Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1237 /02.11.2022 година, град Бургас
Административен съд -
Бургас, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в
открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели
Стоянова
при секретар С.А. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1009/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена
от процесуален представител на директора на РИОСВ - Бургас против решение №
35/27.04.2022 година по н.а.х.д. № 86/2022 година на Районен съд – Царево (РС),
с което е отменено наказателно постановление № 127/22.12.2021 година на
директора на РИОСВ – Бургас (НП).
С НП, на Териториално предприятие „ДЛС Ропотамо“ с ЕИК
2016176540222 - Бургас, за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ) и режима на резерват „Ропотамо“, определен със заповед № 318/07.05.1992
година на министъра на околната среда, на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон от
РС. Претендира, че нарушението е доказано, защото от страна на наказващия орган
са ангажирани всички необходими доказателства.
Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Ответникът оспорва жалбата в писмено становище и чрез
процесуален представител в съдебното заседание.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С НП ТП „ДЛС Ропотамо“ е санкционирано за това, че на 04.09.2021
година, в границите на резерват „Ропотамо“, защитена територия по смисъла на
ЗЗТ, плавателен съд на предприятието – лодка с рег. № Сз – 422 – е навлязъл и
акостирал в устието на река Ропотамо (в границите на резервата) при тихо и
спокойно море, без вълнение, въпреки забранителните табели, която дейност не
попада в изключенията на забраните, въведени с чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ и заповедта
за обявяване на резервата „Ропотамо“ за защитена територия. Собственикът на
плавателния съд е бил установен с писмо от 23.09.2021 година на дирекция
„Морска администрация“ – Бургас.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че по
делото не се установява точното местоположение на извършеното нарушение (чрез
индивидуализирането му с определен участък или граници), а това обстоятелство
възпрепятства съда да определи дали мястото на нарушението попада именно в
пределите на резервата. Съдът е приел, че факта на навлизане и акостиране на
плавателния съд е останал недоказан, предвид това, че собственикът е юридическо
лице и самото изпълнително деяние няма как да бъде изпълнено непосредствено от
него. На трето място, съдът е приел, че е останало недоказано и обявеното от
наказващия навлизане на плавателния съд „в тихо и спокойно море, без вълнение“,
при условие, че в административнонаказателното производство е останало
неизяснено на коя точно дата лодката е навлязла и акостирала в устието на
реката.
По подадената касационна жалба, настоящият съдебен
състав приема следното от фактическа и правна страна.
Съгласно чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ, в резерватите се
забраняват всякакви дейности, с изключение на 1. тяхната охрана; 2. посещения с
научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с
образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с
научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и
време, изключващи нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни
мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Според т. „Б“ от заповед № 318/07.05.1992 година на
министъра на околната среда в резервата „Ропотамо“ се забранява всякаква
човешка дейност с изключение на навлизане на рибарски лодки в устието на река
Ропотамо при бурно море и поддържане на заслон за рибарите на подходящо място.
Съответно в т. 4 от същата заповед изрично е посочено, че в резервата
„Ропотамо“ се включва територията на река Ропотамо „от устието до моста в
местността „Калдаръм Гечит“ с площ от 25,00 ха“ (лист 10 от приложеното
н.а.х.д. № 86/2022 година на РС - Царево).
Нормата на чл. 83 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ предвижда, че се
наказва се с глоба, съответно с имуществена
санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице,
което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за
обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Настоящият състав не споделя тезата на РС, че мястото
на нарушението, така както е описано в НП, е неясно, поради което не е възможно
да се прецени дали откритата лодка се е намирала в границите на резервата или
извън него. В текста на НП е посочено изрично, че лодката е акостирала в
устието на река Ропотамо (т.е. в частта, представляваща край на речното корито
при вливането в Черно море). Именно устието на реката е обявено за част от
резервата „Ропотамо“ със заповедта от 1992 година на министъра, поради което
няма никакво съмнение, че лодката, открита при проверката от служителите на
РИОСВ – Бургас, се е намирала в пределите на резервата.
Доказан е и факта на навлизане и актостиране на
плавателния съд в устието на реката. В деня на проверката, лодката, собственост
на ТП „ДЛС Ропотамо“, е открита „акостирала“ (израз, който съда тълкува като
„спряла на брега“ , от фр. език „accoster“) в устието на реката и това
обстоятелство е документирано с констативен протокол № 020363/ПД – 20 –
42/04.09.2021 година на служители на РИОСВ, неоспорен от жалбоподателя като
писмено доказателство, част от преписката. Конкретно кое физическо лице е
навлязло с лодката в устието и е акостирало там е факт, без значение точно в
този случай, защото от страна на ТП „ДЛС
Ропотамо“ не са изложени твърдения, че
плавателният съд е бил отнет и/или без съгласието на лицата, представляващи
предприятието, вкаран в устието на реката, където е открит, за да бъде направен
извод за липса на елемент от състава на нарушението.
Не се споделя и тезата на РС, че след като по делото
не е доказано, че лодката е навлязла и акостирала в устието на реката в тихо
време, поради липса на посочена дата за това действие, не се доказва и
извършването на нарушението. По делото липсват каквито и да е данни плавателният
съд на ТП „ДЛС Ропотамо“ избощо да притежава качеството „рибарска лодка“, за да
се ползва от изключението на т. „Б“ от заповедта на министъра на околната среда
от 1992 година – установено изрично само за тази категория плавателни средства.
В този смисъл, навлизането на какъвто и да е плавателен съд в устието на реката
(в резервата), без да притежава признака „рибарска лодка“ осъществява състава
на нарушението, за което е санкционирано ТП „ДЛС Ропотамо“ и не е необходимо да
се изследва какви са били атмосферните условия в дата на извършване на
деянието.
Решението на РС е незаконосъобразно и следва да се
отмени. Извършването на нарушението е доказано от наказващия орган по несъмнен
начин, поради което НП следва да се потвърди. Наложената санкция е на минимума,
установен от закона.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 35/27.04.2022 година по н.а.х.д. №
86/2022 година на Районен съд – Царево.
Вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 127/22.12.2021
година на директора на РИОСВ – Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: