М О
Т И
В И по решение № 260130/02.04.2021 г.по нахд
№ 254/2021 г. по описа на Дупнишки районен съд :
Производството
по делото е по реда на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК.
Образувано е на основание чл.78а НК, въз основа на постановление
вх. № 2581 от 02.03.2021 г. на РП –
Кюстендил, ТО Дупница, с което е направено предложение обвиняемият К.Г.Й., роден на ***
год., в гр. Дупница, живущ ***, българин, българско гражданство, неженен,
основно образование, не осъждан, с ЕГН **********, обвинен в извършване
на престъпление по чл.343в, ал. 2, във вр. с ал. 2 от НК да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
РП Кюстендил,
ТО - Дупница, чрез свой представител –прокурорът Гюрова поддържа
постановлението, като в хода на съдебните прения изразява становище за
изцяло потвърдена фактическата обстановка, обстоятелствата от която не са
и спорни, поради което и счита престъпното деяние за безспорно доказано.
Аргументира и наличието на материалноправните предпоставки на чл.78а, ал. 1 от НК и пледира, съдът да постанови решение, с което да признае обвиняемия за
виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като го освободи
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в
справедлив размер.
Обвиняемият по делото, редовно призован за
датата на с.з. се явява лично. Моли да му бъде наложено по-леко наказание.
След съвкупна преценка на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На
20.12.2020 год. за времето от 8.00 ч. до 20.00 ч. св. Н.Н. и колегата му Е.Ч.,***, били на
работа като АП-050,съгласно утвърден график на Началника на РУ -Бобов дол, като
осъществявали контрол на автомобилния транспорт на територията на общинна Бобов
дол. В изпълнение на задълженията си около 18.32 часа свид. Н. и Ч. се намирали
в с. Мламолово на ул. “Горещица“, като
пред дом №30 спрели за проверка движещия се в посока местността „Марено“ лек
автомобил марка “Пежо“, модел ,,206“, с рег. № КН 2658 ВМ, управляван от
обвиняемия К.Й., за когото им било служебно известно, че е неправоспособен
водач и не притежава СУМПС. Полицейските служители поискали от водача
документите па автомобила и свидетелството му за управление на МПС, но
обвиняемия Й. представил само свидетелството за регистрация на управлявания от
него автомобил. Свид.Н. и Ч. извършили проверка чрез РСОД (таблет), от която
станало ясно, че обвиняемия Й. все още не притежава СУМПС. За констатираните
нарушения на обвиняемия Й. му бил съставен АУАН №273325/20.12.2020 год., който
бил подписан от него без възражения. Към момента на извършената проверка от
свид. Н. и Ч., обвиняемия Й. съвсем съзнателно управлявал лек автомобил марка
“Пежо“, модел „206“, с рег. № КН 2658 ВМ
без съответно свидетелство за управление на МПС и то в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за
управление (с НП № 17-0245-000146/24.03.2017год.,издадено от Началник група към
ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, влязло в законна сила на 05.02.2020год, по
силата на което му е наложено административно наказание по чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 1-во от ЗДвП, тъй като е управлявал ППС без да е правоспособен водач).
К.Й., не е осъждан, видно от приложената по делото
справка за съдимост. Спрямо обвиняемият не
е прилаган институтът на чл. 78а, ал. 1 от НК. От
приложената към делото разпечатка от АИС-КАТ е видно, че обвиняемият К.Й. не се
води на отчет като правоспособен водач, но има данни за налагани
наказания за извършени нарушения по ЗДвП, същият не е зает трайно по
трудово правоотношение, като в тази насока липсват данни по делото, като съшият
в съдебно заседание твърди, че е безработен.
За извършеното
деяние срещу К.Й., е било образувано досъдебно
производство № 2/21 г. по описа на РУ-Бобов дол, с обвинение за престъпление по
чл. 343 в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. След приключване на разследването,
Районната прокуратура е внесла постановление за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Горната
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраните писмени и
гласни доказателства. Конкретно ценени от съда са: АУАН Серия GA, бл. № 273325/20.12.2020 г.; НП № 17-0245-000146/24.03.2017год.,издадено от Началник
група към ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, влязло в законна сила на
05.02.2020год; справка за нарушител/водач; свидетелство за съдимост,
протоколи за разпит на свидетели. Последните, като доказателствено средство, се
обсъдиха в съответствие с чл. 378, ал.2 НПК, след приобщаването им по делото,
ведно с др. писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда
на чл.283 НПК. Доказателствата, събрани по делото са изцяло кореспондиращи,
между тях противоречия не се констатираха, което и не налага обсъждането им.
При така
приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП Кюстендил, ТО Дупница е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият К.Й. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, тъй като на 20.12.2020 год., около 18:32 часа в с.
Мламолово на ул. “Горещица“, като пред
дом №30, движещ се в посока местността „Марено“ обвиняемия управлявал
лек автомобил марка “Пежо“, модел ,,206“, с рег. № КН
2658 ВМ без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство, санкциониран преди това с НП № 17-0245-000146/24.03.2017год.,издадено от Началник
група към ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, влязло в законна сила на 05.02.2020год.
-престъпление по чл. 343”в”, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
Налице е
съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите,
кореспондиращи с писмените
доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво установяват
релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.
От
обективна страна К.Й., който е неправоспособен
водач, е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за
правоуправление, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъпния
състав по чл. 343”в”, ал. 2 НК. Налице е и другият елемент от фактическия
състав - ”в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние”. Безспорно е установено по делото, че към момента на извършване на
деянието обективен факт е било ангажирането на
административнонаказателната отговорност на К.Й.,
с надлежен акт на административно наказващ орган за същото деяние, съставляващо
нарушение на чл.150 ЗДвП. На негово име е издадено НП
№ 17-0245-000146/24.03.2017год.,издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил,
РУ Бобов дол, влязло в законна сила на 05.02.2020год., с което за същото
нарушение, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба”. Следователно, в конкретния случай, от датата на влизане в
сила на посочените НП, до инкриминираната дата на извършване на деянието - 20.12.2020
г., обективно не е бил изтекъл едногодишния срок, предвиден в състава на
материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е
инкриминирано като престъпление. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е
осъществено със своите обективни признаци.
От субективна
страна, обвиняемият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият
е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление, както и установения
разрешителен режим за тази дейност. В съзнанието му е била формирана и
представа, че вече за същото такова деяние му е наложено административно
наказание, обективирано във връчването на НП -законна последица от издаването
на АУАН за административно нарушение, въпреки това е решил да управлява
превозно средство. От тук и еднозначния извод за наличието на пряк
умисъл, при който обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил от неправоспособни
водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му
последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното
настъпване.
В случая са
налице материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаването на нарушителя от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от К.Й.,
деяние инкриминирано като престъпление
по чл. 343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до
2 години. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и до датата на
извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VIII,
раздел IV от НК. В
резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица
имуществени вреди. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки К.Й., е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр.с ал.1 НК, за
което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание-ГЛОБА.
При определяне
размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на деянието
му, която не е особено висока, с оглед времето и мястото на извършването, както
и тази на дееца -завишена, предвид наличието на допуснати множество
административни нарушения по ЗДвП. Отчете като смекчаващо вината
обстоятелства чистото съдебно минало, отчете и имотното му
състояние, което с оглед липсата на данни се определи около минималните доходи
за страната. Обществената опасност на
личността на дееца не е висока, предвид, че извършеното е инцидентна проява. По
тези съображения и съобразно конкретните данни по делото, съдът прецени, че
наказание глоба, в размер на 1000 лева –минимума, предвиден в чл. 78а НК ще е
достатъчен за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на
наказанието. Индивидуализацията на санкцията около минималния размер, се
обосновава от имотното му състояние – недобро, доколкото няма данни обвиняемият
да е зает по трудово правоотношение, или да реализира доходи от друга дейност,
поради което и такова по размер наказание е в съответствие с разпоредбите на
закона, регламентиращи целите на наказателната репресия - чл.36 НК, във вр. с
чл.47 НК. Така определеното наказание, ще въздейства в достатъчна степен
върху личността на нарушителя, като предизвика положителни промени в съзнанието
и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, по убеждение на решаващия
съдебен състав, т.к. обвиняемият би разбрал, че подобно поведение не се
толерира, а единствено се наказва. С това би се удовлетворило и изискването за
ефективността на наказанието.
К.Й. и към момента е неправоспособен водач, т.к. не
притежава свидетелство за управление на МПС, който факт е категорично установен
по делото. Поради това, съдът не наложи на обвиняемия, кумулативно предвиденото
наказание –„лишаване от право да управлява, съгласно чл. 343г, във вр. с чл.73,
ал.1, т. 7 НК, установено за престъплението в извършването на което дееца
беше признат за виновен. В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен
състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г-т.6,б.”а”.
Разноски по
делото не са сторени.
Водим от
изложеното, съдът постанови решението си.
Районен съдия: