Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6267/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление:***,***, срещу К.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено дължимостта на сумите по Заповед***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.***г. по
описа на Районен съд – Варна,*** състав, за следните парични вземания: сумата
от 21 263,04 лева – частично претендирана главница от общо 41 802,19
лева, дължима по Договор за потребителски паричен кредит***., сключен между***
ЕАД и К.Г.Л. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 20.12.2016 г. между*** ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, като сумата е
формирана от 40 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.10.2022 г. до 14.01.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 09.07.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 673,33 лева – обезщетение за забава за периода
от 09.07.2019 г. до 30.10.2019 г.
В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, вр. чл.
240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на същите суми, както следва: сумата от 21 263,04 лева – частично претендирана главница от общо
41 802,19 лева, дължима по Договор за потребителски паричен кредит***.,
сключен между*** ЕАД и К.Г.Л. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 18.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 20.12.2016 г. между*** ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, като сумата е
формирана от 40 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.10.2022 г. до 14.01.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 09.07.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 673,33 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 11.06.2020 г.
Ищецът твърди, че с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.12.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
20.12.2016 г.*** ЕАД е цедирало вземанията си към ответника на***. Ищецът се позовава на възможността ответникът да бъде уведомен за
извършената цесия с исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това
заедно с преписа от същата. Тъй като ответникът не е
заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за
изпълнение срещу ответника. Срещу същата е подадено
възражение от длъжника, поради което за ищеца се е породил правен интерес да
предяви настоящите искове за установяване спрямо ответника дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение, като се вземе предвид направеното
от длъжника частично погасяване на дължимите суми.
Твърди се, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит***., сключен между*** ЕАД и К.Г.Л., на ответника е предоставена
в заем сумата от 49 955 лева, от която:*** 500 лева – чиста стойност на
кредита и 1 455 лева – такса за разглеждане на кредита. Сочи се, че сумата
е преведена на кредитополучателя на 18.01.2016 г., която следвало да бъде
върната, ведно с уговорената лихва, в срок до 14.01.2026 г. на 120 броя
анюитетни месечни вноски или същите в размер на 644,95
лева всяка, с падеж на първата 14.02.2016 г. Уточнява, че размерът на месечната
погасителна вноска включва съответна част от главницата, лихвата върху нея към
момента на представяне на кредита, комисионната/таксата и част от
застрахователната премия. Договорената възнаградителна лихва била с фиксиран
размер за целия срок на договора, като общият размер на същата е 23 044,60 лева.
Позовава се на Общите условия към договора, съгласно които
кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер на 673,33 лева за периода от 09.07.2019 г. до
30.10.2019 г.
Посочва се, че ответникът извършил плащания по кредита в общ размер от
5 000 лева, които били разпределени по следния начин: 327,48 лева – за главница, 1 934,03 – за възнаградителна
лихва, 1 706,10 – за обезщетение за забава, 1 032,39 лева – разноски
за заповедни производства.
Излага, че на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия
към договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление, връчено
на длъжника на 09.07.2019 г., по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В евентуалност заявява, че с исковата молба обявява кредита за предсрочно
изискуем
В открито съдебно заседание ищецът не
се представлява. В писмено становище поддържа предявените искове, като счита
същите за доказани по основание и размер. Претендира сторените в исковото и в заповедното
производства разноски.
В срока по
чл.
131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди
се, че ответникът не е уведомен за извършената цесия и за обявената предсрочна
изискуемост на всички вноски по договора за кредит. Сочи
се, че ответникът изрично е заявил със заплатената сума от 5 000 лева да
бъде погасена само главницата по договора, като в противоречие с разпоредбата
на чл. 76 ЗЗД ищецът е отнесъл част от сумата по
другите задължения. Оспорват се наличието на основание
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и датата на обявената
предсрочна изискуемост. Направено е възражение за
нищожност на договора за кредит и на общите условия към него, поради
противоречие със Закона за защита на потребителите. С
оглед на посоченото, се иска отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит***., сключен между К.Г.Л. –
кредитополучател и*** ЕАД, се установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне на
сумата от*** 500
лева, като е договорено задължаване на 120 броя месечни вноски, всяка една от тях в размер на 644,95 лева, първата от които дължима на 14.02.2016 г. Договорен е ГЛП - 7,99 %, ГПР - 10,54 %, при пазарен лихвен индекс от 0,43 % - тримесечен Софибор, фиксирана надбавка – 7,56 %.
Чл. 6 от Общите условия съдържа договорена методиката на изчисляване на годишния лихвен процент, както и
компонентите, от които се състои същият, като е уговорено, че той не може да се изменя едностранно. Общите условия са подписани от двете страни и съставляват
неразделна част от сключения договор.
Видно от чл. 12, ал. 1, б. „а“ от Общите условия, кредиторът има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение с кредитополучателя и да обяви всички
свои вземания, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчни главница,
лихви, такси и комисиони за предсрочно изискуеми в пълен размер, при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихви/, при условие че допуснатото неизпълнение не бъде отстранено
и просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от падежа
на погасителните вноски.
Представен по делото е погасителен план, подписан от страните, с
който са договорени размерът и падежът на всяка погасителна вноска, в това число главница, лихва и застрахователна премия.
От представения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания се
установява, че на 20.12.2016 г. вземането на*** ЕАД спрямо К.Г.Л. е прехвърлено
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Видно от приложеното Уведомление №***,*** ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е
отправило уведомление до ответника за извършената цесия и за обявяване на на предсрочната
изискуемост на сключения договор, като видно от известие за доставяне, пратката не е потърсена.
За установяване връчването на поканата по делото са представени също така разписка и Протокол за извършено
уведомление № 990/29.07.2019 г., съгласно които поканата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, като на 09.07.2019 г. е залепено уведомеление и е прието, че обявлението за предсрочна изискуемост е редовно връчено от 24.07.2019 г.
От приетото и
неоспорено от страните заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по сметка на ответника на 18.01.2016 г. е постъпила сумата от*** 500 лева. Посочено е, че с последното плащане от 26.06.2018
г. са погасени изцяло задълженията с падеж 14.04.2018 г. и частично
задължението с падеж 14.05.2018 г., след която дата кредитополучателят не е
изплащал задълженията си и е изпаднал в забава. Експертът е определил, че общата
стойност на непогасената главница за периода от 14.10.2022 г. до 14.01.2026 г. е в размер на 21 262,04 лева, а обезщетението
за забава върху посочената главница за периода от 09.07.2019 г. до 30.10.2019 г. е в размер на 673,20 лева.
От материалите по приобщеното ч.гр.д.***г. по описа на Районен съд – Варна,*** състав, е видно, че въз основа на подадено заявление от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу К.Г.Л. е издадена Заповед***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, като установителните
искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя
кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се е задължил да върне получената
сума, съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът
да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, включително обективните критерии, въз основа на които разходите
могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора;
наличие на валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за
цесията; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на
които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от
претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение с характеристиките на договор за кредит, поради което в слу,чая намират приложение разпоредбите
на Закона за
потребителския кредит. Представеният по делото договор
за кредит, на който ищецът основава правата си, обуславя извода, че между
страните е възникнало валидно заемно правоотношение с посочените в договора
параметри. Освен това, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва, тоест
същият е съобразен с изискванията на чл. 11 ЗПК.
Установи се от представените по делото доказателства, че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника уговорения паричен заем, поради
което и за последният е възникнало задължение да върне заетата му сума на
посочените в погасителния план дати. В този смисъл, неоснователно е
възражението на ответника за нищожност на процесния договор за кредит и Общи
условия към него.
От изслушаната Съдебно-счетоводна
експертиза се установи, от една страна, че към датата на подписване на договора
по сметка на кредитополучателя – ответник е преведена сумата, предмет на
договора, поради което и кредиторът се явява изправна страна по същия. От друга
страна, експертът устнови наличието на забава в плащането на дължимите от
ответната страна погасителни вноски, съобразно постигнатите между страните
уговорки. В тази връзка, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, при условията на т. 12, ал. 1, б. „а“ от Общите условия, а именно:
при допусната забава в плащанията на две месечни вноски.
Според задължителните указания, дадени в т. 18
от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни
предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от
момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който
момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на допуснатата Съдебно-счетоводната експертиза се установи, че от ответника не са извършвани плащания след 14.05.2018 г., поради което същият е изпаднал в забава за плащане на повече от две месечни вноски,
съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно
условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала до
кредитополучателя, чрез надлежно връчено уведомление преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Връчването е извършено по реда на
чл. 47, ал.
5 ГПК от ЧСИ ***. Протоколът за извършено уведомление № *** г., съставен
по ЧСИ, представлява официален документ, удостоверяващ
извършените действия по призоваването, верността на който не е оспорена от
ответника, а й действията по призоваването са удостоверени с приложени по делото уведомление
и разписка към нея. Посочено е, че уведомлението е
залепено на 09.07.2019 г., като с изтичане на двуседмичния срок,
в който ответникът е следвало да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител,
изявлението на банката за отнемане преимуществото на срока следва да се счита
достигнало до ответника, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. От деня, следващ
изтичането на двуседмичния
срок - 24.07.2019 г.
следва да се приеме, че е настъпил трансформиращият ефект на волеизявлението на банка и от
тази дата кредитът е предсрочно изискуем. Към тази дата са настъпили и правните
последици на изменението, като цялата неизплатена главница е станала изискуема. Според заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, същата възлиза в размер на 21 262,04 лева, поради което установителният иск за главница
следва да бъде уважен
до посочения размер, като за горницата над същия до претендирания размер от 21 263,04 лева искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
С оглед установената
от експертното заключение забава на ответника при изпълнение на паричните му
задължения по кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за
същия е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, което за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост - 24.07.2019 г. до 30.10.2019 г. е в размер на 584,71 лева,
поради което искът следва да бъде уважен в този размер, следователно следва да бъде отхвърлен за
разликата над посочената сума до пълния претендиран размер.
Доколкото съдът
приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди сезирането на
заповедния съд със заявлението по чл. 410 ГПК и с оглед изводът за основателност на главните
установителни искове, предявените в условията на евентуалност осъдителни искове не следва да бъдат
разглеждани.
Неоснователно и недоказано
остана възражението на ответника, че с внесена от него сума от
5 000 лева е следвало да бъде погасена само дължимата главница. От
заключението на вещото лице се установи, че действително на 19.11.2019 г. е
постъпило плащане по кредита в размер на 5 000 лева. Не се доказа по
делото обаче наличието на заявление от страна на ответника относно поредността
на изпълнение на множеството задължения по кредита, представляващо предпоставка
за приложение от страна на кредитора на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.
По отношение на възражението на ответника, касаещо липсата на уведомяване
на последния за извършената цесия, съдът намира следното:
Ищецът е придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като
вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал
цедента, с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключване на договора заемодателят е продал на ищеца и
вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на
съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С
постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето
действие независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено, с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът
не е получил уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на
новия кредитор е достигнало до него с получаване на исковата молба, предвид и
на което цесията е породила действие и по отношение на него, а ефектът на
уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса. С оглед на посоченото, възражението на ответника,
касаещо цесията, е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена
сумата от 1 007,66 лева за
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед з.изпълнение по чл. 410
ГПК в общ размер на***8,73 лева, от които в тежест н.ответника следва да бъде възложена сумата от***6,73 лева, съразмерно на уважената част от исковете. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните,
че К.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ н.
„А.за с.на в.“ ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление:***,***, следните суми, предмет на Заповед***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.***г. по описа на Районен съд – Варна,*** състав, както следва: сумата от 21 262,04 (двадесет и едва хиляди двеста шестдесет и два лева и четири стотинки) лева – частично претендирана главница от общо 41 802,19 лева, дължима по
Договор за потребителски паричен кредит***., сключен между*** ЕАД и К.Г.Л. и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 18.12.2018 г. към Рамков
договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 20.12.2016 г.
между*** ЕАД и „А.за с.на в.“ ЕАД, като сумата е формирана от 40 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.10.2022 г. до 14.01.2026 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 24.07.2019 г.; ведно
със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 584,71 (петстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и
една стотинки) лева – обезщетение за забава за периода от 24.07.2019 г. до
30.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за разликата над 21 262,04 (двадесет и една хиляди двеста
шестдесет и два лева и четири стотинки) лева –
частично претендиран.главница от общо 41 802,19 лева, дължима по Договор
за потребителски паричен кредит***. до пълния претендиран размер от 21 263,04 (двадесет и една хиляди двеста
шестдесет и три лева и четири стотинки) лева, както и за разликата над 584,71 (петстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и
една стотинки) лева до пълния предявен размер от 673,33 (шестстотин седемдесет и три лева
и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава з.периода от 09.07.2019 г. до 24.07.2019 г.
ОСЪЖДА К.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, ***, със
седалище и адрес н.управление:***,***, сумата от 1 007,66 (хиляда
и седем лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.за с.на в.“ ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление:***,***, сумата от***6,73 (четиристотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: