М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 174/2019 г.
по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд - Девня
обвинителен акт по обвинението срещу П.П.К., ЕГН: ********** за това, че:
През периода от
03.08.2016г. до 02.12.2016 г. в гр.Девня, обл.Варна, действайки в условията на
продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - „служител гише“ в
Пощенска станция „***“, чрез неотчитане на получени парични постъпления в
Пощенската станция „***“ присвоила чужди пари - сумата от 2 792,54 лева,
собственост на „Български пощи“ ЕАД връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от ощетеното юридическо
лице – „Български пощи“ЕАД срещу подс. П. К. за сумата от 871, 58 лева,
представляваща обезщетение за причинени и невъзстановени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
По искане на подсъдимата,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на глава двадесет и седма в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му тя
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума подсъдимата изразява съжаление за извършеното.
Участващия в делото
прокурор поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимата, като счита същото
за безспорно доказано въз основа на нейните самопризнания и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство. Моли съдът да наложи на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което да
бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от
три години. Предлага също така гражданският иск да бъде уважен.
Процесуалният представител на гражданския ищец поддържа
предявения граждански иск и моли съда да го уважи в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Защитникът на подсъдимата изтъква редица
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата – тежко семейно и
материално положение, добри характеристични данни, частично възстановяване на
щетата и в тази връзка моли за минимално наказание. По отношение на гражданския иск защитникът не изразява становище.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. П.К. *** и
била служител в „Български пощи” ЕАД от 2015 г. С трудов договор №
768/19.06.2015г, тя била назначена на длъжност „служител гише“ в Пощенска
станция /началник Пощенска станция IV категория/ с пълно работно време и място
на работа „Пощенска станция ***“.
Съгласно вменените й
задължения посочени в длъжностната характеристика, упражнявайки заеманата
длъжност подс. К. приемала и отчитала парични средства, получавала парични
средства и пощенски ценности и ги съхранявала, инкасирала суми по
възложителство на основание договори за възложителство във връзка с инкасиране
на суми от услуги предоставени на населението - плащане на ел. енергия, плащане
на телефони, плащане на вода, приемала и изплащала суми по пощенски,
телеграфни, пенсионни и международни записи. Това определя качеството й на
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК.
През периода от
03.08.2016 г. до 02.12.2016г. в „Пощенска станция ***“ подс. К. приела парични
средства от извършени продажби, които възлизали в общ размер на 507 780, 93
лева. Наличността на паричните средства в пощенската станция към 02.08.2016 г.
била 3 716, 08 лева. Общата сума от 511 497, 01 се формирала от продадени
ценности, универсални и неуниверсални пощенски услуги, приети парични преводи,
приети суми по договори за инкасиране на сметки на абонати по възложителство и
други. За посочения период, от тази сума подс. К. отчела сумата от 506 470, 47
лева. Реално към 02.12.2016 г. в касата на пощенската станция следвало да бъде
налична сумата от 5 026, 54 лева - разликата от получените и изплатени парични
средства.
Освен паричните
средства и стокови материални ценности към 02.08.2016г. в „Пощенска станция ***“
е имало наличност от билети на Националната лотария за сумата от 2 441, 00
лева. За периода от 03.08.2016 г. до 02.12.2016г. подс. К. е получила такива
билети за сумата от 11 866, 00 лева. Общата сума от 14 307, 00 лева се
формирала от получените билети от Националната лотария. През същия този период подсъдимата
отчела /платила/ сума за билети от Националната лотария в общ размер на 12
297.00 лева, т.е. наличността по счетоводни данни за тези билети следвало да
бъде 2 010 лева - разликата между получените и изплатени билети от Националната
лотария.
Съгласно Заповед № РД-04-597/28.11.2016
г. на Директор дирекция „Вътрешен контрол“ на „Български пощи“ ЕАД на
02.12.2016 г. била извършена финансова ревизия в „Пощенска станция ***“ от свид.
Маргарита Караиванова. Била установена касова наличност 2 581 лева, вместо
наличността по счетоводни данни от 5 026, 54 лева. Разликата между получените и
изплатени парични средства в размер на 2 445, 54 лева, собственост на
„Български пощи“ ЕАД липсвала. Тази сума подс. К. не е отчела по надлежния ред,
а на неустановени дни през периода от 03.08.2016 г. до 02.12.2016 г. задържала
и се разпоредила с нея в свой личен интерес. Липсващата сума се е формирала от
постъпилите приходи от плащане от население на ел.енергия към „Е.ОН-България“,
„БТК“ и други. При същата ревизия била установена наличност на билети от
Националната лотария в размер на 1663 лева, вместо сумата от 2010 лева, която е
следвало да бъде налична по счетоводни данни. Разликата между получените и
изплатени билети на Националната лотария в размер на 347 лева, собственост на
„Български пощи“ ЕАД липсвала. Тази сума подс. К. също не е отчела по надлежния
ред, а на неустановени дни през инкриминирания период задържала и се
разпоредила с нея в своя полза.
Съгласно
заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза установената липса
през периода 03.08.2016 г.- 02.12.2016 г. в „Пощенска станция ***“ възлиза на
сумата от 2 792, 54 лева.
До изготвяне на
заключението от извършената финансова проверка от свид. Караиванова - на 15.12.2016
г. подс. К. възстановила сумата от 792, 54 лева, от които 347 лева от билети на
Националната лотария и 445, 54 лева от липсата на касовата наличност. В
последствие били направени удръжки от трудовото й възнаграждение в размер на 628, 42 лева. Също
така на 23.04.2018 г. и 20.07.2018 г. подсъдимата възстановила на два пъти суми
в размер на от по 250 лева, или общо 500 лева в касата на ощетеното дружество,
видно от представените по делото касови бонове. Така общо възстановената в
патримониума на „Български пощи“ЕАД сума възлизала в размер на 1 920, 96
лева. Невъзстановени останали 871, 58 лева.
Със заповед №
34/23.01.2017г. на Директора на Регионално управление „Североизточен район“ на
„Български пощи“ ЕАД - Варна трудовото правоотношение на обв.К. било прекратено.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимата и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно –длъжностна
характеристика, трудов договор, ССчЕ, доклад №152/2016 г. за извършена
финансова проверка, свидетелски показания. Налице е както фактическа, така и
логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимата и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща
недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимата по начина,
описан в обвинителния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. П.П.К. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 201 вр. чл. 26 ал.
1 от НК, като за времето от 03.08.2016 г. до 02.12.2016 г. в гр. Девня, обл.
Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно
лице – „служител гише“ в Пощенска станция „***“, чрез неотчитане на получени
парични постъпления в Пощенската станция „***“, присвоила чужди пари – сумата
от 2792, 54 лв., собственост на „Български пощи“ ЕАД, връчени в това й качество
и поверени й да ги пази и управлява, поради което и я призна за виновна.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление – през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Деянието е осъществено от
подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, при което тя е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко
ги е целяла. Отнемайки чужди парични средства, които е похарчила за лични
нужди, тя е присвоила чужди пари, които са й били връчени да пази и управлява в
качеството й на длъжностно лице, което качество безспорно е притежавала, заемайки
длъжността „служител гише” в юридическо лице – „Български пощи“ ЕАД, която
длъжност е свързана с пазене и управление на чуждо имущество – пари.
При определяне размера
на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от
подсъдимата деяние, която определи като висока, предвид стойността на
присвоената парична сума, факта, че сумата не е възстановена в цялост, както и
че деянието е извършвано при условията на продължавано престъпление.
От друга страна, като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете чистото й
съдебно минало и добрите й характеристични данни, проявеното съжаление за извършеното,
доброволното частично възстановяване на присвоените средства, тежкото й
материално положение, факта, че сама отглежда двете си деца. Приемайки превес
на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът определи
визираното в разпоредбата на чл. 201 от НК наказание
„лишаване от свобода” в размер между минималния и средния в посока към
минималния – една година.
На основание
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 а ал. 1 от НК съдът
намали с 1/3 така определеното наказание, като наложи на подсъдимата наказание
в размер на осем месеца.
Предвид наличието на
основания за приложението на чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи неговото
изтърпяване с изпитателен срок три години, приемайки, че за превъзпитаването на
подсъдимата и постигане целите на наказанието не е необходимо изолирането й от
обществото. Въпреки високата степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимата деяние данните за нейната личност не
очертават формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения
правопорядък. Не само чистото съдебно минало към момента на извършване на
деянията, но и социалния статус на подсъдимото лице, липсата на лоши
характеристични данни, неговата трудова ангажираност обосновават приложимост на
института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК, съдът
отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва
генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната
санкция.
Съдът
намира, че така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и
целите предвидени в чл.36 от НК да поправи
и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и
да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Предвид превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът не наложи на подсъдимата предвиденото,
наред с наказанието „лишаване от свобода” наказание лишаване от право да
упражнява материална или отчетническа дейност или дейност, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество, като прецени, че това ще попречи на подсъдимата
да работи в настоящата си месторабота и ще влоши и без това тежкото й
материално положение.
Предвид признаването
на подсъдимата за виновна, съдът уважи изцяло предявения срещу нея граждански иск, като я осъди
да заплати на „Български пощи“ЕАД сумата от 871, 58 лева, представляваща
обезщетение за реално причинените имуществени вреди, невъзстановени до момент, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 189
ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимата и направените при досъдебното
производство разноски, както и държавната такса върху стойността на уважения
граждански иск.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: