Решение по дело №3027/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 67
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20203100503027
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503027 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265394/11.09.2020 г., депозирана от Т. И. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет. 2, чрез
процесуалния му представител адвокат Кр.Дж., срещу Решение № 3779 от 07.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 18984/2019г. по описа на РС Варна, 30 съдебен състав, с което е
отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника “Електроразпределение Север” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сума в размер на 3 311. 09 лв. /три хиляди триста и
единадесет лева и девет стотинки/, представляваща корекция на ел. енергия за периода от
31.07.2019 г. до 28.10.2019 г., а не реално доставена и потребена ел. енергия по клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: град Варна, кв. Изгрев, 552-
3, №/блок 876, ет. 2, ап. 9, с титуляр Т. И. Б..
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен. Въззивникът сочи, че няма
данни СТИ да отчита с грешка, което води до извода, че същото е в класа си на точност.
Твърди, че съгласно договора за пренос на ел.енергия между ищеца и ответника,
разходената енергия се отчита в две тарифи – дневна и нощна, а начислената процесна
енергия е в друга тарифа, която потребителят никога не е заявявал и респективно няма
договорни отношения за нея. Въззивникът сочи, че не е била извършена проверка на СТИ от
компетентен орган и не е имало издадено наказателно постановление, въз основа на което да
се търси отговорност в размер на процесната сума.
1
Твърди, че в атакуваното решение неоснователно е посочено, че е налице законово
основание за извършване на корекционната процедура, като съдът неправилно не е взел
предвид Решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм. д. № 2385/2016г. по описа на
ВАдмС, с което са отменени ПИКЕЕ. Сочи, че в конкретния случай не е налице нито една от
предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ за подмяна на електромера, доколкото не е
установена неправомерна намеса във вътрешността на СТИ. Твърди, че липсват и
предпоставките на чл. 48 от ПИКЕЕ, поради което първоинстанционният съд неправилно е
стигнал до извода, че полученото количество електроенергия може да се остойностява и
претендира по реда на корекционна процедура, още повече че изчислението е
предполагаемо, а не реално доставено.
Предвид изложеното в жалбата, въззивникът моли за обезсилване на съдебното решение,
като вместо него да бъде постановено ново, с което да се приеме за установено, че не дължи
процесната сума. Претендира и сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемото
дружество намира, че съдът правилно е приел, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право – предмет на делото, а именно вземането на
дружеството към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност от 3 311.09 лева.
Сочи, че ответникът не е твърдял нито в отговора, нито в съдебно заседание, че начислената
ел.енергия е налична в друга тарифа. Не са разчитани и показанията на СТИ със софтуер, а
корекцията е извършена на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ от 30.04.2019г.
Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на
вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение между страните;
извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието един независим свидетел; за
извършената проверка е съставен Констативен протокол, с който е установено наличието на
промяна на схемата на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от
„Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура
за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата за
проверка 90 дни, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от
31.07.2019г. до 28.10.2019г., а именно 3 311.09 лв.; съгласно приетото по делото заключение
на назначеното вещо лице е установено неправомерното вмешателство в схемата на
свързване на СТИ към електрозахранващата мрежа.
Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава е засегнато
правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до обекта количество
електроенергия, поради което и е проведена корекционната процедура по реда на чл. 50, ал.
2 от ПИКЕЕ. Претендира сторените в производството съдебни разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба с вх. № 26050/14.12.2020 г., подадена от прецесуалния му
представител, поддържа въззивната жалба, като моли за присъждане на сторените съдебно-
2
деловодни разноски.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. М.Л. поддържа
отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените разноски и обективира
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 18984 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от Т. И. Б. против „Електроразпределение Север“
АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3 311,09 лева, представляваща
стойност на ел. енергия, начислена след извършена корекция за минал период от 31.07.2019
г. до 28.10.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. град Варна, кв. Изгрев, 552-3,
№/блок 876, ет. 2, ап. 9, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/31.10.2019г.
В исковата молба ищецът твърди, че след проверка на сметка за електроенергия по
клиентски номер **********, е установил начислена сумата в размер на 3 311. 09 лв., за
която бил издаден счетоводен документ от 31.10.2019 г. за начислена електроенергия за
минал период по извършена корекционна процедура. Било му обяснено, че е установено
осъществено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Ищецът
твърди, че не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която му е начислена за
процесния период на стойност 3 311. 09 лева. Твърди, че всички действия по определянето
на посочената във фактура от 31.10.2019 г. суми са извършени едностранно, без присъствие
и съгласие от ищеца или негов представител. Оспорва, че по процесния абонатен номер е
изразходвано твърдяното количество ел. енергия. Твърди, че за да се натрупа такова голямо
потребление от СТИ на адреса на потребление е единствено възможно то да е манипулирано
от служителите на "ЕРП Север" АД, тъй като само те имат достъп до уредите за търговско
измерване, както и могат дистанционно да извършват всякакви манипулации. Счита, че
ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си по чл. 40 и 40а от ОУ на
"Електроразпределение север" АД. Оспорва начина, методиката и основанието за
начислените по фактура от 31.10.2019 г. за сумата от 3 311. 09 лева, по която е начислена
сумата по посочената партида, като счита същите за неправилни и незаконни. Твърди, че
законодателят е дал право на оператора на съответната мрежа да коригира сметки само и
единствено в случаите: "При липса на СТИ, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата". Сочи,
че между ищеца и ответника не съществува нито една от предпоставките, водещи до
възникване на договорното право на ответника да коригира сметката за ел. енергия, поради
което и процесната сума се явява претендирана без основание. Твърди, че ответното
дружество към настоящия момент няма ОУ и към днешна дата валидни такива са
формулировките предвидени в ОУ на ответника, в който няма разпоредба, която да
3
препраща към Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който послендият счита
предявеният иск за изцяло неоснователен. Излага, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право -предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на "Електроразпределение север" АД към Т.
Б. за потребена електрическа енергия на стойност 3 311.09 лв., като излага подробни
съображения в тази насока.
Твърди, че с ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.) е предвидена възможност за
крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно сметките
на потребителите във всички случаи на неизмерена, непълно или неточно измерена
доставена електрическа енергия, а начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия са уредени в зависимост от посочените конкретни
причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. Сочи,
че взиски предпоставки за провеждане на корекционната процедура, предвидена в чл. 50, ал.
2 от ПИКЕЕ са били налице. Твърди, че ищецът неправилно приема, че неправомерното
присъединяване към електроразпределителната мрежа е необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител, за да бъде ангажирана отговорността му, като сочи, че
фактическият състав, от който възниква правото на ответното дружество да извърши
корекция в сметката на ищцата, не включва като елемент наличие на виновно действие или
бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на
потребеното количество електрическа енергия. Като ирелевантно за настоящия спор
определя дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго
лице.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена.
От представения по делото констативен протокол № 1106008/28.10.2019г. се установява, че
на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа
проверка на СТИ на обект с аб. № **********, кл. № **********, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Изгрев“ 552-3, №/блок 876, ет. 2, ап. 9. В протокола е вписано, че за СТИ с фабр. №
1127021703966506 се е установило наличието на неправомерно извършено присъединяване
към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез алуминиев кабел тип САВТЗх10 кв.
мм, 6 кв. мм/, като три от жилата се използват за фаза (10 кв. мм), а другата за нула (6 кв.
мм). Присъединяването е извършено подземно посредством токови клеми към захранващия
кабел на ГРТ преди да влезе в кооперацията и оттам подземно и след това под фасадата на
сградата влиза в имота на абоната. Измерен е моментен товар от 24.38 А. Консумираната по
този кабел електрическа енергия от абоната не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и
4
не се заплаща. Протоколът е подписан от трима служители на дружеството и един свидетел
– Петранка Танева Буюклиева с посочен адрес.
Въз основа на констатациите от проверката от „Електроразпределение Север” АД е
изготвена справка от 29.10.2019г. за корекция на аб. № **********, кл. № **********, с
титуляр Т. И. Б., на основание чл. 50, ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ, за периода от 31.07.2019. до
28.10.2019г.
Издадена е фактура № **********/31.10.2019г., с издател „Електроразпределение Север”
АД и получател Т. И. Б. на стойност 3 311,09 лева, представляваща отчетена ел. енергия за
аб. № **********, кл. № **********, за периода от 31.07.2019. до 28.10.2019г., със срок за
плащане до 11.11.2019г.
От приложения по делото Протокол № 9077625 от 14.11.2017г., е видно, че процесният
електромер с фабр. № 1127021703966506 е монтиран на адреса по делото на датата на
съставяне на протокола.
По делото е проведен разпит на свидетеля Ст. Н. Г. – служител във въззиваемото дружество,
от който се установява, че той е участвал в извършване на проверката на процесния
електромер. Свидетелят сочи, че при проверката се е установило, че напрежението на фазата
на електромера е малко, а на нулата е голяма, като по принцип те трябва да са еднакви.
Проверили са цялото табло, но не са открили нищо нередно, след което са проверили
захранващия кабел към цялата кооперация, където се е установила разлика. Извикали са
служители на Кабелна лаборатория, които да проследят кабела и са установили, че пред
входа на кооперацията има прикачен кабел към захранващия такъв, преди последният да
влезе в сградата. При проследяване на установения допълнителен кабел са стигнали до
апартамента на ищеца, в който същият е влизал. Съдът намира така изложените показания за
логични и последователни, като същите изцяло съответстват със събраните по делото
писмени доказателства.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно -
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в имота на ищеца е констатирано потребление на
електроенергия, която не се отчита от СТИ, поради което не е възможно да бъде измерена
цялата енергия за периода, посочен в корекционната сметка. Няма данни за вмешателство
върху измервателната схема, в която е било включено процесното СТИ. В съответствие с
установеното в констативен протокол № 1106008 от дата 28.10.2019 г., СТИ е било с
ненарушени пломби. Електроенергията, преминала през неправомерно присъединения кабел
е потребена в имота на абоната и не е отчетена от СТИ. В справката за корекция е описана
последователността на направените изчисления по корекционната процедура, които са
математически точно извършени. Количеството електроенергия, което е можело да
преминава през неправомерно поставената присъединителна линия - кабел тип САВТ 3*10
mm2 + 6 mm2, за най-неблагоприятният режим за кабела е съответствала на токово
натоварване от 43А или потребявана мощност от 28. 38 kW. Тази мощност е могла да бъде
потребявана денонощно. Ответникът е определил по-малка стойност, съответно 23. 03 kW,
която за периода на корекционната процедура е прието да е била използвана 8 часа от
денонощието.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не измерва или измерва с грешка извън допустимата, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната
и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на
корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на КЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се
касае за неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, изразяващо се в
неправомерно поставената присъединителна линия - кабел тип САВТ 3*10 mm2 + 6 mm2,
водеща до потребление на електроенергия, без същата да преминава през СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата
на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г., доколкото
процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 28.10.2019г.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от
Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
6
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
приложими за процесния случай, е предвидено, че при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване". В
тези случаи именно операторът на електроразпределителната мрежа /в случая
"Електроразпределение Север" АД/ следва да изготви справка за преизчислените количества
ел. енергия, както и да издаде фактура за сумата по корекцията, която потребителят следва
да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Преизчисляването по ал. 2 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ, действали през процесния период, е уредена процедурата по коригиране
на сметка при неточно измерване или неизмерване ел. енергия. Ал. 1 на същия текст
предвижда, че при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42,
ал. 5, изр. 2/каквато настоящата хипотеза не е/ операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. В ал. 2 на текста са посочени и реквизитите на протокола -
Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов
представител, при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват
присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на
неговия представител, ако е направен такъв.
В чл. 58 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите, когато при извършена проверка се установи
неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови
оператор незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи.
С оглед събраните в производство по делото писмени доказателства съдът намира, че в
случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на
предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ищеца. Проверката и
възстановяването на схемата на свързване на процесното СТИ са извършени по предвидения
ред, като за това е съставен протокол отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а
именно - подписан е от съставителя и от независими свидетели посочени с три имена и
адрес, подаден е сигнал до полицията. В подкрепа на изложеното са и събраните по делото
гласни доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на виновно
поведение на абоната, а на спазена корекционна процедура, обвързваща го като потребител
на ел. енергия, поради което възражението, че не е доказано по делото въззивникът лично да
е манипулирал процесното СТИ е неотносимо към спора.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметка за ел. енергия за изтекъл
период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране на сметка
7
се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които по силата на закона и при липса на направени възражения,
са приложими в отношенията между страните и ги обвързват.
Периодът на корекцията също отговаря на изискванията, тъй като видно от представените
два броя констативни протоколи, същият включва период от 3 месеца, който е по-кратък от
периода между датата на извършване на проверката и датата на монтиране на СТИ.
Посочената установеност по делото обосновава извод за наличието законно основание на
въззиваемата страна да извърши корекция на сметката на въззивника, съобразно с
действащите към датата на проверката ПИКЕЕ.
Предвид горното, възраженията изложени във въззвината жалба се явяват неоснователни и
недоказани. Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 1 104 лева, представляваща
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80
от ГПК, платежно нареждане за паричен превод и договор за правна помощ и съдействие от
29.09.2020г., имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивникът не е релевирал възражение за прекомерност на размера на разноските на
въззиваемата страна. Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените разноски така, както са поискани и в пълен размер.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3779 от 07.08.2020г., постановено по гр.д. №
18984/2019г. по описа на РС Варна, 30 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на “Електроразпределение
Север” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна
Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата в размер на 1 104 лв. /хиляда сто
и четири лева/, представляваща сторените пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8