Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 100

гр. Русе, 27.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 880 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

А.Д.С., чрез пълномощника си адв. М.А. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 8224/2018 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на 26.08.2017 г. – счупване на лява глезенна става в резултат от неравност на общински път, ведно със законната лихва. Излага доводи за неправилност на решението. Твърди, че районният съд неправилно е приел възражението на ответника за съпричиняване, тъй като същото е преклудирано и че са налице всички предпоставки за уважаване на иска. Моли въззивният съд да отмени решението и да уважи предявения иск. С допълнителна молба претендира разноските по делото.

Ответникът по жалбата О. Русе, представлявана от кмета П. М., излага съображения за неоснователност на твърденията на жалбоподателя и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А.Д.С. ***, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на претърпян от ищеца инцидент на 26.08.2017 г., причинен от неравност на пътя под надзор на ответната община, при който счупил левия си глезен поради хлътване в дупка на пътното платно в гр. Русе, на кръстовището, където се пресичат ул. „***“. Ищецът посетил спешна помощ, където бил прегледан с анамнеза „травма на ляв глезен“. Направена му била рентгенова снимка, рентгенови данни за „фрактура на ляв фибуларен малелол“. Поставена била гипсова имобилизация – шина и предписано медикаментозно лечение. Гипсът бил свален след около месец и половина. По време на лечението ищецът изпитвал силни болки не само в областта на счупването, но и по целия крак, а движенията му били силно ограничени и почти невъзможни. Налагало се приятелката и родителите му да се грижат за него, да го придружават навсякъде и да му помагат за ежедневните нужди, като той не можел дори да се облича и обува. Поради травмата А.С.  не можел и все още не може да спи спокойно, сънувал кошмари, бил нервен, потиснат, раздразнителен, с намален апетит, наложило се да приема обезболяващи.

Между страните е водено гр. д. №8352/2017 г. на РРС, по което е разгледан частичен иск на основание чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на същите неимуществени вреди, произтекли от процесния инцидент. С влязло в сила решение по цитираното дело О. Русе е осъдена да заплати на А.Д.С.  сума от 3000 лв., частично претендирана от общо 13000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт - предмет и на настоящото дело, а в мотивите на решението е посочено, че справедливият размер на паричното обезщетение е 5000 лв.

Не е спорно, че след завеждане на исковата молба, на 07.12.2018 г., общината е заплатила на ищеца сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществените вреди – претърпени болки и страдания, 3000 лв. от които е сумата, присъдена по гр. дело 8352/2017г. на РРС.

По смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС вече постановеното и влязло в сила положително решение по предходния предявен и уважен частичен иск има сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, т.е. СПН обхваща основанието на иска; активната и пасивната материалноправна легитимация на страните /кои са страните по материалното правоотношение/ и съдържанието на правоотношението до съдебно признатия размер на спорното субективно материално право. Поради обстоятелството, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за остатъка от вземането. Следователно е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието му и правната му квалификация.

Въззивната инстанция счита, че ищецът е ангажирал доказателства за установяване на вреди в повече от това, за което са уважени първоначално предявените частични искове по гр. д. № 8352/2017 г. по описа на РРС и от платеното от О. Русе. Настоящата инстанция изцяло кредитира показанията на св. Л. И., с която ищецът живее на семейни начала и е очевидец на инцидента, както и на Д. С.  - баща на ищеца. И двамата имат пряко наблюдение върху претърпените болки и страдания.

Свидетелката И. изнася данни, че на 26.08.2017 г., около 23 часа двамата с жалбоподателя пресичали пътното платно на кръстовището на ул. „***“. А.С. извикал, залитнал и паднал на една страна. Когато станал, започнал за охка от болка, кракът му започнал да се подува. В Спешно отделение, където била направена снимка, се установило, че има счупена кост на глезена на левия си крак. Лекарите наместили счупването без оперативна намеса и поставили гипс. На следващия ден двамата трябвало да пътуват заедно, но С. нямало как да тръгне и И. заминала без него, а той останал при родителите си, които се грижили за него докато тя отсъствала. След завръщането си, основно тя поела грижите за жалбоподателя. Той изпитвал силни болки, от които не можел да спи, събуждал свидетелката през нощта, издавал звуци от болка. С гипс стоял общо около 4 месеца, с първия около месец и половина, след което с по-лек. След сваляне на гипса, пострадалият продължил да изпитва болка. Имали съмнения, че гипсът не е бил добре поставен, тъй като пострадалият все още изпитвал болки, които се влияели както от времето, така и от физическите усилия. Понеже работата му била физическа, често клякал и ставал, имало моменти, в които изпитвал болка. Периодът на възстановяване продължил 6-7 месеца. А.С. бил притеснен освен от физическата си неактивност и от финансовата си нестабилност. Имал изтеглен кредит, изплащането на който било по-трудно с получавания от него болничен, а свидетелката имала ниска заплата.

От показанията на свидетеля Д. С. се установява, че в деня след инцидента разбрал, че синът му си е счупил левия крак и е с гипс. Жалбоподателят  останал в дома на родителите си, за да могат те да се грижат за него, докато приятелката му се върне след отсъствие около две седмици. Пострадалият не можел самостоятелно да се обслужва, да отиде до банята и свидетелят му помагал във всички нужди. А.С. и до сега изпитвал болка, особено при продължително ходене или пренатоварване, тъй като според него имало зарастване на криво.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, доколкото същите са логични, последователни и безпротиворечиви, а се подкрепят и  от останалите доказателства по делото.

Пред първоинстанционния съд е приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице, по която дава заключение относно протеклото лечение на полученото от жалбоподателя счупване в долната трета на лявата малкопищялна кост без разместване. При преглед на 07.09.2017 г. гипсът бил сменен и издаден амбулаторен лист, в който е посочено, че имобилизацията е за тридесет дни от датата на счупването. Според вещото лице при счупвания в областта на глезенната става се развива отток, поради което съгласно добрата медицинска практика същият следва да бъде сменен около десетия ден, когато оттока е спаднал и гипсът става широк и крие опасност от разместване на счупването.  В следващия документ за преглед от 13.10.2017 г. - 45 дни след травмата е отразено, че гипсът е свален, т. е. указаният от лекаря 30-дневен срок не е спазен не по вина на лекарите и е удължен с 15 дни. Това просрочване според експерта е причина за възникване на усложнения при по-нататъшното лечение, изразяващи се в промени във връзковия апарат, които ограничават движенията за по-дълъг срок от нормалния възстановителен период. При правилно проведено лечение също може да има оплаквания от болки в продължителен период от време и поява на отоци при претоварване на крайника и при смяна на температурата на околната среда. 

Безспорно по делото са установени в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане. Исковете за обезщетения за вреди причинени от неизпълненото задължение за поддръжка и ремонт на общинските пътища, намират правното си основание в чл.49 от ЗЗД, пасивно отговорната страна по които е общината на територията, на която е настъпило вредоносното събитие. Отговорността на общината следва от възложените ѝ със закон задължения – съгласно чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 31 от Закона за пътищата общината в качеството ѝ на собственик на пътищата в града осъществява дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища.

Що се касае до възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, настоящият състав намира твърдението на жалбоподателя, че същото е преклудирано, за основателно. С решението по  гр. дело 8352/2017 г. на РРС, с което е уважен частичният иск, се установява само част от размера на вземането, като касае същото материално правоотношение, като това, което е предмет на иска за останалия размер на вземането. Съгласно ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Следователно с влязлото в сила съдебно решение се преклудира спорът за допринасяне на вредоносния резултата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Но дори да се приеме, че възражението за съпричиняване не е преклудирано, въззивният съд счита, че в случая продълженият с 15 дни срок за имобилизация има отношение към  възстановителния период, но няма отношение към претърпените болки и страдания вследствие на самото счупване, които следва да бъдат обезщетени със сумата от 6000 лева.

Съгласно чл. 51 ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на ищеца са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че те са свързани с изпитването на болки и физически дискомфорт,  проведено лечение и рехабилитационен процес, съпроводени със затруднено самостоятелно обслужване. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Въззивният съд намира, че ищецът е търпял болки и страдания, по-големи от тези, които към момента са репарирани от ответника, като съобразно принципа за справедливост му се дължи обезщетение от още 1 000 лева – остатък от обезщетението до пълния претендиран размер от 6000 лв. Следователно искът се явява основателен и доказан и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, вкл. в частта за разноските. От тук следва и отмяната на постановеното на основание чл. 248 ГПК Определение № 7277/13.12.2019г. за изменение на обжалваното решение в частта за разноските.

Предвид изхода на делото по главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за лихви, които се дължат от датата на деликта – 26.08.2017 г.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер 1230 лв. - 890 лв. за първоинстанционното и 340 лв. за настоящото съдебно производство.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1737 от 25.10.2019 г. и Определение № 7277 от 13.12.2019 г., постановени по гр. д. № 8224/2018 г. на Районен съд - Русе и вместо тях постановява:

ОСЪЖДА О. Русе, ЕИК ***, представлявана от кмета П. М., да заплати на А.Д.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, сумата от 1000 лева (окончателен размер на вземането), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – счупване на лява глезенна става на 26.08.2017 г. в гр. Русе в резултат на неравност по общински път, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2017 г., както и сумата 1230 лева, представляваща деловодни разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:

 

 

 

          Членове: