Решение по дело №779/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

09.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

15.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

779

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000073/05.04.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“-Стара Загора, с което на Р.Ц.Р. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Жалбоподателят Р.Ц.Р. твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. На процесната дата бил възпрепятстван да вземе копието на трудовия си договор, тъй като го съхранявал в друг товарен автомобил, който обичайно управлявал. След извършената проверка предоставил копие от договора пред органите на ИА „АА“-Хасково, чрез подаване на възражение. Излага съображения, че не е извършил нарушението виновно. Освен това твърди, че случаят бил маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като деянието му представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.      

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е молба по делото, в която поддържа жалбата срещу наказателното постановление.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.02.2020 г. свидетелите М.М. и М.И. били на работа като инспектори към РД „АА“-Стара Загора. Около 13.15 часа на същата дата те се намирали на главен път I-5, на изхода на гр.Кърджали, район Летище, 348 км., където извършили проверка на товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ Х 9018 КМ от категория N2, собственост на ЕТ „Тодор Колев-Христина Колева“ и обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“. Свидетелите констатирали, че превозното средство се управлявало от жалбоподателя Р.Ц.Р., който извършвал превоз на товар (ориз) за собствена сметка от с.Клокотница за гр.Кърджали, съгласно Заповед № 54/19.02.2020 г. и Складова разписка № *********. При проверката водачът не представил трудов договор за назначение на контролните органи. По повод така констатираното нарушение срещу жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, който той подписал и получил лично, отбелязвайки, че няма възражение, както и че е забравил документа. По-късно на 19.02.2020 г. Р.Р. депозирал писмено възражение срещу съставения акт, ведно с Трудов договор № 125/02.12.2019 г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 02.12.2019 г. Възражението не било уважено и на 05.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Горната фактология се установява след анализ на показанията на свидетелите М.М. и М.И., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 254682 от 19.02.2020 г.; Трудов договор № 125/02.12.2019 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 02.12.2019 г.; Заповед № 54/19.02.2020 г.; Възражение от 19.02.2020 г.; Заповед № 592/31.01.2020 г.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното наказателно постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.     

Отговорността на Р.Ц.Р. е ангажирана за нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, с която разпоредба се въвежда изискване при извършване на превоз на товари за собствена сметка, водачът да представи при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил процесното административно нарушение, тъй като не е спазил изискването на цитирания текст от Наредбата. На посочените по-горе дата и място той е управлявал превозно средство, с което е извършвал превоз на товар за собствена сметка, като при извършване на проверката не е представил на контролните органи изискуемия документ, а именно заверено копие на трудовия договор, с който е назначен. Затова правилно е санкциониран от административно наказващия орган на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП, предвиждащ (в редакцията към датата на деянието) да се наказва с глоба от 500 лв. водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съдът намира обаче, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, тъй като са налице основания за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН според който, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. По-благоприятен за нарушителя закон е този, който предвижда по-леки административно наказателни последици – отпадане на наказуемостта на деянието като административно нарушение или предвиждане на по-леко по вид или размер наказание за нарушението. Действащият към момента текст на чл.93, ал.2 от ЗАвП предвижда по-леко наказание за процесното деяние, а именно „глоба“ в размер на 100 лв. (съгласно измененията в ЗАвП, публ. в ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), което е по-благоприятно за нарушителя. Изложеното води до извода, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на санкцията, която следва да се намали на 100 лв.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на административно наказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние, къде и кога е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Безспорно е доказано извършеното от жалбоподателя деяние, вкл. и неговата субективна страна. Р.Р. е правоспособен водач на МПС, назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил и като такъв от него се изисква по-голяма отговорност за спазване изискванията на ЗАвП. Той е следвало да се убеди, че управлява превозното средство и извършва превоза на товар с всички необходими документи. Освен това, дори и жалбоподателят да е проявил небрежност, то извършеното от него отново се явява съставомерно. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.93, ал.2 от ЗАвП), за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Съдът не споделя и довода, че процесният случай е маловажен, тъй като констатираното нарушение е формално такова на просто извършване и не изисква настъпването на вредоносен резултат. Обстоятелствата, при които деянието е извършено не го характеризират като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайния начин на извършване на подобни нарушения, за да е налице хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

       ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000073/05.04.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“-Стара Загора, с което на Р.Ц.Р. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 500 лв. на 100 лв.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                         

 

                                                      Районен съдия: