Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6091 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от П.В.П. искова молба, с която моли ответникът „З.Д.Ж.и
з.“ АД да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.01.2016
г., ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното изплащане и
166.50 лева обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 01.01.2016 г. около 20.30 часа в с. Ивански, на ул. „Панайот
Волов“ непосредствено до входа на бензиностанция „Ал и Ко“ настъпило ПТП с
участието на управлявания от него л.а. „Ауди“, модел „А3“ с ДК № ******и л.а.
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******, управляван от Г.Х.Р..
Вина за
настъпване на инцидента имала Г.Р., която починала.
П.П.
постъпил в „МБАЛ – Шумен“ АД непосредствено след произшествието. След извършени
изследвания се установило, че е получил мозъчно сътресение, две охлузвания в
челната и слепоочна област на главата, фисура на короноидния израстък на улната
на горен ляв крайник и множествени кръвонасядания в областта на левия горен
крайник.
Наложила
се пълна имобилизация на горния ляв крайник чрез поставяне на ортеза. Това
ограничило възможността за пълноценно функциониране на засегнатия крайник. Нуждаел
се от чужда помощ, което засилвало неудобството и дискомфорта, който
пострадалият изпитвал. Известно време след инцидента изпитвал замаяност и липса
на концентрация. Произшествието се отразило и на психиката му: силен уплах и
стрес, посттравматично притеснение от последващо управление на МПС и поставяне
на тематична татуировка, свързана с претърпения инцидент.
Мозъчното
сътресение и свързаните с него световъртеж и липса на концентрация му попречили
да се яви на предстоящата изпитна сесия в ШУ „Епископ Константин Преславски“.
По лекарски предписания трябвало да спазва щадящ режим и да избягва четене и
гледане на телевизия.
Търпените
страдания оценява на сумата от 26 000 лева.
П.
направил и разходи за лечение, изразяващи се в закупуване на фиксатор за горен
крайник, съдебно-медицинско освидетелстване и за КАТ на главен мозък.
Образуваното
досъдебно производство било прекратено поради настъпила смърт на единствено
виновния водач за произшествието – Г.Р..
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“ била застрахована при ответното
дружество, поради което моли съдът да го осъди да заплати сумите от 26 000
лева и 166.50 лева, ведно със законните лихви съответно от 01.01.2016 г. и от
23.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
твърди в подадения от него отговор, че вина за настъпване на произшествието има
П.П., който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и непоставен
от пострадалия предпазен колан. Оспорва и причинната връзка между вредите на
ищеца и произшествието. Счита претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ****** и „З.Д.Ж.и з.“ АД –
обстоятелство, отделено като безспорно между страните с определение от 19.10.2018
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Относно
механизма на произшествието е допусната и приета авто-техническа експертиза. Установява
се следният механизъм на произшествието: На 01.01.2016 г. около 20.30 часа в
началото на с. Ивански, обл. Шумен по ул. „Панайот Волов“ в посока центъра на
селото се е движил управлявания от П.П. л.а. „Ауди А3“ със скорост 92 км/ч. При
приближаване района на бензиностанция насреща се движил л.а. „Опел Астра“,
управляван от Г.Р.. При приближаване на бензиностанцията Рушут намалила
скоростта до 13-14 км/ч и предприела ляв завой за навлизане в бензиностанцията.
Към този момент л.а. „Ауди“ се намирал на 50 м от мястото на удара. При
отстояние от 46 м водачът п. възприел маневрата завой наляво и задействал
спирачките. Въпреки това обаче настъпил удар в лентата за движение на л.а.
„Ауди“. В момента, когато Рушут предприела завой наляво при скорост от 92 км/ч п.
не е имал възможност да предотврати удара. Тази възможност той е имал, ако се е
движил с разрешената скорост от 50 км/ч. Спрямо момента, в който л.а. „Опел“ е
навлязъл в лентата за движение на л.а. „Ауди“ ищецът не е имал възможност да
предотврати удара, независимо дали се е движил със скорост 92 км/ч или 50 км/ч.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи поведението на водача Г.Р.,
която предприела завиване наляво в опасна близост на насрещно движещия се
автомобил и по този препречила пътя на автомобила. В причинна връзка с
настъпване на произшествието вещото лице сочи и високата скорост на движение на
л.а „Ауди“. Произшествието е настъпило на прав участък и в тъмната част на
денонощието, поради което водачите са могли да се възприемат от светлината на
фаровете и уличните лампи на входа на бензиностанцията.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че Г.Р. е реализирала
противоправно поведение, като е нарушила нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като
при предприемане завой наляво за навлизане в бензиностанция е била длъжна, но
не е пропуснала л.а. „Ауди“, който се е движил по пътя, който управлявания от
нея автомобил напуска. Причината за това – дали е поради неправоспособността й,
поради проявена самонадеяност или друго, е ирелевантна. Не се установява да е
имало независещо от нея препятствие, което не е могла да предвиди, за да
избегне удара.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от деянието на Г.Р. вреди на ищеца.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността
на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза, че
получените от ищеца травми, чието обезщетение се претендира в настоящото
производство са причинени именно от процесното ПТП.
П.П. е
получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и две
охлузвания на ограничена площ в лява челно-теменно-слепоочна и лява челно-слепоочна
област на главата, контузия на ляв лакът и множество кръвонасядания и
охлузвания в областта на ляв горен крайник.
Мозъчното
сътресение предизвикало главоболие, гадене и световъртеж за П. през първите
седем дни след инцидента. Препоръчвал се лечебно-диетичен режим, изключващ
възбуждащи напитки, тютюнопушене, силни външни дразнители, гледане на
телевизия, активна умствена дейност и четене и физически натоварвания. В случая
подготовката за изпитна сесия не се препоръчвала. Обикновено продължителността
на този режим била около месец.
Пукването
на лъчева кост на лява предмишница в областта на лакътната става наложило
поставяне на мека имобилизация за период от 14 дни, но не налагала ползване на
чужда помощ при хигиенно-битово самообслужване. Възстановяването настъпвало да
около месец.
Събрани са
и гласни доказателства. Свидетелят А.С.твърди, че в продължение на месец след
произшествието П. се оплаквал от главоболие. Не могъл да се яви на изпитите
през януари 2016 г., след което прекъснал обучението си. Около 20 дни имал шина
на ръката и изпитвал затруднения при обличане.
Събраните
по делото доказателства водят до извода, че П. е изпитал болки и дискомфорт за
около месец. Получените увреждания не са поставили живота му в опасност, а
лечението в болничното заведение е продължило три дни, през които е било
приложено консервативно лечение. След изписването е спазвал щадящ режим, което
му е попречило да се съсредоточи върху изпитния материал и е пропуснал
явяването на изпити във висше учебно заведение. Данни за усложнения в
състоянието му липсват и към момента ищецът се е възстановил напълно. Последица
от преживяното е неприятният спомен за случилото си, повлиял негативно на
психическото му състояние.
Не се
доказа пострадалият да е имал обективно нужда от помощ хигиенно-битовото
обслужване, нито такава действително да му е била оказвана.
Като
съобрази така изложеното и възрастта на пострадалия – 19 г. към датата на ПТП, лимитите
на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 01.01.2016 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, съдът намира, че 12 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът е направил възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващи се в управление на МПС с
превишена скорост, попречила му да предотврати произшествието и пътуване без
поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Безспорно
се установи, че П.П. е управлявал л.а. „Ауди А3“ с превишена скорост – 92 км/ч.
При спазване на ограничението за пътния участък от 50 км/ч ищецът е могъл да
предотврати удара, като е установил управлявания от него автомобил преди
съприкосновението с л.а. „Опел Астра“.
Това води
до извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
принос съдът определя на 1/3. Определеното от съда обезщетение следва да бъде
намалено съответно до сумата от 8 000 лева.
Неоснователно
е второто от направените от ответника възражения за неизпълнение на
задължението на П. да пътува с поставен предпазен колан. Характерът на
травматичните увреждания не се намира в причинно-следствена връзка с
произшествието и тъй като страната, която носи доказателствената тежест не
проведе пълно и главно доказване на факта на нарушението на нормата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП от ищеца, размер на обезщетението от 8 000 лева не
следва да бъде допълнително редуциран.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена
от датата на увреждането – 01.01.2016 г.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че извършените от ответника разходи на обща стойност
166.50 лева са били необходими за своевременно диагностициране и лечение. При
прилагане на приетия от съда принос от 1/3, на П. се следва обезщетение за
имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 111 лева, ведно с мораторната
лихва от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане.
На ищеца
се следват разноски в размер на 492.86 лева, а на адв. Д., който му е оказал
безплатна правна помощ – 495.96 лева от определеното от съда по правилата на
чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 600 лева.
С оглед
изхода на спора, на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. В приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Закона
за правната помощ съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на
320 лева. От общата стойност на разноските в размер на 820 лева, на ответника
се дължат 565.82 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
„З.Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 01.01.2016 г., ведно
със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева; сумата от 111
лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 01.01.2016 г., ведно със
законната лихва от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 166.50 лева; сумата от 492.86 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., „З.Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Я.Д., с адрес ***, пл. „********, офис 12 сумата
от 495.96 лева адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.В.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „З.Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 565.82 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: