РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Бургас, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:К. Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20242000500249 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по – въззивна жалба на Ж. Л. Б. от гр.Т., ЕГН
********** против Решение № 92 от 29.01.2024г. постановено от ОС – Бургас
по гр.д. № 1453/2021г. в частта, с която е отхвърлена претенцията му за
сумата над 43 814.96 шв. франка, с която сума са погасени суми по ипотечен
кредит от 16.07.2008г. и договор за потребителски кредит от 16.07.2008г.
между „Юробанк“ АД и Б. С. и С. Н. за периода 2008 – 2017г. и с която сума
ответника Л. В. С. се е обогатила неоснователно до пълния размер от 73
439.00 шв. франка.
Това се установява от показанията на свидетелите – кредитополучатели
– те сочат, че не са платили една вноска, че от самото начало Ж. е погасявал
вноските, че е имало уговорка като се изплати кредита да се прехвърли
собствеността на Ж.. Св. К. и И. потвърждават това – нееднократно са
придружавали Ж. при внасянето на суми в банката. С несъобразяването с тези
показания съдът е допуснал неправилност в решението си – не е съобразил
плащането на 8 525.57 шв.фр. от страна на Ж. Б..
Съдът неправилно е кредитирал показанията на свид. Б. С., който
твърди, че първите 4-5 години те със съпругата си са погасявали вноските.
Договорът за поемане на дълга действително е сключен по-късно – на
19.08.2009г. Другите свидетели са посочили, че от самото начало Б. е
изплащал вноските. Неясно защо съдът е кредитирал показанията
избирателно. По приетата СИЕ се установява, че фигурират вноски от Б.
1
преди включването на договора - от 16.02.2009г., 23.06.2009г. и др.
Съдът погрешно е приел, че свид. С. е продължил да заплаща вноски и
след датата на съглашението – кредитополучателите са се задължили да
прехвърлят собствеността върху процесния имот след погасяване на кредита
срещу поемане от страна на ищеца Б. да изплаща задълженията по кредита. На
практика Б. е бил въведен във владение на имота, извършвал е ремонти в него.
Неприемливо е да се счита, че част от вноските по кредита са били заплащани
от кредитополучателите.
Сочи се, че съдът погрешно е направил заключението си за
погасяването на въпросната сума от 8 525.57 шв.фр. при гореописаната
фактическа обстановка. Ищецът сочи, че поради влошеното финансово
състояние на кредитополучателите е бил сключен договора от 19.08.2009г. и
до 2017г. именно той е погасявал задълженията по кредита. Свид. Н. е
посочила, че не са заплатили нито една вноска. Същата е изяснила обстойно
договорките и около прехвърлянето на задълженията по кредита, както и
собствеността на имота – апартамент в кв.С.. Договорено е при невъзможност
на ищеца да се яви, то С. и Н. ще договарят с Л. С. или М. Б.. С оглед на това
показанията на свид.С. се явяват изолирани и в противоречие с останалите
доказателства. Сочи се, че те са хаотични, непълни, непоследователни.
От експертните заключения се установява, че по сметка на Л. С., от
която са правени вноските по кредита, Б. е превел сумата от 69 156.28 лв., от
която Л.С. е внесла 55 794.10 лв. за погасяване на кредита. Налице е разлика
от 9 019.30 лв. Установява се, че самата тя не е разполагала със средства за
погасяване на кредита. Налага се извода, че макар и вноските да са правени от
Л. С., то за периода 2013 – 2017г. средствата са били осигурявани от Ж. Б..
Парите са били внасяни от името на Б. С. съобразно счетоводните записвания
на банката. Въз основа на експертното становище е направено и заключението
че въпросните 8 525.57 шв.фр. са постъпили от Стоянов, но не е отчетен
договора между него и Б..
Следва да се отбележи, че е налице съществена разлика в сумите – като
внесени по кредита по трите експертни становища, като съдът е отказал да
възприеме най-високата стойност без мотиви, като е приел сумата от 52
340.43 шв.фр. Към експертизата не са представени данните от банката и
страната не е могла да се запознае с тези първични документи и оттам – дали
пресмятанията на в.л. са верни. Това налага необходимостта от събиране на
нови доказателства. Решението не отчита и оставащите по сметка на С. сума
от 9 019.30 лв., която също следва да бъде възстановена. Ищецът е продължил
да погасява задължения по кредита, за което са налице доказателства, но от
друга сметка. Ищецът е изпълнил договорените задължения и е внасял суми
по кредита от началото до м.12.2017г., но не е получил насрещната престация.
Въпреки договореностите Л. С. е прехвърлила имота в своя патримониум и на
практика се е обогатила със средствата на ищеца, вложени по кредита.
По – нататък се прави оплакване от това, че съдът не е разпределил
доказателствената тежест между страните и те не са били в състояние да
2
ръководят поведението си. Изразява се и недоволство от неприети писмени
доказателства надлежно представени по делото с молба от 13.12.2022г.
Оставено е било без уважение искане за снабдяване с удостоверение от
„Юробанк“ за извлечение от банковата сметка, обслужваща кредита – чрез
която ще се установи безспорно какви средства е вложил ищеца Б. за
погасяване на кредита.
В хода на процеса при приемане на последната по делото експертиза в
с.з. се установява, че е налице още една банкова сметка от която е обслужван
процесния кредит. Изследване на същата не е направено, поради което
наложително се явява уважаване на направеното искане. В първото по делото
заседание е отхвърлено искане за прилагане на нотариалната преписка в
цялост и тази по цесията. Същите не биха могли да бъдат заместени с други
доказателства. Направено е искане – да се установи какви задължения са били
заплащани от банковата сметка на ответницата. Направено е било и искане за
лично явяване на ответницата. Страната хронологично излага по заседания
направените от нея искания и получените откази, като оспорва същите като
процесуални нарушения. Моли се за отмяна на отхвърлителната част на
решението и постановяване на уважително решение. Претендират се
разноските. Страната прави доказателствени искания – за допускане на
свидетели, за издаване на съдебни удостоверения, за назначаване на
допълнителна експертиза, да се изискат документите от Банката, въз основа на
която са изготвени експертните заключения. Страната поддържа въззивната си
жалба пред съда чрез упълномощения процесуален представител – адвокат.
Повторно се прави искането за всички доказателствени искания, като същото
се обосновава с разпоредбата на чл.253 от ГПК.
В законоустановения срок по делото е депозиран отговор на въззивната
жалба от Л. В. С.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че няма
доказателства ищецът Б. да е заплащал вноските по кредита. От фактическа
страна се твърди, че приятели на ищеца Б. – Б. С. и С. Н. на 16.07.2008г. са
закупили недвижим имот – апартамент в С. с банков кредит. На 19.08.2008г.
ищецът Б. и С. Н. сключват договор за прехвърляне задълженията по кредита
на ищеца, като той се е задължил да го плаща до пълното погасяване. След
настъпване на възможност за прехвърляне на имота Б. С. и С. Н. ще
договарят с Б. чрез М. Б. и Л. С. за прехвърлянето на имота. Страната оспорва
възможността да се доказва изплащането на кредита с показанията на
свидетели. От 2014 до 2017г. Б. е превеждал на Л. С. суми от сметката си в Г. а
тя от своя страна е превеждала сумите по кредита. На 13.12.2018г. Л. С. е
сключила договор за прехвърляне на вземането, а на 08.07.2019г. е придобила
имота в изпълнение на дълг лично за себе си. Тя счита, че е изплатила на
продавача цялата цена за придобиването на процесния имот и това се
установява от приложените документи. В случая страната счита, че не е
налице увеличаване активите и, от друга страна – намаляне на имущественото
състояние на ищеца Б.. Цитира се практика на ВКС – Решение № 97 от
01.08.2014г. по гр.д. № 1250/2011г. на ВКС – фактическият състав на
3
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД не е изпълнен изцяло когато
обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка на
имуществото на претърпялото обедняване лице. Ако се установи, че
ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да
обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за
ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер -
пазарния наем за процесния имот. Поради това се подчертава, че предявения
от Б. иск срещу Л. С. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД е неоснователен.
При уточняването на претенцията категорично е отречено
съществуването на мандатно правоотношение между него и ответницата /във
връзка с липсата на отчет за извършените преводи/, но е потвърдил
упълномощителната сделка и не е оспорил същата. Ответницата е разполагала
с валидно учредена представителна власт да се разпорежда със средствата,
които й са били изпращани по личната банкова сметка.
Страната твърди, че не дължи заплащане на посочените в исковата
молба суми, като твърди, че е изтекла погасителна давност от 2014г. съответно
– от датата на първоначално превежданите суми по банковата сметка на Л. С.
за редовното погасяване на кредита. Страната прави искане да и бъде
представен приложен документ от въззивника, установяващ плащане по
кредита. Взема се становище по исканията по доказателствата като същите се
оспорват.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адвокат Овагемова като
представител на Л. С.. Същата е оттеглена.
Постъпила е въззивна жалба от Л. С., чрез упълномощения от нея за
целта адвокат против решението на Окръжния съд в осъдителната му част. Не
се оспорва фактическата обстановка по закупуване на имот в кв.С. от Б. С. и
С. Н. с банков кредит и обезпечение на кредита – ипотека. Потвърждава се, че
на 19.08.2008г. ищецът Б. сключил договор със С. Н. за прехвърляне на
задълженията по кредита, като ищецът поел изплащането на задълженията до
пълното му изплащане. Съобразно този договор след настъпване на
възможност за прехвърляне на имота е договорено прехвърлянето на имота,
като това е следвало да стане чрез посочени от Б. лица – ответницата Л. С.
или – М. Б..
Потвърждава се, че владението на имота е предадено на 19.08.2008г.
Страната потвърждава, че от този момент до 13.12.2018г. Б. е изплащал
сумите по кредита. Потвърждава, че са ползвали имота, ремонтирали го,
обзавели го, живеели са в него, заплащали са консумативите. През 2014г. Б. е
заминал за Г. откъдето е изпращал парите на Л. С. за обслужване на кредита.
На 13.12.2018г. С. е сключила договор за прехвърляне на вземането, а на
08.07.2019г. е придобила имота. Възразява против основателността на иска.
Позовава се на съдебна практика – Решение № 97 от 2014г. по гр.д. №
1250/2011г. на ВКС – че фактическият състав по чл.59 от ЗЗД не е изпълнен
изцяло, когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на
разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице.
4
Спестяването на разходи води до обогатяване само в случаи, че разходите са
били необходими и ответникът по иска по чл.59 от ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. Необходимостта от разходите може да е нормативно или
договорно обусловено. От значение е дали осъществяващия фактическото
господство се е ползвал от имота и е спестил по този начин разход, който бе
претърпял. Страната се позовава на съдебната практика и посочва, че е без
значение дали е посочен начина на ползване на вещта нито дали същата
генерира доходи – достатъчно е да се установи, че се намира без правно
основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност
за спестяване на наема, който би плащал за нейното ползване. Ако ответникът
не е реализирал дейност и приходи то това е правно ирелевантно за иска по 59.
На ответникът спестява разходи, които биха били понесени от него. Според
страната неправилно съдът е приел, че общия факт от който произтича
обогатяването, респ.–обедняването е факта на придобиване на недвижимия
имот чрез заплатените от ищеца суми по договора за кредит. Видно от цесията
от 13.12.2018г. с „Юробанк“ Л. С. е сключила договор за прехвърляне на
вземане, като в тази връзка е изплатила 51 896 евро. Страната твърди, че в
случая неоснователно обогатяване няма тъй като обогатяване реално не е
настъпило в патримониума на Л. С.. Ответникът е заплатил по сметка на
банката – кредитор сумата от 51 896 евро, видно от договора за цесия.
Първоинстанционния съд не е изложил съображения, не е отчетена
липсата на доказателства за имущественото разместване – в резултат на което
ответницата С. да се е обогатила за сметка на ищеца. Съдът не се е произнесъл
по основните предпоставки за основателност на исковата претенция и не е
изяснено дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата
произтичат от един и общ факт като в тази насока липсва анализ на
доказателствата. С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за
ангажиране на отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на друг. Според страната иска е неправилно квалифициран по чл.59 от
ЗЗД. Неоснователността на иска произтича и от друго - ищецът от самото
начало е отрекъл съществуването на мандатно правоотношение между него и
ответницата, не е потвърдил съществуването на упълномощителна сделка и не
е оспорил същата като по същата на ответницата да е била делегирана
представителна власт. Не са релевирани каквито и да е възражения че
упълномощителната сделка е недействителна, поради което се установява, че
ответницата е разполагала с валидно учредена представителна власт да се
разпорежда със средствата, които и изпращал и в тази връзка е настъпило
обедняването му. Страната излага съображенията си, че иска по чл.59 ал.1 от
ЗЗД е процесуално допустим в случая, но по същество е неоснователен. Моли
се за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на Л. С. от страна на ищеца Ж.
Б.. Въззивната жалба се оспорва като неправилна и незаконосъобразна.
5
Поддържа се правилността на решението в неговата осъдителна част. Сочи се,
че безспорно установено по делото е, че единствения платец на кредита е
ищеца Б.. Безспорни са фактите по закупуване на имот в кв.Сарафово от Б. С.
и С. Н. с банков кредит, техните договорки с ищеца Б. за погасяване на
кредита и впоследствие – закупуване на процесния имот. Страната сочи, че Л.
С. се е възползвала от отсъствието на Б. от страната и е прехвърлила имота на
свое име, възползвайки се от платените от Б. парични средства. В случая е
налице непряка престация и хипотезата правилно е подведена по чл.59 ал.1 от
ЗЗД. Страната сочи, че в случая не е налице пряко преминаване на активи
директно от имуществото на обеднелия Ж. Б. към това на Л. С.. Ответницата
С. е прехвърлила собствеността върху имот, който е бил придобит с банков
кредит изплащан от ищеца. Ищецът е посочил, че за да е налице за чужда
сметка не е необходимо пряко преминаване на актив от имуществото на
обеднялото лице в имуществото на получателя. Последнишят може да се
обогати както е в случая – като получи нещо направо от трето лице или като
се намали негов пасив поради това, че трето лице даде нещо на другиго. В
този случай правна възможност на ищеца да се защити с иск на друго
основание спрямо друго лице не го лишава от правото на иска от
неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него. В процесния
случай се установява, че кредита е редовно погасяван, не се е стигало до
предсрочна изискуемост, поради което не е било наложително цедиране на
вземането от Банката. Ответната страна не е заплащала тези вноски, но се е
възползвала при прехвърлянето на имота от платените вече по кредита 52
340.43 шв.фр. Общия факт е прехвърлянето на собствеността в патримониума
на ответницата С. като по този начин С. се възползва от вноските по кредита, а
с прехвърлянето лишава ищеца от възможността да го получи като престация
срещу заплащаните от 2008г. вноски.
По отношение на направеното възражение за погасителна давност по
отношение на вноските – същото се оспорва и страната се позовава на
практиката на ВКС – че вземането е изискуемо от дена на разместване на
благата и не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Разместването в случая е с договора за цесия и
прехвърлянето на имота на ответницата, като от този момент започва да тече
давността за ищеца, а не е е обвързан с времето на погасяване на месечните
вноски. Оспорва се начина по който се тълкува съдебната практика от
ответната страна, както и нейната неотносимост. Ответницата С. е съзнавала,
че погасява кредитни вноски с парите на ищеца, прави това от негово име и за
негова сметка, съзнателно се е възползвала да увеличи патримониума със
стойността на имота като лишава едновременно това Б. от възможността да
получи престацията срещу която е предоставял пари за вноските по кредита.
Оспорват се като неправилни възраженията на ответницата относно
неправилното разпределение доказателствената тежест между страните.
Оспорват се твърденията за неправилна квалификация на спора, за евентуално
учредяване на представителна власт от ищеца. С договора с
6
кредитополучателите ищецът само е посочил лица за съдействие за
финализиране на сделката при положение, че лично не може да се яви, никъде
обаче не може да се установят данни, че е учредявано упълномощаване,
властнически актове за представителство. Моли се за отхвърляне на жалбата.
Правят се искания по доказателствата, като се взема отношение по
направените вече с въззивната жалба както и нови такива - формулирано е
отново искането за допълнителна ССчЕ, за представяне на първичните
счетоводни документи, прави се искане за лично явяване на ответника в с.з. за
отговаряне на въпроси.
Постъпила е и частна жалба от Ж. Б. против определение № 778 от
21.03.2024г. касаещо разноските по делото. Страната сочи, че фактическата и
правна сложност обуславят присъждане на посочения размер в списъка – 14
500 лв. Ответникът не е възразил по размера. С оглед отхвърлителната част се
дължи сума в размер на 9 395.03 лв. Действията на съда по определяне на
хонорар при непротивопоставяне на другата страна се квалифицират като
незаконосъобразни. Претендира се присъждане на сумата от 9 395.03 лв.
Съответно депозиран е отговор на частната жалба от страна на
ответницата Л. С.. Страната поддържа Определение № 778 от 21.03.2024г. На
първо място се сочи, че според договора адвокатът оказва безплатна
адвокатска помощ и на осн. чл.38 от ЗА тогава размерът се определя от съда.
При тези условия не може да се търси икономическа облага. Страната оспорва
претенцията за хонорар от 9 395.03 лв. и сочи, че това противоречи на добрите
нрави, справедливостта и морала. В случая не следва да се допуска
неоснователно обогатяване. Нарушават се установените граници за
упражняване на субективни права и основни принципи на гражданския
процес. Обосноваността и справедливостта на адвокатските възнаграждения
изисква съобразяване с двата критерия – обем и сложност на извършената
дейност. В случая договорът е сключен след 4.11.2022г. поради което относима
е редакцията на Наредбата след тази дата. Пространно се разисква проблема
и от гледна точка на СЕС. В случая е осъществено процесуално
представителство в три съдебни заседания. Решението е от 29.01.2024г. и това
обуславя задължителното съобразяване с решението на съда на Европейския
съюз по дело С-438/22 от 25.01.2024г. поради което страната претендира
възнаграждението да бъде редуцирано съобразно реално осъществената
дейност.
Постъпила е частна жалба от Л. С. против Определение № 778 от
21.03.2024г., с което съдът е постановил в полза на процесуалния
представител на ищеца сумата от 6 413.65 лв. На първо място се изтъква
обстоятелството, че адвокатът е оказвал безплатна правна помощ по чл.38 от
ЗА и в този случай размера на възнаграждението се определя от съда.
Изложени са пространни обстоятелства досежно необосноваността на размера
на определеното възнаграждение. При тези условия не може да се търси
икономическа облага. Страната оспорва претенцията за хонорар от 6 413.65
лв. и сочи, че това противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала.
7
В случая не следва да се допуска неоснователно обогатяване. Нарушават се
установените граници за упражняване на субективни права и основни
принципи на гражданския процес. Обосноваността и справедливостта на
адвокатските възнаграждения изисква съобразяване с двата критерия – обем и
сложност на извършената дейност. В случая договорът е сключен след
4.11.2022г., поради което относима е редакцията на Наредбата след тази дата.
Пространно се разисква проблема и от гледна точка на СЕС. В случая е
осъществено процесуално представителство в три съдебни заседания.
Решението е от 29.01.2024г. и това обуславя задължителното съобразяване с
решението на съда на Европейския съюз по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
поради което страната претендира възнаграждението да бъде редуцирано
съобразно реално осъществената дейност.
Съответно – депозиран е от ищеца Ж. Б. отговор на частната жалба на
Л. С. от името на процесуалния представител - адв. Л. – П.. Същата оспорва
изложеното в жалбата и конкретно – че участието и по делото се свежда до
процесуално представителство в три съдебни заседания. Адвокатът посочва,
че е взела участие в седем заседания. Обосновава фактическата и правна
сложност на делото. Адвокатът посочва, че е положил максимум усилия и
труд, за да съдейства на ищеца за постигане на крайния резултат – присъждане
на сумата от 43 814 шв. фр. Изложеното от адвоката на ответницата относно
участието само в три съдебни заседания сочи на непознаване на процеса в
задълбоченост. Въпреки прилагането на списък с адвокатски разноски от 14
500 лв. от страна на ответника и неговия процесуален представител не са
постъпили възражения.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивните жалби са редовни,
подадени от страни с право на жалба в рамките на предвидения от закона
преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция – следователно – същите са допустими и следва да
бъдат разгледани в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По отношение на исканията по доказателствата: Процесуалният
представител на ищцовата страна е направил искания по доказателствата в 14
пункта – допълнителен разпит на свидетел, очна ставка, разпит на нов
свидетел, издаване на удостоверения за снабдяване с други документи,
допускане на допълнителна ССчЕ и др. Пред първоинстанционния съд делото
е образувано през 2021г., процесуалният представител на ищцовата страна
както сам заявява е участвал в седем съдебни заседания – т.е. - страната е
разполагала с възможност всички тези искания да бъдат направени пред
първоинстанционния съд. Исканията не се обосновават в каква връзка са
направени, нито се обосновава наличието на предпоставките за допускане на
същите съгласно разпоредбата на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Поради това съдът намира същите за преклудирани и несвоевременно
направени, необосновани и намира, че следва да ги остави без уважение.
След преценка на доказателствата съдът приема за установено
8
следното:
Производството по първоинстанционното гр.д. № 1453 за 2021 год. по
описа на ОС – Бургас е било образувано по исковата молба на Ж. Б. против Л.
С..Ищецът сочи, че по споразумение от 19.08.2009г. с третите лица – С. Н. и Б.
С. е поел задължение за изплащане на месечните погасителни вноски по
кредит към „Юробанк България“АД по договор за кредит от 16.07.2008г.,
който е бил използван за закупуването на недвижим имот – апартамент в
кв.С., гр.Б.. Имало е уговорка този имот да бъде прехвърлен в един по-късен
момент. Ищецът е превеждал парите по банков път на ответницата С., а тя е
превеждала същите в банката за погасяване на кредита. Ищецът твърди, че до
2017г. е изплатил 73 439 шв.франка, или – 130 481.90 лв. На 08.07.2019г.
ответницата е придобила собствеността на процесния апартамент, като се е
легитимирала като кредитор на С. Н. и Б. С. изплатил задължения на същите
към банката в размер на 51 895 евро. Ищецът твърди, че ответницата се е
обогатила със сумата от 73 439 шв.франка, с която той е обеднял. Твърди, че
неоснователното обогатяване се изразява и в спестяване на разходи от
ответника за сметка на ищеца, тъй като е налице посоченото плащане от
ищеца. Претендира връщане на сумата от 73 439 шв. франка ведно със
законните последици.
С ОИМ ответницата Л. С. е оспорила исковата претенция. Тя твърди, че
ищецът е погасявал един чужд дълг, но няма начин как със заявената
претенция да се иска отстъпване на правото на собственост по отношение на
недвижим имот за който се твърди, че е следвало да бъде прехвърлен на
ищеца, а същият е прехвърлен на ответницата. Отделно се твърди, че
ответницата е закупила имота за 51 896 евро – или 101 499.73 лв., т.е. – ако се
приеме, че незаконосъобразното разместване на блага между страните се
изразява в стойността на придобития имот, то това обедняване на ищеца за
сметка на ответника няма как да бъде в размера на платените от ищеца суми, а
само до платената от ответницата цена на имота. Ответницата твърди, че не е
налице хипотеза на неоснователно обогатяване – неоснователно разместване
на блага между правните сфери на страните по делото. Според страната
твърдението на ищеца, че неоснователното обогатяване на ответника се
изразява в спестяване на разходи по придобиването на имота е
неоснователно, тъй като е видно, че ответникът не си е спестил такива
разходи, тъй като срещу това ответникът се е отказал от имуществоното си
право да получи дължима и от прехвърлителите сума в размер на 51 896 евро.
При условия на евентуалност се прави възражение за погасяване на иска по
давност. Възразява се и по присъждане на сума в швейцарски франкове на осн.
чл.24 от ЗБНБ.
В с.з. на 14.02.2023г. е прието изменение на претенцията от ищеца –
добавяне на ново основание – ищецът твърди, че с ответницата е имал
сключен договор за поръчка по силата на който ответницата се е задължила
да погасява договора за кредит със сумите, изпращани и от ищеца, също така
да сключи и договор за цесия от името на ищеца, както и да придобие от
9
името и за сметка на ищеца недвижимия имот закупен със средствата по
договора за кредит след което да го прехвърли в патримониума на ищеца.
Ищецът твърди, че договорът е неформален, прекратен е устно поради
неизпълнение на договора, а ищецът претендира връщане на сумите, платени
по този договор – в размер на процесната сума.
Ответницата е оспорила и този иск, като се позовава на нищожността
на такъв договор поради липса на форма, тъй като в случая е изискуема
писмена форма.
Съдът е анализирал изискуемите предпоставки на хипотизата на
неоснователното обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД: - 1.Разместване на
имущество в патримониума на ищеца и ответника; 2.Корелативна връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича
от общи факти; 3.Липса на правно основание за разместването на имущество;
4.Липса на друго основание за защита на обеднелия ищец.
На първо място – установява се, че за периода 2008 – 2017г. ищецът е
обеднял с изплатената от него сума, плащайки кредитните вноски. По
отношение на размера съдът е приел за доказан размера от 43 814.96 шв.
франка – съобразно последното заключение от съдебно икономическата
експертиза. Приета е за платена от Б. С. сума от 8 525.57 шв. франка – по
отношение на нея ищецът не е представил доказателства, че я е платил.
По-нататък съдът е анализирал в какво се състои обогатяването на
ответницата. Същата е закупила цесията от банката което и е дало
възможността да сключи договора за придобиване на недвижимия имот, като
вместо да заплаща цената за имота е погасен дълга по цесията. Цената която е
заплатила е всъщност цената, платена на банката за цедираното и вземане.
Намалянето на имуществото на ответницата е в отношенията и с банката, на е
с ищеца. Банката се е удовлетворила изцяло по договорите за кредит.
Платеното от ответницата като цена съдът е приел, че не следва да се
приспада, съдът е приел, че основателно се търси платеното от него по
кредитите. Що се отнася до възражението за погасителна давност, съдът е
отчел, че 5 г. давност започва да тече от разместването на благата.
Сключването на цесията от ответницата и придобиването на имота се случва
през 2018г. и 2019г., а иска е заведен на 25.08.2021г. – следователно към
момента на завеждането на иска не е изтекла петгодишна давност за търсене
на сумата. С придобиването на апартамента настъпва и неоснователното
разместване на благата, защото ищецът е загубил възможността да придобие
този имот, заради който извършва погасяването на кредита. Поради това
възражението в тази насока е прието от съда за неоснователно. За
неоснователно е преценено и възражението за присъждане на сумите в
български лева. Погасяването от страна на ищеца е ставало в швейцарски
франкове, поради което сумата му се дължи в тази валута – съобразно ТР № 4
от 29.04.2015г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГТК. Разноските са
присъдени съобразно уважената и отхвърлена част от претенцията. В тежест
на ответницата са присъдени държавна такса върху уважената част на иска и
10
разноските за експертизи.
Жалбите са редовни и допустими.
По основателността на същите съдът съобрази следното:
Не се спори по следната фактическа обстановка:
Семейството С. Н. и Б. С. на 16.07.2008г. закупуват апартамент в гр.Б.,
кв.С. с банков ипотечен кредит от същата дата. На 19.08.2008г. въззивникът –
ищец – Ж. Б. сключва договор с кредитополучателите – собственици на имота,
въз основа на който поема задълженията за погасяване на кредита с
уговорката при настъпване на възможност имота да му бъде прехвърлен.
Владението на процесния имот е предадено на 19.08.2008г. От този момент
нататък той живее в него с ответницата Л. С., като са обзавели апартамента и
са живеели в него. През 2014г. Б. заминава за Г., като оттам превежда парите за
погасяване на кредита по българска банкова сметка на името на Л. С..
На 13.12.2018г. Л. С. сключва договор за цесия с Банката – кредитор, а
на 08.07.2019г. придобива имота в изпълнение на дълг, но лично за себе си.
Ищецът Б. претендира от ответницата С. заплащане на платените от него суми
за погасяване на кредита, докато Л.С. възразява че тя е изплатила на продавача
цялата сума за придобиването на процесния имот, изразява становището, че в
резултат на прехвърлянето активите и не се увеличават, като в крайна сметка
не е налице неоснователно обогатяване.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.59
ал.1 от ЗЗД и е присъдил на ищеца сумата от 43 814.96 швейцарски франка. За
останалата част от претенцията е счел, че същата е недоказана.
На първо място – по въззивната жалба на Л. С. съдът намира същата за
неоснователна и недоказана. Тезата, че не е налице хипотезата на
неоснователно обогатяване настоящата инстанция намира за несъстоятелна, а
цитираната съдебна практика за неотносима. По категоричен начин се
установява, че за един времеви период – м.07.2008 – 13.12.2018г. ищецът е
погасявал месечните вноски по кредит, със средствата от който е придобит
процесния апартамент в кв.С.. Плащанията са правени от ищеца Б. с цел да
придобие в един бъдещ момент собствеността върху този недвижим имот.
Собствеността обаче е придобита от ответницата Л. С.. Безспорно е, че същата
се е обогатила и с частта от стойността на процесния имот, която е била
изплатена от ищеца Б.. Очевидно е, че ищецът Б. е обеднял с изплащането на
тези суми в продължение на повече от десет години, а ответницата – се е
обогатила със стойността на апартамента, която е била изплатена от Б..
Действително тя е заплатила по цесията цена на вземането от
кредитополучателите С. и Н., но това плащане покрива частично както
кредита, така и стойността на недвижимия и имот. Плащането на цесията към
Банката не покрива изцяло нито стойността на кредита, нито стойността на
процесния недвижим имот. С изплащането на тази сума /представляваща
цената на цесията по частичния остатък от кредитите/ Банката – кредитор е
получила цялостно удовлетворение по двата договора за банкови кредити със
С. и Н., безспорно имуществото на ответницата се е намалило, но само в
11
отношенията и с банката, не и с ищеца Б.. В случая кредитът не е бил обявен
за предсрочно изискуем и е неясно защо е била извършена цесия, не са
известни мотивите на Банката – кредитор тъй като вноските са били
заплащани редовно и няма никакво просрочие. Л. С. е действала за сметка на
ищеца Б. – тя не е трето неизвестно лице. Тя е посочена в процесния договор
между Б. и кредитополучателите С. и Н., като лице за контакт със задачата да
съдейства за финализиране на сделката и то при невъзможност на ищеца да се
яви за прехвърляне на имота пред нотариус - следователно цялата фактическа
обстановка по отношенията на Б. с кредитополучателите и е била известна,
както и е била и ясна самата нейна роля в тези отношения.
Тя е знаела за уговорката апартамента да бъде прехвърлен именно на Б.
и е извършила очевидно сделката с ясно съзнание, че ощетява Ж. Б. по този
начин. И настоящата инстанция намира, че обогатяване в имуществото на Л.
С. е настъпило и това обогатяване се равнява на заплатените от Ж. Б. кредитни
вноски в периода от подписване на договора до края на 2018г., които парични
вноски са трансформирани в стойността на недвижимия имот, придобит от
нея. В противен случай тя би следвало да намали своя патримониум и
имущество с равностойния паричен еквивалент на заплатените от Б. суми при
обичайно заплащане стойността на процесния имот. С оглед на това
претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД на ищеца Б. е основателна. Въззивната жалба
на Л. С. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Възраженията на ищеца Ж. Б. във въззивната му жалба досежно
кредитирането на показанията на свидетелите следва да се имат предвид
съобразно всички събрани по делото доказателства: Показанията на
свидетелите Н., К. и И. сочат, че семейството – кредитополучатели – С. и Н.
изначално не са имали средства за покриване на задълженията по
ежемесечните вноски по кредитите. Сочи се, че Ж. Б. е имал проблеми с
банките, без да се поясняват какви. Същите обаче са били препятствие той да
ползва заемни средства по кредит от банка. Същевременно с Л. С. желаели да
придобият недвижим имот. Установява се, че С. и Н. са влезли в облигационни
правоотношения с Банката – кредитор и са придобили правото на собственост
върху апартамент в кв.С., съответно ипотекиран в полза на Банката за
обезпечаване на поетите задължения. Между ищеца Б. и кредитополучателите
е бил сключен договор, по силата на който той е поел задължението за
заплащане на вноските по кредита безусловно като уговорката е при наличие
на възможности да му бъде прехвърлено и правото на собственост върху
имота.
Ответницата Л. С. е предвидена като лице осъществяващо контактите
между тях и за съдействие при невъзможност от страна на Б. да се яви лично
пред нотариус за придобиване на собствеността. Тези договорки се подкрепят
от обективното предаване владението на процесния апартамент на Ж. Б. още
на 19.08.2008г. – когато е сключен и договора между него и
кредитополучателите.
Фактите сочат на извода, че ищеца Б. е реалния ползвател на
12
средствата по кредита и приобретател на апартамента в кв.С.. Очевидно
същият е имал проблеми /за които нееднократно се споменава в показанията
на свидетелите/ за евентуално ползване на кредит от Банката – кредитор и
поради това не е могъл лично да влезе в облигационноправна връзка по
договор за заем с Банката и да придобие лично правото на собственост върху
имота, закупен със заемни средства от Банката. Следователно
кредитополучателите Б. С. и С. Н. са фигурирали като титуляри по договора за
кредит и като купувачи на апартамента като са действали в интерес на Ж. Б. и
не са имали намеренията /анимус/ нито да се задължават по договора за
кредит, нито да придобиват собствеността на процесния недвижим имот.
Изхождайки от тези обстоятелства съдът намира, че показанията на
свидетелите Н., К. и И. следва да се кредитират преимуществено. Вж.
показанията на свид. К.: - „ …кредитът се плащаше от Ж. от самото начало…
известно ми е, че апартаментът беше взет чрез трето лице, а Ж. трябваше да
плати кредита. След като Ж. изплати кредита, той трябваше да получи
кредита за това нещо и апартаментът да бъде прехвърлен на него. Такава беше
уговорката…. Виждал съм го да ходи до банката, защото сме ходили заедно.
Виждал съм, че превежда пари. Бележките, с които е извършено плащането
съм ги виждал, като влизаше и се качваше в колата.“
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията само на свид. Б.
С.. Налице са обаче показания на други грима свидетели, съобразно които
може да бъде обоснован извода, че ищецът Б. реално е заплащал сумите по
кредита от самото начало и сумата от 8525.57 шв. франка действително са
заплатени от него, независимо, че като платец фигурира Б. С.
Свид. Н. сочи, че те не са имали никакви средства за погасяване на
кредита. Преценени в съвкупност доказателствата сочат, че реалния заемател
и приобретател на имота е Ж. Б., който влиза във владение на имота от самото
начало след придобиването му. Ето защо съдът намира въззивната жалба в
частта и досежно сумата от 8 525.57 шв. фр. за основателна, поради което
отхвърлителната част на обжалваното решение в тази част следва да бъде
отменена и тази сума да бъде присъдена допълнително на ищеца Б., като
общата сума която следва да му се присъди ведно с първоинстанционното
решение възлиза на 52 340.43 шв. франка.
Същото се отнася и за сумата от 9019.30 лв.: - по безспорен начин се
установява преведената общо сума през годините от Б. на Л. С. както и
внесените от Л. С. вноски по кредита.
По експертното заключение се установява, че е налице разлика между
постъпилите от Б. към Л.С. суми и превежданите по кредита от Л. средства –
именно в размер на 9019.30 лв. Тази сума реално е изплатена от ищеца Ж. Б.
на Л. С. и със същата той също така се е обеднил. Същевременно тя е
останала в патримониума на Л. С.. Независимо, че от събраните по делото
доказателства не е изяснено за какви цели са били ползвани тези пари, те така
или иначе са постъпили в нейния патримониум и няма доказателства да са
били върнати обратно на ищеца. Въпросната сума в размер на 9019.30 лв. е
13
престирана от ищеца Б. с намерение да се погасяват вноските по кредита. Без
значение е за какво са употребени тези пари от страна на ответницата Л. С.. Те
са престирани с намерението за погасяване на кредитите и поради това не
следва да се отделят от останалата сума. Тази сума пари в размер на 9019.30
лв. също подлежи на връщане обратно на ищеца, независимо от това че не се
установява по категоричен начин, че не е била внесена за погасяване на
кредитите от страна на ответницата С.. Реално тя е влязла в патримониума на
ответницата без да се доказва някакво друго основание /извън установеното, а
именно - за погасяване на кредитите/ за получаването на сумата от нейна
страна и поради това следва да бъда осъдена да я върне на ищеца ведно с
останалата сума в швейцарски франкове. По този начин отхвърлителното
решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта за
горепосочените суми – 8 525.57 шв. франка и 9019.30 лв. като ответницата
бъде осъдена да заплати същите на ищеца Б. ведно със законните последици –
лихва и разноски.
В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено –
не се установяват основания за отмяна на отхвърлителната част над
горепосочените суми и за уважаване на въззивната жалба на Ж. Б. в по-висок
размер.
Що се отнася до частната жалба на ищеца Ж. Б. против определението
на съда по чл.248 от ГПК досежно искането за допълнително присъждане на
сумата в размер на 9 395.03 лв., както и частната жалба на Л. С. против
същото определение в частта, с която са присъдени разноски в размер на 6
413.65 лв. то настоящата инстанция намира, че акта на съда е правилен и
законосъобразен. Първоинстанционният съд въз основа на нормативната
уредба и максимално обективно е присъдил разноски в полза на ищеца
съобразно уважената част от претенцията. Не са налице предпоставки за
извършване на корекция на присъдената сума – нито към завишаване, нито
към намаляване. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от
окръжния съд мотиви и съображения при определяне на разноските –
адвокатско възнаграждение за Ж. Б.. Изложените от страните доводи не
обосновават промяна на размера. Поради това частните жалби и на двете
страни следва да бъдат оставени без уважение.
Съобразно присъдените допълнително суми следва да бъдат изменени
и присъдените на страните разноски, съответно – такси. Присъдената на
процесуалния представител на ищеца Б. сума от 6413.65 лв. следва да бъде
увеличена.Присъдената сума в повече възлиза на 8525.57 шв. фр. – или по
приетия фиксинг за 25.08.2021г. – 15 516.54 лв., която сума ведно с 9019.30
лв. възлиза общо на 24 535.84 лв., която от цялата от 133 750.04 лв. възлиза на
увеличение с 18.34 %. Съответното увеличение на разноските –
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
извършено със сумата от 1834 лв. /18.34 % от 10 000.44 лв. Пропорционално
със същия процент следва да бъдат намалени присъдените разноски в полза на
Л. С. - с 830.98 лв. съответно – на 996.74 лв. като в тази част обжалваното
14
решение следва да бъде отменено. Допълнителната държавна такса в тежест
на Л. С. възлиза на 981.44 лв.
Пред настоящата инстанция обжалваемия интерес за ищцовата страна
възлиза на 53 915.75 лв. При уважаване на претенцията по жалбата в размер
на 24 535.84 лв. частично в процентно изражение е 45.5% - уважаване и 54.5%
- отхвърляне. Ищцовата страна ползва правни услуги по чл.38 от ЗА и следва
да се определи дължимото възнаграждение за процесуалния представител
пред инстанцията: при интерес от 53 915.75 възнаграждението възлиза на
4963.20, като съобразно уважената част от 45.5% то възлиза на 2258.26 лв. –
за адв. Л. – П..
Пред инстанцията Л. С. е направила разход от 12 500 лв. за адвокат
съобразно договора за правна помощ и списъка по чл.80 от ГПК. Сумата не е
диференцирана съобразно въззивната жалба на страната и защитата срещу
въззивната жалба на ищеца, следователно следва да се приеме, че се отнася
частично за въззивната жалба на страната и по защитата срещу въззивната
жалба на ищеца – общо за цялостния материален интерес в размер на 133
750.044 лв. Въззивната жалба е насочена срещу уважителното решение с
размер на присъдената сума от 43 814.96 шв. фр. или 79 743.23 лв., която е
неоснователна и разноски в тази част не следва да се присъждат. Следва на
страната да се присъдят разноски - частично от платеното възнаграждение за
отхвърлената част от 54.5% от материалния интерес пред въззивната
инстанция за ищеца /общо 53 915.75 лв./ – или 29 384.08 лв. /отхвърлена част/,
която сума представлява 21.97% от цялата сума от 133 750.044 лв.
/цялостната претенция/: - или се дължи за разноски 21.97% от 12 500 лв. - т.е.
сума в размер на 2 746.25 лв. – в полза на Л. С. за направените разноски –
заплатено възнаграждение за адвокат пред инстанцията.
Съобразно гореизложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 92 от 29.01.2024г. постановено по гр.д. № 1453
по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която иска на Ж. Л. Б., ЕГН
**********, от гр.Т. против Л. В. С., ЕГН ********** е отхвърлен за размера
над уважения от 43 814.96 шв.франка за размера от 8 525.57 шв.фр. и за
сумата в размер на 9 019.30 лева, които суми представляват погасени от Ж. Л.
Б. суми по договори за кредит, сключени между „Юробанк и Еф Джи
България“АД и Б. С. и С. Н. за периода август 2008 – декември 2017г., с която
сума Л. В. С. се е обогатила неоснователно ведно със законната лихва върху
тези суми от 25.08.2021г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с
която Ж. Б. е осъден да заплати на Л. С. съдебни разноски – възнаграждение за
адвокат в размера над 996.74 /деветстотин деветдесет и шест лв. и 74 ст./ лева
/отменя за сумата от 830.98 лв./, като вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, от гр.Бургас да заплати на Ж. Л.
15
Б., ЕГН **********, от гр.Т. сумите в размер на 8 525.57 /осем хиляди
петстотин двадесет и пет цяло 57 стотни/ шв.фр. и 9 019.30 /девет хиляди и
деветнадесет цяло и 30 стотни/ лева, които суми представляват погасени от
Ж. Л. Б. суми по договори за кредит номер HL 40387 и с номер HL 40391 от
16.07.2008г., сключени между „Юробанк и Еф Джи България“АД и Б. С. и С.
Н. за периода август 2008 – декември 2017г., с която сума Л. В. С. се е
обогатила неоснователно, като е имала възможност да придобие от банката
вземането по цитираните договори за кредит и придобие недвижимия имот,
ипотекиран в полза на банката, ведно със законната лихва върху тези суми
начиная от 25.08.2021г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 29.01.2024г. постановено по гр.д.
№ 1453 по описа на Окръжен съд – Бургас в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ж. Л. Б., ЕГН
**********, от гр.Т. против определение № 778 от 21.03.2024г. на окръжен
съд – Бургас по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. В. С., ЕГН
**********, от гр.Б. против определение № 778 от 21.03.2024г. на окръжен
съд – Бургас по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, от гр.Б. да заплати на адвокат Й.
Л. – П. допълнително сумата в размер на 1834 /хиляда осемстотин тридесет и
четири/ лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА пред
първоинстанционния съд съобразно увеличаването на присъдената претенция.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, от гр.Б. да заплати на адвокат Й.
Л. – П. сумата в размер на 2258.26 /две хиляди двеста петдесет и осем лева и
26 ст./ лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, от гр.Б. да заплати на
Апелативен съд – Б. допълнителна държавна такса в размер на 981.44
/деветстотин осемдесет и един лева и 44 ст./ лева.
ОСЪЖДА Ж. Л. Б., ЕГН **********, от гр.Т. да заплати на Л. В. С.,
ЕГН **********, от гр.Б. сумата в размер на 2 746.25 /две хиляди
седемстотин четиридесет и шест лева и 25 ст./ лева направени по делото
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
В частта, с която частните жалби на страните против определението по
чл.248 от ГПК са оставени без уважение настоящият акт с характер на
определение е окончателен и не подлежи на обжалване.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17