Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на дванадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 818 по описа за
2018 г. на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба А.А.С., ЕГН **********
със съдебен адрес: *** чрез адв.К. е предявил срещу ответницата М.П.С., ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.59, ал.9
от СК. Твърди, че ответникът е баща на детето А.А.С., ЕГН **********, като със
съдебно решение № III-82-266/13.10.2010 г. на СРС
постановено по гр.д. № 9445/2010 г., родителските права спрямо детето са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с
детето А.А.С., както следва: всяка втора седмица от месеца от 7.00 часа на
втория четвъртък от месеца до 18.00 часа в неделята на същата втора седмица от
месеца, както и петнадесет дни през зимата и петнадесет дни през лятото, когато
бащата е в отпуск и който период не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Твърди, че желае режимът на лични
контакти с детето да бъде разширен, за да може и той да участва по-ефективно и
пълноценно в отглеждането и възпитанието на детето си и не желае да вижда
детето само през уикенда, за да го води на кино и сладкарница, а би искал да
участва и във възпитанието му през делничните дни. Предлага съдът да определи
следния режим на лични отношения между детето А.А.С. с баща му А.А.С.:
Всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя
с преспиване, като детето ще се взима и връща от адреса по местоживеенето му
Един месец през лятото – месец юли в
четните години и месец август в нечетните години, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката
Всяка четна година детето да прекарва с
бащата Коледните и Новогодишните празници /от сутринта на 23-ти декември до
вечерта на 1-ви януари/, а всяка нечетна година – Великденските празници /от
сутринта на съботата, до вечерта на понеделника
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата междусрочната ваканция, а всяка нечетна година Пролетната ваканция
Половината от личните празници на
детето – именния и рожден дни, като в случай, че рождения ден на детето не
съвпада с така определения режим, ще го взема в 16.00 часа на деня и ще го
връща в 20 часа при майка му. Когато рожденния ден или именния му ден съвпадне
с определения режим, то майката ще има право да го вземе в 16.00 часа на деня и
да го върне при бащата до 20.00 часа в случай, че времето му за лични контакти
не е изтекло
Независимо дали съвпада с определения
режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с детето времето от 17.00
часа до 20.00 часа на собствения си рожден ден.
В хода на размяна на книжата по реда
на чл.131 от ГПК, ответницата М.П.С. е депозирала писмен отговор, в който сочи,
че счита предявеният иск за неоснователен. Твърди, че не са налице изменения на съществуващите обстоятелства,
нито е настъпило ново обстоятелство, което да налага промяна на режима на лични
отношения между ищеца и детето от постановяване на първоначалните със съдебното
решение отношения. Излага подробни аргументи в тази насока, като твърди, че и
до момента постановеният режим с
решението на съда не се изпълнява изцяло от ищеца и моли искът да бъде
отхвърен.
Районен съд Елин Пелин, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от решение № III-82-266/13.10.2010 г. на СРС постановено по гр.д. №
9445/2010 г., родителските права спрямо детето А.А.С. са предоставени на
майката, а на бащата А.А.С. е определен режим на лични контакти с детето.
Представен
е изпълнителен лист от 28.01.2016 г. издаден по решение № III-82-266/13.10.2010 г. на СРС постановено по гр.д. №
9445/2010 г., с който А.А.С. е осъден да заплаща на детето си А.А.С. месечна
издръжка в размер на 120.00 лева месечно.
От писмо до М.П.С. изходящо от
началник РУ Габрово се установява, че във връзка с подадена жалба от М.С.,
лицето А.А.С. е предупреден да не се саморазправя и да не нанася психически и
фимически тормоз спрямо М.П.С. и да не нарушава обществени ред.
От изготвения по делото социален
доклад от Агенция социално подпомагане, Дирекция Социално подпомагане гр.Елин
Пелин се установява, че в хода на социалното проучване е установено, че детето А.А.С.
се отглежда основно от своята майка М.П.С.. Майката и детето живеят в с.Н., а бащата в гр.С. и двамата имат нови връзки. Налице е емоционална
връзка майка-дете, като детето съобщава, че
настоящата периодичност на виждане с баща му го устройва и не желае
разширяване на режима на виждане. Не съобщава за проблемно поведение на другия родител по време на престоя му на
виждане с него. Споделя, че често комуникира с баща си по телефона. В хода на социалното проучване е установено,
че при
майката М.С. е налице потенциал за отглеждане и възпитание на малолетния
А.. Същата полага адекватни грижи за детето си в семейна среда, като получава
финансова и морална подкрепа от съжителстващото с нея на семейни начала лице
при отглеждане на детето. Разполага с добри жилищни условия. Майката осигурява
възможност за срещи между детето и баща му. Препоръчва се при преразглеждане на
определения режим на лични контакти с бащата, по преценка на съда да бъде
задоволена потребността на детето от оптимално общуване и с двамата родители.
