№ 1381
гр. ****, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103368 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Е. П., ЕГН **********
с адрес в гр.****, срещу „***“ ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр.*** иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане да
се прогласи нищожността на неустоечната клауза в чл.11 вр. чл.5 от Договор
за потребителски кредит № 823601/02.03.2023г, поради противоречие със
закона и неравноправност на клаузата относно уговорената в нея неустойка.
Моли съда да признае за нищожна клаузата на чл.11 вр. чл.5 от Договора
поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от
ЗПП поради неравноправност. Прави възражение за нищожност на целия
договор и моли съда да се позове на нея в мотивите на съдебното решение.
Ответникът признава предявения иск и моли да се постанови решение
при признание на иска. Посочва се, че ответникът с поведението си не е
станал причина за завеждане на настоящи иск, поради което и моли да не се
възлагат разноски в негова тежест. Посочва се, че не е имал претенции по
отношение на процесното задължение, което не е било търсено от ищеца, тъй
като последното не е било заплатено от него. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и в писмена молба поддържа
исковата претенция. Ответникът представя писмени доказателства.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
1
Не е спорно между страните, че на 02.03.2023г. ищецът подал искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит. На същата дата му е предоставен Стандартен
европейски формуляр и страните сключили договор за кредит. Видно от приложения по
делото Договор за потребителски кредит №823601/ 02.03.2023г., ответникът в качеството на
кредитодател предоставил на ищеца сумата от 300 лева с уговорен лихвен процент 40,05% и
ГПР 49,69%. В договора страните уговорели дата на първо плащане 09.03.2023г, като
общата сума за плащане възлизала в размер на 318,89 лева. Видно от чл.4 от договора,
същият служи като разписка за получаване на предоставената в заем сума. Видно от
договор, в чл.5 страните уговорили обезпечение на кредита с едно от посочените
обезпечения, а именно : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да
не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.
В чл.11 от същия, страните договорили в случай, че не предостави
договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 101.11 лева.
Съдът счита, клаузата на чл.11 от договора е нищожна и не е породила
правни последици. Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък
срок за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря
поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума. Съдът
счита, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките изисквания
за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта на
неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е
в размер повече от 1/3 от размера на предоставената сума.
Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне
предоставената в заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.
Уговорената в чл.11 неустойка не гарантира възстановяване на вреди от
неизпълнение на това основно задължение, поради което съдът приема, че с
нея не се осъществява обезщетителната й функция. В случая неустойката е
предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
2
т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят заплаща изцяло и в
срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че кредитополучателят
изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не предостави обезпечение, то
той би дължал неустойка без да е причинил вреди на кредитодателя. Освен
това кредитодателят има правомощия да изисква и събира информация, с
която да провери кредитоспособността на потребителя и тези негови действия
би трябвало да предхождат вземането на решение за отпускане на кредита.
Едва след анализа на тази информация, кредитодателят може да вземе
решение дали да отпусне кредит. Кредитодателят не е събрал такава
информация и е прехвърлил последиците от неизпълнението на това свое
задължение на кредитополучателя.
Освен това житейски преценено, се явява невъзможно в тридневен срок
да бъде събрана изискваната за поръчителите информация, което нарушава
принципа на добросъвестност и равнопоставеност на страните. Целта на
кредитодателят е получаване на неустойката, което се доказва и от
обстоятелството, че същата е предвидена в погасителния план с дължимите
периодични вноски и води до оскъпяване на кредита. Същата не е свързана с
неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателят в резултат на
което да са настъпили вреди за кредитодателя и възниква в резултат от липса
на обезпечение чрез поръчителство. Поради това съдът приема, че същата
портиворечи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
С оглед на така изложеното, съдът стига до извод, че разпоредбата на
чл.11 от Договор за потребителски кредит № 823601/ 02.03.2023г. се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, о това прави основателен предявения иск.
Съдът счита, че няма основание за прилагане разпоредбата на чл.78 ал.2
ГПК, тъй като в случай, че клаузата на чл.11 вр. чл.5 от Договора не бъде
призната за нищожна, то кредитополучателят би дължал процесната
неустойка. Макар и да не е платена или претендирана, както е уговорена в
договора тя би се дължала поради неизпълнение на задължението в чл.5.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. Предявеният иск е неоценям следва да му
бъде заплатена претендираната сума в размер на 480 лева, която е под
минималния размер в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По така изложените съображения ****ският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11 от Договор за
3
потребителски кредит № 823601/ 02.03.2023г., сключен между „***“ *** гр.
*** като кредитор и Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр.**** като
кредитополучател.
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. „****“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. *** да заплати на **** „Д.
М.“, Булстат ***, представлявано от адв.Д. М. М., адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ****ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4