гр.
София,………..2018г.
Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на първи декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при секретаря Албена
Арсова и с участието на прокурор Томи Наков, като разгледа докладваното от
съдия Ангелова ВНОХД № 5324 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава XXI от НПК.
С присъда от 16.04.2014г.
по НОХД 791/2013г., Софийски районен съд - НО, 14 състав е признал подсъдимата И.М.Х.
с ЕГН ********** за виновна в това, че на 17.04.2009г., в гр.София, на
метростанция „Сердика“, от сергия за продажба на великденски украси,
противозаконно присвоила чужди движими вещи - сумата от 635,10 лева /шестотин
тридесет и пет лева и десет стотинки/ - оборотни
пари от продажбата на великденски украси, собственост на М.Т. К.-С., които
владеела в качеството на продавач на сергията, поради което и на основание
чл.54 във вр. чл.206, ал.1, пр.1 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на осем месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66,
ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимата
Х. е осъдена да заплати на М.Т. К.-С., ЕГН ********** сумата от 635,10 лв.
/шестстотин тридесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение
за причинените ѝ вследствие деянието, за което Х. е призната за виновна,
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.04.2009г. до окончателното
изплащане.
В тежест на подсъдимата
са възложени направените по делото разноски в размер на 80 лв., както и 50 лв.
държавна такса върху гражданския иск.
Срещу
постановената присъда е подадена жалба от упълномощен защитник на подсъдимата,
в която се претендира отмяна на съдебния акт. В нея се коментира, че по делото
не са събрани доказателства за това, че подзащитната му се е намирала в
трудовоправни или гражданскоправни отношения с К.-С., както и липсват данни от
касов апарат, а решаващият съд е постановил съдебния си акт единствено върху
данни от „някаква“ тетрадка, непредставена по делото в оригинал. Счита, че
поради недоказване на фактическия състав на престъплението, присъдата е
необоснована и като такава следва да бъде отменена. С жалбата не се депозират
искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание адв. П. поддържа жалбата и моли да се отмени изцяло
постановената от СРС присъда като необоснована. Твърди, че не са налице
доказателства, които да доказват, че подсъдимата е извършила деянието, за което
е обвинена. Сочи, че представените по делото и приети като доказателства на
лист 16 до лист 19 документи, не носят никакви подписи, не е ясно за какво се
отнасят, а са списък от числа, които по никакъв начин не могат да бъдат
отнесени към случая. Счита, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели не може да се потвърди какви стоки са били предоставени на
подсъдимата, на каква стойност са те, дали те са продадени на съответния ден и
час, дали са били налични сумите, дали са били платени на продавача, дали
подсъдимата е била продавач изобщо, тъй като липсват данни какви са били
отношенията между пострадалата и подсъдимата и дали подсъдимата е имала
задължения да пази парите и задължения да ги предаде. Заявява, че по никакъв
начин не са събрани доказателства, които да обосновават вината на подсъдимата.
Прокурорът моли да се
остави жалбата без уважение, като неоснователна и да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Гражданският ищец и
частен обвинител С. моли да се потвърди присъдата на районния съд.
Подсъдимата Х.
поддържа своя адвокат и моли присъдата да бъде отменена.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като повери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна
или изменение поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от районен
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и
проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени
правилни фактически изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, тъждествена
с възприетата от решаващия съд:
Свидетелката М.Т.
К.-С., управител на ЕТ ”Микра”, се нуждаела от лице, което да извършва продажба
на великденски украси на сергия в гр. София, в подлеза на метростанция „Сердика”.
За периода 16.04.2009г. - 20.04.2009г. тя наела подс. И.М.Х.. Между св.С. и
подс.Х. не бил сключен трудов договор за извършваната работа. На 17.04.2009 г. свидетелката С. оставила подс.Х. да работи
сама на сергията. Срещу масата, на която продавала Х., стояла маса за вестници,
на която продавал св. А. Е.Г.. Около 13.00 часа подс. Х. взела парите от
оборота на сергията в размер на 635.10 лв. /шестотин тридесет и пет лева и
десет стотинки/ и помолила св. Г. да наглежда и нейната маса, докато тя отиде
да си купи храна за обяд. Свидетелят Г. се съгласил и наглеждал масата на подс.
Х., без да продава оставената стока и без да позволява на други хора да взимат
от нея. Подсъдимата Х. повече не се върнала на работното си място. Около 14.35
часа на обекта се върнал собственика - св. С., която установила липси, след
като прегледала тетрадката за наличните стоки при наемането на работа на подс. Х..
Свидетелката С. извикала св. У. и я наела да продава на сергията за великденски
украси на мястото на подс. Х., като споделила, че предишната продавачка е
присвоила парите от оборота и ѝ показала тетрадка с отчетността за
великденските украси. Свидетелката С. и св. У. направили ревизия на обекта,
като сверили наличностите на масата с тези в тетрадката, при което установили
липсващ оборот от продажби в размер на 635.10 лева, след което св. У. приела
стоката на обекта.
Така възприетата
фактология се подкрепя от показанията на свидетелите К.-С., У. и Г., съдебна
финансово-икономическа експертиза, ксерокопия на документи със записани
финансови наличности, справка за съдимост.
Решаващият съд след
направен анализ на доказателствените източници по делото, е стигнал до верни
крайни изводи, с които настоящият въззивен състав се съгласява. Въззивният съд
споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си
съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях
факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Въззивната инстанция изцяло се
солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност.
Правилно в основата на доказателствените си изводи,
първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетелите К.-С., У. и Г..
От показанията на св. К.-С. и св. Г. безпротиворечиво се установява основен
факт, касаещ предмета на доказване по делото, а именно че подсъдимата Х. е
изпълнявала функциите на продавачка на сергия за великденски украси на
метростанция „Сердика“, като е била наета за тази цел от св. К.-С.. По този
начин се разкрива авторството на деянието. Въпреки, че се явява заинтересована
от изхода на делото, показанията на св. К.-С. са вътрешно непротиворечиви,
логически издържани и са в съответствие с останалия доказателствен материал. В
подкрепа на нейните показания, освен показанията на св. Г. в горепосочения
смисъл, са и тези на св. У., която заявява, че е дошла към средата на деня на
въпросната сергия, след като св. К.-С. я извикала да замества продавачка, която
оставила сергията и си отишла по време на работния ден. Посочва, че двете
направили ревизия на стоките, чиито резултати описали в тетрадка. Свидетелят Г.
се явява незаинтересован от изхода на делото и излага факти, които се подкрепят
от показанията на св. К.-С. и косвено от тези на св. У.. Следователно
въззивният съд се довери на св. К.-С., тъй като измежду посочените свидетелски
показания липсват противоречия, а напротив – налице са достатъчно съвпадения по
отношение на основните факти.
Правилно решавашият съд
не е кредитирал обясненията на подсъдимата Х.. Въззивният съд изцяло се
солидаризира с изложения анализ в тази връзка, като ги приема за защитна теза. В
остро противоречие с показанията на свидетелите К.-С. и Г., и следователно
недостоверно, е заявеното пред първостепенния съд от св. Захаринова, която
твърди, че подсъдимата е придружавала баба си, която е пациент на св.
Захаринова, на медицински преглед на 17.04.2009г.
Свидетелят П. не споделя
информация касаеща инкриминираното деяние и нямат пряко отношение към предмета
на делото.
В тази връзка, безспорно
се установява, че подсъдимата е била наета с неформална уговорка от св. К.-С.
да работи като продавач на сергия на инкриминираните дата и място. Следователно
неоснователни са оплакванията на защитата в това отношение, тъй като, за да се
осъществи съставът на чл.206, ал.1 от НК, не е необходимо деецът да владее или
пази вещите на формално основание.
Оспорените от защитата
обстоятелства за това кой е автор на изписаните цифри в копията от листи на
тетрадка, тяхната връзка с делото и истинността на отразените в нея цифри, т.е.
на отношението на сметките с продадената стока, верността на сметките и
крайната сума на липсващите пари, са правилно изведени от първоинстанционния
съд въз основа на горепосочените достоверни свидетелски показания на св. К.-С.
и У.. Те заедно са провели ревизия, за да установят стойността на липсващите
стоки, според продажната им цена и следователно липсващата сума пари. И двете
потвърждават, че са вписали резултатите от ревизията в тетрадка, а чрез
предявяването в съдебно заседание пред районен съд на копията от листи на тази
тетрадка на св. К.-С., която потвърждава, че тя е автор на оригинала на същите,
се установява връзката им с делото и това, че са били надлежно приобщени. Споменатият
във въззивната жалба протокол за изготвена ревизия е именно тетрадката, копия
на чиито листи са приобщени по делото. Следователно, експертизата се основава
на достоверни материали. Правилно СРС е преценил след изслушване в съдебно
заседание на вещото лице Ш., че експертното заключение се основава на обоснован
научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването
на които е доказано, че са необходими специални знания.
С оглед на това достоверните
гласни доказателствени източници се явяват непротиворечиви относно авторството
на деянието, времето, мястото, предмета и механизма на неговото извършване,
като настоящият състав, подобно на първостепенния, цени показанията на
разпитаните свидетели К.-С., У. и Г., като достоверни и ги поставя в основата
на последващите си правни изводи.
Във връзка с
горните констатации, основното твърдение на защитата, че не са събрани
доказателства, които да сочат, че подсъдимата е извършила деянието се явява
необосновано.
Въззивният съд намира,
че се явява доказано повдигнатото на подсъдимата обвинение за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК.
Изводите си
относно чистото съдебно минало на подс. Х. съдът обоснова с приложената по
делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд обосновано е приел, че подс. Х. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно е установено, че процесните
чужди движими вещи – сума от 635.10 лв., собственост на св. К.-С., са се
намирали във фактическа власт на подсъдимата Х., доколкото същата ги е владеела
като оборотни пари в качеството на продавач на сергия. По силата на
съществуващата между тях уговорка, подсъдимата е дължала тяхното предаване на
св. К.-С.. Безспорно установен по делото е и следващият елемент от фактическия
състав на престъплението обсебване, а именно – извършването на разпоредителни
действия от страна на подсъдимата с предоставените ѝ вещи, без да е имала
съответните права за това, като подсъдимата взела парите и напуснала сергията.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд относно субективната страна на престъплението, а именно, че
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че
процесната сума пари е чужда собственост, че я владее по силата на правно
основание – уговорка да я пази и отчете и че ѝ е позволено единствено да
я ползва, но не и да извършва разпоредителни действия с нея. Наред с това,
подсъдимата е предвиждала, че извършените разпоредителни действия ще излязат
извън предоставените ѝ правомощия, като във волево отношение пряко е
целяла да се разпореди с предмета на престъплението. Фактът, че не се е върнала
на сергията също сочи на прекия умисъл на подсъдимата.
За престъплението по чл.206,
ал.1 от НК законодателят, в приложимата по силата на чл.2, ал.1 от НК и
по-благоприятна за дееца разпоредба, действаща към момента на извършване на
деянието, е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години. Относно индивидуализацията на наказанието
въззивният съд приема, също като първата инстанция, наличието на смекчаващо
вината обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимата и на отегчаващо
вината обстоятелство, а именно демонстрираната дързост при извършване на
престъплението. Правилно е отмерен размерът на наказанието от осем месеца
„лишаване от свобода“ като въззивната инстанция се съгласява с изводите на
първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а за постигане на целите на наказанието по смисъла
на чл.36 от НК не е необходимо то да бъде изтърпяно, като е достатъчно
изпълнението му да се отложи за срок от три години.
Правилно контролираният
състав е осъдил подсъдимата Х. да заплати на св. К.-С. сумата от 635.10 лв.
обезщетение, включително законната лихва от 17.04.2009г. до окончателното
изплащане, за причинените ѝ вследствие на деянието съставомерни
имуществени вреди.
Правилно с оглед изхода
на делото, подсъдимата е осъдена да заплати в полза на
държавата разноските по делото, както и държавна такса върху гражданския иск, в
указаните от съда размери.
При служебна проверка на материалите по делото
въззивният съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения от категорията
на съществените, водещи до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 16.04.2014г., постановена по НОХД № 791/2013г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 14 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.