Представен е и социален доклад
изготвен от Агенция за социално подпомагане Слатина, в който се сочи, че бащата
А.А.С. ***, тристайно жилище, като за детето А.А.С. има обособена самостоятелна
стая. Бащата А.А.С. е трудово ангажиран. Роднините на бащата А.А.С. – неговата
сестра и майка също имат силна връзка с детето, както и настоящата му съпруга.
Бащата заявява, че има емоционална връзка с детето и желае да го вижда
по-често. Предлага се съдът са постанови решение, за защита в максимална степен
интересите на малолетното дете.
На основание чл.14 ал.4 от ЗЗДетето съдът е
изслушал детето А.А.С. в открито съдебно заседание, което заявява, че се чувства добре с майка си. Достатъчно му е
да се вижда с баща си два дни в събота и
неделя. Ходил е на море и с майка си и с баща си и добре си е прекарал и с
двамата. Иска и друг път да отиде. На Нова година винаги е с майка си и предпочита да е с нея. Интересно му е да се
вижда с баща си и се чувства добре, когато остава в неговата къща.
По делото са събрани гласи
доказателства чрез разпит на свидетелите И.А.С. и П. Й. Н., водени от ищеца по делото,
както и свидетелите Д. П. Д. и Л.Д.Г. – водени от ответницата
Свидетелите И. С. и П. Н. твърдят, че познават
страните по делото и тяхното дете, известно им е че са разделени и детето живее
при своята майка. Заявяват, че ищецът
много държи на детето си А. и в дните, когато е с него полага достатъчно грижи от всякакво естество
– забавлява го, а доколкото е възможно за краткия срок на виждане му помага и за
училище. Детето също се чувства много добре при своя баща и когато трябва да си
тръгва е разстроено. Свидетелите твърдят, че им е известно, че ищецът има малко
бебе от втория си брак, но това по никакъв начин не би попречило на контактите
му с А.. Често обаче ответницата по делото – майка на детето А. препятства
определения режим със съдебното решение, като заявява, че детето е болно или
пък не си вдига телефона.
Свидетелките Д.Д. и Л.Г. твърдят, че според тях ищецът не полага адекватни грижи
за детето А., което има спастичен бронхит още от малко. Твърдят, че през
последните години заболяването чрез упорито лечение било овладяно, но през лятото, когато детето било при бащата се
разболяло и било върнато от бащата болно с обострено заболяване и пристъпи. Свидетелите
сочат, че не им е известно майката да е отказвала да дава детето на ищеца в
определеното време за контакти със съдебното решение, а свидетелката Г. твърди, че дори настоява
детето да се вижда с бащата, за да не се получават конфликти. Смятат, че
определения режим за лични отношения между бащата и детето е достатъчен, детето
има възможност и контактува с баща си непрекъснато и по телефона. Определянето
на по-разширен режим особено през есенно зимния период и пролетта, когато
детето е на училище и поради контактите с повече деца боледува изключително често не би било в негов
интирес, тъй като освен на здравето му би се отразило и на учебния му процес.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК:
С влязло в сила съдебно решение за развод между
страните по делото, съдът е определил местоживеенето на детето А. да е при
майката, която да упражнява и родителските права спрямо детето, като е определил
режим на лични отношения между бащата и детето и е осъдил последният да заплаща
на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка.
В разпоредбата
на чл.59, ал.9 от СК е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът
може да измени постановените по-рано
мерки със съдебното решение по молба на
единия родител.
Конкретизация на общата формулировка
„изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са
разграничени различните случаи, а именно: влошаване на условията при родителя,
на когото е предоставено детето или подобряване на условията при другия
родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му същия се окаже неблагоприятен за детето и т.н. С
цитираното постановление се дава следното тълкуване във връзка с прилагането на
разпоредбата: „Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват изменение
на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това
съдебната практика правилно приема, че са от значение….., както измененията,
засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия
и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата
се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките.
В конкретния случай, ищецът твърди като
наличие на нови обстоятелства невъзможността да се грижи за детето си и през
делничните дни, както и че често е препятстван от страна на ответницата да
осъществява контакти с детето си съобразно определения режим и това му пречи да
осъществява режима на личните контакти с детето в пълен обем. Желае да вижда
детето си и по време на празнични дни, както и през ваканциите.
От събраните по делото гласни доказателства
е очевидно, че след развода родителите на детето А. не поддържат добри
взаимоотношения помежду си, поради което не могат да постигнат консенсус
относно нормално протичане на определения от съда режим на лични отношения на
детето с бащата – ищец по делото и не желаят да комуникират помежду си в тази
насока.
За да бъде уважен искът по чл.59, ал.9 от СК следва да се докаже изменение на обстоятелствата
след постановяване на решението за определяне на личните контакти и то такова
изменение, което съществено да засяга интересите на детето. Така след като се
вземат предвид събраните доказателства, висшият критерии за решението на съда е
интереса на детето. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне
възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се
стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и
приятелския кръг на майката и бащата.
В настоящия случай от така
изяснените фактически обстоятелства по спора, съдът прави извод, че са налице
променени обстоятелства налагащи
изменение на режима на лични отношения между
ищеца и малолетното дете А., определен с решението за прекратяване на
брака. Режимът на лични
отношения между детето и бащата е определен преди осем години, когато детето е
било на три години и към онзи момент предоставянето на по-разширен режим не би
бил в интерес с оглед възрастта му. Към настоящия момент обаче, същият се явява
неефективен предвид израстването на детето и необходимостта то да контактува
по-пълноценно и с двамата си родители и по време на празнични дни и ваканциите
си, тъй като лишаването на единия родител от възможност да бъде с детето си и в
такива моменти, несъмнено би повлияло отрицателно на пълноценното общуване на
детето с двамата родители. Невъзможността едно дете да прекарва част от
празниците и ваканциите и със своя баща, несъмнено ще доведе до отслабване на
връзката помежду им и ще ги отдалечи един от друг, а от друга страна препятства
възможността
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата
родители. Това налага да се
определи режим на лични отношения между детето А. и неговия баща, който да
осигури възможност те да се опознаят и в друга светлина, свързана със съвместно
споделяне на празничните и ваканционни дни. Липсата на подобна възможност и в
бъдеще не е в интерес на връзката родител-дете и не може да защити в максимална
степен интересите на малолетния А., тъй като правото му да вижда баща си по време на празници и почивни дни е
ограничено. Следва да се отбележи, че в хода на производството по делото не се
установиха доказателства, които да сочат, че
поведението на ищеца създава риск за детето А.. Напротив от социалния
доклад по делото и свидетелските показания се установи, че е грижовен баща,
който прави всичко възможно, за да
осигури на сина си спокойна и приятна среда, в моментите, които прекарват
заедно, не се установи негативно отношение от страна на бащата и неговото
близко обкръжение спрямо детето. Напротив
установи се, че сестрата на ищеца и майка му го подкрепят в грижите за детето и
е налице изградена положителна емоционална връзка и между тях. Тези
обстоятелства се потвърдиха и от самото дете при изслушването му, което
сподели, че се чувства добре с баща си и му е интересно когато са заедно.
Действително детето А. заявява при изслушването си, че желае да прекарва
новогодишния празник със своята майка, но това обстоятелство е съвсем нормално
и логично, тъй като след развода на родителите му през всичките години той е
прекарвал празниците единствено и само с майка си и не е имал възможност да бъде
и да общува и с баща си по време на празнични дни, което също сочи че емоционалната връзка между детето и бащата е нарушена.
Случаят, за който говорят свидетелите Д. и Г., когато детето А. било доведено от баща
му със заболяване и с много лош външен вид, не могат да обосноват извод за
неглежиране от страна на ищеца на родителските му задължения спрямо сина му,
тъй като на първо място по делото не бяха установени други подобни случаи. На
следващо място при разпита на свидетелите не се установи съвсем ясно кога точно
се е разболяло детето, тъй като свидетелката
Л. Г. твърди, че детето първоначално било
върнато на майка му в С. и малко след това докарано в Г., защото нямало кой да го гледа и защото
лекарят му е в Г..
Свидетелката твърди също така, че още на следващия ден след връщането на детето
на майка му то било болно. Изложеното сочи, че по делото не се установява по
несъмнен начин, че вина относно здравословното състояние на детето в този
момент може да се вмени единствено и само на ищеца по делото. Очевидно е, че в
подобни моменти и двамата родители следва да поддържат помежду си активна
комуникация и да се информират взаимно за евентуално възникнал проблем свързан
с невъзможност детето да се отглежда от съответния родител или с неговото
здравословно състояние, с цел избягване на излишно разкарване на детето от град
на град.
Ето защо разногласията във връзка с определяне рамките на режима на
лични контакти на детето с бащата, може да бъде преодоляно чрез тяхната
промяна, по начин, с който да се осигури такъв режим, който да е в интерес на
детето, защото по този начин то ще запази добрите отношения и с двамата
родители, ще е възможно пълноценно да контактува и с двамата, което в крайна
сметка трябва да е цел и на самите родители.
В
частта досежно седмичните контакти между ищеца и сина му определеният режим
настоящият състав намира за съобразен с възрастта, здравословното състояние и
учебния процес на детето, поради което не следва да бъде изменян. Това е така,
тъй като възможността на ищеца да вижда детето си от четвъртък до неделя,
несъмнено му предоставя възможност да контактува със сина си и по време на
седмичния му режим свързан с образователния процес, поради което не може да се
приеме, че става въпрос само за „неделно родителство“, както се твърди в
исковата молба. С оглед събраните по делото гласни доказателства, установяващи
затруднения за детето свързани с учебната дейност, настоящият състав намира, че
разширяването на режима повече от един път месечно би повлияло негативно на
детето, тъй като по-честата смяна на ежедневните му навици, несъмнено
допълнително ще повлияе отрицателно и на
образователния процес.
Липсата на срещи между ищеца и детето А. през ваканциония период на
детето и на рождения му ден обаче несъмнено ограничава сферата им за пълноценно
общуване, поради което следва да се предостави възможност бащата да може да
вижда сина си и в тези периоди, тъй като това би повлияло положително на
взаимоотношенията помежду им.
Тъй като производството по чл.59
от СК не е исково, а спорна съдебна администрация, при която съдът арбитрира
отношенията между родителите, ръководейки се единствено от интересите на детето и
не е обвързан от заявените искания, настоящият съдебен състав, приема, че за в
бъдеще следва да бъде определен следния режим на лични отношения между детето А.
и бащата:
Всяка
втора седмица от месеца от 7.00 часа на втория четвъртък от месеца до 18.00
часа в неделя на същата втора седмица от месеца
Двадесет дни през лятото – месец юли
в четните години и месец август в нечетните години
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата рождения си ден от 16.00 до 20.00 ч.
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата Коледните празници /от 10.00 ч.
на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември /
Всяка нечетна година детето да
прекарва с бащата Новогодишните празници /от 10.00 ч. на 31-ви декември до
18.00 ч. на 1-ви януари/
Всяка нечетна година детето да
прекарва с бащата Великденските празници /от 10.00 ч. в събота, до 18.00 ч. в
понеделник/
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата междусрочната ваканция, а всяка нечетна година Пролетната ваканция
Независимо дали съвпада с
определения режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с детето времето
от 17.00 часа до 20.00 часа на собствения си рожден ден.
Предвид изложеното предявеният иск за изменение на постановените
мерки със съдебно решение спрямо детето А. се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода
на спора ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца направените по
делото съдебни разноски в размер на 50.00 лева съставляващи заплатена държавна такса, и 400.00 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ определените
с Решение № III-82-266/13.10.2010 г. на СРС постановено по гр.д. №
9445/2010 г., мерки спрямо детето А.А.С.,
ЕГН **********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти между бащата А.А.С., ЕГН ********** и детето А.А.С., ЕГН **********, както
следва:
Всяка втора седмица от месеца от
7.00 часа на втория четвъртък от месеца до 18.00 часа в неделя на същата втора
седмица от месеца
Двадесет дни през лятото – месец юли
в четните години и месец август в нечетните години
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата рождения си ден от 16.00 до 20.00 ч.
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата Коледните празници /от 10.00 ч.
на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември /
Всяка нечетна година детето да
прекарва с бащата Новогодишните празници /от 10.00 ч. на 31-ви декември до
18.00 ч. на 1-ви януари/
Всяка нечетна година детето да
прекарва с бащата Великденските празници /от 10.00 ч. в събота, до 18.00 ч. в
понеделник/
Всяка четна година детето да прекарва
с бащата междусрочната ваканция
Всяка нечетна година детето да прекарва
с баща си Пролетната ваканция
Независимо дали съвпада с
определения режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с детето времето
от 17.00 часа до 20.00 часа на собствения си рожден ден.
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН ********** да заплати на А.А.С., ЕГН ********** сумата от 450.00
лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: