О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София, 01.03.2021г.
Апелативен специализиран
наказателен съд, първи въззивен състав, в закрито заседание на първи март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
разгледа докладваното от съдия
Димитров в.н.ч.д № 76 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Образувано е по повод постъпил в
законоустановения срок протест от Специализираната прокуратура против определение
от 18.01.2021г. по н.о.х.д. 1541/2019г, по описа на СНС, XIV-ти състав, постановено в разпоредително заседание, с което съдът при
условията на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249
от НПК е прекратил
образуваното съдебно производство във връзка с констатирани съществени
процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза на процеса.
В депозирания частен протест са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт във
връзка с констатирани нарушения на процесуалните правила. Възразява се срещу
изложените от съда доводи относно противоречията, свързани с датата на
осъщественото от подсъдимата Т.Д. деяние по пункт трети на повдигнатото
обвинение, както и срещу установената липса на фактически данни, обосноваващи
квалифициращото обстоятелство за всички повдигнати обвинения за престъпленията
по чл.159г вр. чл.159а от НК. В коментирания смисъл представителят на
обвинението счита, че не е налице дерогиране на процесуалния закон, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Релевирани са
оплаквания и по отношение на констатираното от първостепенния състав отсъствие
на субект, осъществил изпълнителното деяние на реазлизираната престъпна дейност
по чл. 354а от НК, както и относно неяснотите и
противоречията в обвинителният акт, касаещи несъответсвието между описаното в
обстоятелствената част и диспозитива-място на действие на групата. Специализираната
прокуратура обръща внимание на предвидената в НПК възможност, очертаните пороци
да бъдат отстранени по реда на чл. 248а от
НК.
По изложената аргументация се претендира
неправилност на постановеното определение и се иска отмяна на съдебния
акт на Специализирания наказателен съд, XIV -ти състав,
на 18.01.2021г. по н.о.х.д. №1541/2019г., с който е прекратено съдебното производство.
Апелативният специализиран
наказателен съд, след като се запозна с жалбата и провери изцяло съдебния акт,
намери за установено следното:
Въззивният
частен протест е подаден в срока по чл. 342 от НПК срещу подлежащ на атакуване
съдебен акт и е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
От представените по делото
материали е установено, че в хода на проведенето разпоредително заседание на
27.09.2019г., СНС е отчел съдържанието на Преюдициално заключение №
С-612/2015г. на Съда на Европейския съюз и изпитвайки несигурност относно
приложимостта на аргументите съдържащи се в него, към настоящият случай, е
приел, че следва да спре наказателното производство с цел отправяне на
преюдициално запитване. В контекста на изложеното, на 07.10.2019г., в закрито
заседание, съдебният състав е спрял образуваното производство и е отправил до
Съда на Европейския съюз запитване досежно тълкуването на член 6 от Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012г., член 47, втора
алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на
предимството на правото на Европейския съюз и правото на зачитане на човешкото
достойнство. В отговор на същото, на 14 януари 2021г., Съдът на Европейския
съюз в определение е постановил, че член 6, праграфи 1, 3 и 4 от Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012г., член 47, втора
алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на
предимството на правото на Съюза и правото на зачитане на човешкото достойнство
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която при
порочен обвинителен акт, чието съдържание е неясно, непълно или
непротиворечиво, в нито един случай не допуска прокурорът да отстрани тези
пороци, като ги поправи в разпоредително съдебно заседание, в което те са
констатирани, и задължава съда да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.
По изложената аргументация, на
18.01.2021г., СНС е възобновил производството по делото като е приел,
че са налице основанията на чл. 249,
ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СП за отстраняване на процесуални нарушения.
Въззивният съд споделя доводите на СНС, че са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, ограничили правото на подсъдимите
да разберат в какво точно престъпление са обвинени, предвид налични
противоречия и непълноти в обвинителния акт .
Видно от
обвинителния титул е, че на подсъдимата Т.Д. са повдигнати обвинения за
престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1от НК /за ръководене на ОПГ в
периода от месец януари 2015г. до 22.02.2017г. в гр.С., целяща извършване на
престъпления по чл.159а от НК/; три отделни обвинения по чл 159г, вр. чл.159а,
ал.2 т.6, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК / с пострадали лица И. Б., М.
П., В. М. и време на деянията съответно; за първите две престъпления - неустановена
дата през месец декември 2016г., а за третото - неустановена дата през месец ноември
2016г. /, както и за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
На подсъдимата С.Р. е повдигнато
обвинение по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2от НК- за участие в ОПГ в
периода от месец януари 2015г. до края на месец ноември 2016г. в гр.С., целяща
извършване на престъпления по чл.159а от НК.
Правилно,
СНС е установил несъответствие между изложените фактически твърдения в
обстоятелствената част на ОА и заключителната му част- относно мястото на
действие на твърдяната ОПГ. Първоинстанционният съд коректно е посочил, че в ОА
са налични фактически твърдения за осъществяване на инкриминираната дейност на
ОПГ в гр. С., Пл., Б., докато в диспозитива на обвинението се сочи единствено
гр.С.. Според тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. №
2/2002 г., ОСНК, местоизвършването е съществен
признак на престъплението. В тази връзка и въззивната инстанция приема, че
мястото на осъществяване на деянието, следва безпротиворечиво и точно да се
посочи в ОА. Несъответствията между обстоятелствената и заключителната част на
прокурорския акт, за този съществен признак на престъплението го прави
противоречив и неясен.
Според разбирането на настоящия въззивен състав,
съответстващо и на цитираното тълкувателно решение на ВКС, тези противоречия са
довели до ограничаване на правото на подсъдимите да научат в какво точно са
обвинени, което съставлява нарушение на чл. 249, ал.4 , т.1 от НПК и се
възприема като съществено процесуално нарушение, което по своята същност е
отстранимо, чрез изготвяне на обвинителен акт, отговарящ на изискванията на
чл.246 от НПК.
Споделя се и изводът на СНС, че
липсват каквито и да е фактически твърдения в обстоятелствената част на ОА, за
квалифициращия признак на деянието по чл.159г от НК - „в изпълнение на решение
на ОПГ“. Константната съдебна практика, включително и цитираното тълкувателно
решение приема, че в обвинителния титул задължително следва да бъдат описани
всички съставомерни белези на деянието, както и да са налични фактически
твърдения, обуславящи квалифициращи признаци на същото. При описанието на всяко
едно от трите деяния по чл 159г, вр. чл.159а, ал.2
т.6, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, за които са повдигнати обвинения
на Т.Д., липсват изложени от държавното обвинения фактически твърдения,
касателно квалифициращия признак по чл.159г от НК. В тази връзка се
констатира, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване правата на подсъдимата Т.Д. да научи, в какво точно е обвинена, а и при липса на каквито и да е
фактически твърдения в ОА за квалифициращите признаци на престъпленията се
ограничава правото й на защита, тъй като същата не е запозната, срещу какви
факти следва да се защитава. Това нарушение също е отстранимо, чрез изготвяне
на ОА, отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК.
Правилно СНС е констатирал и
несъответствие между фактическите твърдения в ОА и заключителната му част
относно времето на извършване на престъплението по чл 159г, вр. чл.159а, ал.2 т.6, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК с пострадало лице М. П.. Според цитираното тълкувателно решение, друго
обстоятелство, което задължително следва да се отрази в ОА, е времето на
извършване на деянието. В случая е неясна волята на прокурора относно времето, през
което приема, че е извършено това престъпление. В обстоятелствената част на ОА са
описани действия на подсъдимата, съдържащи фактически твърдения за
осъществяване на деянието от лятото на 2016г. до декември месец 2016г., докато
в диапозитивната част на акта се сочи, че подсъдимата Т.Д. е набрала пострадалата през месец декември 2016г. Това противоречие също се приема за отстранимо съществено процесуално
нарушение, доколкото се касае за съществен признак на престъплението, какъвто е
времето на твърдяното му извършване.
Верен е и изводът на СНС, че в
обстоятелствената част на ОА липсват фактически твърдения, за това кое точно
лице е държало наркотичните вещества при описание на деянието по чл.354а от НК.
Следва да бъде добавено и това, че не са налице и фактически твърдения за
самото изпълнително деяние по чл.354а от НК- как според държавното обвинение е
било осъществено. Посочването единствено в обстоятелствената част на акта, че
определено вещество е намерено в жилище, не изпълнява дори и минималните
стандарти за описание на фактическите действия, свързани с осъществяване на
фактическа власт върху тази вещ. Предвид това, АСНС приема, че липсата на
необходимия обем фактически твърдения за изпълнителното деяние и лицето, което
се твърди, че го е осъществило е нарушило правото на защита на подсъдимата Т.Д., доколкото в заключителната част на ОА й е
повдигнато обвинение и за това престъпление. Това нарушение се приема от
въззивния съд за съществено и отстранимо, чрез изготвяне на ОА, отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК.
Предвид всичко гореизложено,
решението на СНС да прекрати съдебното производство и да върне делото на СП за
отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение, е
законосъобразно и правилно.
Ето защо, Апелативен специализиран наказателен съд,
първи състав, на основание чл. 345 НПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения по НОХД № 1541/2019г.
на Специализирания наказателен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.