Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 състав, в публично съдебно заседание
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 16160/2017
г. по описа на СГС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.432,ал.1 във вр.с 498, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ,че
като пешеходец в резултат на описаното ПТП на 27.03.2017 г. са й били причинени телесни увреждания - травма на
главата, гръдния кош и мозъчно сътресение. След повторен преглед, било
установено, че е получила счупване от 3-то до 7-мо ребра вляво и фисура на 2-ро
ребро, както и левостенен хидроторакс. От тези увреждания е претърпяла е
неимуществени вреди - болки и страдания.Сочи, че към момента на произшествието
водачът на МПС-то е имал действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ сключен с ответника. Заявява, че е предявила претенцията си пред
застрахователя, който не се е произнесъл в срок и не й е платил
обезщетение.Претендира осъждане на ответника в размер на исковата сума ведно
със законната лихва от 27.03.2017 г и
разноските по делото.
Ответникът
в писмения отговор оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с виновния за процесното ПТП водач. Оспорва
твърдението, че в резултат на описаното ПТП ищцата да е получила заявените увреждания.
Оспорва и размера на неимуществени вреди за завишен. Счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 8 000 -10 000лв. Оспорва и претенцията за
лихва за забава, претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По НОХД
№108/2018 г. по описа на РС-Габрово е одобрено постигнатото споразумение с
което Е.Д.Г.се признава за виновен в
това, че на 27.03.2017 г. около 18 ч. в района на пешеходна пътека на ул. Д-р
Н. В. в гр. Габрово при управление на л.а. „Фолксваген Поло“, с ДКН ********,
нарушил правилата на движение – чл.5,ал.2,т.1, чл. 20,ал.2 и чл. 119,ал.1 ЗДв.П
и по непредпазливост причинил на ищцата
средна телесна повреда –контузия на гръдния кош със счупване на 3-то до 7-мо
ребро вляво довело до трайно затруднение на снагата над 1 месец.
Безпорно е, наличието на настъпилото
застрахователно събитие, причинено от Е.Д.Г.,който
е имал действащ договор с начална дата
18.05.2017г до 17.05.2017 г. за
застраховка „ГО“ сключен със З.“ Б.И.“АД.
На ищцата е оказана спешна медицинска помощ в
МБАЛ „Д-р Т. В.- Габрово. С приемна диагноза „ Контузия на главата. Мозъчно
сътресение“, пострадалата е била приета за лечение и наблюдение в ХО на
болницата. На четвъртия ден след злополуката – на 31.03.2017 г. ищцата е
провела нов медицински преглед, при което изследване са били установени
фрактури от 3-то до 7-мо ребра в ляво по задната аксиларна биния и фисура на
2-ро ребро и промени на тялото на 8-ми гръден прешлен с неизвестна етиология.
При повторен преглед на 05.04.2017 г. са констатирани увреждания:
„фрактури от 3-то до 7-мо ребра в ляво, с малък излив в левия костно-диафрагмален
синус.“ На 26.07.2017 г. на
пострадалата е била извършена „електроенцефалография“ на която е била
установена „деорганизирана основна алфа-активност. Забавена реактивност.
Дифузни иритативни промени на мозъка“. На 18.08.2017 г. ищцата е била
освидетелствана от психолог, който е дал следното заключение: „ Емоционална и
психическа травма след ПТП“. Извършени са били изследвания и лекарски
консултации, направени са хематологични, скопични ренгенови, ехографски
изследвания, което се установява от приложената медицинска документация.
От заключението на в. л. д-р Б.Б. се установява,
че ищцата е претърпяла: „Контузия на главата, мозъчно сътресение“, Фрактури от
3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в ляво. Фисура (спукване ) на 2-ро ребро в
ляво, Хидроторак (излив в гръдната кухина).Уврежданията са получени и имат
пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 27.03.2017 г. По своя вид и
тежест получените фрактури на общо 6 ребра са причинили на ищцата“ трайно
затруднение на движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни, които в
настоящия случай в.л. е определило на около 3 месеца.Черепно- мозъчна травма според
в.л. представлява увреда от лека степен. В посочения три месечен период, ищцата
е търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били първите 30 дни и около
2-3 седмици в началото на дихателната рехабилитация.Според експерта към
настоящия момент лечебният и възстановителният период при ищцата са приключили
и няма данни по делото да съществуват остатъчни постравматични неврологични или
белодробни усложнения.
Безпорно е, че ищцата е
заявила претенция за обезщетението по
застраховката„ГО“ към ответника, без да има данни по делото за датата на писменото уведомление, като ответникът с писмо с изх.№ 4844/20.07.2017 г.е
изискал от нея представяне на допълнителни документи с оглед определянето на
справедлив размер. Съдът намира за недоказано твърдението в ИМ, че писмената
претенция е предявена на 27.03.2017 г. т.с. на самата дата на злополуката и с
оглед мозъчното й сътресение и
здравословно й състояние.
По иска по чл. 432,ал.1 КЗ:
Законът е дал възможност на
увреденото лице да предяви иск пряко срещу застрахователя, но за да бъде уважен
този иск следва да се установят две
групи факти: От една страна наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата в
качеството му на застрахован. От друга страна наличието кумулативно на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД
– виновно извършено от деликвента противоправно деяние, от което са настъпили в
причинно следствена връзка вреди за пострадалия.
Съгласно чл.300 ГПК
във вр.с чл. 383,ал.1 НПК влязлото в сила споразумение по НОХД №108/2018 г.по описа
на РС-Габрово има последиците на влязла
в сила присъда и следва да бъде
зачетено по делото по отношение на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установено е, че водачът Е.Д.Г.на
27.03.2017 г. на пешеходна пътека в гр.Габрово при управление на л.а. л.а. „Фолксваген
Поло“, е извършил престъпление по чл.
343,ал.3,б“А“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342,ал.1 НК – нарушавайки правилата
на движение – чл.5,ал.2,т.1, чл. 20,ал.2 и чл. 119,ал.1 ЗДв.П и по
непредпазливост причинил на ищцата
средна телесна повреда. Постановения акт обвързва настоящия съд относно
виновното поведение на деликвента и
конкретно установената вреда на пострадалата в резултат на поведението на
водача. Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й.
Такива обаче не бяха представени.
По иска по чл. 498, ал. КЗ:
Съгласно нормата на чл. 498,ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията за заплащане на застрахователното
обезщетение пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати , или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение. В случая е налице тази процесуална предпоставка за предевяване на иска.
С оглед изложеното
ответникът следва на осн. чл. 432, ал.1 КЗ да бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение за претърпените вреди
в пълен обем на отговорността на водача.
По отношение размера на
обезщетението и на осн. чл.52 ЗЗД съдът съобрази и следното: На ищцата са
причинени телесни увреждания-травма на главата, гръдния кош и мозъчно
сътресение с фрактури от 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в ляво, спукване
на 2-ро ребро в ляво,съчетано с излив в гръдната кухина.За период от три месеца ищцата е изпитвала силни болки,
наложили прием на лекарства. Описаните увреждания са били свързани както с физическо страдание, така и с
психическо-емоционалното състояние на ищцата. В периода на лечението и
възстановяването е бил нарушен и нормалния й ритъм на живот. С оглед възрастта
на ищцата – 56 години по време на злополуката и обема болки и страдания съдът
счита, че сумата 30 000 лева е справедлив еквивалент на понесените
неимуществени вреди, като уважава изцяло предявения иск.
По претенцията за лихвата :
Отговорността на застрахователя за
плащане законните лихви върху дължимото обезщетение при пряко предявена
претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в чл. 497 КЗ. От една страна по
делото липсват данни за датата на предявяването на претенцията, но от друга
страна не се оспорва от ответника образуваната щета на основание писменото
искане. С оглед факта,че застрахователят е изискал и други документи с писмото
от 20.07.2017 г. съгласно чл. 496, ал.4 КЗ съдът намира,че законната
лихва по реда на чл. 497 ал.1 КЗ следва да се присъди считано от 20.10.2017 г.
По разноските:
Ищцата е внесла частично -300 лв. ДТ и
депозит за в.л. 400 лв. 300 лв. и с
оглед изцяло уважения иск ответникът следва да й заплати общо сумата 700 лева.
Адвокат М.Г. има право на
адв. възнаграждение с оглед цената на заведения иск за осъщественото безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 1 430 лева и с оглед изцяло уважения иск, ответникът следва да
бъде осъден да й заплати тази сума.
Ответникът при
положение,че ищцата е платила част от ДТ, следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 900
лева, представляваща окончателната ДТ по делото съобразно изцяло уважения
размер на иска.
Водим от горното,
съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.М.М., ЕГН
**********,***, с адрес за съобщение - адв. М.Г.И. *** на основание чл. 432, ал.1 КЗ, изцяло предявената сума от 30 000 лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, на 27.03.2017г. ведно
със законната лихва върху сумата от 20.10.2017
г.до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 700 лева лв.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. М.Г.И. ***, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1430 лв.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД
с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумата
от 900 лева ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: