№ ………………../…………………….2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров Членове: Евелина
Попова Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно
дело № 2394
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във
вр. с глава ХІІ от АПК и е образувано по жалба на „Б. Био” ЕООД,представлявано от
управителя Д.Х. Б. , против решение № 72/29.05.2019 г. по НАХД № 302/2018 г. по описа на ДРС, с което е потвърдено издаденото от началника на Митница-Варна НП №
116/23.08.2018 г. Развити са в касационната жалба
доводи за постановяване на обжалваното решение в противоречие с правилното приложение
на материалния закон,поради неправилно
прилагане на Обяснителните бележки към
Хармонизираната система за позиция 44.19 ; погрешното възприемане на последните
като източник на правото; неправилно прилагане на правило 3/б от Общите правила
за тълкуване на Комбинираната номенклатура /КН/ ; неправилни изводи на въззивния
съд по отношение липсата на акредитация на Централната митническа лаборатория и
по отношение на извършената по делото съдебно-химическа експертиза. Иска се отмяна
на въззивното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
упълномощения адвокат Д.Д..
Ответникът Териториална дирекция „Северна морска” към Агенция
Митници,чрез упълномощения юрисконсулт К. изразява становище за оставяне в сила
на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима
като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя
е основателна.
С обжалваното пред въззивния съд НП, на основание
чл.234,ал.2,т.1 във
вр. с чл.234,ал.1,т.1 от З-на митниците /ЗМ/ е наложена на касатора имуществена санкция в размер на 4913,61 лв. лв. – затова,че на 12.06.2017 г. в МП2002
Варна Запад с митническа декларация № 17ВG002002Н0070311/12.06.2017 г.
дружеството е декларирало стока №1, описана като бамбукови чаши – 32800 бр. с тарифен
код ********** с вносно мито 0 % , вместо коректния код по Тарик ********** с
мито 6,5 % ,като по този начин е избегнало заплащането на част от дължимите
публични държавни вземания в общ размер на 4913,61 лв., от които 4094,68 лв.
мито и 818,93 лв. ДДС, чийто размер не
надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката,която е в размер на
62 995,11 лв.
За да потвърди НП, ДРС е приел,че същото е издадено от компетентен
орган при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. По приложението на материалния
закон, въззивният съд е приел,че посоченият в НП код по Тарик ********** е
правилен, предвид фактическата
констатация за съдържание на меламинова смола в стоката надхвърлящо 15 % , съобразно която правило 3/б от „Общите правила за тълкуване на КН” е приложено в смисъл,че основният компонент
определящ характера на стоката е синтетичната пластмаса,поради което
процесните чаши представляват изделие от пластмаса.
Касационният съд намира,че
въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон – налице е заявеното
касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК,налагащо отмяна на
обжалваното решение. Основателно е възражението на касатора,че изготвените от
Комисията Обяснителни бележки към КН и тези изготвени от Световната митническа
организация към Хармонизираната система, не представляват източник на правото –
същите единствено служат за значително
подпомагане тълкуването на обхвата на различните позиции,без обаче да имат
правно задължителна сила. В тази връзка ,неправилно е извършеното от ДРС
тълкуване на Обяснителните бележки към
Хармонизираната система за позиция 44.19, както и неправилен е изведеният въз
основа на тях извод за приложимост на правило 3/б от „Общите правила за тълкуване на КН”. В таблица № 5 от назначената и извършена в хода
на въззивното производство съдебно-химическа експертиза е дадено заключение за характеристиките и свойствата на двата
съставни материала от които е изработена процесната стока – растителни влакна
и свързващо вещество /меламинова смола/,
определящи материала на стоката като композитен такъв. Коментирайки
експертизата, ДРС е приел за установено,че съдържанието в продукта на
растителни влакна е около 70%, а на меламинова
смола около 25 %. Тази фактическа
констатация съответства на останалите събрани по делото писмени
доказателства,но като е отдал превес на чисто количествения критерий за
съдържание на меламинова смола над 15 % , в нарушение на материалния закон
въззивният съд е пренебрегнал останалите установени със заключението на вещото
лице релевантни факти,според които меламиновата смола определя само две
свойства на продукта – защита от заобикалящата среда /водоустойчивост/ и
стабилност на размерите /осигуряване на формата/, а растителните влакна
определят останалите 7 свойства – термоустойчивост /ниски и високи температури/
; плътност ; биоразградимост ; якост на огъване ; здраве и безопасност при работа ; екологична
безопасност ; възобновяем източник,цена,рециклируемост. При така установените факти,според които
съставената от композитен материал стока може по правило 2/б от
„Общите правила за тълкуване на КН” да
бъде класирана в две или повече позиции, въззивният съд неправилно е
приложил правило 3/б , вместо правило
3/а от „Общите правила за тълкуване на
КН”. Съгласно правило 3/а, класирането на стоката се извършва по следния начин
: „Позицията,която най-специфично описва стоката,трябва да има предимство пред
позициите с по-общо значение. Въпреки това,когато всяка от две или повече
позиции се отнася само до една част от материалите,съставящи смесен продукт или
сложен артикул или само до една част от артикулите,в случаите на стоки
представени като комплект за продажба на дребно,тези позиции следва да се
считат по отношение на този продукт или този артикул,като еднакво
специфични,дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание”. Съгласно
правило 3/б, класирането се извършва
както следва : „Смесените продукти,изделията,съставени от различни материали
или съставени от различни компоненти и стоките представени в
комплекти,пригодени за продажба на дребно,чието класиране не може да бъде
осъществено чрез прилагането на правило 3/а, се класират съгласно материала или
компонента,който им придава основния характер, когато е възможно да се установи
това”. Видно от преобладаващото процентно съотношение на растителните влакна към
меламиновата смола и по-високата относителна тежест на първите за
крайните характеристики и
свойства на стоката / 7 срещу 2/ ,то именно растителните влакна описват
най-специфично стоката,поради което е налице основанието за прилагане на
правило 3/а от „Общите правила за тълкуване на КН”. При тези
обстоятелства,правило 3/б се явява неприложимо,съответно като е приложил
същото, ДРС е допуснал нарушение на материалния закон,налагащо отмяна на
постановеното от него решение.
След отмяната и при решаване на
делото по същество в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК,касационният съд намира,че обжалваното НП следва да бъде отменено като
материално незаконосъобразно. Съставният материал,който най-специфично описва
стоката по смисъла на правило 3/а от
„Общите правила за тълкуване на КН” са
растителните влакна,включващи според декларацията за съответствие от 12.06.2017
г. 50% бамбукови влакна, 20% царевични
влакна и 5 % дървесни влакна, съдържанието
на които според издаденият от
Лесотехнически университет-София протокол 1107/20.12.2017 г. се идентифицира като целулоза, хемицелулоза и неразтворим лигнин. Естеството
на растителните влакна не е било спорно по делото /спорът е относно правното им значение за тарифното
класиране/ и след
като по гореизложените съображения същите са определящи по правило 3/а за
тарифното класиране,то процесната стока попада в раздел ІХ „Дървен материал и
изделия от дървен материал ; дървени въглища; корк и изделия от корк ;
тръстикови и кошничарски изделия „ , Глава 44 „Дървен материал и изделия от
дървен материал;дървени въглища” от КН. Съобразно тези обстоятелства,касационният
съд намира че , стоката правилно е била класирана от касатора в позиция 4419
„Съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен материал”, подпозиция
4419 19 00 – други,с вносно мито 0 % . С оглед последното,при неправилно приложение
на материалния закон, с обжалваното НП е
приет за приложим код по Тарик ********** с мито 6,5 %, т.е. в случая не са дължими визираните в НП публични
държавни вземания в размер на 4931,61
лв.,от които 4094,68 лв. мито и 818,93 лв. ДДС, тъй като при 0% мито такива публични държавни вземания
обективно не съществуват. При липсата на визираните в НП публични държавни
вземания, не е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние от състава
на адм.нарушение по чл.234,ал.2,т.1 във вр. с чл.234,ал.1,т.1 от ЗМ,поради
което НП се явява материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 72/29.05.2019 г. по НАХД № 302/2018
г. по описа на ДРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от началника
на Митница-Варна НП № 116/23.08.2018 г.,с което на основание
чл.234,ал.2,т.1 във вр. с чл.234,ал.1,т.1 от ЗМ е наложена на „Б. Био” ЕООД
имуществена санкция в размер на 4 913,61 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :