Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 532

 

гр. Русе, 06.12.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

           Русенски окръжен съд  гражданска колегия в открито заседание на 5 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                      Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                              Членове:         ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                      НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

          

при секретаря  ГАЛИНА ИВАНОВА   и в присъствието на

прокурора  като    разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА                                                             в. гр. дело № 784 описа  за 2017 г., за се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

          С.Т.Н. е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4693/2017 год., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл.344 и чл.225 от КТ и е осъден да заплати направените по делото разноски от ответника. Излага оплаквания за неправилност на решението иска то да се отмени, като исковете се уважат. Претендира разноски.

          Ответникът Регионална дирекция по горите - Русе оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.

          Въззивният съд намира жалбата допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въз основа на обосновано установените фактически положения и правилно приложения закон, районният съд е достигнал и до правилния извод, че атакуваната заповед е законосъобразна, тъй като не е постановена в противоречие с разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към мотивите на обжалваното решение.

Оплакванията във въззивната жалба са относно неспазения преклузивен срок за налагането на дисциплинарно наказание по чл.194 от КТ и са несъстоятелни.

Работодателят, като носител на  субективното право да налага дисциплинарно наказание, следва да докаже при оспорване, че го е упражнил законосъобразно. Той трябва да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално - правните норми. Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Откриване на нарушението означава узнаването му от субекта на дисциплинарната власт в неговите съществени признаци от обективна и субективна страна. В случая следва да приеме, че е спазен 2-месечният срок, считано от 22.03.2016 г., защото към този момент - въз основа на доклада и приложените приемо-предавателен протокол и актова книга, работодателят е узнал за извършените нарушения на трудовата дисциплина. Входираното заявление за достъп до обществена информация от ТП-ДЛС „Черни Лом“ гр. Попово не съдържа информация за извършените нарушения от жалбоподателя. С това заявление се изискват сведения за работника, без да има данни, че той е нарушил трудовата дисциплина, поради което срокът не тече от тази дата. Няма и други установени обстоятелства по делото, които да обосноват извод, че работодателят да е узнал за тях по-рано от 22.03.2016 . - датата, на която е получил доклада на гл. експерт на РДГ. Узнаването на тези обстоятелства от други служители не означава, че срокът за налагане на наказанието е започнал да тече – вж. Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д.  № 858/10 г., IV г. о. Т. е. двумесечният срок в конкретния случай не е изтекъл.

Правилно е наложено най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“ като са взети предвид тежестта на нарушенията и предходното наказание. Заповедта е мотивирана, описани са подробно извършените нарушения и е посочено законовото основание, послужило за налагане на наказанието, поради което оплакванията от този аспект са също неоснователни.

При това положение обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски от ответника не са претендирани.

Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК въззивният съд

                            Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1344 от 10.10.2017 г., постановено по гр. д. № 4693/2016 г. по описа на Русенски районен съд.

         Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.     

 

                                                   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                             

                           

                                                    ЧЛЕНОВЕ: