Р Е
Ш Е Н
И Е
№5789/16.12.2019г.
Гр.Варна, 16.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Х., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 18 314 по описа на
ВРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск от ищцовото
дружество „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *,
против ответника Д.Х.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С Разпореждане №
49 649/14.12.2018 г. и с Разпореждане № 1828/15.1.2018 г. настоящият
състав е оставил производството по делото „без движение“, давайки конкретни
указания на ищцовата страна за уточняване на предмета на установителна
защита и внасяне на дължимата се държавна такса. Видно от материалите по делото
в изпълнение на дадените указания и в срок ищцовата страна е депозирала две уточнителни молби от 14.1. и от 11.2.2019 г. След
уточняване на исковата молба с Определение № 1996/11.2.2019 г., настоящият
състав е прекратил частично
образуваното исково производството по гр.д.
№ 18314/2018 год. по описа на ВРС, ХLII
– ри състав, само за СУМАТА от 45.79 лв. (четиридесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки) – законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 18.07.2017 г. до 23.06.2018 г., на основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на исковата
претенция с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото
Определение е обезсилена частично издадената по частно гр.дело № 10291/2018г., по описа на ВРС, IX–ти състав
Заповед № 5128/2.7.2018г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК само за СУМАТА от 45.79 лв. (четиридесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки) – законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 18.07.2017г. до
23.06.2018г., на основание чл. 415, ал.5 ГПК.
Видно от материалите по частно
гр.дело № 10291/2018г., ВРС,
IX –ти състав е издал Заповед №5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по силата на която е разпоредил: длъжникът Д.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *, представлявано от Р. А.и Т. К.– Управители, чрез пълномощник
юрисконсулт Н. С.: сумата от 500.00лв.
(петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №5367886, сключен на
03.07.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сумата от 76.90лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет
стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 17.07.2017г. до 12.03.2018г.,сумата от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки) – такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, сумата от 206.10лв. (двеста и шест
лева и десет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение, за периода от 07.07.2017г.
до 12.03.2018г, сумата от 245.00лв.
(двеста четиридесет и пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране,
сумата от 45.79лв. (четиридесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки) – законна лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 18.07.2017г. до 23.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.06.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и
направените разноски в заповедното производство, от които: 25.60лв. (двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) – платена
държавна такса и 50.00лв. (петдесет
лева) – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба по ЗПП.
В
исковата си молба от и уточнителната молба ищецът „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Я. К., чрез
процесуален представител - юрисконсулт Д.
А., сезира ВРС с искането да
бъде постановено Решение по силата на което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество и ответника съществуването на паричните вземания за които е издадена Заповед №5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по частно гр.дело № 10291/2018г.,ВРС, IX –ти състав.Твърди се, че ищцовата
страна е подала Заявление по чл. 410 ГПК
ред РС Варна въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на
което и съгл. чл. 415 ГПК за *ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителния иск за вземанията срещу Д.Х.Д..
Обстоятелствата,
въз основа на което била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК, сочи ищцовата
страна бил подписан договор за паричен заем № 5367886 от 3 юли
2017 год., сключен между „В. К.“ ООД като заемодател и Д.Х.Д. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на Договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия на заема.Основанието, на което
Заявлението и исковата молба се подавали от ищцовото
дружество, бил сключения Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения - (цесия) от 01.12.2016 год., на основание
чл. 99 ЗЗД и Приложение 1 към него от 1 април 2018 г. между „В. К.„ООД и А.з.к.н.п.з.
ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на ищцовото дружество
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
процесния договор за заем,
релевира ищцовата страна, заемодателят се задължил да
предостави на ответника паричен заем в максимален размер от 500 лева, под
формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект на клоновата мрежа
„И.“ АД. С подписването на договора, Д.Х.Д. била удостоверила, че получила от
заемодателя сумата от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемополучателят
се бил задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 783 лева ведно с договорна лихва на 18
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43,50 лева – включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане.Следвало да се има предвид следното,сочи ищецът: ако заемателят не изпълнел задължението си за заплащане на
дължими погасителни вноски, заемодателят имал правото да предприеме всички
позволени от закона действия за да съберял своето вземане, което от своя страна
можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. В настоящия договор, сочи ищцовата страна,
страните се съгласявали, че със сключването на същия се рефинансира текущия
заем на ответника по Договор за паричен заем 5359491 от 25.5.2017 г., като
страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор имал
характера на разписка. След извършено прихващане,твърди още ищцовата страна,
задължението на заемателя се погасявало изцяло а
заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума.Изрично е посочено в
исковата молба, че към момента на сезиране на ВРС дължимата главница възлизала
на 500 лева.
За ползването на предоставената сума
по договора за паричен заем № 5367886 от 03.07.2017 г., ответникът дължал
договорна лихва,в размера посочен в договора. В случая начислената договорна
лихва била в размер на 76,90 лева за периода от 17 юли 2017 г. –датата на
първата вноска до 12 март 2018 г. датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредите на договора предвиждали още, че заемателят
заявявал доброволно, че щял да ползва допълнителната услуга експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
заемодателя. В тази връзка ответникът дължал такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема в размер на 206,1 лв. Съгласно клаузите на
договора, заемателят се задължил в 3 дневен срок, от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора а именно – поръчител физическо лице, което да
отговоря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която
да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна за целия
срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на заемателя, съгласно уговореното от
страните, твърди ищецът, на заемателя била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 206,1 лв., която била дължима на
падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска,
конкретизира ищцовата страна, която следвало да заплати заемателя
била в размер на 54,95 лева. Претендираната
неустойка, заявява ищцовата страна, била такава за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, но не и мораторна
и се начислявала еднократно, след три дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата
за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заеметелят изпълнел посочените условия,
неустойката не се начислявала. Дължимата към момента на подаване на исковата
молба неустойка, сочи ищцовата страна за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение възлизала на 206,1 лева.
На следващо място в исковата молба се
сочи още,че разпоредите на договора предвиждали, че кредитополучателят се
запознал с Тарифата на „В. К.“ ООД, която тарифа била актуална към датата на
сключване на договора и се намирала във всеки търговски обект на клоновата
мрежа и търговската мрежа на заемодателя, така и на интернет страницата на „В.
К.“ ООД. В тази Тарифа, пояснява ищецът, било посочено, че при забава на
плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроченото
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящият случай, твърди ищцовата страна
Д.Х.Д. дължала разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева. Ответникът следвало да изплати целия заем на 12 март 2018 година – последната падежна дата, като от тогова
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на
остатъчните вноски били отдавна изтекли а ответникът продължавал виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което и дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва – върху непогасената главица, в размер на
45,79 лв.от 18 юли 2017 г. датата на последната погасителна вноска до датата на
подаване на заявлението – т.е.- видно от заповедното производство –26 юни 2018
г. /а не грешно изписаното 23 юни 2018 г./ ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите.
В
уточнителната си молба от 11.2.2019 г.ищцовата страна
е прецизирала петитума на иска, като е ясно, че е оттеглила само искането
касаещо вземането в размер на 45,79 лв., но не и акцесорното
искане за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението във ВРС
до окончателното изплащане на вземането.
Т.е.
искането на ищцовата страна е да бъде установено със СПН съществуването на
паричните вземания за които заповедният съд е издал в
полза на *ЕООД Заповед №5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК против длъжника /ответник в исковото производство/ - Д.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, п*, ЗА СУМИТЕ:
1/. сумата от 500.00лв. (петстотин лева) – главница по Договор за
паричен заем №5367886, сключен на 03.07.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016г.,
2/. сумата от 76.90лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет
стотинки)
– договорна (възнаградителна) лихва за периода от
17.07.2017г. до 12.03.2018г.,
3/. сумата от 206.10лв. (двеста
и шест лева и десет стотинки) – такса за експресно разглеждане на документи
4/. сумата от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет
стотинки) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение /за предоставяне на
обезпечение, за периода от 07.07.2017г. до
12.03.2018г,/
5/.сумата от 245.00лв. (двеста четиридесет и пет лева) – разходи и такси за
извънсъдебно събиране,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване заявлението в съда – 29.06.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовата страна желае присъждане
на сторените разноски като в
подкрепа на твърденията и исканията си е направила доказателствени
искания за изискване и прилагане на частното гр.дело; приобщаване на писмените
доказателства ангажирани с исковата молба и връчване на уведомлението за
извършена цесия на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на
иска, чрез надлежно назначения на ответника особен представител – адвокат от АК
Варна- М.Ц..
В отговора на исковата молба ОСОБЕНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на ответника, адв. Ц. оспорва активната процесуална легитимация на ищеца;
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер; оспорва
получаването и усвояването на процесната сума от
страна на ответника, респективно наличието на задължение за връщане на същата. Оспорен е размера на претендираните суми. На
първо място в отговора на искова молба е оспорен представения договор за
паричен заем. Според адвокат Ц. договорът бил недействителен на основание
чл.22 ЗПК във вр. чл. 11 ЗПК. Съгласно чл. 11 ЗПК,
сочи адв. Ц. договорът за потребителски кредит
договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език, с дата и място
на сключването му и съдържал основна информация относно параметрите на
договора, като: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, като погасителният план посочвал дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържал разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, както и стойността на всички разходи, които се
дължали при неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските; наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора и др. Процесният
договор - според ответната страна не отговарял на тези изисквания. В договора
не било посочено мястото, където е сключен. Следователно договорът,извежда
правния извод ответната страна ,бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
според който, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.На второ място в
отговора е оспорена дължимостта на сумата от 206.10
лева, претендирана като неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Въпросната неустойка в случая, според адв.Ц.
била начислена съгласно чл. 5, ал. 2 от договора за заем, а именно - заради
неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от усвояването на
сумата да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез
поръчителството на физическо лице, което следва да отговаря на определени
условия, свързани с възраст, трудова заетост, платежоспособност и кредитна
история. Тази клауза от договора за заем, обаче, адв.
Ц. намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въведената с
Директива 93/13 система на защита се основавала на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност,
като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (препращайки към:
Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores, С-240/98-С-244/98, Recueil,
стр. 1-4941, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, С-168/05, Recueil, стр. 1-10421, точка 25, както и Решение от 6
октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones,
С-40/08, Сборник, стр. 1-9579, точка 29). С оглед на това положение на по-слаба
страна, член 6, параграф 1 от посочената Директива предвиждал, че
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както било видно от
съдебната практика, ставало въпрос за императивна
разпоредба, с която се целяла замяната на формалното равновесие, което
договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите,
с действително равновесие, което можело да възстанови равенството между тях
(така адв. Ц. препраща към Решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе,
точка 36, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30, Решение от
9 ноември 2010 г. по дело С-137/08, Сборник, стр. 1-10847, точка 47 и Решение
от 15 март 2012 г. по дело С-453/10, точка 28).Понятието „добри нрави“, сочи адв. Ц.
било изяснено в съдебната практика (препращайки към Решение № 88 от 22.06.2010
г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на
ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на
ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК), като се приемало, че се касае за обща
правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските
правоотношения, в която попадали тези наложили се правила и норми, които
бранели принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане било в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на
интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД , било налице, когато се нарушавал правен
принцип, който можело и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му било проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право. Такива били принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.307 ТЗ, чл.302 ТЗ, чл.289 ТЗ. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлявало
действие, накърняващо „добрите нрави“, злепоставящо чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода, следвало да се преценява във всеки отделен
случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави, цитира адв.Ц., била
клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това
се правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон се
явявала нищожна. Според чл. 92 от ЗЗД
неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да бъдело нужно да се доказват.
Кредиторът можел да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.
5, ал. 2 от договора, твърди адв. Ц., неустойката
била дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението
да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез
осигуряване на поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който било
уредено в чл. 5, ал. 2 от договора задължението на заемателя,
обаче, можело да се обоснове извод, че изпълнението му щяло да бъде свързано
със значителни затруднения. Това било така, твърди особеният представител на
ответника, защото, от една страна, това задължение не било определено от
кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл
била обичайната практика, а от друга -изискванията към поръчителя били
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация, за да знаел дали това лице е подходящо и отговаря на
условията по чл.5, ал.1 от договора. Такива били например изискванията,
свързани с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли
сключени други кредити и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят,подчертава адв. Ц., би
могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него,
предоставял кредитни услуги по занятие и имал необходимите знания и умения, за
да извършел и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им - само 3 дни, водело до извода,
че клаузата била предвидена по начин, който да възпрепятствал длъжника да я
изпълни. По този начин се целяло да се създаде едностранно от кредитора
предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл. 5, ал. 2 от
договора за заем. Поради тези особености на договора, клаузата за неустойка,
обобщава адв. Ц., била уговорена в отклонение от
функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я правело нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Поради това,
ответникът не дължал на ищеца сумата от 133,51 лв. - начислена неустойка по чл.
4, ал. 2 от договора.Нищожни, като
заобикалящи закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр.
с чл. ЗЗ, ал. 1 ЗПК, сочи още адв. Ц. били и клаузите на чл. 1, ал. З и чл. 13 от
договора, според които заемателят дължал сумата
от 206,10 лева - такса за експресно
разглеждане на документи и сумата от 245.00
лева - разходи и такси за събиране на просрочени вземания. Макар тези
вземания да били наименувани „ разходи и такси“, то срещу тях не се дължало
никакво поведение от страна на заемодателя, твърди адв.Ц..
По делото липсвали както твърдения, така и доказателства такива разходи да били
действително извършени. При това положение следвало да се приеме,според
особеният представител на ответника, че клаузата за дължимост
на горните суми, прикривала една неустойка за забава, а съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът имал право
само на мораторна лихва. Ответницата не дължала такса за експресно разглеждане на
документи, тъй като тази клауза от договора, предвиждаща начисляването на
подобни суми, също се явявала такава с неравноправен
характер, т.е. като нищожна по изложените по-горе съображения. Отделно от
това, по делото не били представени никакви доказателства във връзка с
доказване на основанието за начисляването на тези суми, не се доказвало искането за отпускане на кредит да е било експресно
разгледано. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, подчертава адв.Ц.
била регламентирана в разпоредбата на чл.10а,
ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче
не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10 а, ал. 2 ЗПК.
Въпреки, че законът, а също и сключения между страните договор да не съдържал
легално определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита“ и „такса за усвояване на кредита“,
адв. Ц. моли съдът да приеме, че уговорените услуги
попадали именно под обхвата на втората посочена такса.Затова и тази уговорка
противоречала на разпоредбата на чл.10 а, ал.2 ЗПК.С оглед на гореизложеното,
особеният представител на ответника моли ВРС да отхвърли като неоснователна
предявената искова претенция. Оспорва се от адв. Ц.
приложения към исковата молба договор за паричен заем и моли ВРС да
задължи ищеца да представи оригиналния екземпляр от същия.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от дата 15.11.2019 год. ищцовата страна не изпраща
представител, но в писмена молба от 14.11.2019 г. адв.Г.Н.
– процесуален представител на ищцовото дружество
изразява становище по същество на спора.
В същото съдебно заседание адв.М.Ц. – надлежно назначен особен представител на отв. Д.Д. поддържа становището си
залегнало в отговора на искова молба, респ. желае постановяване на Решение в
смисъла изложен в отговора на искова молба .Обективирано
е и искане от адв.Ц. за издаването на РКО за
осъщественото процесуално представителство.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От
приобщеното към
материалите по делото частно гражданско
дело № 10291/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, IX- ти състав се установява
факта,че на дата 29.06.2018 г. във ВРС е било депозирано заявление от заявителя
„*“ ООД против
длъжника Д.Д..Видно от л.12 –ти от заповедното дело,
ВРС с Разпореждане № 25 699/2.7.2018 г. е намерил, че заявлението отговоря
на формалните и съдържателни изисквания за редовност, поради което е разпоредено и издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение за паричните вземания подробно посочени в самото заявление/л.12 от
частното дело/.Установява се приложената на л.13 –ти по заповедното дело в
оригинал Заповед № 5128/2.7.2018 г. че заповедният съд е издал цитираната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
10291/2018 г. по силата на която е било разпоредено :
длъжникът Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, *,да
заплати на кредитора „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *, представлявано от Р. А.и Т. К.– Управители, чрез пълномощник
юрисконсулт Н. С.,сумата от
500.00лв. (петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №5367886,
сключен на 03.07.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.,сумата от 76.90лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет
стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 17.07.2017г. до 12.03.2018г.,сумата
от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки)
– такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем,сумата от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки) – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 07.07.2017г. до 12.03.2018г,сумата от 245.00лв.
(двеста четиридесет и пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране,сумата
от 45.79лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) – законна
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 18.07.2017г. до
23.06.2018г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.06.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените разноски в
заповедното производство, от които: 25.60лв.
(двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) – платена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба по ЗПП.В самата Заповед по чл.410 ГПК заповедният съд е вписал, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение по Договор за паричен заем №5367886, сключен на
03.07.2017г. между „В. К.” ООД и Д.Х.Д., вземането по който е прехвърлено от
страна на „В. К.” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение №1
от 01.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г.
От всички останали писмени
доказателства по заповедното дело се установява,че Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК с оглед на което са
били дадени указания на заявителя за възможността за предяви специалния установителен иск в едномесечен срок от получаване на
разпореждането на заповедния съд и искът е предявен в рамките на този срок.
От писмените доказателства приобщени
по настоящото исково производство – приложения на листи от 6-ти до 8 –ми в
заверено за вярност с оригинала копие на Договор
за паричен заем „В. П.” № 5367886- 03.07.2017 от 03.07.2017 г.се установява, че
на ответника Д.Х.Д. , ЕГН ********** е бил предоставен от страна на „В. К.” ООД
кредит в размер на 500,00 лева /чл.3/. От своя страна ответникът се е
задължил да върне заетата му сума на 18 броя месечни погасителни вноски вписани
чл.3,ал.1,т.4 по дати от 17.7.2017 г.до 12.8.2018г, всяка в размер на 43,50 лева
/чл.3,ал.1 , т.1 /.Установява се от клаузата на чл. 3,ал.1 т. 1 ,че размера на
погасителната вноска в лева 43,50 лв. включва част от дължима главница, лихва и
такса експресно разглеждане В чл.5 от договора е разписано,че кредита/заема се
отпуска при годишен фиксиран лихвен процент от 40.30%. В чл. 6 от договора е
посочен лихвен процент на ден , приложим при отказ от договора до 14-тия ден от
0,11 % а в чл. 7 е вписано,че общия размер на всички плащания с включена такса
експресно разглеждане е 738,00 лева
, като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8.
Изрично в чл. 8 от договора е визиран
годишен процент на разходите 49,39 %,като
е вписано,че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания цитат
: „Договорът ще е валиден за посочения в нео срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията съответно няма да бъдат начислявани
разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по настоящия договор „.
Договорът видно от приобщеното
заверено за вярност с оригинала копие е двустранно подписан, като съгласно чл.1 от същия страните са завили ,че са
сключили този договор на основание предложение за сключване на паричен заем, направено
от заемателя или форма на за кандидатстване, попълнела
от заемателя по електронен път на уеб страница www.vivacredit.bg
представляваща електронен документ по см. на Закона за
електронния документ и електронния подпис ЗЕДЕП; Стандартен европейски формуляр,
предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните
условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна
информация,предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансови услуги от разстояние /
ЗПФУР/ , посочваща индивидуалните условия на договора за предоставяне на паричен
заем, с която заемателят се бил запознал
предварително чрез средство за комуникация от разстояние /посочената уеб
страница,както и че заемателят декларирал,че приемал
всички условия ,посочени в преддоговорната информация.В
ал.2 на чл.1 е вписано, че заемателят е завил,че
преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора,което обстоятелство било декларирано в
попълнено от заемателя ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. В ал.3 на чл.1
от договора изрично е вписано,че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 206,10 лева. Съгласно чл.1 ,ал.4
от договора страните са се уговорили таксата по горната алинея да се заплати от
заемателя разсрочено като се раздели на равни части и
се включи в размера на всяка от погасителните вноски .В следващия чл.2, ал. 1 от същия договор страните
са постигнали съгласието с подписване на този договор да се рефинансира текущия заем на заемателя,
като същият заявявал, че желаел да погаси изцяло задължението си по договор за
паричен заем с КИД 5359491 /25.05.2017 г.,
което към датата на подписването на договора / т.е.3.7.2017 г./ е било в размер
на 482,00 лв. В чл.2,ал.2 страните
са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения а
именно – от земната сума по този договор заемодателят да прихване задължението на
заемателя посочено в ал.1 и след извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява
изцяло , като заемодателят изплаща на заемателя
остатъка от заемната сума по този договор, съгласно договореното в чл. 3, ал.2
от договора.
Отделно от така цитираните по-горе
клаузи в договора от дата 3.7.2017 г. е договорено заемополучателят
да предостави обезпечение на заемодателя.Съгласно
чл.5 , ал.1 от договора заемателят се задължил в 3 дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения по договора а именно:1.поръчител- физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3
дни от деня на представяне и да отговоря на следните изисквания:да е навършило
21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор ; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и и минимален осигурителен доход в размер
на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР при БНБ
или да има кредитна история със статус не
по –лош от 401 „Редовен „; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2.Банкова
гаранция , издадена след усвояване на паричния заем , в размер на цялото
задължение на заемателя, посочено в чл.3 ,ал.1, т.7
,валидна 30 дни след падежа на плащане
по договора.В ал.2 на чл.5 от договора страните са се съгласили ,че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение посочено в ал.1 замателят
ще дължи неустойка в размер на 206,10 лв. Страните са се уговорили, неустойката
да се разсрочи и да се плаща на равни части към всяка от погасителните вноски
,посочени в чл. 2 , ал.1 , т.4 , като в този случай дължимата вноска ще е в
размер на 54,95 лева а общото задължение по договора ще стане 989,10 лв. В чл. 9 от същия договор е договорено
изрично,че ако заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължими погасителни вноски – заемодателят да има право да предприеме всички позволени от
закона действия, за да събере своето вземане, като от своя страна можело до
доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя.Самият член е вписано в изречение второ,че има
силата на предупреждение за последиците от просрочие
на дължимите погасителни вноски съгл. чл.11,ал.1 т. 15 ЗПК. В чл. 9, ал.2 от
договора е вписано, че при забава на плащане
на задълженията на заеметаля по договор за
предоставяне на паричен заем заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден забава.
Съгл.
чл.9, ал.3 от договора - страните
са постигнали съгласие при забава за изпълнение на просрочени задължения по
договора с повече от 90 дни замодателят да може да
обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение, вкл.по отношение на пълния
размер на договорената възнаградителна лихва и всички дължими такси по
заема.Обявяването на предсрочната изискуемост е посочено, че може да бъде
извършено както на личен еmail или
на посочения от заемателя адрес в преамбюла на
договора под формата на писмо с обратна
разписка.
На следващо място следва
да бъде съобразено,че съгласно чл.13
от договора заемателят е заявил, че е запознат и
съгласен с Тарифата на „ В. К.“ ООД, актуална към датата на сключване на
договора, като се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата
мрежа и партньорската мрежа на заемодателя, публикувана и на интернет страницата
на заемателя /посочена и по-горе. В чл.16 от договора се съдържа изрична
клауза, че ако извършеното плащане от заемателя не е
достатъчно да погаси текущото задължения, същият има право да посочи поредността на погасяване на задълженията му към заемодателя
а ако не упражни това си право, то страните се съгласяват изрично погасяването
на задълженията по така сключения договор да се извършва в следния ред :
разноски, които са начислени , в случай на забава на плащането,лихва за забава,
неустойки за неизпълнение на договорно задължение, договорна лихва,главница.
Приложена на л. 10-ти по
делото е в заверено за вярност с оригинала копие Тарифа на „В. К.” ООД, относима към договора за паричен заем „В. К.“ или „*“. В същата
са вписани видовете и размерите на таксите .
Приложено на л. 9 – ти е
заверено за вярност с оригинала копие на предложение
да сключване на договор за паричен заем от 3.7.2017, подписано на същата
дата от заемополучателя .
С оглед оспорването на
договора, направено в срока по чл.131 ГПК в първото открито съдебно заседание
ищцовата страна е изпълнила вмененото й от съда задължение като е представила оригинала на Договор за паричен заем,
сключен между „В. К.” ООД и Д.Х.Д. на 03.07.2017 г., ведно с предложение за
сключване на договор за заем от 03.07.2017 г.Съдът е извършил сравнение на
оригиналите със заверените копия и констатирал идентичност на същите, като е
върнал оригиналите на адв.Н.,без да открива производство по чл.193 ГПК .Изрично е записано
изявлението на особения представител на ответника – адвокат Ц., че не оспорваавтентичност
на договора за паричен заем, след като е идентичен с представения препис,
не държи да остане по делото в оригинал.
Извън описаните по-горе
писмени доказателства ищцовата страна е
представила и по делото са приобщени в заверени за вярност с оригинала копия на
следните писмени доказателства : Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.;
Приложение № 1/01.04.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „В. К.” ООД и „А.з.к.н.п.з.” ООД на 01.12.2016
г. – стр. 1, 7 и 8; уведомление на осн. чл. 99 от ЗЗД до Д.Д. (оригинал); пълномощно с нотариална
заверка на подписите рег. № *
г. на нотариус М. И., рег. № *на НК, с район на действие РС – София; пълномощно
с нотариална заверка на подписите рег. № * г. на нотариус М. Ш., рег. № *на НК,
с район на действие РС – София; потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.Приобщения на л. 11 -14 рамков
договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., доказва твърдения от ищовата
страна, че „В. К.” ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.Изрично в цесионния договор, в т.4.5 /л.14/ е вписано , че купувачът
ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е
упълномощил купувача с правата за уведомяване на длъжниците.
Представено е и приложение № 1 от 01.04.2018г.,
/ л.1-17/ като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по
отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на
кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните
колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Под № 195 / л.16/ е посочен
номера на договора за кредит –5367886 , ЕГН и имена на ответницата Д.Х. И., дата
на сключване на договора – 03.07.2017г., отпуснат размер на кредита – 500 лева,
и остатъка от дълга към 01.04.2018г., както следва: 1234,10лв. – сбор от 500
лв.главница, 76,90 лв.договорна лихва и 657,20 лв. остатък такси/неустойки
–разходи за забава. Приобщено на л. 21 –ви по делото е заверено за вярност с
оригинала копие на изходящо от „В. К.“ ООД потвърждение на извършена цесия за
вземания, индивидуализирани в приложение № 1.
На л. 18 –ти е
приложено в оригинал уведомление по чл. 99 ЗЗД адресирано до Д.Д. .
С
оглед изясняване на фактическата страна в
пълнота по спора по делото е допусната необходимата съдебно-счетоводна експертиза Заключението на вещото лице Е.Т. е приобщено по делото на листи от 113 до 116 –ти.Така приобщената по делото ССчЕ съдът намира и за пълна и за обективна и кредитира
напълно заключението. Дори и само от прочита на констативно съобразителната
част на ССчЕ може да се установи, че експертизата е
изготвена на база писмените доказателства по делото , предоставени от
счетоводството на“ В. К.„ ООД на вещото лице справка за начислените задължения по договора и извършените
плащания по него, както и че в счетоводството на „*“
ЕООД на вещото лице е била представена счетоводна справка за цедирано вземане по
договор за паричен план В. П. № 5367886/03.07.2017 г. с титуляр Д.Х.Д. и
допълнително начислени лихви за забава върху
него.
На база целия доказателствен материал и
представени справки,вещото лице прави извода, че в раздел I / л .115 / съгласно Договора за паричен заем В. К.план №
5367886/3.7.2017 г. кредиторът В. К.ООД е предоставил кредит на Даринка Х.Д. в
размер на 500 лв. заплатен изцяло в брой на датата на сключване на договора 03.07.2017
г., както със сумата от 482 лева е било погасено цялото старо задължение на
получателя а остатъкът е получен в брой .
На второ място вещото лице дава отговор на един от основните въпроси – Извършвани
ли са плащания по кредита – на кои дати, в какъв размер и какви са погасяваните
задължения , като констатациите на в.л. са :На л.116 –ти от първо до четвърто
изречение вещото лице цитира размерите на дължими суми от заемополучателя
, така както е посочено и по –горе , като извежда изводите , че по процесния
договор няма предоставено обезпечение , поради което е начислена неустойка по
чл.5,ал.2 в общ размер на 206,10 лв., която е разсрочена на 18 вноски от по
11,45 лв.В.л. Т. заключава,че по договора няма извършвани плащания до датата на
проверката .Относно третия въпрос какъв е размера на остатъчното задължение по
пера към момента на входиране на заявлението и към
момента на изготвяне на заключението вещото лице експерт-счетоводител дава
следното заключение :
1.Задължението по процесния договор за главница е в общ размер на 500 лева
;
2.Задължението за договорни лихви е в общ размер на 76,90 лева ;
3.Задължението за такса експресно разглеждане е в общ размер на 206,10 лева
;
4.Задължението за неустойка е в общ размер на 206,10 лева;
5.Задължението за такса разходи по събиране на просрочени задължения е в
общ размер на 175 лева ;
6.Задължението за такса разходи по ангажиране дейността на служител по събиране
на вземането е в общ размер на 70 лв.
На последно място в.л. Т. пресмята два варианта на лихва да забава ,като
ясно сочи, че се дължи лихва да забава в размер на законната върху главницата
.Този размер до датата на завеждане на заповедното производство вещото лице
пресмята на сумата от общо 30,84 лева към 29.06.2018г. и на общо 98,48 лева към
датата на изготвяне на заключението по ССчЕ –
29.10.2019 т.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият първоинстанционен съдебен състав достига до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Спор няма между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 10 291 / 2018 г. по
описа на ВРС, IX –ти състав, че в полза на ищеца против
ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
заявените парични вземания ведно със сторените по заповедното дело разноски,
която е връчена на длъжника Д.Х.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок,налице е идентичност между вземанията и основанията на които е
издадена заповедта по чл.410 ГПК с петитума на специалния установителен
иск , пълна идентичност и на страните по двете производства, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание.Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца бе по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми в посочени размери, че между цесионера и ищеца е имала сключен валиден договор за цесия,
по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит
с ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Анализа на писмените доказателства, направен
от настоящия съдебен състав води до извода, че ищецът в качество на цесионер и „В. К.” ООД в качество му цедент,
са сключили валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2016г., приложение № 1 от 02.05.2018г., с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за заем № 5367886/03.07.2017 г. Сключеният договор от 01.12.2016г.
има рамков характер, доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се
прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от
продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение
изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по
приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия състав по
прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в който смисъл е страните са
уговорили в § 1 „Понятия“ / л.11/,
т. 1.1 „Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на
вземането е довършен с подписване на Приложение № 1 от 01.04.2018г., към която
дата вземанията по заемното правоотношение между „В. К.“ ООД и ответника са
били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/.В приложението по ясен
и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към
Д., като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество
да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдения договор за кредит. Тази воля на
кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт
на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо
лице и изричното потвърждение на цесията. Следва да се отчете и че
прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието на
конкретната сделка между кредиторите, извън договорената промяна на собствеността върху вземането не засяга по
никакъв начин длъжника, поради което и последният не може да си служи с подобни
възражения при липса на твърдения, че е престирал на
стария кредитор. По същество ,настоящият състав намира цесията за валидна и
действителна поради което следва да разреши въпроса дали ответникът дължи на
ищеца паричните вземания за които е образувано и поддържано производството по
иска по чл.422 ГПК .
В отговора на исковата молба
процесуалният представител на ответника е оспорил договора като оспорванията се свеждат до твърдения за редица недействителни
договорни клаузи. Ясно е изразено становището на адв.Ц.
след запознаване с оригинала на договора,че не оспорва автентичността на
същия.При липса на оспорвания по реда на чл.193 ГПК се налага извод,че
договорът който е бил сключен между Д.Д. и В. К.ООД е
действителен, автентичен.Не е оспорено получаването на сумата по договора а и
фактът на усвовяването на сума е виден от самия
договор и доказан от ССчЕ.Следователно за ответника Д.
е възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно
възнаграждение, на посочените в погасителния план дати. Доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на отв.Д.Д. не са ангажирани, поради което и с изтичане на
договорения срок за ползване на заетата сума 12.03.2018 г. Д. дължи непогасената
главница от 500 лева изцяло , както и договорна лихва в размер на 76,90 лв.
–представляваща сбора от лихвите визирани в т.1 -18 от таблицата на
в.л.,приложена на л. 114 –ти /начислена за периода от 17.7.2017 – 12.3.2018 г./С
оглед допусната забава в плащанията на месечните вноски, ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от деня следващ падежа на всяко едно задължение до
подаване на заявлението в съда, поради което и същият дължи лихва в установения
от вещото лице размер от размер на 30,84 лв./до
датата на подаване на заявлението в съда а съгласно вариант втори 98,48 лв. до
датата на изготвяне на заключението 29.10.2019 г./.
От страна на ответника, чрез особения му представител
– адв.Ц. както бе посочено и по-горе, са наведени
възражения за нищожност на договора в отделни негови клаузи, като не се оспорва
нито сключването на самия договор нито получаване на заемната сума.Видно е
приобщеното по делото като част от договора за цесия извлечение от Приложение №
1, че сключеният с ответника договор е включен в него под цитирания и по-горе
номер , като детайлно е индивидуализиран с номер и дата на сключване, титуляр,
размер на главницата, общ размер на задълженията по договора и остатък. Видно е
от извлечението, че останалите договори фигуриращи в него, както и цената на
прехвърлянето за всеки един от тях са били механично заличени. В този смисъл
тези възражения на адв.Ц. са неоснователни. По делото
е представено и пълномощно от по силата на което цедента
изрично е делегирал на цесионера правомощието да
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземанията. Не са налице пречки уведомяването да
се извърши чрез пълномощник. Действително по делото са представени доказателства,
които не са достатъчни, за да бъде прието, че длъжникът е бил надлежно уведомен
за извършеното прехвърлянето на вземането, преди
предявяването на иска, доколкото сам ищецът е приложил оригинал на уведомление по чл. 99 ЗЗД .В хода на настоящото исково
производство, на ответника, чрез особения представител – адв.Ц. са надлежно връчени преписа
от исковата молба и приложенията към нея (сред които и нарочно писмено
уведомление до длъжника отправено от цесионера, по
силата на изрично учредената му представителна власт), което налага извод, че
съобщаването е извършено с връчването на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника / ответник в исковото
производство / са охранени. Следва да бъде посочено, че особения представител може да извършва всички процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 ГПК и може да прави всички възражения от името на ответника. След
като това е така, той може да приема и всички изявления и твърдения направени
от ищцовата страна. Следователно връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (така
Решение № 198/18.01.2019 г., т.д. № 193/2018 г., на ВКС-
цитирано и в други мотиви на ОС Варна ).
По същество на спора, ВРС стига до
извода,че от представените по делото доказателства се
установява, че на 3.7.2017 г. между цедента „ В. К.„ООД
и ответника Д.Х.Д. е бил сключен договор за паричен заем № 5367886/3.2017 г.по
силата на който на последния е била предоставена сумата 500.00
лв., за срок от 18 месеца, срещу насрещното му задължение да върне
заетата сума на 18 месечни вноски, всяка в размер на 76,90лв. като са посочени и падежните им дати. В съответствие с
изискването на чл. 11 ЗПК в договора са посочени ГПР в размер на 49,39 % и ГЛП, който е
в размер на 40,34 %. /л.6 от делото
и ССчЕ/.Към датата на сключване на процесния договор
са действащи разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 от чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които
годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по
просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между
страните ГПР от 47.55%, не надхвърля посочения
в Закона максимум.В този смисъл не е
налице твърдяната от ответника недействителност на
договора.
Предмет на предявения иск е освен установяване
съществуването на вземане за главница от
500,00 лв. и лихви 76,90 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода от 17.7.2017г. до 12.3.2018г./установени като дължими и чрез ССчЕ / са още: вземане
за неустойка за непредоставяне
на обезпечение по договора в размер на 206,10
лв. за периода от 7.7.2017 г. – 12.3.2018 г. ; вземане за такса за експресно разглеждане
на документи в размер на 206,10 лв.;
вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245,00 лв./Единствената оттеглена претенция
е за сумата от 45,79 лв. по която исковият съд е прекратил частично производството
по делото и обезсилил частично заповедта по чл.410 ГПК./л. 31/.
Процесният договор за заем е сключен при
действието на Закона за потребителски кредит (обн. ДВ
бр.18/05.03.2010 г.) и неговите императивни правни норми
следва да бъдат съобразени. В тази насока е релевирано
то възражение от страна на ответника досежно клаузата Договора касаеща
задължението за предоставяне на обезпечение / чл. 5 от договора /. В нея е предвидено задължението на длъжника да предостави обезпечение,
чрез поръчителство от трети на спора физически лица или банкова гаранция, с цел
обезпечаване на плащането на сумата по чл.3
,ал.1 т.7 възлизаща общо на 783,00 лв. Видно от формулировката на
клаузата, волята на страните е насочена към обезпечаване на главното
задължение. Неустойката е уговорена именно за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, а не касае вредите от неизпълнение на задължението
за връщане на заетата сума в сроковете и по уговорения начин. Клаузата на чл.5
, ал. 2 от Договора за заем предвижда, че дължимия размер на неустойката е
фиксиран 206,10 лв., заплаща се
заедно с всяка от погасителните вноски, като се начислява допълнително сумата 54,95 лв. Така калкулирана неустойката
на практика води до фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателя да получи
допълнително плащане в размер съизмерим с размера на отпусната в заем сума, без
това да е обявено на потребителя, в съответствие с наложените ограничения с чл.
19 ЗПК. По този начин, под формата на неустойка за неизпълнение към месечната
вноска, кредитора добавя плащане, което не е посочил в ГПР, който е критерий
ориентиращ потребителя за тежестта на сключената сделка. В съответствие с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, настоящият съдебен състав намира, че
клаузата на чл. 5 от договора е
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните. Ето защо
следва от правна страна извода, че претендираната от ищеца сума 206,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение не се дължи.
По отношение на претенцията в размер на 245,00лв., претендирана
като разходи и такси за извънсъдебно
събиране , настоящият съдебен състав приема, че тази сума е недължима. За
да обоснове този извод съдът съобразява, че предварителното фиксиране по размер
на вземането, не освобождава ищеца от доказване на реално направените разходи.
Такова пълно и главно доказване ищецът не е провел по делото, поради което се
налага и извода,че и тази сума също не се дължи.
На последно място по отношение на паричното вземане
претендирано в размер на 206,10 лева под формата на такса за експресно разглеждане на
документи, настоящият съдебен състав отчита факта,че в чл.1 ал.3 от договора от
3.7.2017 г. и тази такса е фиксирана като размер , но доказателства затова да е
ползвана услугата и извършена тази допълнителна услуга ищецът не е ангажирал.Нещо
повече –при внимателен прочит на Тарифата на абзац предпоследен може да бъде
установено, че са договорени други такси от 0,10 лв. + 1 % от сумата като при онлайн процес на отпускане на заем
такса за разглеждане на документи въобще не се дължи .Ето защо при липса на проведено
пълно и главно доказване исковият съд счита,че таксата за експресно разглеждане
не се дължи от ответницата на ищеца .
За пълнота а и яснота на мотивите настоящият съдебен първоинстанционен
състав се спира повторно на заключението неоспорената от страните е приета от
съда съдебно счетоводна експертиза. От кредитираното напълно от настоящия
съдебен състав заключение на вещото лице Ел.Т. се установява, че размерът на
задълженията по Договор за паричен заем № 5367886/3.7.2017 г. възлиза на 500.00 лв.- главница и 76,90 лв., договорна (възнагадителна лихва )
за
периода от 17.7.2017г. до 12.03.2018 г. / така и Таблицата на л.114/.Предвид така изложеното се налага
извод,че предявеният специален установителен иск
следва да бъде уважен като основателен и доказан за паричните вземания от 500 лв. и 76,00 лева.Видно
и от самия договор и от ССчЕ длъжникът по заповедното
и ответник по делото не е извършил нито едно плащане, поради което е изпаднал в
забава още преди да бъде заведено заповедното производство .Ето защо и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от 500 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК като основателно следва да бъде уважено изцяло съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
В останалите части обаче искът по
чл.422 ГПК за паричните вземания :
206,10 лв. неустойка , 206,10 лв. такса за експресно разглеждане на документи,
и 245,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране предявените при условията
на ОСИ искове по чл.422 ГПК подлежат на отхвърляне, т.к. са останали недоказани.
С оглед разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г., тълкувателно дело № 4/2013 г., на
ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство.
Предвид установения размер на вземането сбора от
500 лв.+ 76,90 лв., отхвълнената част на исковата
претенция, частичното прекратяване на исковото производство за сумата от 45,79
лв. / ведно със частично обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК само за сумата
от 45,79 лв. исковият съд пресмята разноските сторени по заповедното дело по
следния начин :
Заявени през заповедния съд са били следните парични
вземания : 500 лв. + 76,90 лв.+ 206,10 лв.“206,10 лв. + 245,00 лв.+ 45,79 лв. =
1 279,89 лв.
Сборът от 500 +76,90 лева от 576,90 лв.
представлява уважената част на предявения иск а за разликата искът е недоказан и частично
прекратено исковото производство.Ето защо в процентно съотношение 576,90/
1 279,89 лв. определя 0,45 % които следва да се присъдят от вече
установените и присъдени разноски в полза на ищеца,в заповедното производство.В
заповедното производство са били присъдени 25,60 лева за платена д.т. и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение ,общо 75,60 лева.От
тези разноски исковият съд присъжда в
полза на ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство в общ
размер на 34,02 лева( тридесет и четири
лева и две стотинки ),на осн.чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Съразмерно с уважената част от предявеният
иск дължимите на ищеца
разноски пред настоящата инстанция следва да се
определят отново пропорционално на уважената част на иска . Искането за
присъждане на разноски е било заявено още в исковата молба ,поради което съдът
счита че следва да се спре на всеки един разход сторен от ищеца,макар и списъка
по чл. 80 ГПК изготвен от впоследствие упълномощения от ищеца адвокат да е
непълен. Видно от л.29 –ти ищецът е внесъл държавна такса от 225,00лв. за исковото
производство.Видно от 58,59 и 60 в
изпълнение на дадените указания за депозит за особен представител на ответника
ищецът е внесъл депозит от 316,39 лв.
Установява се от л.94 –ти и 95 –ти ,че за провеждане на ССчЕ
ищецът е внесъл депозит от 120 лева а от завереното за вярност с оригинала копие
на фактура приложено на л. 110-ти се доказва факта, че за адвокатски хонорар
ищецът е заплатил по банков път сумата от 360,00
лв. с ДДС. Т.е. сборът от реално извършените разноски по настоящото дело
възлиза на общо 913,39 лева. Съразмерно
на уважената част на иска исковият съд присъжда в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от общо 412,02 лева (четиристотин и
дванадесет лева и две стотинки ).
На последно място,съдът отчита факта,че депозита за
особен представител е бил определен още при вземане на решението за
предоставяне на правна помощ на ответницата по реда на чл. 47, ал.6 ГПК в
размера посочен и по-горе и поради осъществената от адв.Ц.
правна помощ и процесуално представителство ВРС следва да разпореди издаване на
РКО за внесения депозит в размер на 316,39
лева .
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К. и ответника Д.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *, че в
полза на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
* съществува парично вземане дължимо от ответника Д.Х.Д.,
ЕГН **********, за което е била издадена в полза на ищеца Заповед
№5128/2.7.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжника /ответник в исковото производство по ч.гр.д. № 10291/2018г.по описа на
РС Варна IX –ти състав ЗА СУМИТЕ:СУМАТА от 500.00лв. (петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №5367886, сключен на
03.07.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и СУМАТА от 76.90лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет
стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 17.07.2017г. до 12.03.2018г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
заявлението в съда – 29.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането,като ОТХВЪЛЯ ИСКА в останалите части : за сумата от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки) – такса за
експресно разглеждане на документи; за сумата
от 206.10лв. (двеста и шест лева и десет стотинки) – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение /за предоставяне на обезпечение, за
периода от 07.07.2017г. до 12.03.2018г,/ и за сумата от 245.00лв. (двеста четиридесет
и пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране,като недоказан, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, п.*, ДА ЗАПЛАТИ н.
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Т. Я. К. СУМАТА от общо 34,02
лева( тридесет и четири лева и две стотинки ),сторените от ищеца по заповедното
производство частно гр.дело №
10291/2018 г. по описа на ВРС IX –ти състав съдебно-деловодни
разноски , на осн.чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, п*, ДА ЗАПЛАТИ н.
„А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т. Я. К. СУМАТА
от общо 412,02 лева (четиристотин и
дванадесет лева и две стотинки )- сторените от
ищцовата страна пред настоящата инстанция съдебно –деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част на иска, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М.Д.Ц. *** възнаграждение в размер на 316,39
лева (триста
и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки )с оглед осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника Д.Х.Д., на
основание чл. 47, ал.6 ГПК, като се
издаде РКО за посочената сума –внесен
депозит от ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: