Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2019г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 12897 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 28.06.2019г. по
изп.д. № 20191110400545 на ДСИ Н.Г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и коригиране размера на пропорционалната такса.
Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отделно поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение не
следва да бъде включен при определяне на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали
присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв. и съответно
пропорционалната такса.
Взискателят И.Т.Д.е
депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че заплатеният
адвокатски хонорар от 250 лв. е близък до минималния и не следва да бъде намаляван, тъй като взискателят не е заплатил
процесната сума доброволно преди образуване на изпълнителното производство,
както и в хода на изпълнителното производство. Сочи, че към момента на
образуване на изпълнителното производство не е ясно какви изпълнителни действия
ще се предприемат, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лв. не е прекомерно. Моли съда да остави жалбата без уважение.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ДСИ Г., с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 545/2019 по описа на ДСИ Г. е образувано по молба на И.Т.Д.срещу ЗАД „ОЗК
- З.“ АД – длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2019г., издаден по
гр.д. № 02921/2017г. на РС – Перник, за принудително
събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 500 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция. Молбата за образуване на
изпълнителното производство е депозирана чрез адв. И.В., като към нея е
представен договор за правна защита и
съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв. е заплатено в брой.
По делото е
налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от
длъжника на 05.06.2019г., в която са посочени дължимите
до този момент суми по изпълнителното производство.
В срока за доброволно изпълнение на
11.06.2019г. е подадено възражение от длъжника срещу претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, с искане да бъде намалено от доказания
заплатен размер от 250 лв. на 200 лв., както и за коригиране размера на
начислената про
С разпореждане от 05.08.2019г. на
ЧСИ М., което е предмет на настоящата жалба, е оставено без уважение подаденото
възражение.
Настоящият съдебен състав счита, че
жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
По отношение на
дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е относно дължимостта
на възнаграждение за разликата над размера от 200 лева до пълния заплатен
размер от 250 лв, на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която се дължи
възнаграждение при осъществена защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното производство
пълномощникът на взискателя е поискал извършване на справка за имущественото
състояние на длъжника и е посочил изпълнителни способи запор и възбрана.
Длъжникът в срока за доброволно изпълнение не е заплатил процесната сума, а е
депозирал възражението, предмет на обжалвания акт, като не се твърди и доказва
да е налице доброволно или принудително изпълнение и към настоящия момент.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предвид липсата на
плащане на процесната сума от жалбоподателя – застраховател и невъзможността да
се определи продължителността на изпълнителното производство към настоящия
момент, заплатената сума от 50 лв. по т. 2
от Наредба № 1/2004г. не е прекомерна. Доводите в жалбата в тази връзка
са неоснователни, тъй като длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а в резултат на
посочен от взискателя и реализиран изпълнителен способ.
По изложените
съображения жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По отношение на
начислената пропорционална такса в размер на сумата 90 лв., жалбата е
основателна. Съгласно чл. 53, ал.1, б. „б“ от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК /неправилно квалифицирана по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
жалбата/, за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума, която, ако е от 100 лв. до 1000 лв., е 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. В размера на паричното
вземане не се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай
- сумата от 500 лв. Съгласно чл. 58а от Тарифата, максималният размер на
пропорционалната такса не може да надвишава една десета от вземането. Ето защо
и в настоящия случай дължимата такса при материален интерес в размер на 500 лв., е в размер на сумата 50 лв., като за начислената от държавния съдебен изпълнител такса в
повече – за разликата над 50 лв. до размера на сумата 90 лв., жалбата е
основателна и обжалваното постановление следва да бъде отменено.
На ответника по жалбата не следва да се присъждат
претендираните разноски, тъй
като настоящото производство не е състезателно исково и липсва процесуално
основание за подобно процедиране. Общите правила за разпределение на
отговорността за разноски по чл. 78 ГПК са неприложими в настоящото
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“
АД, постановление от 28.06.2019г. по изп.д. № 20191110400545 на ДСИ Н.Г., в
частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника за коригиране
размера на пропорционалната такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело № 20191110400545
по описа на ДСИ Н.Г., дължима на основание чл. 53,
ал.1,
б. „б“ от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , в
размер на 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“
АД срещу постановление от 28.06.2019г. по изп.д. № 20191110400545 на ДСИ Н.Г. в останалата
обжалвана част за оставяне без уважение възражението на длъжника за
намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.