РЕШЕНИЕ
№ 343 дата 14 март 2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично заседание
на 24 февруари 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Деян Петров
разгледа докладваното
от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 949 по описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следните
обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния
кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.И. *** и съдебен адрес ***, чрез
адв. К.К. от БАК, против Решение № 260068/09.03.2021г. постановено по НАХД №
1136/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0304-001812/05.10.2020г., издадено от началник сектор към ОД
на МВР – Бургас, с което, за нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, на касатора са
наложени административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с
процесуалния и материалния закон и при непълнота на събраните в хода на
производството доказателства. Жалбоподателят възразява срещу кредитирането на
показанията на актосъставителя. Намира изложените в оспореното съдебно решение мотиви за
бланкетни и навежда доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, вкл. непосочване на нарушената
правна норма. Иска се отмяна на съдебния акт.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява
Ответникът
по касация също не изпраща представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а
съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е санкциониран за това, че на 13.09.2020г., в 22:10 часа, в
гр.Несебър, на кръстовището на ул.“Крайбрежна“ и ул.“Хемус“, посока
ул.“Крайбрежна – ул.“Тервел, като водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег, с
рег.№ СА 5001 ХК, собственост на „Озмар
- хубави неща“ ЕООД, отказва да бъде тестван с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и
отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване за вземане на
биологични проби за химическо токсилогично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача е
издаден талон за медицинско изследване № 0067860, от съдържанието на който е
видно, че същият отказва да му бъде връчен. За установеното деяние, квалифицирано
като нарушение на чл.173, ал.3 от ЗДвП, е съставен АУАН, а впоследствие е
издадено и процесното НП. Районният съд е приел, че описаната в АУАН
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства и не
е установил наличието на съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП. Намерил е, че нарушението е описано ясно и
съответства на посочената за нарушена
административно-наказателна разпоредба, а по същество е обосновал извод за
съставомерност на деянието и правомерното ангажиране отговорността на
наказаното лице. Наложените административни наказания са намерени от съда за
правилно определени по вид и размер.
Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Фактите по
делото, така както са установени от районния съд, не са спорни. За настоящата
инстанция е налице забрана за нови фактически установявания видно от нормата на
чл.220 от АПК, поради което преценката за приложението на материалния закон е
съобразно установените вече по делото факти.
Съгласно
разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението.
Действително,
съдът не е обсъдил самостоятелно всяко едно от възраженията в жалбата, като е
изложил общи мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което следва да се приеме, че е счел за неоснователни възраженията в
жалбата. Настоящият състав намира, че административното нарушение е описано
ясно и точно и представлява отказ на водача да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Независимо
чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
(осъществени едновременно в конкретната хипотеза), осъществява се едно и също
нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което материалният закон е правилно приложен. Обратното разбиране
би довело до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора
двукратно за едно и също бездействие.
От събрания
по делото доказателствен материал безспорно се установява, че касаторът, в
качеството на водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство на място, за което му е издаден и талон за медицинско
изследване № 0067860, който И. е отказал да получи и това изпълва фактическия
състав на нарушението, като не се констатира твърдяната неяснота при описание
на нарушението.
Неправилно
жалбоподателят счита, че административнонаказващият орган не е посочил коя е
нарушената разпоредба, като счита, че е следвало да бъде посочена нормата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба регламентира забраната водач да управлява МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. За да се установи дали е
налице такова управление водачът следва да бъде тестван и именно отказът за
тестване изпълва състава на вмененото нарушение и в този смисъл няма как да се
сочи нормата на чл.5, след като водачът е осуетил проверката. Правилно
наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържаща
едновременно и хипотеза и санкция, посочена и в
АУАН и в наказателното постановление. Двете кумулативно предвидени
наказания са определени в нормативно регламентирания размер на нормата съобразно
изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
На основание
изложените мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на
решението, то следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260068/09.03.2021г., постановено по НАХД № 1136/2020г. по описа
на Районен съд – Несебър.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: