че представеното от молителите споразумение отговаря на
формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал. 1 от СК, а
обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави,
като в него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин,
изключващ бъдещи спорове. Затова съдът намира, че същото следва да бъде
утвърдено.
На основание чл. 329 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 20 лева, която следва да бъде
заплатена от съпрузите.
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен с акт за сключен
граждански брак № 0034 от 26.04.2018 г., съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние към община Карлово, между М. И. Р., гражданин на
Ислямска република Пакистан, роден на **********г. в населено място Лахор
- Пакистан, притежаващ национален паспорт тип „Р“ код „PAK“, №........, дата
на издаване 08.07.2015г. от Пакистан, валиден до 05.07.2025г, и Ц. С. С., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ............., поради СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл.
51 от СК, уреждащо всички въпроси относно ползването на семейното
жилище, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и
издръжка на децата, издръжката между съпрузите, фамилното име на
съпругата, подялбата на придобитото по време на брака ни движимо и
недвижимо имущество, както и относно други последици на развода,
възникващи след прекратяването на брака ни по взаимно съгласие:
1. Двете страни заявяват, че са съгласни да се прекрати бракът им по
взаимно съгласие на основание чл.50 от Семейния кодекс, без да се издирват
мотивите за прекратяването му.
2. Съпрузите нямат родени от брака си деца, които не са навършили
пълнолетие към момента на подписване на настоящото споразумение за
развод.
3. Ц. С. С. и М. И. Р. не си дължат издръжка един на друг след
прекратяване на брака им.
4. Съпрузите са във фактическа раздяла за период повече от три
календарни години, и заявяват, че нямат семейно жилище нито претенции за
ползване.
2
5. Двамата съпрузи декларират, че по време на брака си не са придобили
недвижими имоти в Република България.
6. Двамата съпрузи декларират, че нямат придобити по време на брака
движими вещи на значителна стойност, които да подлежат на подялба.
7. Движимите вещи, придобити по време на брака от двамата съпрузи са
разпределени помежду им доброволно, като същите заявяват, че за в бъдеще
няма да имат претенции един спрямо друг досежно тези движими вещи.
8. Съпругата Ц. С. С. не е променяла фамилното си име при сключване
на брака.
9. Всички разноски свързани със съдебното производство по
прекратяването на брака се поемат по равно от двете страни.
С настоящото споразумение страните уреждат напълно и окончателно
всички свои лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на
брака им и за в бъдеще никоя от тях няма да има каквито и да са претенции
една към друга.
ОСЪЖДА Ц. С. С. и М. И. Р., да заплатят по сметка на Районен съд –
Сливница държавна такса за допускане на развода в размер на 20 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3