М О Т И В И към присъда по НОХД №3407/2015 г.
Съдебното производство по делото е
образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против А.П.Н. с
обвинение за извършени престъпления по чл.325, ал.3, вр. ал.2, предл.”първо”, вр.
с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и по чл.270, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимия по чл.325,
ал.3, вр. ал.2, предл.”първо”, вр. с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и по чл.270,
ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК. Пледира за наказание по чл.325, ал.3 от НК в
размер на лишаване от свобода за срок от две години и половина, а по чл.270,
ал.1 от НК - една година лишаване от свобода. На подсъдимия да се наложи общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години и половина, което да се
изтърпи ефективно.
Защитата
на подсъдимия в съдебно заседание пледира оправдателна присъда.
Подсъдимият
твърди, че е невинен и моли за оправдателна присъда.
Съдът
след като се съобрази събраните на досъдебното и съдебно производство
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
І. ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Вечерта на 29.09.2014г. подс. А.Н.
и свидетелката И.Б. посетили заведението „Мокай”, намиращо се в к-с „Зорница”
на гр.Бургас. Двамата употребили алкохол. Около 01:30 часа на 30.09.2014г.
подс.Н. и свид. Б. напуснали заведението и се отправили към автомобила на Н.
марка „Деу Нубира”, с рег.№ А****МК. Н. седнал на мястото на водача и привел
автомобила в движение. В близост до бл.10 на к-с „Зорница” автомобилът на
подсъдимия бил забелязан от полицейските служители от Пето РПУ Бургас Д.С. и И.К..
Двамата изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и
извършвали обход на жилищния комплекс. На полицейските служители им направило
впечатление, че автомобилът, управляван от Н. криволичи по пътното платно.
Неадекватното движение на автомобила дало основание на полицейските служители
да подадат звуков сигнал и да спрат за проверка движещият се автомобил. Подс. Н.
се подчинил на полицейското разпореждане и преустановил движението на
автомобила. Свидетелите С. и К. се легитимирали и поискали свидетелството за
управление на подсъдимия и свидетелството за регистрация на лекия автомобил, а
подсъдимият им отговорил да не го занимават с глупости. При повторно поискване
на документите Н. отговорил, че няма шофьорска книжка и предоставил лична карта
и документите за автомобила. Докато разговаряли с подсъдимия полицейските
служители усетили силен мирис на алкохол. Попитали го дали е употребил алкохол,
на което получили утвърдителен отговор. Поради това обстоятелство на място бил
повикан младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР Бургас,
свид. Д.Г., за да извърши проверка за употреба на алкохол на подс.Н. с
техническо средство. Н. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, като
заявил, че той не е управлявал автомобила, след което свид. Г. си тръгнал от
местопроизшествието. Около 01:55 часа свид. К. започнал да съставя на бланка с
№523192 акт за установяване на административно нарушение на подс.Н., за това че
е отказал да бъде изпробван за алкохол. Това действие на полицейския служител
предизвикало агресивна реакция от страна на подсъдимия. На висок тон Н.
разпоредил на полицейския служител да спре да пише акта, отправил към полицаите
обидни думи и изрази, и с действията си, съпроводени с ръкомахания с ръце,
пречел на свид. К. да състави акта за установяване на административно
нарушение. По отношение на полицейските служители подс.Н. употребил следните
изрази: "шматки в униформи", "ще ви стъжня живота",
"това ще стане най-черния ден в живота ви", "ще ви уволня още
утре", „всички униформени сте смотаняци, нещастници, работите за 500 лева
заплата, а аз взимам милиони". Разпоредил директно на свид. К. да престане
да му пише акт. Същевременно повтарял многократно посочените по-горе унизителни
изрази, ръкомахал и при тези си действия бутнал ръката на попълващия бланката
на акт за административно нарушение свид. И.К.. Действията на подсъдимия
принудили полицейските служители да предприемат мерки за задържането на
подсъдимия. Свид.К. излязъл от автомобила. В този момент подсъдимият се засилил
към него и направил опит да го бутне с тяло. По същото време в близост до
мястото на извършване на проверката преминал друг авто-патрул на Пето РУ на МВР
Бургас, в който били свидетелите С.Т. и Б.Г.. Свидетелят Г. забелязал, че
проверяваният от колегите му извършвал действия на неподчинение, поради което
свидетелите Т. и Г. със служебния автомобил се насочили към мястото на
проверката. Пристигнали в момента, в който свидетелите И.К. и Д.С. се опитвали
да сложат белезници на подсъдимия. Полицейските служители Т. и Г. оказали
съдействие на колегите си при задържането на подсъдимия, при поставянето на
белезници и качването му в патрулния автомобил. При задържането подсъдимият Н. оказал
съпротива като махал с ръце, въртял се, блъскал и бутал полицаите,
противопоставил се на качването в патрулния автомобил, а вече в него продължил
да крещи и да заплашва полицаите с уволнение и си блъскал главата в стъклото на
врата на полицейския автомобил.
Описаната фактическа обстановка се
възприема въз основа на показанията на свидетелите И.К.Д.С., С.Т., Б.Г. и Д.Г..
Показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимно кореспондиращи
се. Налице е съвпадение по всички съставомерни обстоятелства от значение за
делото. Най-пълни и подробни са показанията на свидетеля И.К., който в разпита
си пред съда последователно изложи в хронологичен вид фактите, от съществено
значение за делото. Налице е съвпадение в показанията на свидетелите относно
използваните по отношение на тях думи и изрази от страна на подсъдимия Н..
Свидетелите К. и С. самостоятелно твърдят в показанията си, че подсъдимият ги е
наричал „шматки в униформи”, „мишки”, заплашвал ги е с уволнение, заявявал, че
това ще бъде най-черния ден в живота им, че ще им стъжни живота, твърдял, че
всички униформени са смотаняци и нещастници, защото работят за 500 лева, а подсъдимият
получавал милиони. Словесната агресия на подсъдимия била съпроводена и с
физическа такава, изразяваща се в непрестанно движение на подсъдимия,
ръкомахане, бутане ръката на пишещият акт свидетел И.К.. Показанията на
свидетелите И.К. и Д.С. си кореспондират взаимно и по отношение на оказаната от
подсъдимия съпротива при задържането му. К. и С. са единодушни, че подсъдимият Н.
е направил опит да бутне с тяло свидетелят К.. Това негово действие било възприето
и от дошлия по-късно на местопроизшествието свидетел Б.Г.. Последващите
действия по задържането на подсъдимия и оказаната от него съпротива еднозначно
се пресъздават и от четиримата полицейски служители – К., С., Г. и Т..
Подсъдимият отказал да му бъдат поставяни белезници, дърпал се, блъскал и бутал
полицаите, въртял се, отказвал да влезе в полицейския автомобил. Заради това му
поведение на полицейските служители се наложило да употребят физическа сила, за
да поставят на подсъдимия белезници и да го вкарат в полицейския автомобил.
Вътре в автомобила подсъдимият Н. продължил да буйства като крещял и заплашвал
полицаите с уволнение, блъскал си главата в стъклото на автомобила.
Съдът счита, че показанията на
свидетелите са достоверни, логични и последователни. Налице е пълно съвпадение
в основните факти, който имат значение за квалифицирането на деянието на
подсъдимия. Констатираните разминавания в показанията на свидетелите съдът
отдава на изминалото време, тъй като от датата на деянието до разглеждането на
делото в съдебно заседание е изминала около година и половина. Съвсем логично е
през този период от време някои от спомените на свидетелите да избледнеят. За
достоверността на свидетелските показания на свидетеля К. съдът прави своя
извод и от начина на неговото изложение. Свидетелят споделя, че е имал поне три
пъти възможност да задържи подсъдимия Н., но не е предприемал тази крайна
мярка, като се съобразявал с възрастта му и неговата интелигентност. Многократно
свидетелят предупреждавал подсъдимия да го остави да си изпълни задълженията,
т.е. да състави акта за административно нарушение, след което да освободи
подсъдимия, за да се прибере у дома. Молбите и предупрежденията на свидетеля
останали безрезултатни, тъй като подсъдимият продължил с агресивното си и
предизвикателно държане. Съдът счита показанията на свидетеля К. за достоверни
и поради това, че в съдебно заседание обясни различието в използването от
подсъдимия обидни думи с обстоятелството, че пред разследващият полицай ги е
спестил от благоприличие.
Съдът констатира, че в показанията си
свидетеля многократно споделя огорчението си от невъзпитаното и обидно държане
на Н. изразено с мнението, че за целия срок на досегашната си служба не е бил
обиждан и нагрубяван толкова, колкото за времето, докато е извършвал проверка
за алкохол и е съставял акт на подсъдимия Н..
Съдът счита за достоверни
показанията на полицейските служители, вземайки предвид и факта, че свидетелят К.
заявява същите обстоятелства, който са депозирани от свидетеля Д.Г., а именно,
че докато служителят на „Пътна полиция” е бил на мястото на местопроизшествието
подсъдимият е бил спокоен и поведението му не е било арогантно и невъзпитано.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката Ивелина Б.. Свидетелката е в близки
отношения с подсъдимия. По нейно твърдение тя е счетоводител на извършваната от
него стопанска дейност. Категорично е установено, че същата свидетелка не е присъствала
през цялото време на инцидента и в същност не е била на мястото на
произшествието, когато подсъдимият е извършил хулиганските си действия. Б. е
била на място в началния етап на проверката до пристигане на служителя на
„Пътна полиция”.
Не се възприемат за достоверни
обясненията на подсъдимия, че поведението на полицейските служители било
продиктувано от желанието да се заяждат с него. Версията на подсъдимия не
почива на житейската логика. Абсолютно недостоверно е, от тази гледна точка, е
твърдението на подсъдимия, че полицейските служители са му извършили проверка,
когато той не е управлявал автомобила, а е вземал от него ключове и документи.
В противовес на неговите твърдения е заявеното от свидетелите К. и С., че Н. е
управлявал автомобила, който е криволичил по уличното платно и това е дало
повод на полицаите да му извършат проверка. Тези техни твърдения са
по-достоверни с оглед на обстоятелството, че Н. същата вечер е употребил
алкохол, което той самият не отрича, а и се потвърждава от показанията на
свидетелката Б..
Индиректно тази логика се
потвърждава от обстоятелството, че подсъдимият е осъждан по НОХД № 2560/2012г.
на Районен съд Бургас за управление на МПС след употреба на алкохол (л.43),
както и от справката за нарушител по ЗДвП (л.12-19), от която е видно, че на
подсъдимия са издавани наказателни постановление за шофиране в пияно състояние
няколкократно (т.11, т.15, т.16,т.20,т.24 и т.25 от справката).
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият А.П.Н. е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.3, предл. „второ”, вр. ал.2, предл. „първо”, вр. с
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като на 30.09.2014г. около 01:55 часа в гр.Бургас,
ж.к. „Зорница”, до бл.10, при условията на „повторност”, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта.
Подсъдимият А.Н. е извършил
непристойни действия, като отправил обидни думи, изрази и заплахи към
служителите от Пето РУ на МВР Бургас – И.К. и Д.С., наричайки ги "шматки в
униформи", "ще ви стъжня живота", "това ще стане най-черния
ден в живота ви", "ще ви уволня още утре", "всички
униформени сте смотаняци, нещастници, работите за 500 лева заплата, а аз взимам
милиони". Отправил към полицейските служители - К. и С. заплахи за
уволнение, обиждал ги. Това непристойно поведение подсъдимият демонстрирал повече
от час (показания на свид. И.К. протокол от съдебно заседание от 27.01.2016г. стр.18,
абзац 10). Действията на подсъдимия са непристойни по смисъла на закона, тъй
като се изразяват в ругатни, буйство, прояви на невъзпитаност, използване на
неприлични думи отправени към служителите на МВР. Тези негови действия грубо
нарушават обществения ред, тъй като показват брутална демонстрация на
неподчинение на съответните държавни органи и незачитане на установения правов
ред, според който всички граждани следва да изпълняват указанията и
разпорежданията на органите, които са оправомощени да се грижат за спазването
на обществения ред и спокойствие. Подсъдимият отказал да се подчини на
полицейските разпореждания да влезе в полицейския автомобил. По този начин
демонстрирал пренебрежително отношение към установения в страната правов ред.
Действията на подсъдимия Н. са
съставомерни и с друг от обективните признаци на хулиганството, а именно – явно
неуважение към обществото. Той е изразил открито висока степен на неуважение
към личността, като многократно използвал обидни думи, насочени към полицейските
служители И.К. и Д.С., наричайки ги "шматки в униформи", "ще ви
стъжня живота", "това ще стане най-черния ден в живота ви",
" ще ви уволня още утре", " всички униформени сте смотаняци,
нещастници, работите за 500 лева заплата, а аз взимам милиони".
Многократното използване на обидни
думи, които унижават човешката чест и достойнство разкриват пренебрежително
отношение към други граждани, членове на обществото. Това неуважение е
демонстрирано открито, тъй като е направено на публично място – улица в жилищен
комплекс.
Хулиганските действия на подсъдимия
са съпроводени със съпротива срещу орган на властта. Подсъдимият Н. е отказал
да се подчини на полицейските разпореждания, оказал съпротива при поставянето
на белезници и упорито се е съпротивлявал при вкарването му в полицейския
автомобил – дърпал се, въртял се и блъскал полицейските служители. Поведението
му станало причина да бъде използвана физическа сила от свидетелите. Тази съпротива
подсъдимият упражнил срещу орган на властта полицейски униформени служители от
Пето РУ на МВР Бургас, изпълняващи задължения по охрана на обществения ред. Квалифициращият
признак е налице, тъй като подсъдимият не е прекратил действията си, въпреки
намесата на полицейските служители и тази съпротива е съпровождала хулиганските
му действия (ППВС № 2/74г.). Полицейските служители са орган на власт по смисъла
на чл.93, т.2 от НК. Полицейските служители от охранителната полиция са органи
на държавно управление, които са натоварени с властнически правомощия, свързани
с охраната на обществения ред по чл.6, т.2 от ЗМВР.
Подсъдимият Н. е извършил деянието
при условията на повторност, тъй като със споразумение по НОХД № 1341/2011г. по
описа на Районен съд Бургас, бил осъден за престъпление по чл.325 ал.2 от НК на
наказание пробация за срок от шест месеца. Споразумението влязло в сила на
19.04.2011г. Наказанието е изтърпяно на 03.11.2011г. Престъплението по
настоящото наказателно производство е от същия вид, а именно – хулиганство и е
извършено на 30.09.2014 година, т.е. в петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.
Следователно налице е специален рецидив по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Престъплението подс. Н. е
осъществил умишлено. Той е съзнавал всички признаци в състава на престъплението
хулиганство. Съзнавал е, че действията му са непристойни и изразяват явно
неуважение към обществото, тъй като представляват буйство, невъзпитаност,
използване на обидни думи срещу свидетелите. Той е съзнавал, че изразява
неуважение към тяхната личност. Разбирал е, че действията му грубо нарушават
обществения ред след като в резултат на неговото поведение се е наложила
намесата на няколко полицейски служители. Хулиганските му действия са били
съпроводени със съпротива срещу орган на властта, тъй като подсъдимият е оказал
съпротива при намесата на униформените полицейски служители и упорито не е прекратявал
хулиганските си действия. Имал е представа, че тези действия са при условията
на повторност, тъй като вече е бил осъждан за същото по вид престъпление.
Подсъдимият А.П.Н. е осъществил
състава на престъплението по чл.270, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, като на 30.09.2014г.
около 01:55 часа, при условията на реална съвкупност с деянието по т.1 в
гр.Бургас, ж.к. „Зорница”, до бл.10, противозаконно пречил на орган на властта
- полицейския служител на Пето РУ на МВР-Бургас И.С.К., ЕГН **********, да
изпълни задължението си - да състави АУАН по ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият Н.
е пречил на свидетеля И.К. да състави АУАН на бланка с № 523192. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия и се изразява в бутане на
ръката на полицейския служител. Изпълнителното деяние е довършено със самото действие по преченето
на орган на властта да изпълни задълженията си. Не е необходимо деецът
действително да е попречил за изпълнение на тези задължения, а е достатъчно да
е налице създаване на пречка за тяхното изпълнение. Изпълнителното деяние на
престъплението е извършено по отношение на орган на властта - полицейски
служител от Пето РУ, на който са възложени функции по охрана на обществения
ред. За този признак от състава на престъплението важат същите аргументи,
изложени по-горе в настоящите мотиви във връзка с квалифициращия признак на
хулиганството „съпротива срещу орган на властта”. Изпълнителното деяние на
престъплението, извършено от Н., е насочено към пречене на полицейския служител
да изпълни задълженията си във връзка със съставяне на акт за административно
нарушение. Тези задължения на полицейския служител са му възложени от Закона за
министерството на вътрешните работи и Закона за движение по пътищата.
От субективна страна,
престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички
признаци от обективната страна на престъплението и целенасочено се е стремял
към настъпване на престъпния резултат.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия А.Н.
престъпление е предвидено наказание от една до пет години лишаване от свобода. Съдът
определи наказанието в размер на една година шест месеца лишаване от свобода.
При определяне размера на
наказанието, съдът съобрази следното: За период от две години - от 2011 г. до
2012 г. подс. Н. е извършил две престъпни деяния, за които са водени
наказателни производства и са му наложени съответните наказания. Престъплението
по НОХД № 2560/2012 г. на БРС и по настоящото дело са извършени след употреба
на алкохол, което обстоятелство винаги се възприема като отегчаващо
отговорността на подсъдимия. Престъплението по настоящото дело подсъдимият е
извършил след като е бил санкциониран с влезли в сила присъди за извършени
престъпления, като са му наложени наказания пробация за различни периоди от
време. Отправените към подсъдимия предупреждения явно не са дали очаквания
резултат, след като той отново е извършил престъпление от общ характер.
Извършените от подсъдимия хулигански действия се отличават от обикновените
случаи на хулиганство, които се вършат от отделни граждани. В настоящия случай
хулиганството на подс. А.Н. се изразява в грубо, неуважително и обидно
отношение към полицейски служители, които по силата на закона са призвани да се
грижат за обществения ред и спокойствие. В обикновените случаи на хулиганство
намесата на служители на реда води до прекратяване на съответните действия,
нарушаващи общественото спокойствие. Напротив, в настоящия казус е налице
напълно обратно съотношение. Появата на полицейските служители е предизвикало у
подсъдимия желанието да демонстрира явно пренебрежение към техните служебни
функции и правомощия. Това пренебрежение се е изразило с неподчинение, нанасяне
на обиди, унижаващи личната чест и достойнство и отправяне заплахи за уволнение
към служителите на МВР, изпълняващи задълженията си по охрана на обществения
ред. Тези факти сочат на завишена степен на обществена опасност на самия деец и
на извършеното от него деяние. Всички тези обстоятелства съдът прецени като
отегчаващи неговата наказателна отговорност.
Съдът не отчете по делото да са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия.
Предвид изложените обстоятелства
съдът счете, че на подсъдимия Н. наказанието следва да се определи под средния
размер, който в настоящия случай е три години лишаване от свобода. Прецени се,
че за да се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да
се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления и да се въздейства
превъзпитателно върху него, с оглед индивидуализацията на наказанието
подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца. Поради това съдът наложи на подсъдимия наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, за което прие, че не е
необходимо Н. да изтърпява наказанието ефективно. Подсъдимият до настоящия
момент не е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Налагани му са наказания пробация,
които явно не са постигнали превъзпитателния ефект, предвиден в закона.
За засилване на възпитателния ефект
на наложеното условно наказание съдът прецени, че на подсъдимия следва да се
наложи и пробационна мярка по чл.67, ал.3 от НК. Съдът счете, че най-подходяща
ще е мярката по чл.42а, ал.2, т.3 от НК -
ограничаване в свободното придвижване, като постанови на подсъдимия А.Н. през
изпитателния срок от три години на наложеното наказание лишаване от свобода да
се забрани да напуска жилището, което обитава за периода от денонощието от 23,00
до 05,00 часа. Тази мярка се налага, поради това, че през тъмната част на
денонощието подсъдимият злоупотребява с алкохол, след което, явно му е
невъзможно да се контролира и шофира автомобил въпреки абсолютната забрана на
закона и извършва противообществени прояви.
За престъплението по чл.270, ал.1
от НК съдът прецени, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане
на наказание по второто алтернатива а именно глоба. Размерът на глобата се
определи под средния размер, именно - 1000 лева. Наказанието глоба бе
присъединено към наказанието лишаване от свобода на основание чл. 23, ал.3 от НК.
Определяйки вида и размера на
наказанията съдът прецени, че те в най-голяма степен ще постигнат целите
визирани в чл.36 от НК, а именно да се превъзпита подсъдимия, да му се отнеме
възможността да върши други престъпления , да се приучи към спазването на
законите и наказанията да въздействат предупредително върху останалите членове
на обществото
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.