№ 1391
гр. Перник, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720100146 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П.
ул.***** ********* бл.** * ет.1 ап.18 и чрез адв.В.М.
за признаване за установено в отношенията между страните, по
реда на чл.422 вр.415 ГПК, че ответникът дължи на ищеца
сумата 4828.94лв. от която:
сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между
ответника и МИКРО КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – Микро Кредит № 9012-
00034978
сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г.
сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода
01.11.2020-01.10.2021
сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата
на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.
сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10
ГПК-04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата
разноските по установителния иск и по заповедното производство-
за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
1
рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
Обосновава активната процесуална и материална легитимация като
цесионер съгласно Приложение 1 от 10.02.2021 г., подписано към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.01.2015., по силата
на което е придобил процесното вземане от „Микро кредит“ АД. Допълва, че
ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши
съобщаването на цесията, поради което е изпратил уведомление в горния
смисъл, но е върнато от съответния куриер като непотърсено.
Прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата
молба и приложенията към нея.
Конкретно сочи, че:
-на 25.09.2020 г. между „Микро кредит“ АД и ответника е сключен
Договор за заем между ответника – Микро Кредит № 9012-00034978 .
-Размерът на предоставения с този договор кредит е 2500 лева,
- следвало да бъдат изплатени на 12 равни месечни вноски в размер
256.77лева всяка, с дата на първа погасителна вноска 01.11.2020 г.
-общ размер сума за връщане е 3081.24лв.
-ответникът е подписан и Договор за допълнителни услуги като дължал
плащане на пакета им – 1628.04лв. на 12 броя равни мес.вноски всяка от по
135.67лв. при първа погасителна вноска 01.11.2020
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза
съществуват горепосочените притезания.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез адв.В.М. - депозира отговор в срок.
В защитната си теза поддържа, че искът е недопустим – липсва
идентичност между Заповедта за изпълнение , респективно заявлението и
предявения установителен иск – относно сумите по двете
Позовава се на съдебна практика.
На второ място -
Намира договора за заем за нищожен по отношение уговорения ГПК
48.90% и на основание чл.26 ал.1 п.3 ЗЗД- клаузата на чл.2 от Договора-
Намира договора за недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК – липсвала ясно записана методика за изчисляване на ГПР, както и
относимостта на фиксирания лихвен процент към ГПР.
Намира за нищожна клаузата за допълнителни услуги като
противоречаща на ЗЗП и ЗПК, както и се поддържа, че тази клауза е сключена
при липса на съгласие.
С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството като
недопустимо, респективно да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена
2
молба, с която поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа
възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да
установи:
1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва;
3). изпадане на ответника в забава;
4). размера на вземанията;
5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията
или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна
изпълни разпределената ѝ доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на
заповедното производство не съвпадат, поради което предявените искове са
3
процесуално недопустими.
Това е така, защото :
Със Заповед за изпълнение № 1845 от 05.10.2021г. по чгд № 5207/2021г.
сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и
МИКРО КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – Микро Кредит № 9012-00034978
сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г.
сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата
на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до
окончателното зиплащане на сумата както и за 32.50лв.юк.възнаграждение и
62.78 лв. д.такса
Заповедния съд е ОТХВЪРЛИЛ ЗАЯВЛЕНИЕТО в частта за сумите:
1628.04лв. сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни
услуги
Сумата 41.37лв. лихва за забава по Договор за допълнителни услуги
УКАЗАЛ е на заявителя в отхвърлената част да предяви ОСЪДИТЕЛЕН
ИСК за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
При това положение – видно от настоящата искова молба – вместо да
предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за сумите: 1628.04лв. сума за допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги и за сумата 41.37лв. лихва за
забава по Договор за допълнителни услуги,
Заявителят е предявил УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за цялата сума по
заявлението 4828.94лв. в която се включват и сумите, за които вече има
издадена заповед за изпълнение и не е необходимо отново да се установява
наличието на вземане, а именно – и за :
сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между
ответника и МИКРО КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – Микро Кредит № 9012-
00034978
сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г.
сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата
на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.
със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10
ГПК-04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата
за които три суми вече е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
Наличието на идентичност между заявеното по чл.410 ГПК и
претендираното впоследствие в исков процес – е процесуална предпоставка
за допустимост, за която съдът следи служебно.
На второ място- за отхвърлените по заявлението суми заповедният съд
изрично е дал указания за завеждане на ОСЪДИТЕЛЕН ИСК, а не както в
случая – за установителен.
НАЛИЦЕ Е ТРАЙНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА В ТАЗИ НАСОКА, НЕ Е
4
НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕПОВТАРЯ.
При това положение, следва да се приеме, че искът се явява
недопустим, поради което и да се прекрати производството по делото.
При тези обективни данни, съдът приема, че следва да прекрати
производството по делото.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не
му се дължат.Ищцовата страна дължи разноски на ответника в размер-550лв.
адв.разноски
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 00146 / 2022г. по
описа на ПРС по предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено, че Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.***** ********* бл.** * ет.1
ап.18 и чрез адв.В.М. - дължи на ищеца
сумата 4828.94лв. от която:
сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между
ответника и МИКРО КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – Микро Кредит № 9012-
00034978
сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г.
сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги дза периода
01.11.2020-01.10.2021
сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата
на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.
сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10
ГПК-04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата, както и разноските
по установителния иск и по заповедното производство-
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ
РАЗНОСКИ НА Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.***** ********* бл.** *
ет.1 ап.18 и чрез адв.В.М.- 550лв.
5
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6