№ 3136
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.а Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Д.а Петрова Гражданско дело №
20213110118246 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от Ж. К. Д. срещу "ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно
основание чл.456 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1004,50 лева, представляваща
дължимото обезщетение за застрахователно плащане при настъпило покрито
застрахователно събитие по договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" №
В0004362524190604, която е заплатена от ищеца на месечни вноски от 504.00 лева на
04.01.2021г. и 500.50 лева на 07.02.21г., ведно със законната лихва от датата на Исковата
молба-22.12.21г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е наследник на К. Д. Д., който починал на 24.02.2020г. На
04.06.2019г. в гр. Варна баща му сключил договор за кредит за текущо потребление с
„БАНКА ДСК" ЕАД. По силата на този договор „БАНКА ДСК" ЕАД предоставя сумата в
размер на 46 000 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне тази сума, ведно
с дължимите лихви и надбавки. Съгласно погасителният план, издължим на равни 120
месечни вноски, всяка в размер на 509.44 лева, с дата за издължаване на месечните вноски -
10-то число на месеца.
Ищецът твърди, че към договора за банков кредит баща му сключил с ответното
дружество застрахователен договор „Живот свързана с банков кредит", за което е издаден
сертификат № В0004362524190604.
Сочи, че съгласно сключеният застрахователен договор, застрахователят срещу
заплащане на застрахователната премия поема задължението да застрахова
кредитополучателя с покрит застрахователен риск „смърт" в резултат на застрахователно
събитие, настъпило със застрахования през периода на застрахователното покритие.
Съгласно сертификат № В0004362524190604, при настъпване на покрит застрахователен
риск „Смърт" на застрахования кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите
се Лица застрахователната сума, както следва: на застраховащия - застрахователно плащане
в размер до остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования.
Твърди се, че на 24.02.2020г. настъпва застрахователно събитие по смисъла на чл.8,
1
т.8.1 от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит" на
кредитополучателите на парични кредити, отпускани от „Банка ДСК" ЕАД, а именно смърт
на баща му - кредитополучател К. Д. Д.. Причина за настъпилата внезапна смърт, според
съобщението за смърт е „застойна сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, захарен
диабет, мозъчно-съдова болест, обезитет".
Ищецът сочи, че във връзка с настъпилата смърт на баща му предявил
застрахователна претенция № ********** на дата 19.03.2020г. В отговор с изходящ № 20-
04-222/14.04.2020г. получил отказ от извършване на застрахователно плащане по
предявената застрахователна претенция, касаеща договор за банков кредит от 04.06.2019г.
Отказа си застрахователното дружество обосновава с Общите условия по застраховката и по
специално с описаните в същите изключени рискове.
Излага, че застрахователят счита, че смъртта е настъпила вследствие на
прогресиращо във времето сърдечно заболяване - застойна сърдечна недостатъчност,
диагностицирано и лекувано преди влизането в сила на индивидуалното застрахователно
покритие (04.06.2019г.), усложнено от диагностицирани и лекувани преди застраховането
рискови фактори за внезапна сърдечна смърт - захарен диабет и артериална хипертония, в
който смисъл е и чл.12, т.12.4 от цитираните по горе Общи условия по застрахователния
договор.
Ищецът твърди, че не е установено по категоричен начин причината за смъртта на
баща му. Счита, че единствено с извършване на цялостна аутопсия може да се установи
причината за смъртта, което не е извършено. Счита, че не е налице причинно следствена
връзка между заболяването застойна сърдечна недостатъчност и внезапната сърдечна смърт,
което е станало причина за смъртта на застрахования К. Д.. Твърди, че до датата на
настъпване на застрахователното събитие заболяването е било овладявано и баща му не се е
оплаквал от проблеми със сърцето или пък от високо кръвно налягане
Ищецът счита, че заболяването сърдечна недостатъчност е
заболяване/продължително състояние, което подлежи на контрол и се повлиява от лечение,
поради което писмения отказ на застрахователното дружество за изплащане на
застрахователна претенция се явява неоснователен. Не е налице изключен риск по смисъла
на условията по застрахователния договор, тъй като застрахователното дружество сочи, че
К. Д. е починал от причина на заболявания, за които същия е бил диагностициран преди
датата на сключване на договора за застраховка - „застойна сърдечна недостатъчност",
което според изложеното в отказа, е основна причина за състоянието „внезапна сърдечна
смърт", посочено като причина за смъртта на застрахованото лице.
Ищецът счита сочените клаузи от Общите условия, на които позовава ответника
отказа си, за неравноправни, тъй като са предварително едностранно изготвени, без да има
възможност да се влияе или предоговаря съдържанието им и същите противоречат на
изискването за добросъвестност, като водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на застрахователя и потребителя - застрахованото лице.
В тази връзка счита, че потребителят е бил въведен в заблуждение, което
представлява противоречие на договора със закона. Поради това счита посочените клаузи в
Общите условия за нищожни по смисъла на чл.9 от ЗЗД и на основание чл.143 от ЗЗП.
Налице са неравноправни клаузи, които предвид нормата на КЗ и на чл.146 от ЗЗП - са
нищожни.
Ищецът твърди, че на К. Д. не е дадена възможност да посочи едно или няколко
заболявания, ако има такива, поради което това обстоятелство не може да обоснове отказа за
плащане от застрахователя.
Ищецът излага, че като наследник на починалият К. Д. Д. и въпреки настъпилият
покрит застрахователен риск, заплаща редовно месечните вноски по потребителския
2
кредит, сключен от баща му на 04.06.2019г., като до настоящият момент е заплатил сумата в
размер на 1 004.50 лева, представляваща внесени 2 бр. месечни вноски от по 504.00 лева и
500.50 лева всяка по договора за потребителски паричен кредит от 04.06.2019г.. Вноските са
внесени на 04.01.2021г. и 07.02.2021г. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Счита същия за неоснователен и моли
да бъде отхвърлен.
Не оспорва, че на 04.06.2019г. К. Д. е включен в групата на застрахованите лица по
групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит" с подписания от него Сертификат №
В0004362524190604/2019 г., сключен с „Групама Животозастраховане" ЕАД. След
настъпване на смъртта на К. Д., неговите наследници - А. Д.а, Д. Д., Ж. Д.. След получаване
на претенцията, експертите на „Групама Животозастраховане" ЕАД са направили проверка
за причината, довела до смъртта на К. Д.. От представеното съобщенеие за смърт
№10/24.02.2020п е видно, че причината за смъртта на г-н Д. е: „внезапна сърдечна смърт,
застойна сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, захарен диабет, мозъчно-съдоеа
дейност.“ Според експертите на „Групама Животозастраховане" ЕАД, паталогичното
състояние, изведено като основна причина за смъртта - застойна сърдечна недостатъчност
при хипертонична болест е в патогенетична връзка и с останалите заболявания, формиращи
общата болестна картина - мозъчносъдова болест, болест на дълбоките съдове на долни
крайници, захарен диабет, обезитет. Всички тези заболявания формират патологичната
размка на генерализирана атеросклероза в напреднал стадий на основни магистрални
кръвоносни съдове на сърцето, на мозъка и на долните крайници.
Ответникът възразява, че застрахованото лице е страдало от сърдечната
недостатъчност, съпътствана с предществащи застраховането състояние - захарен диабет с
давност от 2014г. и хронична белодробна болест. Основната причина за настъпването на
смъртта на г-н Д. е прогресиращо във времето сърдечно заболяване - застойна сърдечна
недостатъчност, диагностицирано и лекувано преди влизането в сила на индивидуалното
застрахователно покритие, усложнено от диагностицирани и лекувани преди застраховането
рискови фактори за внезапна сърдечна смърт- захарен диабет и артериална хипертония.
С оглед изложеното счита, че настъпилото събитие се явява изключен от покритието
на застраховката риск. Съгласно раздел III, т. 12.4 от ОУ:
Ответника оспорва иска и по размер, като счита че не са приложени доказателства
за установяване на размера на претенцията на ищеца.
На отделно и самостоятелно основание твърди, че исковете са неоснователни,
доколкото ищците не притежават материално-правна легитимация. Материалното право да
се претендира плащане по застраховката принадлежи единствено на „Банка ДСК" ЕАД.
Оспорва възражението за неравноправност на цитираната клауза по т.12.4 от общите
условия. Изложените съображения счита за неоснователни. Застрахователният продукт е
доброволен, като застрахованото лице се е запознало с неговото съдържание -покрити и
изключени рискове и е изразило съгласие със застрахователното покритие. Оспорва и иска
за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Между страните не се спори, а и видно от представените по делото доказателства,
налице е валидно застрахователно правоотношение между страните по делото на
04.06.2019г. К. Д. е включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка
„Живот, свързана с банков кредит" с подписания от него Сертификат №
В0004362524190604/2019 г., сключен с „Групама Животозастраховане" ЕАД.
Така сключената застраховка е във връзка с договор за кредит за текущо потребление
3
от 04.06.2019г. между К. Д. и „БАНКА ДСК" ЕАД04.06.2019г. за сумата в размер на 46 000
лева .
Установи се по делото, че на 24.02.2020г. К. Д. Д. е починал, като след своята смърт
е оставил за законни наследници А. Ж. Д.а-съпруга, Д. К. Д. и ищеца Ж. К. Д..
Видно от вн.бележка от 04.01.21г. в Банка ДСК-клон Делфин от вносител Д. Д. е
заплатена сумата от 505 лв., с основание вноска по кредит с починал титуляр, в полза на
К.Д..
Видно от вн.бележка от 07.02.21г. в Банка ДСК-клон Делфин от вносител Д. Д. е
заплатена сумата от 505,50 лв., с основание вноска по кредит в полза на К.Д..
От заключените по назначената от съда първоначално назначена СМЕ,
оспорена от ответника се установява, че непосредствена причина за смъртта,
според съобщението за смърт е посочена като внезапна сърдечна смърт.
Всички посочени заболявания без непосредствената причина за смърт
/внезапна сърдечна смърт/ са констатирани и диагностицирани приживе при
г-н Д.. Обичайна практика е когато съобщението за смърт се издава при
еднократно посещение на лекар, който не е лекуващ лекар на пациента /в
случая от спешна медицинска помощ/ и когато констатира, че смъртта е
действително настъпила и не вижда белези на насилствена смърт в
съобщението за смърт да отрази заболявания за които близки представят
медицинска документация. Не е възможно само по налична медицинска
документация, без пациента да е наблюдаван, изследван, диагностициран
непосредствено преди смъртта в здравно заведение или ако след смъртта не
се извърши аутопсия да се определи с точност причината за смъртта.
Възможно е К. Д. да е починал в резултат на усложнение от някое от
заболяванията от които е боледувал. Възможно е причината за смъртта и да е
недиагностицирано приживе заболяване или състояние. В този смисъл не
може да се посочи с категоричност причинно-следствена връзка между някое
от заболяванията от които е боледувал Д. и неговата смърт. Всички основни
заболявания констатирани при Д. са били с давност не по-малко от пет
години. Единичната експертиза бе оспорена от ответника, поради което съдът
назначи повторна в състав от две вещи лица.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото повторна, двойна СМЕ, от която се
установява, че съгласно Съобщение за смърт, причината за смъртта е Внезапна сърдечна
смърт. Посочени са допълнителни диагнози: Застойна сърдечна недостатъчност,
Хипертонична болест, Захарен диабет, Мозъчно съдова болест, Обезитас. Смъртта вероятно
е настъпила в следствие на остро състояние, причинено от Исхемичен или хеморагичен
мозъчен инцидент, Остър инфаркт на миокарда или Ритъмно-проводна нарушение.
Изброените състояния по допълнителни диагнози не са диагностицирани приживе при К. Д.,
като вероятно са с продължителна давност, повече от 5 години. Вероятно Исхемичната
болест на сърцето е най-вероятната причина за развитие на Сърдечна недостатъчност, в
съвкупност с другите рискови фактори.Няма причинно-следствена връзка между описаните
заболявания и вероятната причина на смъртта. Вероятната причина за фаталния инцидент и
поява на сърдечна недостатъчност не е доказана приживе при пациента. Съдът намира, че не
са налице основания да не се даде вяра на повторната двойна експертиза, която преповтаря
изводите на първоначалната.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
4
По делото се установи, че ищеца Ж. Д. е един от наследниците на К. Д., че за
последния действал е включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка
„Живот, свързана с банков кредит" с подписания от него Сертификат №
В0004362524190604/2019 г., сключен с „Групама Животозастраховане" ЕАД.
След смъртта на лицето, ищеца Ж. Д. , като наследник на К. Д. е изплатил остатъка
по кредита в размер на 1004,50 лева, което се установява от представени вн.бележка от
04.01.21г. в Банка ДСК-клон Делфин и вн.бележка от 07.02.21г. в Банка ДСК-клон Делфин
лист 15-16 от делото, която сума претендира на основание чл. 456 от КЗ. Няма спор
досежно обстоятелството, че за настъпилото застрахователно събитие – смърт на
застрахованото лице ответното дружество е уведомено и същото е образувало преписка по
щета № **********.
Ответникът поддържа , че не е налице основание за заплащане на претендираната от
ищците сума, като се позовава на раздел ІІІ,т. 12.4 от ОУ по сключената застраховка . Така
единствения спорен по делото въпрос е дали е налице покрит застрахователен риск и
конкретно дали се касае за събитие, което представлява изключен риск по застрахователния
договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 456 от КЗ, от която ищците черпят права, когато
застраховка "живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на
физическо лице, това лице или неговите наследници имат право на иск срещу
застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили
задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Съгласно условията
на сключената застраховка е предвидена изключваща клауза за покритие на отговорността
не включва смърт или пълна трайна неработоспособност, когато те са „ в причинно-
следствена връзка с предварително съществуващо заболяване/и /или с неговите усолжнения
и рецидиви, за което застрахования е получил медицинско консултиране, диагностициране и
/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката.“
С горната клауза наследодателят на ищеца е бил изрично запознат, при сключване на
застраховката. От двете заключения по СМЕ се установява, че причината за смъртта / не
може да бъде конкретно установена без аутопсия/, като внезапна смърт може да настъпи
при редица заболявания. Медицинското заключение и по двете експертизи е, че няма-
причинно следствена връзка между настъпилата смърт и описаните заболявания.
Дори да се приеме, че приживе наследодателят е страдал от заболяване, респ.
някаква форма на установено заболяване с давност 5-години ответникът не е установил
главно и пълно, че е налице причинната връзка между това заболяване и настъпването на
застрахователното събитие, каквото е изискването на чл. 363 от КЗ, за да откаже
застрахователят да заплати изцяло или частично застрахователно обезщетение. Доказването
на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като тази връзка не се презумира, а
трябва да се докаже от страната, която се ползва от този факт /така са решение № 167/2017 г.
по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.
д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. по описа на
ВКС, ТК, II т. о. /. В случая причинната връзка между предходно установено заболяване на
кредитополучателя и настъпването на застрахователния риск не се установява. Причинната
връзка подлежи на доказване и не може да се презумира в договора за застраховка.
Доколкото не е категорично доказана пряка причинно-следствена връзка с
предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, то
следва да се приеме, че не е налице изключен застрахователен риск по отношение на
5
причината за смъртта на застрахования наследодател.
След като не е налице изключен застрахователен риск от ответника, следва да се
ангажира отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение, което се
равнява на заплатената сума от 1004,50 лева.
По разноските: Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за
неоснователно. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., то минималното възнаграждение следва
да е в размер от 300 лв. Поради което в случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност, още
повече съобразявайки освен цената на предявените искове и броя проведени съдебни
заседания. Изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. не е следва да бъде
намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ответника разноски, съобразно представен списък-50 лв. т., 480 лв. за
заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК *********, със
седалище гр. София да заплати на Ж. К. Д., ЕГН ********** сумата от 1004,50 лв. (хиляда
и четири лева и петдесет стотинки),на основание чл.456, ал.1 от КЗ представляваща
застрахователното обезщетение по щета № ********** по договор за застраховка „Живот,
свързана с банков кредит" № В0004362524190604, която е заплатена от ищеца на месечни
вноски от 504.00 лева на 04.01.2021г. и 500.50 лева на 07.02.21г. по сметка на ДСК, по
договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2019г., ведно със законната лихва, считано
от дата на завеждане на иска - 22.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
6
ОСЪЖДА "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище гр. София да заплати на Ж. К. Д., ЕГН ********** сумата от сумата от 480лв.
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7