МОТИВИ по НОХД 291/2019 г. на Районен съд-Габрово:
Районна прокуратура - Габрово е
повдигнала обвинение против Н.И. ***, след като е бил осъден с Решение № 86/28.03.2016 г. по
гр. дело № 753/2015 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 10.05.2016
г., да издържа свой низходящ – сина си Д.Н.Д., ЕГН: **********, заплащайки му чрез
неговата майка и законен представител И.Д.Г. месечна издръжка в размер на 130
лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две
вноски, а именно – четиринадесет месечни вноски за периода месец ноември 2017
г. - месец януари 2019 г. вкл. общо в размер на 1 820 лева – престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК.
Представителят на РП – Габрово,
стъпвайки върху показанията на свидетелката И.Г., намира обвинението за изцяло
доказано и поради това моли за осъдителна присъда. Намира за установено, че
подсъдимият, макар и със закъснение, е внесъл голяма част от инкриминитараната
сума, но с оглед данните и за предишно негово идентично деяние, за което същият
не е бил наказан на основание чл. 183, ал.3 от НК, предлага на съда да му
наложи по-тежкото предвидено в чл. 183, ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от Три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Н.Д., редовно уведомен, не се явява. Неговият
служебен защитник – адв. Г. от ГАК, не декларира възражения срещу описаното в
обвинителния акт, като единствено моли съда, с оглед последващото заплащане от
подсъдимия на почти цялата инкриминирана сума, да не му налагта наказание
„Лишаване от свобода”.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Н.И.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неосъждан /реабилитиран/, работи, ЕГН: **********.
От съпружеското
си съжителство подсъдимият и свидетелката И.Д.Г. имат син - Д.Н.Д., роден на ***
г. С Решение № 86/28.03.2016 г. по гр. дело № 753/2015 г. по описа на Районен
съд-Габрово, в сила от 10.05.2016 г., родителските права върху детето били
предоставени на И.Г., като Н.Д. бил осъден да му заплаща месечна издръжка от 130,00
лева чрез неговата майка и законен представител. Въпреки знанието за материализираното в посочения съдебен акт
задължение, първоначално за времето от 10.05.2016 г. до м. февруари 2017 г. Н.Д.
не заплатил своевременно нито една от дължимите на сина си месечни издръжки,
като образуваното във връзка с това досъдебно производство № 165/2017 г. по
описа на РУ – Габрово било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 във вр. с
чл. 183, ал.3 от НК. Въпреки това обаче бездействието на подсъдимия продължило
и за времето от месец ноември 2017 г. до месец януари 2019 г. вкл., в който
период Н.Д. отново не изплатил на правоимащото лице нито една от дължимите му
се четиринадесет месечни издръжки в размер на общо 1 820 лева. Поради това И.Г.
подала и жалбата, станала причина за образуване на настоящото наказателно
производство, като в хода на разследването подсъдимият и изплатил общо
1 600 лева от следващата се за процесния период издръжка на детето Д.Н.Д..
Изцяло доказани са всички
гореизложени обстоятелства, като от приложеното в заверено копие Решение № 86/28.03.2016 г. по гр. дело № 753/2015
г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 10.05.2016 г., е видно породеното
за подсъдимия задължение да заплаща издръжка на свой низходящ – сина си Д.Н.Д.,
в размер на 130 лева месечно. Въпреки обективираното в процесния съдебен акт осъждане,
Н.Д. не заплатил своевременно нито една от дължимите четиринадесет месечни
издръжки на своя син през периода месец ноември 2017 г. - месец януари 2019 г.
вкл., което обстоятелство изрично бе посочено от свидетелката И.Г., чрез която
е следвало да става изпълнението на въздигнатото по силата на цитирания съдебен
акт задължение. Поради това настоящият съдебен състав констатира цялостната
обективна съставомерност на процесното престъпление, изразило се в установеното
по несъмнен начин бездействие на подсъдимия.
Деянието категорично е
осъществено при условията на пряк умисъл, доколкото подсъдимият е в млада
възраст, безспорно работоспособен и без каквито и да е данни за някакви
здравословни проблеми, които обективно да му пречат да осигури нужните средства
за изпълнение на процесното задължение, т.е. безусловно е могъл и е следвало да
положи нужната активност и да не допусне доказаното свое осъзнато виновно
бездействие, неосигурявайки определените по силата на влязъл в сила съдебен акт
парични средства на малолетното си дете.
Въз основа всичко гореизложено
съдът призна подсъдимия Н.И.Д. за ВИНОВЕН
в това, че в гр. Габрово, след като е бил осъден с Решение № 86/28.03.2016 г. по гр. дело № 753/2015
г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 10.05.2016 г., да издържа свой
низходящ – сина си Д.Н.Д., ЕГН: **********, заплащайки му чрез неговата майка и
законен представител И.Д.Г. месечна издръжка в размер на 130 лева, съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно – четиринадесет
месечни вноски за периода месец ноември 2017 г. - месец януари 2019 г. вкл. общо
в размер на 1 820 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
За процесното деяние законодателят е предвидил при условията на алтернативност
две наказания – „Лишаване от свобода” за срок до една година и „Пробация”, като
съдът намира по – лекото от двете за отговарящо на обществената опасност на
деянието и неговия автор. В случая се касае за деец с чисто съдебно минало /с
настъпила реабилитация по предишни осъждания/, репарирал голяма част от
дължимата за издръжка сума, макар и със закъснение. Освен това санкцията
„Пробация” би позволила на Н.Д. да полага труд и да не допусне идентично
противоправно поведение за в бъдеще, поради което и именно тя следва да бъде
определена с фиксиране на двете императивни за налагане по чл.
42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК нейни проявни форми - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител”. Конкретната им продължителност следва да възлиза на Десет месеца, в близост
до законовия минимум, но все пак несъвпадаща с него поради друго осъществено от
подсъдимия деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, наказателната отговорност за които е
била погасена поради последващо заплащане на дължимите издръжки.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: