РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 04.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1471 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков –
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя ***, чрез процесуалния
представител адвокат Р.М. със съдебен адрес ***, ателие 2, срещу Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и
договорите за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответникът
има следните неплатени парични задължения към него: 1) 2500 (две хиляди и
петстотин) лева като част от общо дължимата сума в размер на 14263.44 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
25.01.2008 г., вземането по което е прехвърлено от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД - гр.
София на заявителя на 18.01.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (17.08.2018 г.) до окончателното
плащане. 2) 2000 (две хиляди) лева като част от общо дължимата сума в размер на
2931.79 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 25.01.2008
г. до 18.01.2016 г., а също и за направените разноски в настоящото и
заповедното производство. В исковата си молба ищецът е посочил, че на
25.01.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД – гр. София и Д.Т.Д., по силата на който е отпуснат кредит в размер
на 15000 лева със срок за издължаване от 120 месеца; кредитът е трябвало да
бъде изплатен на 120 месечни анюитетни вноски в размер на по 236.98 лева,
платими до 25-то число на всеки календарен месец; крайният падеж на договора е
бил 25.01.2018 г.; след усвояването на кредита ответникът не е извършил
уговорените плащания на месечните вноски, поради което непогасеното задължение
по договора е в размер на 14263.44 лева главница и 2931.79 лева договорна
лихва; на 18.01.2016 г. между ищеца и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД – гр. София е
сключен договор за цесия, с който на ищеца е прехвърлено вземането на цедента
по процесния договор; вземането е индивидуализирано по основание и размер в
приложение №1 към договора за цесия; длъжникът е уведомен за цесията съгласно
чл.99 от Закона за задълженията и договорите с писмо – уведомление от
29.06.2018 г. според предоставените от първоначалния кредитор пълномощия; към
датата на подаването на заявлението крайният срок на договора е бил изтекъл;
настоява се за уважаването на предявените искове и присъждането на направените
разноски. С влязло в сила към настоящия момент протоколно определение в съдебното
заседание на 18.11.2019 г. след извършеното от ищеца оттегляне е било
прекратено производството по делото в частта относно предявения иск за установяването
на дължимостта на сумата от 2000 лева като част от общо дължимата сума в размер
на 2931.79 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от
25.01.2008 г. до 18.01.2016 г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил,
че предявените искове са допустими, но неоснователни; не оспорва усвояването на
кредита; оспорва ликвидността, изискуемостта и размера на твърдяното неплащане
на задълженията по договора, като Д.Т.Д. едва с получаването на издадената
заповед за изпълнение е разбрал за изискуемостта на кредита; волеизявлението на
банката за обявяването на предсрочната изискуемост не е достигнало до
ответника, поради което вземането не е било изискуемо към момента на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение; Д.Т.Д.
не е уведомяван за договора за цесия между ищеца и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД – град
София, поради което той няма действие спрямо него; от представения с исковата
молба договор за цесия не става ясно какво точно вземане е било прехвърлено –
нито по кой договор, нито в какъв размер; прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията; настоява за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя пълномощник е заявил, че исковата претенция (с оглед и на направеното
оттегляне) е основателна по отношение на главницата; двете основания, на които
се позовава ответната страна, взаимно си противоречат – от една страна, че не е
настъпила предсрочна изискуемост, а от друга, че е настъпила погасителна
давност; заявлението е по чл.410 от ГПК и законът не предвижда обявяването на
настъпването на предсрочна изискуемост; претендира се само падежиралата част от
дълга; относно договорите за цесия практиката е единодушна, че с исковата молба
е връчено уведомление за цесия и освен това страната не е платила на предходния
кредитор, за да може да се възползва от евентуалното възражение, че не е
уведомена; настоява за присъждането на направените разноски, които са в размер
на 200 лева внесен окончателен депозит за вещото лице и 90 лева заплатена
държавна такса, като не претендира адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание ответникът
чрез своя процесуален представител е посочил, че предявените искове са
неоснователни; не е доказано уведомяването му за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита; не е доказано ответникът да е бил уведомен за
извършената цесия от предишния кредитор и отделно от това заявлението по чл.410
от ГПК е подадено на 21.08.2018 г., като е настъпила погасителната давност;
желае присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за установяването на
дължимостта на неплатена главница (след оттеглянето на претенцията за договорна
лихва) е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Ищцовото дружество е ангажирало
доказателства както за валидното съобщаване на договора за цесия на длъжника,
така и относно обстоятелството какво точно вземане срещу Д.Т.Д. му е
прехвърлено. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г.
по търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения
въпрос за значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от
цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като
настъпил в хода на производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск
за събиране на цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3
пр.1-во от Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за
задълженията и договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235
ал.3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело
№12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата
молба (на лист 27 – 81 от делото) са представени процесният договор за прехвърляне
на вземания от 18.01.2016 г. (в т.4.3 от този договор се съдържа изрично пълномощно,
с което цедентът упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците
във връзка със сключения договор за цесия); потвърждение за сключената цесия;
приложение №1 към договора (на лист 82 – 84 от делото) за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), подписано от страните и с изрично посочване на
конкретните прехвърлени вземания (в приложението е отразено прехвърлянето на
вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД – град София от ответника по процесния
договор за потребителски кредит от 25.01.2008 г. на ищеца, като неплатеният
остатък по него към 31.12.2015 г. е бил в размер на 14263.44 лева главница и
2931.79 лева лихва); две уведомителни писма за извършеното прехвърляне на
вземания от представител на упълномощения цесионер. В този случай според
съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело №6/2016 г. и Решение
№115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №177/2016 г., депозирането на
исковата молба, която е придружена с документите, обективиращи цесията, следва
да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника и трябва
да бъде съобразено от съда. Съгласно представения по делото договор (на лист 6
– 19), на 25.01.2008 г. “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД - гр. София (с актуално
наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД - гр.
София) и Д.Т.Д. са сключили Договор за потребителски кредит №FL349262/25.01.2008 г.; предоставеният кредит е бил в размер
на 15000 лева със срок за връщане 120
месеца; в договора е уговорено дължимата договорна лихва да включва базов
лихвен процент за потребителски кредити на банката (към момента на сключването
на договора в размер на 8.25 %), увеличен с договорна надбавка в размер на 6.20
%. Според неоспореното заключение на вещото лице отпуснатата по договора сума
от 15000 лева е преведена по разплащателната сметка на ответника; няма
извършени плащания от длъжника след подаването на заявлението по чл.410 от ГПК;
размерът на непогасеното задължение на ответника за главница по договора е
14263.44 лева; размерът на падежиралата главница за периода от 21.08.2013 г. до
21.08.2018 г. (датата на подаването на заявлението) е 6533.18 лева. Неоснователно
е възражението на ответника за настъпила погасителна давност относно процесното
вземане за главница – в заявлението и в исковата молба „ЕОС МАТРИКС“ЕООД – гр.
София изрично е посочило, че не е настъпвала предсрочна изискуемост на вземането
по договора за потребителски кредит и същото се претендира поради настъпването
на неговия падеж; непогасената по давност главница за периода от 5 години преди
подаването на заявлението е в размер на 6533.18 лева, който е по-голям от
претендираните 2500 лева. Затова предявеният частичен иск за установяването на
дължимостта на сумата от 2500 лева като част от общо дължимата сума в размер на
14263.44 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит от 25.01.2008 г., вземането по което е прехвърлено от “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД - гр. София на заявителя на 18.01.2016 г., заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (17.08.2018
г.) до окончателното плащане, е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски
по гр. дело №1471/2019 г. по описа на ДРС съобразно уважената част от всички
първоначално предявени искове (включително впоследствие оттеглената претенция),
т.е. в размер на 161.11 лева (от 90 лева внесена държавна такса, 150 лева
първоначално внесен и 50 лева довнесен депозит за вещото лице). На ответника
трябва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно оттеглената част от първоначално предявените искове, т.е. в размер на
244.44 лева (от 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение). В съответствие с
т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради
което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно гр. дело
№3411/2018 г. по описа на ДРС съобразно уважената част от всички претендирани
със заявлението искове (включително впоследствие оттеглената претенция), т.е. в
размер на 50 лева (от 90 лева внесена държавна такса).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във
връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Д.Т.Д. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение
(за което е издадена Заповед за изпълнение №1973/23.08.2018 г. по частно гр.
дело №3411/2018 г. по описа на ДРС) към „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №4-6, представлявано от управителя ***
– в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева като част от общо дължимата
сума в размер на 14263.44 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит от 25.01.2008 г., вземането по което е прехвърлено от
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД - гр. София на заявителя на 18.01.2016 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(17.08.2018 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Т.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №4-6, представлявано
от управителя ***, съобразно уважената част от всички първоначално предявени
искове (включително впоследствие оттеглената претенция) направени разноски по
гр. дело №1471/2019 г. по описа на ДРС в размер на 161.11 лева (сто шестдесет и
един лева и единадесет стотинки) и сторени разноски по частно гр. дело
№3411/2018 г. по описа на ДРС в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №4-6, представлявано от управителя ***, да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** съобразно оттеглената част от първоначално предявените искове направени разноски по гр. дело №1471/2019 г. по описа на ДРС в размер на 244.44 лева (двеста четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: